Тасмина Пери
Първороден грях (28)

26.

Пола Асгил трябваше да чака пет седмици и три дни дъщеря й да бъде поканена в къщата на принцеса Катрина на Източна Седемдесет и втора улица. Кейси не бе избрана да гостува с преспиване. По щастлива случайност шестият рожден ден на Карлота се падаше през май и в усилието си да й помогне да се интегрира по-добре сред новите си съученици, майка й реши да организира детско парти в дома им. Въпреки това Пола триумфираше, когато твърдата бледорозова покана с фамилния герб на Карлота пристигна в дома им по куриер. Тя незабавно бе отишла до „ФАО Шварц“, магазина за играчки, за който беше съставен списък с подаръци. После прекара часове в „Бонпойнт“ на Медисън авеню, за да избира нови дрехи на дъщеря си. Но това беше нищо в сравнение с агонията й да реши какво самата тя да облече. Застанала насред дрешника по бельо „Ханро“, с вече подстригана и направена със сешоар от Пол Подлъки коса, Пола тихичко изстена, защото установи, че няма нищо изискано, което да облече. Започна с критичен поглед да рови по закачалките. Отляво в бели калъфи бяха подредени вечерните й рокли. Над тях в кутии с прозорчета бяха прибрани други рокли, обличани по няколко пъти, и бе ясно, че не можеше да се появи повече с тях в обществото. Отдясно висяха поли в неутрални разцветки, а подходящите за тях кашмирени блузи — зад гърба й. Обувките й бяха съвършено подредени по шест на ред, като войници на парад, без нито една драскотина или петънце по тях. Накрая се спря на рокля със спуснато рамо от неизвестен, но талантлив френски дизайнер, който бе открила в сбутан английски магазин, обувки на висок ток от „Дзаноти“ и се изправи пред огледалото. Тюркоазеносиньото й отиваше. На всяка своя снимка във „Вог“ носеше този екзотичен цвят. Определено й се искаше да блесне за случая.

Най-сетне Пола се приготви и хванала дъщеря си за ръка, се озова пред дома на принцеса Катрина в Горен Ийст Сайд. Тя добре познаваше шестетажната сграда с гълъбовосива каменна облицовка и ажурна врата от ковано желязо, макар никога да не бе влизала вътре. Допреди година била собственост на някакъв милионер, осъден за спекулации. Съпругът на Катрина Арло Савой я купил, преди дори да бъде обявена на пазара, за повече от осемдесет милиона долара, според слуховете.

— Наистина ли бащата на Карлота е крал? — шепнешком попита Кейси, когато Пола натисна звънеца.

— Почти. — Тя старателно бе проучила династията Савоя и знаеше, че ако не е била революцията, Арло щеше да е крал на Италия. В младостта му кралското му потекло го бе превърнало в една от най-интересните партии в Европа. Но Катрина не му отстъпваше в това отношение — тя бе дъщеря на германски милионер, индустриалец. Съчетанието от богатство и благороден произход ги бе катапултирало на върха на обществото още в секундата, в която бяха стъпили в Ню Йорк, където Арло работеше в италианска банка.

Икономът отвори вратата, Пола му подаде поканата и изчака да прочете имената им пред охранителната камера. Тя едва сдържаше доволната си усмивка. Вече почти не се сещаше за миналото. Толкова дълго бе задушавала спомените си и бе съчинявала едно по-различно, по-смътно и по-приятно минало за любопитните, че вече вярваше, че детството й в Северна Каролина не е било реалност. Но от време на време, както в този ден, тайничко се поздравяваше за онова, което бе постигнала. Пола се опита да се овладее при влизането си в огромния, безспорно внушителен, хол. По стените над безценните мебели висяха картини на Марк Ротко^[1]. Модерното и античното се преплитаха много артистично — явно работа на някой от най-известните интериорни дизайнери в града.

Пола огледа присъстващите с нарастващо притеснение. Забеляза важни особи, съпруги и партньорки на някои от най-богатите и влиятелни личности в града. Тези изключително елегантно облечени жени, все оглавяващи благотворителни комитети, не обърнаха никакво внимание на Пола, освен за да попитат за Брук, макар че я бяха срещали няколко пъти. Един сервитьор се приближи и й предложи питие от сребърен поднос. Тя си избра коктейл „Белини“. Обикновено избягваше да пие алкохол през деня, но в този случай й беше необходим. Усети, че кожата на врата й настръхва и се зачервява, както ставаше, когато беше стресирана или притеснена. Успокой се, преструвай се, че това е нещо обичайно за теб, строго се наставляваше тя. За свое разочарование, Пола не виждаше никакви познати. Кейси бе ново дете в класа и не, тя не познаваше родителите. Отпи глътка и се стегна. Спомни си Каролина, скъпа, говореше тя на себе си. Ами да — била е в къде по-тежки ситуации.

Обърна към една висока, смугла брюнетка, облечена в тесни джинси и бяла риза на „Хермес“, и се усмихна.

— Знаете ли къде е рожденичката?

