Тасмина Пери
Първороден грях (25)

23.

Първия път, когато Тес се върна в Лондон, беше по работа, а не за удоволствие. И двамата с Дом вече не се изненадваха. С времето бе станало ясно, че първоначалната им представа за презокеанска любов с размяна на посещения веднъж месечно беше нереална. Тес трябваше да присъства на разни събития през почивните дни, а Дом често летеше до екзотични курорти за репортажи за „Кроникъл“. Дори тази среща беше напрегната. Тес пристигна в Англия, за да присъства на годишната търговска конференция на „Асгил козметикс“ в луксозния хотел в Уиндзор. Щеше да остане само една нощ и на сутринта поемаше обратно. Мередит смяташе, че е добра идея Тес да присъства, за да се запознае с международната дейност, а и за да се срещне с Шон, който организираше тържество по повод представянето на най-новия аромат на Асгил — „Лупин“. Тес бе прекарала деня с десетки търговски консултанти на „Асгил“, бранд мениджъри и търговски екипи от английските офиси. Не беше мечтала този ден да премине така, но поне беше в свои води. Докато работеше в „Глоуб“, се бе срещала с безброй фокус групи и безупречно владееше езика на маркетинга: фрази като „динамично многоцелево разпространение“ и „теоретични вирусни парадигми“ не можеха да я объркат. Въпреки това се зарадва, че успя да се измъкне за едно питие заедно с Ленард Картър, брат на Мередит и шеф на отдела за международно развитие в „Асгил“.

— Учудвам се, че се връщаш в Лондон за пръв път, откакто работиш при нас — каза Ленард, когато се настаниха на една ъглова маса в бара на хотела. Той носеше костюм от три части в светлосиво каре „Уелски принц“, който отиваше на бялата коса и неспокойните му сини очи.

— О, аз всъщност тръгнах оттук само преди шест седмици — напомни Тес, приковала поглед в градината отвън. Всичко изглеждаше толкова по-просторно и ефирно след Ню Йорк, че дори дишаше по-леко. — Толкова много неща се случиха, че изглежда много по-отдавна.

— Мога да си представя, особено като и приятелят ти още е тук — мило добави Ленард. Тес му се усмихна. Той имаше приятния маниер на възрастен богат мъж, който се е навъртал наоколо и е видял всичко, което животът ти е поднесъл. Тя продължаваше да мисли за него като за „чичо Ленард“, както останалите деца от Асгил. Все пак още не беше толкова близка с него, за да му сподели, че отношенията й с Дом се бяха обтегнали през последните няколко седмици и разговорите им протичаха заядливо и отчуждено. Тя знаеше, че и Дом иска да дойде в Ню Йорк, но се притесняваше, че щеше да изсипе професионалните си неволи върху нея.

— О, ще се прибера за пет дни в края на месеца — разсеяно добави Тес. — Ще можем да наваксаме тогава. Благодаря, че му изпратихте покана за тазвечерното тържество, между другото.

— Нищо не ми костваше. От колко време сте заедно?

— Откакто бяхме на двайсет и една години. Онзи ден ми дойде на ум, че това е една трета от живота ми.

— Ще се омъжиш ли за него?

Тес се усмихна.

— Не вярвам много в брака.

— Защо не?

— Родителите ми имаха трудни отношения. Не бяха един за друг и мисля, че са се събрали, само защото аз съм била на път. Когато бях на дванайсет, намерих брачното им свидетелство, пъхнато в някаква книга и пресметнах. Оженили са се четири месеца преди да се родя. Тогава разбрах защо спореха толкова често.

Ленард отпи от скоча си и кубчетата лед издрънчаха.

— Е, с цялото ми уважение към родителите ти, винаги съм вярвал, че един провал в любовта, не е причина да не опиташ пак. Не е ли тъкмо това любовта? Да се впуснеш в приключенията на живота с надежда в душата си?

— Ти би ли се оженил повторно?

— Вероятно — той тъжно се усмихна. — Съпругата ми Мари почина преди почти три години. Съмнявам се, че някога ще срещна жена, която да прилича на нея, но не съм толкова стар, мога пак да опитам.

— Кажи го на Мередит. Може би е време и тя да си намери нещо ново.

