Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (27) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Приятел на ескимосите

През 1908 г. Расмусен се сближил много с един мъж, които също като него изпитвал особена наслада от приключения и който бил избрал Гренландия за арена на своята страст. Това бил Петър Фройхен. Познанството се превърнало в приятелство, което останало за цял живот.

Фройхен бил следвал медицина в Копенхаген, но професията не му харесала. Привличал го широкият свят. Той чул, че Милиус-Ериксен планира нова експедиция за Гренландия, потърсил го в Копенхаген и му предложил своите услуги. Датският изследовател изявил готовност да вземе младия мъж със себе си. Още не бил определен денят на заминаването. Фройхен заминал на първо време за Гренландия, спрял в Зукертопен, най-голямата колония в южните области, където видял за пръв път ескимоси, и оттам се върнал обратно в Копенхаген. Експедицията, наречена по името на кораба Датска, потеглила през юни 1906 г. Фройхен бил придаден като асистент към метеоролога д-р Алфред Вегенер, геофизик и учен, който по-късно се прочул главно с теорията си за придвижването на континентите, но имал и големи заслуги за изследването на Гренландия. Той прекосил страната от изток на запад в най-широката й част и пръв презимувал върху континенталния лед.

Главна задача на експедицията била да стигне с кораб до източното крайбрежие на Гренландия колкото е възможно по̀ на север и да измине останалата част от брега с шейни. Задачата била изпълнена, но трима от участниците платили с живота си: самият Милиус-Ериксен, Йорген Брьонлунд, който придружавал Милиус-Ериксен още при първата му експедиция и бил работил в тясно сътрудничество с Расмусен, и лейтенант Хьог-Хаген. Те се отдалечили от главната група и загинали.

През лятото на 1908 г. експедицията завършила. Останалите живи участници поели обратния път към цивилизацията. По време на едно кратко пребиваване в Берген Фройхен се запознал бегло с Расмусен, който наскоро се бил завърнал от Лапландия. В Копенхаген завърналите се били тържествено посрещнати и отрупани с почести. Но скоро всичко заглъхнало и по-късно никой не говорел повече за тях.

Фройхен продължил следването си, но пак не изпитвал задоволство от това да се измъчва с учебниците по анатомия и физиология. Още по-малко на него, който бил опознал вече истинския и сериозен живот, се харесвали лудориите на тогавашните заможни студенти. Той си потърсил ново занимание и го намерил в областта на журналистиката и писателството. Написал дори няколко романа, но самият автор знаел, че нищо не струват, защото ги бил написал, за да си напълни кесията.

Срещата в Берген направила силно впечатление на Фройхан. Той възнамерявал да поднови тази връзка. Расмусен, който отначало обърнал малко внимание на тази среща, бил подсетен за нея от едно писмо на баща си. Един ден при Кристиан Расмусен пристигнали двама ескимоси от Датската експедиция и в един продължителен разговор му разказали похвални неща за Фройхен.

Расмусен си казал, че е полезно да обърне на този Фройхен повече внимание, отколкото досега. Човек, за когото ескимосите говорят хубаво, е достоен за тях при всички случаи. Скоро се удал случай да подновят познанството от Берген, да го затвърдят и да проектират нови планове. Срещат се често в Копенхаген и започват разговори по един неотложен въпрос. И двамата по онова време не били добре материално. Те обмислят как биха могли да извлекат материални облаги от преживелиците си в Гренландия. Расмусен напомня, че всеки от тях притежава снимки с гренландски мотиви: „Да можехме да предприемем едно пътуване из Дания с доклади, единият ще говори, другият ще показва снимки.“

Предложението допада на Фройхен. Купуват прожекционен апарат на кредит и тръгват на път. Но апаратът не е от най-добро качество и освен това нито Расмусен, нито Фройхен са вещи по техническите въпроси. Дали не би било полезно да ангажират един специалист? Но и двамата се страхуват от разноските. Те опитват да се справят без него. В резултат на това стават аварии. Източникът на светлина се оказва все слаб. Вместо слънчеви местности на екрана се показват бледи сенки. За първи път това се случва по време, когато Расмусен тъкмо говори, но той запазва присъствие на духа и веднага намира убедително обяснение: „Господа, казал той, много е лесно да се правят снимки в Гренландия денем при слънчево време. Ние не искахме да се съревноваваме в това отношение с други изследователи на този остров. Ние искахме да ви предложим нещо изключително и сме в състояние да го направим. За пръв път виждате тук снимки, които показват мотиви от гренландската полярна зима. Повечето от тях са снети при матова лунна светлина. В момента ви показваме лов на мечки през нощта.“ Една лъжа, която била приета, докато истината не би имала такива шансове, защото снимката показвала ескимоски танц на открито. Да се изплъзва от деликатно положение било станало вече почти любимо нещо за Расмусен. Винаги в живота си той проявявал отрадно умение за това. Може дори да се каже, че за него е било спорт да превърне несполуката в сполука. По-късно например в Туле той бил посетен веднъж от един американски изследовател. Нямал какво да предложи на госта освен вмирисано месо от морж. Но той превърнал бедата в качество и похвалил това не много апетитно ястие като един от най-изтънчените деликатеси, така че американецът останал накрая убеден, че е изпитал това рядко удоволствие, за което дължи благодарност на домакина. В случая с представените снимки не било все пак лесно да се убедят датските зрители, че Расмусен им показва нещо забележително. След време те станали неспокойни и поискали да видят Гренландия и при дневна светлина, дори при положение, че по мнението на Расмусен ще им бъде сервирано нещо конвенционално.

Постепенно Фройхен и Расмусен се научили да работят по-добре с апарата, но и сега тяхната гренландска тема не се оказала много привлекателна. И двамата положили доста усилия, за да запълнят наетите зали с публика, която можела да плаща.