Брюнетката просто се обърна към нея с празен поглед и повдигна пръст във въздуха, за да извика сервитьора. Пола погледна на другата страна и се опита да овладее гнева си. Виж я ти кучката! Разбира се, знаеше, че не е сред богопомазаните в Манхатън. Много от жените гледаха на фамилия Асгил като на долна ръка хора. Тайно се подиграваха на ролс-ройса на Мередит и на евтината й марка козметика, но се бе надявала, че годежът на Брук ще им придаде повече тежест. Явно грешеше.

Изведнъж някой я дръпна за роклята.

— Мамо, Карлота ме вика да ми покаже стаята си. Мога ли да отида?

Пола се разведри като видя принцеса Карлота Савойска, застанала на вратата, да вика с ръка дъщеря й. Нейната нова приятелка Кейси Асгил, помисли си Пола и погледна към високата жена, която я бе пренебрегнала злорадо.

— Разбира се, скъпа. Бягай — усмихна се Пола и погали Кейси по главата.

— Мисля, че не се познаваме?

До нея стоеше принцеса Катрина. Тя бе ниска и слаба, облечена в морскосиня рокля на „Шанел“, косата й с цвят на печен лешник бе сресана назад. Лъхаше на висок стандарт, какъвто Пола бе виждала само у някои знаменитости. Всеки сантиметър от нея изглеждаше скъпо поддържан. Гладката й кожа сияеше. Който и да й бе слагал ботокса на челото и около устата, бе свършил фантастична работа, установи Пола. Трябваше да разбере къде ходи.

— Пола Асгил — представи се тя и протегна ръка.

Топлата и напълно искрена усмивка на Катрина я изненада. От опит знаеше, че има две стандартни усмивки в обществото: със стиснати устни, протоколна, използвана от хора, които не се интересуват от събеседника си; и широката, като за папараци, също толкова неискрена. В Ню Йорк истинските усмивки като на принцесата бяха същинска рядкост.

— Прекрасно е да се запознаем — заговори Катрина. — Като че ли дъщеря ви постъпи в подготвителния клас заедно с Карлота.

Поласкана, но напълно неподготвена, Пола отпи една дълга глътка от коктейла си.

— Чудно колко бързо дойде лятото и ще трябва да се разделят — отвърна тя. — Но пък Кейси няма търпение да отиде на Бермудите.

Катрина се усмихна още по-лъчезарно и докосна ръката на Пола:

— Наистина ли? Това е страхотно. Можем да се срещнем. Имаме къща в Тъкърс Таун. Семейството ми ходи там, откакто се помня.

— Не може да бъде! Какво съвпадение — усмихна се Пола. — Ще бъде чудесно, ако момичетата могат да се събират, докато сме на почивка.

Всъщност Пола изобщо нямаше да ходи на Бермудите, поне не още. С Уилям и момичетата щяха да отлетят за Мейн веднага щом свършеха училище. Това бе любимото място на Уилям и тъй като Пола вече бе определила маршрути за всички почивни дни през годината — Сейнт Бартс, Карейес, Аспен и Мауи — нямаше право да оспорва. Но когато в „Гугъл“ бе открила интервю от британския „Вог“, в което Катрина разказваше за къщата си в Тъкърс Таун като за любимото си място, Пола разбра, че ще трябва да смести и пътуване до острова в Атлантическия океан. Само трябваше да намери верния подход към Уилям.

— Ние също мислехме да си купуваме нещо в Бермудите — каза Пола. — Може би ще ни насочите?

— Разбира се — кимна Катрина. — Трябва да се уговорим кога да съберем момичетата да си играят и ще можем да говорим по-подробно.

Пола се усмихна, доволна, че добронамерените й лъжи свършиха работа. Всъщност, тя не лъжеше, само украсяваше истината — пожелателно мислене, което беше редно да получи шанс. Пола беше много добра в това и през годините се оказа едно от полезните оръжия в арсенала й. За да те забележат в Горен Ийст Сайд, бяха нужни богатство, контакти и дарба да съчетаваш дизайнерски дрехи, но най-важното беше да имаш способност да обръщаш фактите в своя полза.

Катрина хвана Пола под ръка.

— Ще трябва да се видим — усмихна се тя. — В три сме поканили най-невероятния балет. Докарали сме няколко момичета от Кралското балетно училище, за да изпълнят онази малка шантава версия на „Анджелина балерина“. Карлота толкова обичаше тези истории, когато живеехме в Лондон. — Катрина тръгна да се отдалечава, но веднага се върна и отново хвана Пола за ръката.

— Пола, трябва да се запознаете с Луша де Сантос — каза тя и я поведе към грубата брюнетка с риза от „Хермес“. — Пола веднага позна името: беше колумбийска наследница, чийто баща притежаваше половин Богота.

— Луша запознай се с Пола Асгил. Пола, Луша току-що се премести в Ню Йорк, така че бъди мила с нея.

Луша й се усмихна широко и я целуна по двете бузи.

— Колко ми е приятно да се запознаем — възкликна тя и с това веднага изтри снобското впечатление, което бе оставила.

— Мисля, че ще станем приятелки — пророкува Пола.