Ленард се разсмя на тази идея.

— О, тя никога не би се омъжила повторно. Те имаха прекрасен брак. Веднъж ми каза, че в деня, когато се омъжила за Хауард, му се е отдала на сто процента. Мисля, че това и досега си е така, въпреки че той вече не е сред нас.

Изведнъж Тес се сети за историята, която Чарлз Дивайн й бе разказал на годежа на Брук. Човъркаше я, откакто бе пристигнала и оттогава я проучваше, макар извадките от вестниците, които бе поръчала, да не бяха хвърлили допълнителна светлина. Бе чакала удобен момент да подпита семейството за подробности, но не й се бе удал такъв случай. До този момент.

— Хауард беше ли верен на Мередит? — попита Тес с нескрито любопитство.

— Сигурно не — отговори Ленард и лекичко повдигна рамене. — Но това не означава, че са имали несполучлив брак. Защо питаш?

— Чух за случая с Оливия Мартин. Хауард е бил главният заподозрян, нали така, защото е имал връзка с нея?

Ленард се усмихна и поклати глава.

— Хауард беше какво ли не, но не мисля, че някой сериозно би повярвал, че е убиец. Всъщност, лично аз не вярвам, че въобще някой е убил Оливия.

Тя кимна. Това мнение явно се бе наложило в медиите през 1964 година. Дори най-циничните таблоиди като „Нешънъл инкуайър“ само намекваха за убийство.

— Защо хората не вярват, че е убита?

— Ако някога отидеш в Ривървю, където Оливия е била видяна за последно, ще разбереш. Мисисипи е мощен звяр. От имението са изчезвали кучета, коне. Реката просто ги поглъща. И ако Оливия е тръгнала натам в тъмното… Гостите бяха предупредени да не се доближават до реката, но тя не беше от хората, които биха послушали.

— Значи ти дори не вярваш, че Хауард и Оливия са имали връзка? — настояваше тя.

— Не мисля така, макар че Оливия беше страшна въртиопашка — промърмори той с неодобрение. — В нощта на сватбата я видях да опипва задника на един сервитьор! На обществено място. А тя беше там като лице на „Асгил“, за бога.

В същия миг на вратата се появи директорът продажби на „Асгил“ за Великобритания и им махна да отидат в лобито.

— Колата ни чака — усмихна се Ленард. — Качваме те в каляската и потегляй към принца от сънищата. В тази връзка, погрижихме ли се вече за неговата виза?

— Не, още не.

— Искаш ли да се заема?

— Изглежда доста скъпа процедура.

Ленард се усмихна.

— Имам достатъчно пари за такива важни проекти като събирането на две сърца.

— Ще пия за това — произнесе тя бавно, все още мислейки за Оливия Мартин.

 

 

Тържеството бе организирано в огромна бяла къща в покрайнините на Риджънт Парк. Когато черната лимузина с Тес и Ленард спря пред колоните в дорийски стил, върволица от хора във вечерни тоалети и безупречни костюми вече се нижеше под рекламните знамена на „Лупин“. Изглеждаше страхотно — красиво пурпурно шишенце на фона на бели мехурчета.

— Това място е невероятно — възхити се Тес. — Какво е?

— Старо посолство, не помня кое — обясни Ленард. — Шон го организира. Задейства разни контакти, за да го наеме.

Тес беше впечатлена. С нетърпение очакваше да се запознае с Шон. Всъщност не можеше напълно да повярва, че още не го е срещала, като се имаше предвид, че той е черната овца на семейството. Папката със статии за Шон бе дебела около пет сантиметра. Докато работеше в „Глоуб“, не бе забелязвала името му с нещо специално, но щом започна да търси конкретно, се натъкваше на него навсякъде. Шон на яхтата на П. Дади в Сент Тропе. Шон на зимно поло в Гщаат. Шон прегърнал Стинг и Труди на благотворителен концерт в Монако. Той беше известен, богат и упадъчен — определението на „плейбой“. Не можеше да не е интересен поне малко.

Слязоха от колата на тротоара и преминаха през вратите от орехово дърво. Тес притеснено огледа тълпата за Дом. Изнервяше я мисълта, че едно провалено тържество би могло да нанесе фатален удар на трансатлантическите им отношения.

