Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

8.

Пати Шакълтън извърши юридическото си чудо. От „Оракъл“ се съгласиха да пуснат опровержение в сайта си и извинение в главния вестник на следващия ден. Но Тес не можеше да разчита на това. Знаеше, че вестниците не обичат много да бъдат притискани от адвокати, а последното нещо, което тя искаше, бе да предизвика вендета от таблоида срещу рода Асгил. Налагаше се да пусне в ход чара си, така че два дни по-късно покани Ребека Шарп от „Оракъл“ на обяд. Седнала под жълтата тента в „Силвано“, Тес наблюдаваше оживлението по Седмо авеню. Тя широко се усмихна, когато забеляза старата си приятелка да слиза от таксито и да се отправя към масата й.

— Изглеждаш фантастично — възкликна Тес, искрено впечатлена от бляскавия й вид. Преди десетина години двете с Беки бяха работили заедно в „Колчестър Обзървър“. Бяха се прехвърлили в Лондон по едно и също време — Тес в дамската рубрика на „Дейли мирър“, а Беки в светската хроника на „Сън“. В онези времена тя беше известна като Щурата Бекс — висока и едра, страхотна шегаджийка, обсебена от музиката и през първата им година в големия град доста обикаляха насам-натам по премиери, сбирки и концерти, навсякъде, където Беки можеше да заведе втори човек.

Тес не бе виждала Бекс, откакто тя се премести в Ню Йорк в редакция „Забава и знаменитости“ на „Оракъл“ преди три години. Беше се променила невероятно. Дългата й коса, която преди имаше цвят на портокалов мармалад, сега беше златисторуса и падаше на вълни по загорелите й рамене. Беше свалила поне двайсетина килограма и атлетичната й като на амазонка фигура изглеждаше слаба и елегантна в кашмирена блузка и тесни джинси.

— Не мога да повярвам, че най-после си тук — изпищя Беки, с което привлече разтревожените погледи на двойка от съседната маса. — При това на каква работа! Как е зад кулисите?

Беки бе прихванала презокеанския акцент, а животът в Голямата ябълка явно бе повишил децибелите на и без това силния й глас с още десетина процента.

Тес се разсмя.

— В първия си работен ден пристигам в офиса в седем сутринта и разбирам, че съм почти последна. Кога спите тук?

Беки махна небрежно с ръка.

— Спането е за неудачниците, скъпа. В секундата, в която се разчу, че Ана Уинтър става в пет часа за игра на тенис и сешоар, всички решиха да отиват в офисите си преди изгрев-слънце. Скоро ще разбереш, че в Манхатън всичко е надиграване.

— Кажи къде живееш?

— В Бруклин — отвърна Беки и направи опулена физиономия. — Всичко живо се е заселило вече там. Наемът на нещо, колкото кутия за обувки е безумен. Ами ти?

— На няколко минути оттук съм — небрежно отговори Тес. — На Пери стрийт във Вилидж.

Беки направо се задави с водата си „Перие“.

— Ах, ти кучко! — писна тя. — Мразя те! Някой ти плаща прекалено много пари. По дяволите, мечтая за Уест Вилидж, затова обичам да обядвам тук и да си представям…

— Да си представяш? — зачуди се Тес.

— Да си представям, че съм някоя от тях — пошушна тя и посочи с глава една изключително издокарана блондинка на съседната маса. Жената беше зашеметяваща, с безупречна прическа и рокля за две хиляди долара, която Тес разпозна като „Марни“. Тя седеше срещу мъж, надхвърлил четирийсетте, облечен в широки панталони, тъмносин пуловер и шал, омотан около врата му. Беше доста пълен и, откровено казано, грозен.

— Искаш да приличаш на такава жена?

Беки я погледна изненадано.

— Че кой не иска?

— Но видя ли с кого е? Той носи пашмина!

— Скъпа, всяка жена в този град иска да си хване богат съпруг. Някои жени, всъщност повечето от приятелките ми, посвещават целия си живот на това. А в наши дни не може много да се придиря. — Беки драматично простена. — Ах, удоволствието да не работиш.

Тес се усмихна.

— Ти обичаш да работиш.

— Напълно безсмислен труд — промърмори безизразно Беки. — Това е другият вариант.

Тя се приведе напред заговорнически.

— Като стана дума за жени с много богати мъже, как е новата ти приятелка Брук Асгил? Без съмнение, ще ми уредиш интервю с нея.

