Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (10) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Завесата пада…

Между норманските развалини от гренландската епоха най-добре запазени са останките на църквата от Хвалзей от днешния Квакортог. През 1408 г. в тази църква станала венчавка, в която взели участие предимно исландци. Те напуснали Норвегия, за да се върнат в Исландия, но отклонени от пътя си, били изхвърлени в Гренландия. Те не бързали да се върнат. Там останали четири зими. В Исландия никой не вярвал вече, че ще се върнат някога, и ги смятали за изчезнали. Когато по-късно се върнали, те разказвали не само приключенията си, но дали и обстойни описания на събитията, на които станали свидетели в Хвалзей.

Привечер на приказка

Една незначителна случка била венчавката в църквата Хвалзей. Но сведението за нея представлява все пак едно начало в историята на европейското проучване на Гренландия. За около две столетия това е последната вест, дошла от тази страна. После веригата се прекъсва. Оттук започва тайната. За европейските уши и очи островът потъва в мрак. Преди всичко загубили се следите на хората, дошли от Европа и заселили се в тази страна — следите на норманите. Завесата пада… Какво се разиграва през това време на сцената? Не знаем. Когато се вдига отново, картината била друга. От потомците на някогашните заселници нямало и следа. Какво е станало с тях? Съществуват няколко предположения. Те може би са се изселили или са измрели. Може би са загинали във войни, водени с ескимосите, някои сведения говорят, че норманите и първите обитатели не винаги са водели мирен съвместен живот. В една исландска хроника от 1379 г. се казва, че гренландците (т.е. норманите) били нападнати от „скрелинги“ и че осемнадесет мъже били убити. А в легендите на ескимосите се споменава, че последните нормани били унищожени при Хвалзей, споменати са дори имената на водачите им. Те са се казвали Унготок и Уларик (Ингвар и Олаф). Освен това и някои имена на населени места напомнят за борбите.

Против предположението, че норманите са били унищожени по време на войни, говори фактът, че ескимосите по характер са миролюбив народ. Аргумент, който не е напълно убедителен. Днешните ескимоси не са склонни да извършват насилия в колектива, но в миналото отношенията им са били може би други. Въобще „миролюбив“ е доста мъгляво понятие. Убийството не е съвсем рядко явление при ескимосите. Често то е причинено от недостатъчно самообладание. Против насилствени разпри би могъл да говори по-скоро фактът, че са липсвали причини за раздори. Не може да се разбере дали икономическите отношения в Гренландия не са могли някога да доведат до враждебни разрешения. Най-после може да се предполага, че изчезването на норманите се дължи на смесването им с ескимосите, които са били по-добре приспособени към природата на страната и в които са се претопили.

Днес преобладава схващането, че последната теза е най-близка до историческата истина. Във всеки случай норманските селища в Гренландия изчезнали и всички старания в по-ново време да се изясня „защо“ са изчезнали не могли да стигнат до състоятелен, обоснован отговор, така че ние разчитаме само на предположения.