Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (12) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Апостолът на гренландците

Големият прелом, който настъпил в изследването на Гренландия, е свързан завинаги с името на Ханс Егеде. Той е първият, за когото гренландците, не са били само сензация, а хора, които заслужавали да се заинтересуваш от техните обичаи и нрави.

Егеде е роден в Норвегия, израсъл при съвсем обикновени условия, след това учил теология в Копенхаген и на двадесет и една годишна възраст станал лутерански проповедник. Веднъж прочел в едно старо описание на Гренландия, че там имало колонии с християнски манастири и църкви. Той пожелал да разбере по-подробно как са се развивали междувременно нещата. Но кой би могъл да го осведоми? Спомнил си, че някакъв негов роднина, който живеел в Берген, бил пътувал веднъж покрай бреговете на Гренландия. Какво ли е видял? Написал му писмо, но не получил задоволителен отговор. Въпросният роднина не бил видял нито един жител. Само бил чул, че на юг имало „диваци“. Но кой би могъл да каже как живеят, в какво вярват?

Тъй като нямало никой, който би могъл да информира Егеде как изглежда животът в гренландските колонии на норманите, той пожелал сам да замине за Гренландия, да наблюдава и да работи в чуждата страна като мисионер. Планът бил изработен, но все нови и нови трудности пречели на неговото осъществяване. През май 1721 г., корабът „Надежда“ го отнася заедно с още четиридесет и шест души към страната на неговите мечти. В началото на юли той стига до така наречената област Балсревир. Там Егеде се запознал с първите гренландци. Те го посрещнали с малките си лодки и му помогнали кой с каквото можел. Най-напред се установил близо до днешната колония Готхоб, на „Haabets О е“ — Острова на надеждата. Построили къщи от торф и камък. Туземците пак се притекли в помощ на норвежците, особено при набавянето на строителни материали. По-късно селището било преместено във вътрешността.

Един етнограф би се зарадвал да срещне в Гренландия непознат и своеобразен народ. Но духовникът Егеде не бил тръгнал да опознава ескимосите. Той се интересувал главно от потомците на норманите. Искал да узнае как стои въпросът с тяхната вяра, да стане техен духовен водач. Но къде се били дянали те? Никаква следа! И ескимосите не знаели нищо за тях. Може би са били изтласкани към източното крайбрежие на острова!

Следвайки западния бряг около нос Фаруел, Егеде се опитал да проникне на изток. Но не отишъл много далеч. Когато пристигнал на остров Ненорталик, придружаващите го се разбунтували при вида на безотрадния пейзаж и той бил принуден да се върне, без да е срещнал хора.

Егеде не е бил нито колонизатор, нито подтисник, а вярващ фанатик. Това го правело нетърпелив и избухлив. Колкото по-добре опознавал живота в Гренландия, толкова по-естествено му се струвало белият да стане господар на туземците. В гренландците той виждал „нещастни хора“, но не защото живеели оскъдно или изглеждали зле, а защото „били толкова далече от познаването на бога“. Изисквайки от тях сляпа вяра, той, разбира се, срещал понякога съпротива. Веднъж го посетил един ловец. Егеде дълго му говорил, за да го спечели за християнството. Ескимосът слушал с голямо търпение усърдния пастор, но когато този свършил разказа си, започнал той да разказва: „Бях високо горе в ледовете, стигнах до един голям фиорд и срещнах мечка, толкова голяма, че й растеше вечен лед на гърба.“ Егеде не разбрал какво целят тези думи, ядосал се и наругал злобно човека, но този отвърнал „Ти искаш да ти вярвам. Добре, вярвай ми и ти.“ И се сбогувал.

В същност ескимосите не могли да разберат християнското учение, създадено при съвсем други обществени и природни условия, по-добре отколкото индианците по-късно, за които един средновековен духовник пише: „Те приеха покръстването като един вид свят, приятелски съюз с французите. Колкото за Исуса, църквата, вярата и символите на бога и светото причастие, те не знаеха почти нищо. Те си запазиха непроменени обичаите, традициите и начина на живот. Техните танци, ритуали, песни и магии си останаха същите, както всички останали обичаи.“

Естествено не само европейците проучвали гренландците, а и обратното — гренландците разсъждавали върху същността на „белите хора“ и не винаги се съгласявали с техните деяния. Моряците, доведени от Егеде, били свикнали да се карат и бият. Гренландците не могли да разберат това. „Те забравят, казвали те, че са хора.“

Един ден в колонията пристигнали като мисионери по поръчение на норвежкия крал Кристиан трима членове на Братството на хернхутерите (привърженици на протестантско религиозно братство от XVIII в.). Недалеч от Готхоб издигнали сграда на мисионерството. Нямало и съмнение, че те били напълно отдадени на вярата. За практическата работа не стигало обаче само да се служи на бога. Те не били в състояние да научат гренландски език. Езикът на ескимосите съдържа доста трудности. Думите са дълги и многосрични. Няма съществени граници между съществителни имена и глаголи. При случаи, в които европеецът се нуждае от повече изречения, ескимосът се справя с една единствена дума. Подобно на химическите формули те построяват огромни комплекси върху тясна основа. Езикът на ескимосите не може да има буквален превод. Мисълта трябва предварително да се преобрази. „Жената вижда кучето“ например не може да се предаде, както е у нас. Изречението би звучало така: „arnap qingmeq takura“, което при превод би означавало: „Относно жената — кучето — явяването му пред нея.“

Иначе езикът не е беден. Естествено има голям брой предмети, които играят голяма роля в живота на европейците и са непознати на ескимосите. За тях няма и думи. От друга страна, езикът на ескимосите обилно разполага с изрази за неща, важни за Далечния Север. Снегът например има различни имена според това, дали пада спокойно или при буря, дали лежи на земята, дали е твърд или мек, дали е подходящ или не за строеж на колиба.

Егеде работил в Гренландия цели петнадесет години. След това се установил в Копенхаген като преподавател по гренландски език.

Мисията на Егеде не е била само мисия на духовник. Той имал и планове от икономически характер, но не е могъл да ги осъществи. Търговията не напреднала, както трябва. Често срещал трудности с продоволствието и моряците, които не разбирали от шега, когато ставало въпрос за стомаха, заплашвали с бунт. Често в колонията настъпвал глад.

Към средата на XVIII в. датската търговия с Гренландия попаднала в ръцете на един капиталист — търговеца Северин. Създали се многобройни търговски кантори, като Христиансхоб, Якобсхавн, Фредериксхоб. По-късно търговските връзки били осъществявани от едно „Общо търговско дружество“ и след неговия провал те преминали в ръцете на датското правителство.