Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (55) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Какво преживя Северното отделение…

Докато Расмусен прекарвал при еленовите ескимоси, Матиассен и Фройхен не останали без работа в „духалото“. В края на февруари 1922 г. те отпътували в посока към протока Фури и Хекла (наречен на името на двата кораба, с които през 1822 и 1823 г. Пири посетил тази област) и си поставили за цел да снемат на карта областта по северозападното крайбрежие на Адмиралтейския залив, а по възможност и Бафинова земя.

Пътят им ги отвел най-напред към Иглулик, най-голямото селище на стотици километри наоколо. То се състояло от шестдесет до седемдесет снежни къщи и минавало за едно от най-добрите места за лов на моржове. Нощем, така разправяли, тук не могло да се спи, защото силно се чувало пръхтенето на тези животни. Фройхен и Матиассен бяха слушали на юг много за Иглулик и сега не бяха разочаровани от това живописно село от снежни къщи, което още отдалече изглеждаше много оживено с шейните, лодките, съоръженията за лов, лежащи открито върху големи поставки от снежни блокове, с кучетата, които обикаляха наоколо, децата, които играеха, множество следи от шейни, които се очертаваха навсякъде.

Експедицията оставила складове с храна в Иглулик и на много други места и се разделила след това. Матиассен продължил с двама ескимоси към Адмиралтейския залив, чиято южна част била още съвсем непозната. Фройхен пък с ескимоса Краталик стигнал през остров Ормонд до земята Кокбърн. При това той минал през два непознати острова, които нарекъл остров Кронпринц Фредерик и остров Кнуд. Продължил пътя на север и открил нов фиорд. Връщането било много трудно, защото оставените складове били опустошени от мечки, вълци и рисове. Фройхен предвиждал такива грабежи и за всеки случай складирал храна и върху покривите на снежните къщи. Но той не съобразил, че и на тези високи места тя не е запазена от посегателства именно от чайките.

Няколко дни след пристигането на Фройхен в Иглулик там пристигнал Матиассен и вече могли да поемат обратно пътя към „духалото“.

По-късно Матиассен ходил още веднъж към залива Репулсе и разкопал там, при селището Наупан, двадесет развалини на къщи, освен това ходил на остров Саутхемптън, където някога са живели садлерниутските ескимоси. Сега те били измрели. Само един единствен ескимос, който носел името Аугутимарик, живеел още там.

Упернивик

На брега на остров Саутхемптън, между другото казано, Матиассен узнал, че жителите на Иглулик от няколко седмици отново се били върнали към вярата на дедите си. В същност те станали християни само защото техните заклинания и амулети не могли нищо да помогнат срещу кучешката епидемия, която върлувала при тях. Но въпреки че си били изрязали кръстове от тенекия и ги вързали на шията на животните, епидемията не затихнала. А това било достатъчно основание да се постави под съмнение истинността на християнското учение и да се върнат отново към езичеството. Някои по-хитри сметнали за най-правилно да не лекуват само с амулети, а да използуват допълнително и тенекиените кръстове.