Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Imperial Earth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
vankatapd (2018 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2018 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018 г.)

Издание:

Автор: Артър Кларк

Заглавие: Земя имперска

Преводач: Иван Златарски

Издание: първо

Издател: ИК „Офир“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Иван Димитров

ISBN: 954-8811-05-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7022

История

  1. — Добавяне

IV
Титан

Глава 38
Завръщане у дома

Краят бе дошъл. Беше се сбогувал с екипажа и пасажерите, бе приключил с формалностите по пристигането и всичко, което бе донесъл със себе си от Земята, вече бе поело по лентата за багажа. Или по-точно казано всичко, с изключение на най-важния подарък.

Виждаше пред себе си вратата с надпис ЖИТЕЛИ НА ТИТАН и знаеше, че мине ли през нея, ще си бъде у дома. Вече бе забравил смазващата гравитация на Земята; тя и още много други неща постепенно избледняваха в миналото като отдавнашен сън. Тук бе мястото, на което той принадлежеше, тук трябваше да завърши делото на живота си. Никога вече нямаше да пътува към вътрешността на Слънчевата система, макар че щеше да има моменти — знаеше това със сигурност, — когато споменът за красотата на майчиния свят щеше да забива кинжала си в сърцето му.

Там, от другата страна на вратата, сигурно го чакаше неговото семейство и сега, когато го деляха секунди от момента на присъединяването към тях, Дънкан за миг изпита страх да се изправи пред клана Маккензи. Затова пусна другите пътници пред себе си, неуверено притиснал малкия скъпоценен пакет до гърдите си. Накрая направи крачката напред, мина под арката на прохода и излезе на рампата.

Бяха толкова много! Малкълм и Колин (естествено), Мириса (по-красива и по-желана, отколкото я бе виждал и в най-неспокойните си сънища, сега завинаги изчистени от образа на Калинди), Клайд и Карлийн (как бе успяла да порасне толкова много за толкова кратко време?). И поне двайсетина племенници и племеннички, чиито имена (включително и своето) не можеше да си спомни в момента.

Не… това вече беше невъзможно! Но очите му не го лъжеха — тя беше там, застанала малко встрани от другите, подпряла се тежко на бастуна си, но външно непроменена и все такава, каквато я помнеше от последния път в жилището й върху скалите над Адското езеро. Всичко друго бледнееше пред завръщането на баба Елън в Оазис… за пръв път от петдесет години.

Тя улови смаяния поглед на Дънкан и се поусмихна. Това беше повече от приветствие за добре дошъл — беше опит да го окуражи. „Тя вече знае — досети се Дънкан. — Знае и одобрява. И когато цялата ярост на всички Маккензи се стовари върху бедната ми глава, аз ще мога да разчитам на нея…“

За миг мислите му бяха прорязани от една стара земна фраза, чийто автор и произход бе забравил: Моментът на истината. Е, той бе настъпил…

Те бавно се събраха около него и той внимателно дръпна пелената настрани. За миг, за един кратък миг, изпита угризения: може би все пак някак трябваше да ги предупреди. Не, така наистина беше по-добре. Сега те щяха да разберат, че той е пълноценен мъж, а не пешка в нечии ръце — каквото и да им дължеше и колкото и да се чувстваше част от тях.

Детето още спеше, но вече естествен сън, а не индуцирания електронен транс, който го бе предпазвал по време на дългото пътуване от Земята. Изведнъж то измъкна пухкавата си ръчичка и малките пръстчета стиснаха ръката на Дънкан с неочаквана сила — изглеждаха като бледите пипалца на морска анемона на фона на тъмнокафявия загар на неговата кожа.

Малката главица все още бе празна дори и от сънища, а личицето бе лишено от изражение и форма, както е с личицата на всички едномесечни бебета. Но вече се виждаха първите косъмчета на косицата — златната коса, която скоро щеше да върне на Титан загубеното величие на далечното Слънце.