Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (3) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

На учение при Инораюк

Семейството на Расмусен се преселва от Якобсхавн в разположения по̀ на юг Готхоб, където бащата построява къща от камъни и дъски високо над брега под защитата на огромна скала. Готхоб няма повече жители от Якобсхавн, но е по-оживен. Нерядко покрай църквата минават експедиции и обикновено се отбиват в къщата на свещеника.

kolibi.jpgКолиби от сняг и пръст са традиционните жилища на ескимосите, но в крайбрежните селища те често отстъпват на нови дървени къщи

И в Готхоб Кристиан Расмусен посвещава ескимосите в светските и духовните дела. Към учениците му се числи и собственият му син Кнуд. Момчето изучава наравно датския и гренландския език. Но той научава и други неща, които не са писани в учебниците. На шест години той се качил на един каяк, оставен без наблюдение на брега, поплувал с него и се върнал невредим на същото място. На седем години получил подарък от баща си шейна и впряг кучета. Този подарък представлява за него нещо повече от играчка. Той олицетворява средството, с което по-късно Кнуд ще осъществи целта на своя живот. Когато бил на 11 години един ден изпаднал в много опасно положение. Един ловец завел веднъж Кнуд на лов за тюлени и го оставил за няколко минути сам в шейната. Изведнъж момчето видяло една бяла мечка да се приближава към него. То изпаднало в смъртна опасност. Огромният звяр се приближил вече на около седемдесет метра. Тогава Кнуд грабнал пушката на ловеца, прицелил се и гръмнал. Животното било улучено, но не смъртоносно. Болката увеличила яростта му. Кнуд стрелял втори път и го улучил в лявото око. На десет метра от него хищникът паднал.

Доста приятели има Кнуд между възрастните гренландци. Такъв е Инораюк, който го снабдява отлично с всички необходими неща за игра с момчетата: с еластичен лък, остри стрели, удобни харпуни. Той го учи обаче и на неща, които като възрастен ще може добре да използува. Той му показва как се строят снежни колиби и го научава на всички тънкости, които той като притежател на един впряг кучета трябва да съблюдава при общуването си с тях. В тази страна ескимоското куче (Canis familiaris groenlandicus, Walter 1817, както гласи официалното научно название) не е приятно допълнение към бита, а непосредствена предпоставка за живот. Човек не може да се откаже от него и не може с нищо да го замени. Дори и в наши дни при най-модерната техника не е загубила значение мисълта, „че земите около северния полюс биха били за дълго необитаеми, ако нямаше кучета“. Даже самолетите, които летят към полюса, носят кучета със себе си за да ги използуват в случай на принудително кацане. Инораюк знае от какво голямо значение е човек да бъде запознат с всички особености на ескимоското куче. Той учи Кнуд, че най-рационалната храна за кучетата са дебелите жилави кожи от моржове, по които остават малки парчета сланина. Кожите се смилат бавно и държат ситост дълго време. Особено целесъобразно е според мнението на Инораюк кучетата във впряга да се хранят едновременно. Тогава те се стремят колкото се може повече да изядат и да оставят колкото се може по-малко на „конкуренцията“. Като резултат на това те бързо нагълтват парчетата. Колкото по-лошо обаче е сдъвкана храната толкова по-дълго се задържа тя в стомаха.

Инораюк учи Кнуд още как се впрягат животните. Понякога, когато пред тях се простира широка равнина, е полезно да се избере формата на ветрило. Ако пък пътят минава през местност с трудна видимост и през гора, тогава разумно е кучетата да се впрегнат едно зад друго. Едно много важно за по-късната практика умение, което Расмусен научава от Инораюк, е да оправя преплетените поводи. При пътуване животните постоянно разменят местата си и все повече се объркват; вероятно те имат този навик, защото искат от време на време да прехвърлят тежестта от едната на другата си страна. Вследствие на това постоянно тичане насам-натам, придружено често от боричкане, въжетата така се оплитат, че накрая образуват само едно многократно омотано въже, замърсено с изпражнения и урина. Може да се разплете само с голи ръце и тъй като тази работа се върши понякога три минус 30 или 40 градуса студ, много е важно да се познават точно необходимите движения и да се работи много бързо. Изследователи, които са отказвали да се занимават с един такъв наглед второстепенен въпрос като този за разплитане на поводите, са бивали поставяни понякога пред почти неразрешим проблем.

Расмусен научава също как трябва да си служи с бича който е необходимо рядко да се използува, но от който не може напълно да се откаже. Истинският ескимос улучва точно кучето, което има пред вид, като насочва върха на бича да падне точно върху тази част на тялото, която иска да удари. Расмусен вижда освен това как се строи каяк. Инораюк сглобява дървено скеле от дълги вити летви и от няколко напречни къси летви. Широкото празно място между всеки две ребра покрива с кожа от тюлен, най-добре от угссук, най-едрия вид тюлен. Каякът е толкова лек, че Инораюк може да го носи на ръка или да го сложи на главата си. Необходимо е да е лек, защото при случай трябва да бъде пренасян дълго по сушата. Кнуд научава всичко, което трябва да знае истинският водач на каяк: преди всичко в каяка трябва винаги да има известно количество сланина от тюлен която се използува по различен начин. С нея може да утолява глада си, да си натрие ръцете, когато са замръзнали, да запуши дупките, които евентуално биха се появили. А ако един лодкар се обърне с лодката си, какво става тогава? „Най важното е, казва Инораюк, да вдигне ръце нагоре, за да застане отново в изправено положение.“