За част от секундата тя силно се разтревожи, че може би не е дошъл, и тогава го видя да потупва поканата по дланта си. Представяла си бе този момент стотици пъти, защото знаеше, че това щеше да е тест за отношенията им — наистина ли са в беда, или промяната се дължеше на напрежението и разстоянието. Тес изпита облекчение и я обзе трепетно вълнение, когато той я забеляза и й се усмихна. О, изглежда фантастично, помисли си тя.

— Ето я най-сетне — каза Дом, докато я прегръщаше. Огледа я от глава до пети: стегнатите извивки на роклята й от Ерве Леже, загара по деколтето й, резултат от редовните й посещения на солариума в Портофино, и одобри видяното.

— Липсваше ми, да знаеш — прошепна й той и плъзна ръката си в нейната. Беше удобно и познато, две неща, които съвършено си подхождаха.

— Дом, запознай се с Ленард Картър — каза Тес. — Ще ти е приятно да чуеш, че Ленард предложи да спонсорира визата ти.

— О! — възкликна Дом и се здрависа с Ленард. — Е, мога да кажа искрено, че се радвам да ви срещна, господин Картър.

Ленард се засмя.

— Мисля, че това е достатъчно важна причина да поръчаме шампанско за всички — предложи той и махна на един сервитьор. Той подаде една чаша на Тес.

— Само няколко глътки — щастливо се засмя тя.

Кехлибарена светлина изпълваше помещението и се отразяваше от кръглия, облицован с цинк барплот в центъра. До стената се виждаше огромна авангардна скулптура, изработена от огледални кубчета, широка метър и половина. Шишенцата на „Лупин“ бяха подредени в произволни фигури и осветени отгоре. Добър усет, реши Тес, като оглеждаше детайли от тържеството с възхищението на професионалист. Не беше лесна работа да се представи добре нов продукт. В практиката си беше присъствала на много такива събития и знаеше, че това бе измислено много оригинално. Съвършен баланс между красиви хора и имена от бранша, само загатване за знаменитости, всичко това съпроводено от изискани ордьоври и напитки. Ако всичко това бе организирано от Шон, тя ставаше все по-заинтригувана.

И тогава го видя. Той имаше широка брадичка с трапчинка, точно като на сестра си Лиз, а погледът му подсказваше непокорство. Шон Асгил вървеше из залата, ръкуваше се и разменяше тихо шеги, разговаряше като истински професионалист. Като се приближи, Тес забеляза, че костюмът му е шит по поръчка, имаше широка усмивка и загоряла кожа, което я изненада, тъй като знаеше, че е прекарал последния месец в клиника за възстановяване. Всяка клетка на тялото му излъчваше самоувереност. Не, не беше самоувереност, поправи се тя, а перчене. Беше странно как няколко милиона долара могат да накарат някого да си мисли, че е Божий дар. Тя се извини на Ленард и Дом и се отправи към него с протегната ръка.

— Шон Асгил? — попита тя.

— Същият — отвърна той, премествайки чашата в лявата си ръка. Докато се ръкуваха, Тес забеляза, че се опитва да се сети коя е.

— Аз съм Тес Гарет — представи се тя.

Шон се разсмя, отначало бавно, после премина към дълбок, гърлен смях.

— Имате най-искрените ми съболезнования — каза той.

— Моля? — изстреля тя и усети как лицето й пламва от раздразнение.

— Не бих пожелал на никого да се наеме да оправя семейството ми.

— Е, заслугата е ваша — спокойно обясни тя с усмивка.

— Да — ухили се той и бледозелените му очи заблестяха. — Предполагам, че трябва да ви благодаря.

— Пак заповядайте.

— Макар че не сте настроена чак толкова алтруистично, нали така? Искам да кажа, че и вие се възползвахте от ситуацията.

Тя дълбоко си пое въздух. Десетгодишната й работа във вестниците я беше научила да не се връзва на глупаци, но Шон Асгил беше син на шефа й.

— Шон, аз наистина не мисля…

Изведнъж Тес се разкашля. Едно момиче в дълга лилава, украсена с пайети рокля бе изникнало отнякъде и я напръска с шишенцето, което носеше на сребърен поднос.

— Тес, Тес — завайка се Шон, като я тупаше по гърба, — не е киселина, а „Лупин“.

Тя продължи да покашля още известно време, после отпи дълга глътка от шампанското.

— Е, може би е предназначено за по-младите от теб на пазара — подхвърли Шон с нещо повече от шегичка в гласа си.

— Или може би се прицели право в устата ми — процеди през стиснати зъби Тес.

— Значи не ти харесва. Обаче милиони хора ще го харесат — отсече той.

Тес отметна назад косата си и прочисти гърло в напразен опит да се овладее.

— Мислех, че ще ви видя днес на конференцията — опита се тя да смени темата.

— Ами, такива тържества не се организират с магия — сопна се той. — От седем часа съм тук и се занимавам с уредниците на събитието.

— От седем? Надявам се тогава, че не става дума за прекалено дълга нощ — заядливо добави тя с нотка сарказъм.

— Не по-дълга от обикновено — не й остана длъжен той и насочи вниманието си към група кикотещи се блондинки.

— Между другото, получихте ли имейла ми със списъка за благотворителните вечери? Ще посетите ли някоя от тях?

— Да не би да говорите за тази в чест на генералния секретар на ООН? — той завъртя очи.

— Е, ясно, че няма да е голям купон, но все пак мисля, че трябва да отидете. Там ще бъде Обама. И френският президент. Всъщност, ако ме уведомите няколко дни предварително, ще мога да ви придружа.

Той я погледна.

— Искате да дойдете на тържество и да ми държите ръката?

— Само за да съм сигурна, че ще ви снима, който трябва.

Той поклати глава и се намръщи.

— Стига, Тес. Това са пълни глупости — сряза я той с леден глас.

— Пълни глупости? — повтори тя равно, но вътрешно вече кипеше.

— Този абсурден опит за реабилитация.

Той сниши глас.

— Слушайте. Вярно, взех свръхдоза. И благодарение на вас и на страховитата ви амбиция, никой не знае за това. Браво, Тес Гарет. Сигурен съм, че майка ми е много доволна.

— Какво се опитвате да ми кажете? — наежи се Тес.

— Казвам, какво като хората разберат, че не съм съвършен? Някой ще се интересува ли наистина от това? Знам, че майка ми се опитва да предпази Брук и безценния й годеник, но да бъдем реалисти — кого наистина го е грижа в какво се забърквам? Знам, че семейство Билингтън са консервативни, но нима Дейвид ще зареже сестра ми само защото не съм най-добрият приятел на президента? Защото съм взимал наркотици и съм се напушил.

— По-скоро насмъркал до припадък?

— Тес, всичко това са пълни глупости. Каквото и да направя, няма да попречи на сватбата и ти го знаеш.

— Може би за вас е нормално да участвате в оргия и за малко да се споминете от коктейл кетамин с хероин, но се съмнявам, че Уендъл Билингтън мисли така. Или пък американското общество — изсъска Тес, вбесена от пълната му неблагодарност към нея и майка му.

— За пръв път попаднах на такъв купон — прекъсна я той. — Не знаех, че ще е толкова разкрепостено.

— Съмнявам се, че сте отишли просто да се напушите. Чух, че таксата за членство е десет хиляди лири.

Шон я изгледа със свирепа усмивка.

— Не и за хора като мен, сладурче.

— Не, разбира се — присви очи тя. Тес знаеше, че първото й впечатление от Шон Асгил е било много точно. Той беше разглезен, надменен тип, който си мислеше, че светът се върти около него и че като е тъпкан с пари, може да се държи, както си иска.

— Вижте, Шон, вие пак ще загазите, няма съмнение — каза Тес с нескрито презрение в гласа. — Аз няма да мога да ви спасявам много пъти. Всъщност, мисля, че изчерпахте квотата си.

Той я изгледа изпепеляващо.

— Скъпа, нямам нужда от лекции, нито от бавачка, а още по-малко от некадърен пиар, който да ме поучава как да живея. Разбрахме ли се?

— Напълно — отговори Тес, завъртя се на токчетата си и се отправи към бара.