Тес направи престорено гневна физиономия.

— След този номер, който вестника ви току-що сви? — възмутено извика тя, а после продължи: — Сега сериозно, осъзнаваш ли колко вбесихте две от най-влиятелните фамилии в Ню Йорк и за какво? Две колони нападки и извинение на следващия ден.

— Всъщност, моят редактор много хареса статията — заяви Беки. — Всичко, което се свързва с името Билингтън е голяма новина, а Дейвид и Брук са най-сексапилната двойка в Ню Йорк след Дж. Ф. Кенеди — младши и Каролин Бисет. Не че някой таблоид може да се доближи до тях.

Сервитьорът донесе равиолите.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Тес. — Всъщност две.

Беки вдигна поглед от чинията си.

— Казвай.

— Можеш ли да ме свържеш с всички важни личности от медиите, които познаваш? Редактори във вестници, колумнисти в светски рубрики, главни и художествени редактори. Познавам тук-таме някого, но ми трябват всички, и то много бързо.

— Не искам да те засегна, но наистина се изненадах, като чух, че Асгил са наели теб. Пиар презентациите са точно за това.

Тес я изгледа саркастично.

— Благодаря, че ми напомни.

— Какво още?

— Кажи ми кой ти даде информацията за Брук.

Беки се изсмя бавно и неестествено и размаха пръст.

— Стига, Тес. Работила си в медиите. Знаеш, че никога не разкриваме източниците си.

— Откога стана госпожица Почтеност! — изсмя се Тес. — Добре си спомням времена, когато отделяше безкрайно място в музикалната рубрика на „Сън“ на никому неизвестни състави срещу командировки, та дори и за една чаша „Кава“[1]!

Беки се усмихна при спомена за дните в Лондон, когато двете го бяха ударили на живот.

— А ти какво можеш да направиш за мен? — втренчи се настойчиво в нея тя.

Дотук с приятелството, каза си Тес. Беки не беше стигнала дотук само заради чувството си за хумор. Под външността на сладка купонджийка се криеше железен характер.

— Ако ми помогнеш сега, ще се опитам да ти уредя ексклузивен репортаж от сватбата на Брук и Дейвид.

— А снимки от медения месец?

Тес поклати глава.

— Не мога да обещая това, но със сигурност нещо ексклузивно. Нещо, с което ще спечелиш точки пред шефа си.

Беки извади голям оранжев тефтер от скъпата си на вид чанта и запрелиства страниците. Записа някакъв адрес на яркорозово листче и го подаде на Тес.

— Няколко души ще ходим тази вечер в „Сохо Хаус“. Има един киноклуб, ще има прожекция на новия филм на братята Коен. Много готини хора — подчерта тя. — Всички ще бъдат там — от Гленда Бейли[2] до Кол Алън[3]. След това ще има малък коктейл. Това ще помогне за начало.

— Звучи интересно — отговори Тес и сгъна листчето. — А сега за източника?

Беки се засмя.

— Тес, не пускаш кокала!

— Кажи ми — натърти Тес, но Беки повдигна и двете си ръце.

— Наистина не знам. Това не е моя статия.

— Хайде, Бекс, ти знаеш всичко.

Беки изгледа продължително Тес, после се наведе напред.

— Мисля, че е била някаква бивша приятелка на Дейвид — призна тя. — Знаеш какво говорят за унизените жени? Е, в Ню Йорк тази ярост е многократно по-голяма. Никога не подценявай щетите, които може да ти причини някоя отмъстителна амбициозна личност.

— Ще го запомня — ухили се Тес.

Беки сложи ръката си върху тази на Тес.

— Скъпа, хубаво е, че си тук. Честно.

— И аз се радвам, че те виждам тук. Справяш се добре. Я само се погледни. Къде изчезна Щурата Бекс?

Беки високо се изсмя и отново много глави се обърнаха към тях.

— Знаеш ли, преди си мислех, че нюйоркчани нямат време за любов, защото се хвърлят да градят кариери — дълбокомислено заяви тя. — Сега откривам, че е обратното — те стават работохолици, защото е много трудно да срещнат любовта.

— Да разбирам ли, че още не си срещнала своя омотан в пашмина принц? — усмихна се Тес.

Беки отново се разсмя и хвърли поглед към двойката на съседната маса.

— Не. Проблемът е, че според мен типът мъже „чичко-паричко“ са мръсници — прошушна тя.

