Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (24) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Ескимосите не бива да изчезнат

Какво е постигнал Расмусен с участието си в експедицията Милиус-Ериксен?

Той опознава всестранно живота и мирогледа на полярните ескимоси. В състояние е да обори разпространяваните на юг слухове, според които на север живеели човекоядци, лишени от всякаква култура, и има право да твърди, че гренландците от север не се различават съществено от гренландците на юг, а светът го слуша с внимание.

И за ескимосите експедицията дава важни резултати. Те не били просто „издирени“ от някои изследователи и откриватели, които идвали и си отивали, без повече да се чуе нещо за тях. Между тях и гренландците от южните области се създава връзка, която вече никога не ще прекъсне.

През седмиците и месеците, последвали края на експедицията, и след пристигането на Расмусен в Копенхаген той смята като своя най-главна задача да заинтересува официалните служби в Дания за полярните ескимоси. Пири безсъмнено бил извършил велико дело. Той запознал ескимосите с модерната цивилизация и им дал в ръцете сечива, пушки, муниции и домакински уреди. Би могло да се възрази, че той не винаги е постъпвал с умение и такт и е изпреварвал темпа на развитието. Преди срещата си с него ескимосите са се намирали на равнището на човека от каменната епоха. Те стреляли със стрели и лъкове, дялали ножове от камък и правели шейни от китови кости. След това за кратък срок те прескочили хилядолетия. Пири не се оказал психолог. Но това не могло и да се очаква от един несантиментален мореплавател. Но както и да е, скокът вече не можел нито да се спре, нито да се върне назад. Не трябвало да се допуска връщане назад, което би настъпило, ако ескимосите бъдат лишени за продължително време от придобивките на европейската цивилизация. За да не загинат, ескимосите не трябвало да бъдат изоставени.

Старо ескимоско изкуство: резба върху слонова кост

Расмусен предлага в Дания областите около Кап Йорк да бъдат подчинени на датската власт. Той знаел, че полярните ескимоси напълно ще се съгласят с подобна постъпка. Расмусен говорил подробно с тях по този въпрос. Тук не ставало дума за колонизация, а само за включването на най-изолираното северно племе на Земята в общността на цивилизацията, за да се направи животът на членовете на племето по-лек и по-удобен. Но той успява да издействува само предоставянето на един нов кораб, който от време на време ще отива или поне ще трябва да отива до секерните области. Отказват му да включат под свое влияние земите около Кап Йорк. Официалните служби не очакват нищо от това и не го смятат толкова доходно. Расмуоен среща повече разбиране всред кръговете на гренландската мисия, тъй като тя би се радвала, ако нейните идеи проникнат и в най-северните области на света. Купуват стоки и ги препращат в Кап Йорк с параход на компанията „Гренландска търговия“. Самият Расмусен не участвува непосредствено в това предприятие. По това време той се намира в областта Холстенборг и Готхоб и се занимава със систематизирането на резултатите от някогашното му пътуване в Лапландия, като проучва възможностите за прехвърляне на кротките северни елени в западногренландските области.

През следващата година Расмусен научава обаче, че продоволствуването на полярните ескимоси от страна на Дания било крайно недостатъчно и че през последните дванадесет месеца нито един китоловен кораб не бил пристигнал в областта на Кап Йорк. Ако другите служби отказват подкрепа, Расмусен не изоставя своите ескимоси. Той купува стоки със свои средства и ги пренася с шейни през залива Мелвил. Посрещат го с възторг. Расмусен не е вече непознат. Лицето му е близко на ескимосите, познават го и го уважават. Той е станал техен добър приятел.