Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

49.

В девет часа вечерта Брук все още беше на работа. Това се случваше редовно през последните няколко седмици, особено откакто офисът беше затворен за Деня на благодарността. Оставаше съвсем малко време до сватбата, а през по-голямата част от януари щеше да е на пътешествие — петнайсет дни в Австралия, от които една седмица в клуб „Уакая“, свръхлуксозния частен курорт на Фиджи — и отчаяно се опитваше да отхвърли задачите си. Освен това обичаше да редактира вечер, на пълна тишина и само на светлината на настолната лампа и синьото сияние на компютърния екран, осветяващо страниците на ръкописа. Имаше чувството, че тъмнината я изолира: стресът и очакването на сватбата и смътното, неспокойно чувство, което я глождеше, откакто Дейвид получи предложението за нова работа.

Поне това не създаваше толкова грижи, помисли си Брук, като обърна поредната страница. Беше й отнело една седмица да редактира втория роман на Айлийн Дън. Невероятно колко малко поправки бяха нужни. След хвалебствията, с които бе посрещнат „Портико“, Айлийн започна да пише все по-уверено и този роман бе още по-хубав. