Тасмина Пери
Първороден грях (29)

27.

Двайсетте минути преди изгрев беше любимото време от деня на Лиз в края на пролетта. Обичаше да седи на прозореца си към парка и да наблюдава просветляването на небето на хоризонта на нежни светли ивици и събуждането на града. Това бе часът, в който подреждаше мислите си.

Изпи фреша от мандарини и се наведе, за да обуе маратонките си. Вече бе взела душ, облякла белия си анцуг и бе готова да тръгва. Тренировката й по тенис за изглаждане на сервиса й беше насрочена за шест и половина, а тя обичаше да отива по-рано. Но преди да излезе, трябваше да свърши нещо.

Тя стана и в същия миг забеляза движение около вратата.

— А, тъкмо идвах да те будя — обясни любезно тя, но не много приятелски.

Лиз бе срещнала Рав Сингх, трийсет и една годишен банкер в „Мерил Линч“ на парти в „Даунтаун Асосиейшън“, частен клуб на Пайн стрийт предната вечер. Той беше от индийско-шведски произход, с кожа като капучино, бадемови очи и интересни виждания за глобалния капитализъм. Беше прекарал осемнайсет месеца в Мумбай. От направеното проучване Лиз разбра, че баща му е заможен индийски бизнесмен, който живее в Лондон, макар да не знаеше дали е просто един от новоизлюпената средна класа в Мумбай, или е от азиатските милионери с интереси в стоманодобива и индустрията — новите титани в бизнес света, които се установяваха в Лондон заради данъчния режим.

Бяха се качили заедно на такси до центъра, последва късна вечеря, на която пиха много кайпириня^[1] в бразилски ресторант на Бродуей и накрая се озоваха в апартамента й, където продължиха с доста „Шато Мутон Ротшилд“ до полунощ. Когато направи първата стъпка към сближаване и целуна Рав, Лиз едва не се разсмя на правилния й подход да го съблазни. Сексът им бе лишен от първичност и опияняваща възбуда, както при срещите с мъже по баровете, но все пак не бе й липсвала стръв, имаше нужда да го почувства в себе си. Независимо от пренебрежението към терапията на Дейна Шапиро, Лиз все пак прекрати случайните авантюри след Ръс Форд. Въздържанието я бе направило раздразнителна и разсеяна дори в работата й. Бе започнала отново да пуши, навик, който бе прекратила след завършване на бизнес школата. Започна и да пие повече.

— Искам да те видя пак.

— Не ставам за такива отношения — отговори тя едновременно развеселена и дистанцирана. Без съмнение за Рав това е бил най-страхотният секс в живота му. Нищо чудно, че искаше да се върне за още.

— Заради развода ли?

— Проучвал си ме — повдигна тя вежда.

— Само каквото дочух. Беше преди време, Лиз. Знаеш ли, може би е моментът да…

Тя се усети, че бавно закима. Може би беше време за нова стратегия. Вече знаеше, че не може без секс. Инцидентът с Ръс Форд я беше изплашил. Случайните авантюри вече бяха изключени, макар че бе дочула за един китаец масажист, който предлагал „екстри“. Носеха се градски легенди, че докарал една принцеса от Парк авеню до оргазъм десет пъти за един сеанс. Лиз така и не успя да го открие, въпреки старанието си, и не знаеше дали е прекалено дискретна, или той въобще не съществуваше. Така че поддържането на една връзка вече се превръщаше в привлекателен вариант, ако съумееше да я контролира по свой начин.

— Ще тръгвам — бързо добави тя. — Трябва да заключа.

— Ще тичаш ли? — попита Рав, докато закопчаваше копчетата на ризата си.

Тя посочи чантата с ракетата в ъгъла на стаята.

— Тенис.

— Къде играеш?

— Сътън Ийст.

Той кимна.

— Искаш ли компания?

— Защо? Ти играеш ли?

— Малко. Но предимно скуош и понякога тенис на корт в „Ракет енд Тенис Клъб“.

Интересът й към Рав внезапно скочи с една позиция. Лиз копнееше да играе в престижния клуб на Парк авеню — едно от малкото спортни съоръжения, които още не бяха променили политиката си и не допускаха жени. Това веднага й подсказа, че Рав има обществено влияние.

— Добре. Включен си.

