Тасмина Пери
Първороден грях (38)

36.

— Тук ще ти хареса — каза Катрина Савойска и настъпи педала на газта на джипа си.

Пола се обърна и се усмихна, като видя как косата на новата й приятелка се вееше от бермудския бриз. Пола наистина не можеше да повярва колко добре се разбираха — това надминаваше очакванията й. За малко да си помисли, че принцесата я приема като истинска приятелка. Същата сутрин вече бяха играли тенис в „Корал Бийч енд Тенис Клъб“, престижния частен клуб, в който беше почти невъзможно да влезеш. За следващия ден се бяха уговорили да обядват с някакви приятели на Катрина от острова в известната таверна на Том Мур, а междувременно бе обещала да помогне на Пола да си купи място на този великолепен остров, където тя вече се чувстваше у дома си. Джипът спря пред хотела на Пола и Катрина се наведе, за да я целуне по двете бузи.

— Толкова се радвам, че харесваш острова като нас — усмихна й се Катрина. — До утре!

Пола й махна с пламнали от вълнение страни. Въпреки че идеята за това пътешествие бе подхваната от една подхвърлена от куртоазия фраза на рождения ден на Карлота, Пола действително бе очарована от Бермудите — слънцето, великолепните плажове и изтънчения английски дух. Трябваше да признае, че красотата на острова беше бонус. Главната цел за идването й тук беше да заздрави отношенията си с кралското семейство и дори Бермудите да бяха заблатено царство на комари, пак щеше да планира покупка на имот, ако това би й осигурило приятелство с Катрина. Бе планирала всичко като военна акция. Една седмица след рождения ден на Карлота бе успяла да измъкне информация от Катрина за датите на престоя им в Бермудите, после се бе върнала бързо вкъщи, за да си резервира един апартамент в хотел „Пинк Бийч Клъб“ за същия период. Оказа се, че датите бяха съвършено избрани. Пола остана възхитена, когато разбра за предстоящата продажба на мажоритарния дял от „Асгил козметикс“ на „Канопъс кепитал“.

Тя не се интересуваше от бизнес като Уилям, а и продажбата на част от акциите би им донесла свободни пари. Невероятно беше, че му допадна идеята за имот в Бермудите. Тя бе изтъкнала, че заради близостта си до Манхатън и изключителните си голф игрища островът се бе превърнал в неофициалното място за забавления на най-богатите. Но най-сериозният аргумент на Пола бе, че дом на това място би я направил по-спокойна и по-сговорчива.

Нощта преди отпътуването си тя бе инициативната в секса, а после сгушена в прегръдките му, бе разказала за мечтата си за тяхното бъдеще.

— Само помисли, след пет или десет години може да се пенсионираш по-рано от „Асгил“ и да се преместим да живеем постоянно на Бермудите. Аз, ти и децата. Много деца, припкащи наоколо под слънцето. Колко хубаво.

Уилям като че ли също хареса идеята.

„Пинк Бийч Клъб“ се намираше в невероятния бермудски анклав Тъкърс Таун. Пола стоеше на верандата на бунгалото си и отпиваше прясно изцеден портокалов сок, когато на вратата се почука. Отвори и пред нея се изправи красив, самоуверен мъж на около трийсет и пет години. Леко загорял, с късо подстригана тъмна коса и, слава богу, с традиционен костюм вместо типичните за Бермудите къси панталони. Пола не можеше да свикне с това.

— Госпожа Асгил? — попита той с лъчезарна усмивка. — Готова ли сте?

— О, вие сте Том?

— Точно така, да тръгваме ли?

Тя бе разговаряла дълго с агента по недвижими имоти Том Хосли по телефона, но не го беше срещала досега. Бяха обсъдили подробно изискванията към имота: нещо голямо, нещо подходящо за забавления от класа. Гледката към морето беше особено важна, поне четири спални за гости и помещения за персонала, отделени от основната сграда. Тенис кортът беше задължително условие, както и поне двайсет декара земи и преливащ в морето басейн. Имаше и точни изисквания за архитектурата — с английски колониален привкус. Пола беше англофил и се изживяваше като героиня на Хенри Джеймс, след като бе гледала Никол Кидман във филм от тази епоха. Беше дала да се разбере, че няма да приеме никакви безлични къщи, като на някои милионери, нито ексцентрични симбиози от японско-мексикански стил.

Том я заведе до една сребриста кола и галантно й отвори вратата.

— Подготвили сме ви няколко много хубави имота за днес — обясни й той, след като се настаниха.

Докато се въртяха по тесните, оградени от зеленина улици, той посочи къщите на Майкъл Блумбърг и още някои други знаменитости. Почти три часа обикаляха из острова и Пола все повече го харесваше. Струваше й се невероятно, че е само на около четиристотин километра от бреговете на Северна Каролина. Пясъкът беше бледорозов като балетни пантофки, дори въздухът бе по-свеж и по-ароматен заради хилядите километри водна площ на Атлантика. Но къщите никак не бяха по вкуса й.

— Не ми допада нищо, което прилича на старчески дом от Форт Лодърдейл — изсумтя тя, след като отхвърли третата по ред къща. — Искам старата архитектура на Бермудите. Искам класа и елегантност.

Том Хосли се усмихна учтиво. Той деликатно се бе опитал да й обясни, че таванът от осем милиона долара, който бе поставила, беше нереалистичен спрямо дългия й списък от изисквания, но беше сигурен, че обяснението му е останало глас в пустиня.

