Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (72) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Великото ти дело няма да заглъхне

След като Расмусен завършил разнообразните задачи във връзка със Седмото тулско пътешествие, той се отбил един ден при ескимоси, които живеели наблизо до Ангмагсалик. Те почели великия Кнуд и го нагостили с най разнообразни лакомства: филе от мечка, перки от морж, сьомга, държана заровена в земята, за да загние. Подготвили истински ескимоски празник с най-добро желание и от сърце. Но с някое от ястията нещо не е било в ред. Няколко дена след гощавката Расмусен се почувствувал зле. Петдесет и четири годишният мъж имал треска. Лекарите установили отравяне с месо. Изпращат го в болницата на Юлианехоб, където му преливат кръв. Скоро след това го препращат в Копенхаген. Към страданието му се прибавило и възпаление на белите дробове. През средата на декември се забелязало подобрение на състоянието му. Той започнал да посреща посетители и разговарял с интерес с тях. Но на двадесет и първи декември сърцето неочаквано спряло. Угаснал животът на великия изследовател на Арктика.

В дните преди Коледа на 1933 г. в Копенхаген се извършва погребението на Кнуд Расмусен. В траурното шествие естествено не липсват ескимоси. Като представител на народа, на чието проучване и подпомагане покойният бе посветил живота си, се явява Карале Андреасен, един по-надарен ескимос, с когото Расмусен отдавна поддържал сърдечно приятелство. Този блестящ разказвач често седял заедно с изследователя от Дания и му разказвал митове и легенди от родината. Най-хубавите от тях Расмусен записал. И те останали в неговите трудове. Този ескимос бил избран да играе важна роля при обстойното описване на източногренландските племена. По време на боледуването на Расмусен в Копенхаген двамата дълго разговаряли за тази предстояща задача, без да подозират приближаващата катастрофа.

И сега ескимосът от Далечния Север стои пред гроба, в който спускат приятеля и думите му изразяват мислите и чувствата на всички ескимоси:

„Мой обични приятелю Кнуд, толкова странно бе за мен да узная, че си ме напуснал, за да не се видим никога вече, не че си напуснал завинаги този свят. Когато ти си отиваше от нас, твоите братя, гренландците, плачеха. Когато чувах, че си тръгнал на път към нас, твоите малки братя и аз те очаквахме с копнеж. Независимо дали ти идваше на нашия западен или източен бряг, твоята обич и приятелство оставаха неизменни. Това беше за мен голяма радост.“

Андреасен от името на всички гренландци изрази благодарност, най-сърдечна благодарност на Расмусен чието сърце туптеше за тях. „И ако си спрял да говориш, завършва той, твоето велико дело никога не ще замлъкне. Благодаря ти, Кнуд, защото ти беше истински човек при всички случаи.“

Оттогава измина повече от четвърт век. Читателят се интересува да узнае как е протекъл до наши дни животът на някои лица, които са били най-тясно свързани с големия приятел на ескимосите, на неговите най-важни сътрудници и на близките му. Кай Биркет Смит работи като ръководител на етнографската сбирка в Датския национален музей. Между другото той отговаря и за двадесет и една хиляди находки от седемте тулски експедиции. В Националния музей работи и Теркел Матиассен. Той ръководи праисторическата датска сбирка. Госпожа Дагмар Расмусен, вдовицата на Кнуд, живее в Копенхаген, където е и дъщеря им Ханне, омъжена за инженер Торборг. Петер Фройхен прекарал последните си години в Съединените щати като писател. По време на едно пътуване със самолет в полярните области през 1957 г. той починал от сърдечна криза в една въздушна база на Аляска. И накрая двамата ескимоси, участници в Петата тулска експедиция: Амарулунгуак починала преди много години, а Кувигарсуак е все още между живите. Той остана верен на старата родина и живее в околностите на Туле.