Тес избухна в смях.

— Е, не съм се отказала. Дори миналата седмица отидох на една от онези срещи за запознанства „Мода и финанси“ — продължи Беки. — Сега е много популярно. Идват много хубави момичета и богати мъже, за да търсят любов, но трябва да ти призная, че се отегчих до смърт. Накрая си тръгнах с една жена.

Очите на Тес се разшириха като плочи.

— Казва се Дита — додаде Беки. — Моден пиар на свободна практика. С нея имам много повече допирни точки, отколкото с онези отегчителни типове с удобните им обувки.

— Леле — зяпна Тес. — И какво стана?

— Нищо — засмя се Беки. — Майката природа си каза думата — не можах да го направя. Но това е Ню Йорк, бейби. Толкова отчайващо е положението тук. Мисля, че това беше знак свише, че ми е отредено да остана сама. Между другото, как е страшно сексапилният Дом? — смени темата тя и отпи от водата си. — Той като че ли искаше да работи в Ню Йорк повече от нас двете.

Усмивката на Тес угасна при споменаването на приятеля й.

— Дом е все още в Лондон.

— Да не сте се разделили? — вдигна вежда Беки и погледът й омекна.

— Не, не, нищо подобно. Той няма виза, така че преживяваме презокеанска любов.

— Много шик — отбеляза приятелката й. — Липсва ли ти?

— С четиринайсет часа работа на ден не съм имала възможност да усетя липсата му.

— Хм. Или може би просто не ти липсва — погледна я изпитателно.

Тес се позамисли.

— Не. По-скоро трябваше да дойда тук, за да се отдалеча от удобството.

Беки се засмя.

— Едва ли сте отегчени от еднообразие. Когато и да ти се обадя, все летите към някое екзотично място.

— Може би не, но сме заедно вече девет години. Понякога разстоянието сближава хората повече.

Беки сякаш се поколеба, поигра си с вилицата си, преди да попита:

— Имаш ли му доверие, Тес? Не е проява на неуважение към Дом, но аз не бих оставила такъв хубав мъж сам в големия лош Лондон и две минути. А и нещо друго — вярваш ли на себе си, оставена свободна в този голям град?

— Отговорът е да — категорично заяви Тес. — Да и да.

Макар че не можеше да преодолее спомена за единствения път, когато му бе изневерила. Бяха заедно от осемнайсет месеца и тя започна да изпитва съмнения относно идеята за обвързване. Та тя беше едва на двайсет и две. Не трябваше ли да е млада, безгрижна и необвързана и да се възползва от всички изкушения, които Лондон предлагаше? През един уикенд Дом бе заминал да кара сноуборд с приятели, а Тес бе поканена на парти от един от външните редактори на „Глоуб“ в голяма вила във викториански стил в Барн. Къщата беше претъпкана с хора, работещи в медиите, които тя познаваше от телевизионния екран или от снимките към статиите им във вестниците. В мига, в който видя Чарли, тя разбра, че нещо ще се случи. Той бе трийсетгодишен, редактор реклама и син на предишния главен редактор на групата „Глоуб“. Той също беше сгоден, но това не му бе попречило да флиртува с нея. Тес се бе почувствала поласкана от вниманието на мъж с пет години по-възрастен от нея и далеч по-успешна кариера и се бе стигнало до това, че отидоха в апартамента й в Клапам. Сексът беше вихрен. Чарли си бе тръгнал в седем сутринта, но преди това й бе разказал, че в „Глоуб“ се освобождава място за редактор.

— Каквото се случи миналата нощ да си остане между нас — бе й казал той и тя бе удържала думата си. Три месеца по-късно Тес стана най-младата водеща журналистка в „Глоуб“.

Вдигна поглед с гузно чувство, защото си помисли, че Беки е прочела мислите й.

— Недей да свикваш много без него, сладурче — сериозно я посъветва. — Изпуснеш ли Дом, може да се окажеш необвързана за следващите пет години. Някои наричат Ню Йорк джунгла. Е, аз пък ще ти кажа, че по отношение на любовта си е скапана пустиня.

Бележки

[1] Кава — марка испанско пенливо вино. — Б.пр.

[2] Гленда Бейли — главен редактор на списание „Харпърс Базар“. — Б.пр.

[3] Кол Алън (1953) — австралийски журналист. Главен редактор на вестник „Ню Йорк Поуст“. — Б.пр.