— Само да се отбия до апартамента си за екипа. Ще се видим направо там.

Тя му се усмихна нежно и го изпрати с поглед. Този щеше да свърши работа. Засега.

 

 

— Тес Гарет?

Тес се наведе, за да надникне в екранчето. Там бе изписано:

— Непознат номер. — Тя не разпозна и гласа, но след случая с Брук и Дейвид на Кий Уест, телефонът й не спираше да звъни.

— Шон Асгил е.

— О — каза тя и направи физиономия, след като осъзна, че гласът й издаде неодобрение.

— Хей, толкова се радвам да те чуя — саркастично подхвърли той.

— Извинявай, не беше за теб — излъга тя. — Тъкмо ме викаха на вратата на офиса.

— Е, надявам се, не си им поръчала кафе — продължи Шон по-шеговито, — защото звучиш сякаш очакваш да те отровят.

Запази си чара за някой друг, когото го интересува, помисли си тя.

— Какво мога да направя за теб, Шон?

Той се изсмя.

— Спомням си, че последния път, когато се видяхме, ти ми заяви, че няма да си мръднеш пръста за мен.

— Е, всичко се променя — Тес си спомни, че както и да го приема, част от служебните й задължения включваха да се грижи за него. — Слушам те.

Последва пауза, преди Шон да заговори.

— Трябва ми придружител — каза той — за четвъртък вечер.

Този път дойде ред на Тес да се изсмее.

— И този придружител трябва да съм аз? Или ме молиш да изнамеря от „Жълти страници“ някоя професионалистка?

— Хайде, Тес, не може да е чак толкова зле да прекараш малко време с мен. А и ти каза, че искаш да следиш срещите ми.

Тес започна да обмисля идеята, но изведнъж се сети, че Шон живее от другата страна на Атлантика.

— Чакай малко! Каниш ме да летя до Лондон заради това?

— Ти обичаш Лондон — напомни й Шон. — Имат червени рейсове и риба, и чипс.

Тес неволно се усмихна.

— Е, бих искала да те придружа, Шон, но не мога — опита се тя да потисне усмивката си. — Вече имам билет до Лондон за петък.

— Отлично — веднага подхвана той. — Ще сменя полета ти.

— Не можеш — възрази Тес. — Нискотарифен полет.

— Тогава ще ти купя нов за първа класа. Ще те поглезя.

— И преди съм пътувала в първа класа — излъга тя, подразнена от намека, че е от пътуващите в трюма.

— Ще добавя и две нощувки в „Кларидж“.

Въпреки упорството си, това я развълнува. Имаше чувството, че някакъв богат ухажор искаше да я омае и изтриваше всичките й възражения с чековата си книжка. Напомни си, че става дума за Шон Асгил — всъщност шефа й — и че сигурно е прилагал този номер на стотици момичета преди нея. Не че това я интересуваше, разбира се, но все пак й стана приятно да я поглези.

— Шон, не искам да съм груба, но сигурен ли си, че желаеш това? Искам да кажа, че си много известен и сигурно можеш да избираш измежду милион момичета.

Последва още една пауза и за момент Тес си помисли, че връзката е прекъснала.

— Майка ми предложи теб — обяви Шон.

— Майка ти? — с недоумение попита Тес.

— Всъщност, тя каза, че се нуждая от жена, която просто ще седи там и ще изглежда красива.

— Е, поласкана съм — започна Тес, — но…

— Не, всъщност не те каня заради това.

— О!

— Трябва ми някой с акъл. Това е една много важна вечеря. Става дума за сър Реймънд Грег, който открива нов търговски център. Трябва да го уговорим да изложи „Лупин“ на централно място.

— А, разбирам. Притесняваш се, че типичните ти приятелки може да не покрият изискванията ти за интелект?

Тя долови усмивката в гласа му, когато отговори:

— Може да пропуснат да кажат някои важни неща.

Тя се изсмя.

— Хайде, Тес, ще ми направиш огромна услуга.

Тес сви рамене. Никога не беше излишно някой като Шон да й е длъжен, особено като главното й задължение като пиар на „Асгил“ беше да го държи под контрол. А и тя така или иначе трябваше да отиде в Лондон. Помисли секунда и после с усмивка каза:

— Остава ли първа класа?