Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (13) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

При съседите на северния полюс

Първите срещи

Нансен бил прекосил вече гренландския леден щит. Някога в Гренландия малкият Кнуд бил слушал с голям интерес за това пътуване. Но пътят на норвежеца и другарите му водел през безлюдни области, той се борел с леда, снега и мъртвата природа и не срещнал „новите хора“, които според някогашните разкази на Микро водели призрачен живот.

Разказите на Микро не отговаряли на пълната истина. Те почивали на устни предания, били изпълнени с неточности и грешки, но все пак в тях имало и реални факти. Не бихме могли да приемем „новите хора“ само като плод на въображението. Няма съмнение, че те са съществували и са живели около залива Мелвил.

Расмусен, сега на двадесет и четири години, още като юноша се занимавал със сериозни исторически проучвания. Той познавал историята на Гренландия и бил осведомен и за срещите между „белите хора“ и полярните ескимоси.

Първият, който дал сведения за страната на полярните ескимоси, е англичанинът Уилям Бафин, най-ученият мореплавател на времето си. През 1615 и 1616 г. той се опитал да мине по морски път около Северна Америка, като при това смятал, че пътят трябва да се търси само като продължение на Дейвисовия проток, а не по посока на Хъдсъновия проток. По крайбрежието на Гренландия той стигнал до съвсем непознатата по онова време област на днешните селища Туле и Ета. Видял обаче само земя, но не и хора.

Първият, който успял да се свърже с полярните ескимоси, бил друг британски мореплавател — Джон Рос. Двеста години след Бафин той бил изпратен с два кораба към Бафиновия проток, за да открие „протока“. Той навлязъл в протока Ланкастър, но се върнал преждевременно, защото го сметнал за затворен. При това пътуване направил рядко откритие: При Кап Йорк от кораба забелязал хора, облечени в кожи от животни, които вървели край шейни с кучета. От своя страна те също видели кораба, но не го възприели като нещо необикновено. След известно време те преодолели недоверието и боязливостта си и бавно и предпазливо се приближили. Изведнъж обаче се обърнали, обхванати от ужас, и избягали към вътрешността на страната. Рос предположил на какво се дължал ужасът им — на една маневра с голямото бяло платно. Гледката на раздвижилото се, пробляскващо платно разрушила с един удар създалото се доверие. Последвала паника. Рос се отчаял. Как би могъл да обясни на ескимосите, че желае да се срещне с тях и че има мирни намерения? Той наредил върху един айсберг между парахода и брега да се постави висок прът и на върха му да се прикрепи знаме. Освен това поръчал да закачат на него и торба с подаръци. Но и този опит за осъществяване на контакт с ескимосите претърпял неуспех. Тогава един гренландец на име Сахеус, който се намирал на кораба като член на експедицията, сметнал, че ще намери начин — „Аз отивам при моите сънародници и ще говоря с тях, предложил той на Рос. Но трябва да отида сам и да не нося оръжие със себе си.“

Рос се съгласил на това предложение. Сахеус отишъл и имал успех. Удало му се да разговаря с ескимосите. Естествено те не се доверявали напълно. Явили се пред пратеника там, където една широка ивица лед образувала естествена преграда между двете страни. При опасност можело да се избяга. Разговорът не вървял леко. И двете страни говорели гренландски, но на различни диалекти. Въпреки това те се разбрали. Сахеус научил защо избягали ескимосите. Те сметнали кораба за огромна птица, а платното, с което маневрирали — за огромно крило. Необикновен им изглеждал най-вече огромният прът. Все пак Сахеус успял да убеди ескимосите да посетят кораба. Посрещането, което им устроили, било с най-добри намерения, но европейците не се държали, както трябва. Увеличителното огледало, в което гостите се огледали, и фокусникът, който им показал изкуството си, не помогнали за преодоляване на боязливостта им спрямо „белите мъже“. И обядът, на който били поканени, съвсем не се оказал по вкуса им. Те опитвали това или онова ядене, но веднага изплювали хапките си. Накрая се задоволили със собствените си провизии от сурово месо.

Първа среща на европейци с полярни ескимоси… Първа връзка на полярни ескимоси с мъже, които не са гренландци…

По-късно от време на време по северните брегове на Гренландия са се явявали ловци на китове. Те обаче не са се занимавали с проучвания и не са мислели да запознават ескимосите с европейската цивилизация. Съвсем случайно те са стигали до тези области и са използували случая, за да направят някои търговски сделки, често съвсем измамнически, и да спечелят благоразположението на ескимоските жени.

А след това дошъл Пири, американският изследовател на Арктика: и от този момент започнал чувствителен материален напредък, който се разпространил дори до Далечния Север на Гренландия. Дотогава ескимосите ловували на сушата със стрела и лък, във водата — с харпун, ножовете им били от метеоритен камък, а шините на шейните — от китови кости. За късо време те направили огромна крачка напред. Огнестрелното оръжие влязло в ръцете им. Получили и ножове от стомана. Шейните започнали да правят от ясен и дъб.

И Рос, и ловците на китове, и Пири били дошли с кораби и стигнали до ескимосите откъм брега. В миналото може би са съществували връзки между Южна и Северна Гренландия и по суша, но следите им изчезнали.