Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (20) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

„Добрият тон“ на полюса

Една от най-прекрасните добродетели на ескимосите е гостоприемството им. Обаче да натрапват някому своето гостоприемство се смята за непристойно. Когато в селото пристигне някой, домакините застават пред колибата си в знак, че гостът е добре дошъл. Те не го канят изрично, защото не желаят да му влияят при избора. Изобщо тактът е превъзходно качество на ескимосите. Никой не се бърка в работите на другия. Всеки може да прави, каквото си иска, няма надзиратели. Противно им е също да показват публично чувствата си. Съпрузите никога не се сбогуват, когато се разделят пред чужди и ако мъжете са на път, жените не споменават никога името на отсъствуващия, колкото и дълга да е раздялата.

Те не познават оскърблението и скандала. Езикът им въобще не съдържа хули. Това не значи обаче, че те живеят като светци на земята. Колкото и да е голямо уважението им един към друг, понякога се случва все пак някой да говори лошо за другиго и тогава може да се стигне до убийство. Отрицателна черта е нечистоплътността им. Понятно е защо ескимосите не се къпят. Студът в тяхната страна не им дава възможност да правят това. Но те дори не се и мият.

По принцип ескимосите са против подаръците. Който ги приема, заявяват те, става роб, той е задължен на дарителя. Прекрасна теория. Практиката обаче не е така строга, както повелява правилото. Ескимосът, това Расмусен научил след време, никога няма да помоли някого направо за нещо, но и той има желания и намира различни начини да ги изрази. Един ескимос желае тютюн. Той няма да се обърне с молба да получи тютюн от белия човек, който би могъл да му даде, но ще каже замислен: „Ако имах тютюн, бих изпушил една лула.“ Или ще измънка: „Ако имах сега едно парче дърво, бих могъл да направя харпун, от който много се нуждая.“ Да, ескимосът не би помолил бял човек дори за дърво, въпреки че дървеният материал е ценен като злато в земите на Арктика. Той е дефицитен артикул. Дори едно парче дърво, дълго колкото ръката, е фактически безценно. Ескимосът е готов дори да извърши убийство заради едно-единствено парче дърво, което е необходимо за строеж на шейни и каяци.

Ако каяците не могат да плават направо, често има и кавги с жените. Тогава ги упрекват, че са зашили лошо еленовите кожи, а понякога това може да им навлече и бой. Но вината не е у жените, а в това, че каякът е направен от много малки парчета дърво.

На половите отношения се гледа като на нещо съвсем естествено: никой не говори по сексуални въпроси и в никакъв случай пред децата. Поради изключително ограничената площ на жилищното помещение на съпрузите дори е невъзможно да се отделят някъде. Точно това напълно непринудено наблюдаване на всички процеси, свързани с половия живот, кара ескимосите, които иначе имат чувство за хумор и обичат да се шегуват, да не познават лекомислени шеги. Същността на вица се състои именно в това — да се каже по косвен път и в скрита форма нещо, което, казано направо би засегнало човека. Но където нищо не е покрито, няма и какво да се открие. Където всеки говори направо по дадена тема, не е необходимо, тя да бъде обвита в шега. Въпреки всичко ескимосите покриват половите си части с престилка. Това те правят не от срамежливост, а от суеверни предразсъдъци, според които източникът на плодородието трябва да се пази.

На съпружеската вярност не се държи строго. Случва се неженен човек да пожелае някоя омъжена жена. Той отива при съпруга й и го моли да му позволи да сподели за по-кратко или по-дълго време леглото с жена му. Немислимо е обаче да пренебрегне съпруга и да се приближи тайно до желаната жена.

Нерядко явление е размяната на жените. Един ловец например замисля дълго пътуване. Без жена обаче не би тръгнал на път, защото се нуждае от удобство в снежната колиба, в която ще се прибере вечер след тежката работа през деня, а сам не би могъл да си го създаде. Но ето че собствената му жена е може би в напреднала бременност и не може да го придружи. От друга страна, жената на съседа отдавна иска да посети познати, които живеят в същата посока. В такъв случай жените се разменят съвсем официално и нито една от страните не обещава, че няма да се стигне до интимност, защото ескимосите знаят, че на това не може много да се вярва. Когато свърши пътуването, жените се връщат без чувство на вина и без разкаяние при мъжете си. Старото положение е възстановено и не е останала нито капка горчивина.

Ако бял човек даде да се разбере, че желае жената на някой ескимос, този не приема това като добре дошло, но не е и обиден. Да имаш жена, която се харесва, е по-ласкателно, отколкото да имаш такава, която не се харесва никому.