Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (30) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Старт към организирането на търговска станция

Расмусен се обръща към Фройхен и му излага своя план. Предложението изненадва приятеля му, но накрая той е готов да се включи в акцията. Със собствени сили предприятието, разбира се, не може да се осъществи. Необходими са пари. Би трябвало да ги получат от датската държава, тъй като преди всичко Дания щяла да има интерес от пътуването на Расмусен. Но официалните служби остават глухи пред искането на двамата изследователи. Те дори не изявяват симпатии към техните усилия.

Ако правителството не помогне с пари, то може би някои заможни датски граждани ще изявят готовност да предоставят пари на разположение. Расмусен натрупва горчив опит. „Какво ще търсите в тази изоставена от бога земя?“ — питат някои. „Останете в къщи и си потърсете служба, по-добре такава, която да ви осигури пенсия.“ Някои датчани са склонни да отпуснат смешно малки суми. Но те не се интересуват ни най-малко какво може да се постигне с тях, Гренландия не ги интересува. Те искат само едно — да си спечелят добро име. Те поставят условие имената им да бъдат публикувани като на безкористни благодетели. Накрая обаче се явяват все пак двама души, които честно се заинтересуват от плана на Расмусен и които са в състояние да го подпомогнат със средства: една жена от Копенхаген и един датски инженер в Баку.

Сега експедицията може действително да се подготви. Расмусен този път е съвсем наясно за какво трябва да се погрижи, когато му предстои да остане дълго време, може би години наред, в Далечния Север, Той е събрал достатъчно опит и знае какво трябва да направи. Много експедиции са се проваляли поради това, че ръководителите им не са оценявали достатъчно модерните европейски средства и са искали и в арктическите области да водят живот по европейски маниер. Расмусен, напротив, е научил, че за пътешественика в Арктика има само една възможност за съществуване в Далечния Север: той трябва вътрешно да изхвърли европееца от себе си, трябва сам да стане ескимос и вместо да живее със сухар и консерви, да живее от „продуктите на страната“, от добитото чрез лов и риболов. Затова неговият лозунг гласи: не вземай много припаси, което означава тежко натоварване! Освен това Расмусен не цени много палатката. Ескимосите живеят в иглута, в снежни колиби. Който умее да строи такива, а Расмусен владее това умение, може да се откаже от палатка и да си направи подслон за най-късо време дори и в най-отдалечените части на Гренландия. Преди всичко обаче Расмусен знае колко ценни са кучетата. Много кучета — малко хора, малко кучета — много хора: това са били противоречиви принципи, от които са се ръководели арктическите експедиции. Расмусен застъпва мнението, както и Пири преди него: много кучета — малко хора.

И днес още шейната с кучета е необходимо превозно и съобщително средство в арктическите области

Купуват малък кораб, който не представлява нищо ценно. Кормилото се състои от тънки метални плочки и не може да издържа на силния напор на леда. Един ден корабът напуска Копенхаген. Раздялата този път не е лека за Расмусен. Той се е оженил преди година и сега трябва да напусне за няколко години съпругата и дъщеричката си Хане. Пътят им води около Кап Фаруел. Първата спирка е Годхавън на остров Диско. Купуват кучета и вземат на борда по нейна молба една ескимоска на име Виви с десетгодишния й син Оле. Тя трябвало да се грижи за домакинството.

Спират в Евертаг, където чичото на Кнуд, Карл Флайшер, бил управител на селището. Оказва се, че този роднина е много енергичен човек. Той гледа на Евертаг като на свое наследствено царство. Управлява тук като цар. Освен това той е много способен търговец. Но негово любимо занимание е стрелбата.

По-нататъшното пътуване на север е затруднено от необичайно лошото време. Навлизат в залива Мелвил, в онзи залив на Бафинова земя, който се числи към най-опасните води на Арктика. От древни времена ловците на китове се страхуват от бурите, които бушуват тук, и от полярния лед, който покрива залива през цялата година. Расмусен и Фройхен също се запознават с опасностите, които ги заплашват тук. „Палецът на дявола“ се показва оттатък на сушата — прочутата планина, която се издига стръмно и непосредствено като колона, изваяна от човешка ръка. Минават Кап Йорк и Кап Атол и най-после стигат залива Норт Стар. Страшната буря обаче е стигнала кулминационната си точка. Машините спират. Платната се разкъсват. За безпомощно блуждаещия параход сякаш настъпва краят на света. Това краят ли е? Най-после идва помощ от сушата. Там са наблюдавали всичко и са изпратили лодки и гребци, които докарват екипажа здрав и читав в залива.