— Оставих най-хубавия за накрая — съобщи той, като се отправиха към Тъкърс Таун. — Това струва малко повече, отколкото сте готова да платите, но е един от най-забележителните имоти, които са излизали на пазара от дълго време.

— В такъв случай определено съм любопитна — изстреля Пола, докато наблюдаваше как пищната зеленина отстъпва на по-гъсто застроен район.

— Харесва ли ви Тъкърс Таун? — той й хвърли един поглед.

— Много — усмихна се тя, силно впечатлена, че на входа на най-изисканото място на острова, стоеше униформена охрана.

— Да, мисля, че тук ще сте си на мястото — галантно отбеляза той, не без основание.

— Тук живеят приятелите ми. Знаете ли къщата на Катрина Савойска?

Том повдигна едната си вежда и интересът му към Пола се покачи.

— О, да, разбира се — кимна той. — Красива къща.

Завиха наляво, колата премина през метална порта по дълга алея и спря пред бяла сграда с голяма веранда, която я обикаляше.

— Това е нещо друго — поклати глава Пола усмихната и слезе. Разположението беше забележително, с изглед към Атлантическия океан, който се простираше на тюркоазени и кобалтови ивици пред нея.

Къщата беше достатъчно голяма, със седем спални и бани. В интериора преобладаваха басмените материи, но Пола вече си отбелязваше наум промените, които щеше да направи, и си представи как ще пие чай на верандата с Катрина и новите си приятели.

— Във всяка стая има красива камина — обясняваше Том и й подаде цветна брошура. — Зимите в Бермудите са хладни, но температурите са далеч от тези в Ню Йорк. Околността също е прекрасна. Портокалови и лимонови дръвчета растат точно до басейна.

Пола го наблюдаваше как крачи из стаята и само за миг видя в Том Хосли себе си. Той не беше от този свят, само играеше, преструваше се, че се чувства удобно в тази среда. Това й беше познато. През последните две лета в гимназията бе работила като камериерка в местния хотел в Грийнсбъро — красива, величествена сграда — и си представяше, че е богата домакиня. В онези времена можеше дори Том Хосли да й се стори привлекателен. Не бе пропуснала да забележи колко хубави са очите му — бледозелени, с дълги, черни мигли.

Докато Пола се отдаде на мислите си, Том бе минал зад нея.

— Разбирам, че ви харесва — той докосна голата й ръка.

Тя трепна и изпита неудобство от мислите, които минаваха през главата й. Отдавна се бе научила да изхвърля от съзнанието си всички, които бяха вредни за нея, и тя отстъпи притеснена. Майка й я бе научила, че едно подхлъзване може да ти провали живота, и тя нямаше да допусне нищо, което би могло да развали съвършения миг.

— Мисля, че трябва да остана сама за няколко минути — побърза да каже Пола и извади мобилния си телефон от чантата си от „Бъркин“.

Оттегли се на верандата, загледана в синия хоризонт. Винаги бе искала къща с гледка към океана. В Грийнсбъро, където отрасна сред каравани и изпочупени коли, се бе заклела, че някой ден ще живее някъде, където погледът се простира на километри далеч. Развълнувана, тя набра номера на Уилям:

— Скъпи, аз съм.

— О, здравей. Как е в Бермудите?

Изведнъж сърцето й се изпълни с нежност към съпруга й.

— Скъпи, ще се влюбиш в това място. Голф игрището е фантастично. Къщата, пред която стоя в момента, ще ти вземе акъла. Още не знам цената, защото се дава при запитване, но…

— Пола, къщата в Бермудите ще трябва да почака.

Въпреки горещината студени тръпки полазиха по кожата й.

— Извинявай, не разбирам. Но нали говорихме…

— Скъпа, сделката се отменя.

Гласът на Уилям звучеше уморено и притеснено.

— „Канопъс“ оттеглиха офертата — съобщи тихо той. — Или по-точно, оцениха фирмата и намалиха цената наполовина за дял.

— Наполовина? — тя почти изкрещя. — Защо, по дяволите, са направили това? Имат ли право? Сделката си е сделка.

— Не точно, скъпа — търпеливо й отговори той. — Най-напред правят оценка, проучват фирмата, преглеждат сметките и купуват, ако преценят, че си струва.

Пола се обърна и огледа къщата. Изведнъж й се видя още по-красива отпреди, а сега се изплъзваше от ръцете й.

— И какъв е проблемът на фирмата?

Уилям въздъхна.

— Много е сложно, за да ти го обясня сега. Опитваме се да отговорим на опасенията на Бруно Харис, но ако не приемат, няма да можем да продадем „Асгил“.

— Аз… — заекна тя. — Аз не мога да повярвам.

— Знам, че е разочарование, скъпа.

— Но тази къща е в Тъкърс Таун — гласът й стана почти умолителен. — Толкова е красива. Знаеш ли колко рядко излизат на пазара такива имоти?

— Мила, къща в Бермудите не е най-важното нещо сега.

Тя замлъкна, неспособна да каже и дума. Сърцето й препускаше, едва дишаше. Не е най-важното нещо? Как се осмеляваше! След всичко, което бе направила, за да ги вкара във висшето общество! Тя разгневено затвори телефона си.

Том Хосли се появи на верандата.

— Всичко наред ли е, госпожо Асгил?

— Ще бъде — студено отвърна тя и отново отвори указателя на телефона си.

На кого да се обади? Може би на Бъфи Майерс? Джасмин Пилчър? Все някой от социалната й база данни би могъл да помогне. Защото за пръв път Пола Асгил търсеше добър адвокат по бракоразводни дела.