Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (45) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Културен живот в Ангмагсалик

Цел на пътуването за Расмусен е Ангмагсалик — важното селище по източното крайбрежие. Името е във връзка с ангмасатите (angmassat мн.ч. от angmassaq) малките рибки, които се намират в големи количества във фиорда и които през зимата имат голямо значение за жителите. Противно на европейците източногренландците назовават с това име не селището (което те наричат Тасиусак), а обширната област, която се простира край фиорда. Селището е разположено на едно място край брега, през което минава силно пресечен планински пояс. Подобно на Алпите се издигат покритите с лед върхове към небето. Къщите са построени на платото върху един висок около 100 метра хълм, чиято влажна земя е обрасла с трева. По бреговете на една рекичка, която се излива от планинското езеро в долината, растат жълти глухарчета.

Този път пътуването на Расмусен има преди всичко литературна цел. Той прави това, което често вече е правил, събира всякакъв вид легенди и песни. Той идва почти в последния момент, защото малко хора вече помнят старите мотиви, които картинно разказват за една загиваща култура. Все пак той намира някои разказвачи от старото поколение. Техният разказ е така художествен, че понякога биват канени в селища, разположени далеч от Ангмагсалик. Те предават митове и легенди, които при народ, непознаващ писмения език, някога са се предавали от уста на уста, но те слагат върху тях личен отпечатък. Разбира се, Расмусен не оставя без внимание и другите културни прояви, както и обществения живот и с особен интерес прави съпоставки със Западна Гренландия.

И на изток са познати надпяванията, но те се провеждат не изключително с думи, както при полярните ескимоси. Противниците застават непосредствено един срещу друг. Който е наред да пее, не само подиграва своя противник, той го и ругае, духа му в лицето; блъска го с чело и му нанася по този начин удар, който понякога го кара да политне назад. Нападнатият в това време не се отбранява, това е правило на борбата. Той се прави доколкото е възможно на равнодушен, като че ли ударите и тласъците съвсем не го засягат. Особено впечатление прави на слушателите когато битият предоставя своята глава на противника си и се смее в момента, когато изтърпява болки.

Расмусен видял веднъж как един от противниците бил ударен така зле, че лицето му силно се подуло. Той обаче си давал вид, че въобще нищо му няма.

По-силно, отколкото на запад тук е вярването в духове. Вярват в духове на планините, на морето, във великани и вампири и те всички са силни. За щастие прадедите са открили как се противостои на тези сили: с амулети и заклинания; за щастие има и магьосници, които са нещо повече от хора: божества, явяващи се в човешки образ. За ореола, с който са оградени, допринася и това, че при тях все още се упражняват трикове, които са в упадък по западното крайбрежие, те умеят да правят фокуси и да говорят със стомаха. На едно събиране на шаманите, в което участвувал и Расмусен, се чували едновременно много гласове и се чувствувало присъствието на невидими хорове. Това повишавало напрежението. Явни фокуснически трикове, с които си служат заклинателите, но все пак не бива в никакъв случай заради това да ги смятаме за измамници. Техните фокусничества са на нивото на един оратор, който е честен в думите си, но не се отказва от изкусни реторични похвати.

Понякога ангакутите са заети дни наред да поставят „диагнози“. Те търсят да открият причината на някоя болест. Расмусен чул веднъж един особено старателен магьосник да казва явно с тон на пълно задоволство, че неговите дълги размишления най-сетне дали резултат. Той бил открил защо едно дете, при което бил повикан, имало треска. „Панталоните на малкия от лисича кожа били обути преди известно време на едно куче, това било своенравна шега, която разсърдила духовете.“

Извънредно голям е броят на добрите и лошите предзнаменования, свързани с поведението на хората и животните. Съществуват например четири поличби във връзка с гарваните. Ако грачат, предвещават гости, прехвръкнат ли над някоя къща, носят й щастие. Трябва да се очаква северна буря, когато е разрушено гнездо, обърнато на север, и южна, когато гнездото е обърнато на юг.

Освен всичко това Расмусен се занимава и с езикови проучвания. Интересуват го преди всичко наименованията на растения, животни, ветрове, на месеците; при това той разкрива, че се употребяват два начина за деление на годината. По-съвършеният разделя годината на десет периода, Атаусиайа (нещо като първият) отговаря на нашия януари, артайа (вторият) — на нашия февруари, пингайуайа (третият) — на нашия март, сисамайа (четвъртият) — на нашия април, татимайа (петият) — на нашия май, артайа (пак вторият, но този път отнасящ се до втората половина на годината) — на нашия юни, мангулеркак (времето, когато започва да става по-меко) — на нашия юли, тапгупек (блаженото време) — на нашия август, укиассак (зимата в настъпление) обхваща септември, октомври и ноември, и накрая увдлокинек (най-късият ден) е нашият декември.