Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (33) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Три познанства и едно четвърто

Много нови познанства прави Расмусен в Туле. Три са особено интересни за него.

Това е ескимосът Итукусук, силен като мечка и ненадминат в приятелство и учтивост. Той бил придружил Кук при пътуването му до северния полюс и му служил като водач. Въпреки това той няма добро мнение за американеца. Отплатата за труда му се състояла в три кибритени кутии, получени от него при сбогуването в Ета.

Това е и Миник, един ескимос, който някога заедно с пет други сънародници е бил заведен от Пири в Америка, където трябвало да направят антропологически изследвания върху него. Той единствен преживял трудностите на пътуването и бил върнат в старата си родина от американския капитан Бартлет, който бил спрял малко преди това при залива Норт Стар. Расмусен обаче не е имал много радост с него. Миник се пропил и нападал, щом му се удавал такъв случай, запасите от ракия на станцията.

Тук е и един ескимос, който познава Пири: прекрасният Одак. Той участвувал с пет свои сънародници през 1906 г. в безуспешния опит на изследователя да стигне до северния полюс. Когато експедицията стигнала 87° 14’ с.ш., най-северната точка, достигната от хората по онова време, Одак помолил американеца да позволи на другите пет да се върнат, понеже пътуването по-нататък не предлагало вече никакви шансове, всички щели да измрат от глад. Сам той заявил, че е готов да продължи с Пири и да загине с него. Пири бил твърд характер и не търпял възражения относно плановете си. Този път обаче се съгласил. Пътуването било прекъснато. „И аз искам да живея, казал той на Одак, за да постигна друг път великата цел, която си поставих.“

Най-съдбоносното познанство в Туле направил обаче Фройхен. От време на време в „магазина“ се явявало едно ескимоско момиче на име Меку, за която Расмусен казвал, че била единствената в цяла Гренландия достатъчно добра, старателна и хубава, за да се ожени човек за нея. И Фройхен имал най-добро мнение за Меку, но не само на думи, а се оженил за нея. Това станало съвсем без формалности. Един ден Виви поканила момичето в станцията. Разговорът продължил и домакинята й предложила да пренощува там. Всички си легнали и Фройхен отвел Меку в леглото си. На сутринта той я помолил да остане завинаги при него и тя останала. До това време Меку била преживяла много горчивини. Баща й и брат и били умрели по време на глад. Майка й била още жива, но омъжена за втори път.

От датчани Фройхен трябвало да чуе, че е сключил брак, недостоен за неговата раса. Той ги нарекъл лицемери и фарисеи. На някои от тях могъл да каже, че официално проповядваната „расова гордост“ не им забранява да се натрапват тайно на ескимоски жени и да ги задирят. Във всеки случай Фройхен нямало защо да се разкайва за постъпката си. Често е заявявал, че никога преди това и никога след това не е срещал човек с такава доброта и великодушие. Само с името не бил съгласен и прекръстил Меку в Наварана.