Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (29) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Експлоатация в Далечния Север

Какво е постигнато около 1910 г. за изследването на Гренландия? Последните години донесли редица успехи. Много народи взели участие в изследването на страната. Датчаните обходили и измерили три четвърти от брега, норвежци, шведи, немци, англичани и американци — останалата част от брега. През последните години немецът Колдевай стигнал с теглена шейна до едно място, северно от Кап Бисмарк. Най-северната точка на източното крайбрежие, достигната от него, се намирала на 76°50’. Откъм север Пири стигнал до 82°58’, изградил тук наблюдателница и установил, че Гренландия е остров. Преди него не са били наясно относно очертанията на страната. Още в обширния труд на професор Фридрих фон Хелвалд от Щутгарт, който излязъл през 1880 г. и се занимавал с откривателските пътешествия по вода и суша, предприемани столетия наред към арктическите области, е дадена обща карта на северните полярни области, на която Гренландия се простира до северния полюс.

Пунктираната линия, намираща се между каменните купчини на Колдевай и наблюдателницата на Пири била измината от Милиус-Ериксен. Какво трябвало още да се направи? Доста много! Но Расмусен имал много належаща причина да замине още веднъж на север. От 1814 г. Гренландия станала владение на Дания. Управлението се намирало в ръцете на директор, подчинен на министерството на мореплаването и риболова. Търговията станала държавен монопол. На чужденци бил забранен достъпът в страната без разрешение на правителството. Но Гренландия е огромна. Тя се простира от север на юг на повече от двадесет и четири градуса ширина и на хиляда и петдесет километра от изток на запад. По времето на Расмусен тя била населена с 16 600 души, от които 16 200 били гренландци и 400 датчани. Рядко населена страна по мащабите на умерените зони, но гъсто населена в сравнение с арктическите области. Освен това не цяла Гренландия с повърхнина от два милиона квадратни километра била притежание на Дания, а само колонизираните части от западното крайбрежие. Като колонизирани се смятали областите на юг от залива Мелвил. Каквото се намирало на север, можело съгласно тогавашното международно право да бъде анексирано от всеки народ. Що се касаело до източното крайбрежие, датското владение стигало до Ангмагсалик. Едва през 1916 г., когато Дания прехвърлила на САЩ своите владения в Централна Америка, САЩ се съгласили Дания да разшири своето владение върху цяла Гренландия.

Расмусен научил, че норвежкият полярен изследовател Свердруп възнамерява да завладее Северна Гренландия за Норвегия. Скоро той се бил завърнал от своята Втора норвежка полярна експедиция, която го водела четири години през арктически области и сега искал, както разбрал Расмусен, да издигне риболовна и търговска станция на Сандаловия остров северно от залива Мелвил.

Колкото и Расмусен да ценял Свердруп, той не можел да се съгласи с това този изследовател да заеме Северна Гренландия за Норвегия. По-важен от въпроса за политическото притежание за него е фактът, че той гледа на ескимосите като на „свои ескимоси“, които не отстъпва никому. Ескимосите — неговият свят! Гренландия — най-хубавата страна на земята! „Да обичаш“ е надут израз, когато става дума за отношението на отделния индивид към колектива. Но истина е, че Расмусен обича ескимосите и им желае доброто. Тяхната съдба не му е безразлична — те не са бездушни обекти на неговата изследователска работа, той чувствува заедно с тях и заради тях.

Расмусен знае как наивните ескимоси са били лъгани и мамени от „белите мъже“. Кораби пристигали в околностите на Кап Йорк, докарвали алкохол и смешни дреболии и ги разменяли срещу кожи от мечки, тюлени и сини лисици. Когато белите плащали със сланина, тогава те нерядко заигравали ескимосите чрез лъжливи мерки. Бъчвите, в които ескимосите изсипвали стоките си, били без дъно и били поставяни над някоя дупка. Понякога разменната търговия се извършвала и по друг начин. Ловците на китове, които обикновено кръстосвали моретата месеци наред, давали да се разбере, че се интересуват от жените на ескимосите. Мъжете посрещали тези искания с разбиране и не се противопоставяли, ако жените им отивали на кораба и се връщали със захар, кекс, чай. Но често пъти те донасяли и друго нещо в къщи — венерически болести.

Расмусен си поставя за задача на своя живот да даде нови сведения за Гренландия и ескимосите. Той обаче не иска да информира само европейците за най-северните области, а иска и да опише на ескимосите портрета на европейците и да им изясни, че между последните има и акули. С приказки не се постига кой знае какво. Нещо трябва да се направи. Расмусен замисля да основе една търговска станция. Нито един ескимос не бива в бъдеще да продава направо на ловците на китове. Той ще продава ценната си стока в станцията и ще получава честна цена вместо измамническа. Ловецът на китове няма да може вече да се отървава само с джобни огледала, гвоздеи и няколко дъски, когато иска да купи синя лисица, а ще бъде принуден да търгува честно.