Арогантна, егоцентрична свиня, беснееше тя. Фукливи мъже! Не ми е нужен пиар! Нали точно това бяха казали Лиз и Брук. Е, много скоро бе открила, че всички в това скапано семейство имат тайни. Само почакай някой да изрови твоята, Шон Асгил. Но тогава не очаквай, че ще те измъквам.

Тя си проправи път до бара с напитките, грабна чаша водка и я обърна на екс.

— Влезе ли ти под кожата?

Тес се обърна и видя зад себе си Ленард. Тя поклати глава и затършува безуспешно в съзнанието си, за да каже нещо дипломатично. Тогава зърна тънката усмивка на Ленард и избухна в смях.

— Той е… ами, той е…

— Задник.

— Е, не исках да съм толкова груба…

— Може би трябва, скъпа моя — каза Ленард. — Той е част от работата ти все пак и трябва да знаеш точно с кого си имаш работа. Аз, естествено, обичам племенника си, едно семейство сме и бих направил всичко за него, но той може да бъде голям негодник.

Тес се изсмя високо.

— Проблемът е, че виждам себе си в Шон — продължи Ленард, проследявайки го с очи през залата. — На неговата възраст бях точно толкова безотговорен, просто вятърничав.

Той се изкиска, когато Тес го изгледа.

— Разполагах с прекалено много пари, нямах цел и всички наоколо ми угаждаха. Опасявам се, че това е проблемът на Шон, макар, съмнявам се, че го осъзнава. Под тази външност, Тес, всъщност се крие един много нежен и чувствителен мъж.

Тес повдигна скептично вежди.

— Трудно е да се повярва, но е така — усмихна се той.

— Просто се нуждае от някого, който да му влее малко разум. Бих искал да съм аз — например да му дам по-отговорна работа във фирмата, защото мисля, че силно би се увлякъл. Но Мередит не ще и да чуе за това и разбираш, че има основание — добави той и посочи с глава към Шон, който прегръщаше най-красивата жена в залата. Анабел, предположи тя, лъскава, облечена в скъпи дрехи, не точно красива, но като цяло впечатляваща. Тес не беше изненадана, че е толкова повърхностен. — От друга страна, той изглежда по-добро попадение…

— Кой? — попита Тес, мислите й все още бяха заети с Шон.

Ленард посочи към края на залата.

— Той.

Тя проследи погледа му. Гледаше към Дом, който задълбочено разговаряше с някакъв мъж. Изведнъж я заля нежност. В сравнение с Шон Асгил, Ръс Форд и повечето мъже, които бе срещала през последните няколко седмици, Дом наистина бе попадение. След девет години заедно отношенията им не бяха съвършени, но при кого ли бяха? Беше го срещнала три години след смъртта на баща си и втория брак на майка си. Преди Дом да се появи, Тес просто се бе отдала на кариерата си, но сега той беше нейният сигурен пристан, човекът, на когото можеше да се опре и да разчита. Страхотен е. Той вдигна очи и тя тръгна към него.

— А, ето те и теб — посрещна я той. — Мислех, че си избягала с Шон Асгил.

— Ха! Няма такава опасност — отсече тя, все още бясна. — Абсолютен гадняр!

Той се разсмя и я дръпна в прегръдката си.

— Недей така. Той е нашият купон за храна — усмихна се той. — Знаеш ли какъв ти е проблемът? Прекалено много се ядосваш на хората. Шон Асгил е просто един разглезен момък, не е Хитлер.

— Точно такива хора ме карат да кипвам.

— Аз пък си мислех, че планът ти е да станеш невероятно богата някой ден — предизвика я той.

— А защо не? — изсумтя тя.

— Как ще ставаш богата, когато не можеш да търпиш богаташите?

С две чаши шампанско в ръце Дом я поведе към страничната врата, отвеждаща към терасата над градината. Тес се почувства щастлива и за пръв път от толкова време се отпусна — тази вечер не беше на работа.

— Страхотно парти. Човекът, с когото разговарях, беше сър Майкъл Сорел. Разменихме си визитки. Мисли, че мога да пусна интервю в бизнес рубриката. Това ще ми донесе няколко точки.

