Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (52) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

В прародината на ескимосите

По бреговете на голямото езеро Хикологиуаг Расмусен се запознава с живота на един чисто континентален народ. Той живее съвсем откъснат от морето и по-бедно от другите ескимоски племена. Расмусен проявява особен интерес към културата на „еленовите“ ескимоси. Той я изучава задълбочено и стига накрая до заключението, че тя е остатък от една праескимоска култура, от която се е развил духовният живот на ескимосите по цял свят.

Най-старата култура била по негово мнение свързана с езерата и реките във вътрешността на страната, ловували елени, нямали обаче никаква връзка с морето. Нищо не говорело, че те били запознати с лова на морски животни. Тези ескимоси били от един корен с индианците. Една част от общите прадеди предпочели гората, другите се преселили в голата тундра. Различните условия на околната среда създали различни култури. Една група от праескимосите, именно онези, които населявали широкия пояс на тундрата западно от Хъдсъновия залив, останали във вътрешността на страната. Тяхната култура се запазила тук. Други групи се изселили по бреговете на полярните морета. Защо? Може би, защото са преследвали стада елени, може би защото са бягали от индианците. През един по-ранен период те стигнали в областта между Залива на корелацията и магнитния северен полюс, а по-късно продължили до Беринговия проток.

На следващата година по време на едно пътуване покрай бреговете на Северна Америка това му становище се затвърдило още повече благодарение на много доказателства. Находки от особен вид, а именно развалини от зимни къщи, го довели до предположението, че през един трети период е станало преселване на изток, към Гренландия, защото архитектурните форми били непознати във вече посетените области, но добре познати в Гренландия. Ако запитвал ескимосите от Канада и Аляска откъде произхождат тези зимни къщи, те го насочвали към „тунитите“, народ, който някога населявал тези места, но не съществувал вече.

Би могло, разбира се, да се допусне, че ескимосите от вътрешността са потомци на ескимосите от крайбрежието, но са загубили всякакъв спомен за онези далечни времена. Расмусен обаче приема, че в такъв случай би трябвало да са се запазили някои елементи на материалната култура, които да напомнят за този период на живот край морето. Харпунът за лов на моржове и напълнените с въздух пикочни мехури на моржовете, които пречели на въжето на харпуна да потъне, биха положително изчезнали във всички случаи, защото във вътрешността на страната нямало възможност за тяхната употреба. Но имало е и съоръжения, които били еднакво полезни и за вътрешността на страната, и за крайбрежието. Например мрежата и секирата с напречно острие.

Защо е трябвало да се откажат от тези неща, ако преселването е станало от крайбрежието към вътрешността? Расмусен заключава, че те именно не са били никога познати.

Като най-явно доказателство на своята теза, че ескимосите от вътрешността са последните остатъци от праескимосите, той смята липсата тук на лампа с тюленова мас. Наистина еленовите ескимоси не могат да упражняват лов на тюлени, но те биха могли по всяко време да си набавят сланина от крайбрежните жители. И все пак те се отказват от това, като прекарват зимата при температури -50°, дори и по-ниски, в неприветливи снежни колиби, в които никога не се пали.

Основно препитание на еленовите ескимоси са сьомгата и елените. Готвят на пирен от тундрата. През лятото живеят в кълбовидни палатки, облицовани с еленови кожи. Мнението на Расмусен във всички случаи е, че люлката на ескимосите от цял свят трябва да се търси в областта около Хъдсъновия залив и че оттам те са се разпръснали на запад до Аляска и на изток до Гренландия. И Расмусен не е без подкрепа в своята теория. Още през 1905 г. датският географ и етнолог Стенсби в една своя антрополого-географска студия застъпил схващането, че ескимоската култура води своето начало от областта около Хъдсъновия залив.

Думата „люлка“ има, разбира се, само условно значение, тя не включва най-ранните времена. Ескимосите не са се зародили на Хъдсъновия залив. Техните най-стари прадеди също като тези на индианците се преселили някога от Югоизточна Азия през Беринговия проток на двата американски континента. Може би е правилно предположението, че ескимосите са дошли последни. Доказателство за това е езикът им, който за разлика от този на индианците (с изключение единствено на езика на алеутите) е единен: вероятно не е имал достатъчно време да се раздели на наречия. Теориите на Расмусен за прародината на ескимосите останали досега непоклатими и днес още те са признати във всичките им съществени положения.