Тес почти не го слушаше.

— Как хубаво ухае — тя с наслада вдъхна аромата на влажните от росата цветя. Миришеше й на Англия.

Дом се обърна и нежно я целуна по устните.

— Напомня ми на едно място, което посетихме в Мериленд — сети се той.

— О, да, където е отсядал Джордж Вашингтон. Изглежда, Джордж е пребивавал във всяка къща в този щат.

Тя си спомни с умиление хотела. През целия уикенд не излязоха от стаята. Дори ставаха от леглото само за да отворят за малко прозореца или да приберат поръчката от румсървиса, оставена пред вратата.

— Чакай, имаш червило на зъба — протегна ръка Дом и го изчисти. Познат и много интимен жест. Тя задържа дланта му и лекичко стисна пръста му със зъби.

— Ммм — засмя се той, — колко секси.

— Да знаеш колко ми липсваше — призна Тес съвсем искрено.

Той се наведе и леко докосна с устни шията й.

— Хайде да си вървим.

— Не мога. Трябва да се върна в Уиндзор тази вечер.

— Няма да се бавим — прошепна той, хвана я за ръка и я поведе далеч от ярките светлини, звънтенето на чаши и изблиците смях от тържеството. Минаха през портите на посолството и махнаха на едно черно такси, от което слизаха други гости.

Той се наведе към прозореца на шофьора и каза с многозначителна усмивка:

— Към най-близкия хотел.

След три минути смутеният шофьор докара немирната двойка в хотел „Парк Хаус“ на околовръстния път. Стаята беше като кутийка, с тясна спалня, преса за гладене и мивка в единия ъгъл. Дом дори не си направи труда да светне лампата. Смъкна роклята на Тес и тя се свлече на пода. Задъхани от възбуда, двамата трескаво разкопчаваха копчетата на ризата му. Тес се отдръпна, седна на края на леглото, разтвори краката си и го придърпа между тях. Той остана прав, докато тя разкопчаваше панталона му. Както го гледаше в очите, хвана с две ръце големия му твърд член и плъзна език по него. Разкопча сутиена си. Той погали налетите й гърди и хвана зърната й между пръстите си.

Едва си поемаха дъх от страст. Събори я на леглото, събу обувките й и започна да целува пръстите на краката й, извивката на глезена и продължи нагоре, като съвсем нежно докосваше с устните си кожата й. Прихвана я с топлите си ръце и езикът му докосна вътрешната страна на бедрото й.

— О, боже, да, да — изстена тя.

Дом отмести прашките й и плъзна езика си навътре.

— Сега, сега — Задъхано шептеше тя. — Искам те. Искам те.

Той се надигна и много бавно, сантиметър по сантиметър започна да прониква в нея. Нетърпелива, тя надигна хълбоците си към него. После двамата се отпуснаха надолу и долепените им тела поеха в един ритъм. Носът и брадата му бяха още влажни и лепкави от нейните сокове. Тя взе лицето му в дланите си и го целуна дълбоко.

Устните му намериха набъбналите й зърна и ги засмукаха. Тя стискаше здраво възглавницата зад главата си от неописуемото удоволствие. Потисканите в продължение на седмици емоции — гняв от сблъсъка с Шон, копнеж по Дом и изстраданата им раздяла, се отприщиха в страст, която достигна кулминацията си.

— О, боже, о, Господи! — викаше тя, докато екстазът й се изливаше на вълни. Вкопчена здраво в него, със забити нокти в стегнатите му хълбоци, тя изтласкваше нагоре бедра. Дом се отпусна отгоре й, отмалял, изтощен. Отдавна не бяха се любили така. Може би никога. Обзе я странна тръпка, сякаш се влюби отново. Тя се обърна настрана и се сгуши до тялото му. Зачуди се дали разделите не сближават хората по-силно. Докато лежеше до него, си помисли, че отношенията им са по-хубави от всякога. Той се обърна към нея и й се усмихна.

— Надявам се, че тези стени не са тънки като хартия.

— Кого го е грижа? — отвърна му тя и се притисна към него.

— Нямам търпение да дойда в Ню Йорк.

— В такъв случай, да се връщаме на тържеството и да говорим за визата ти.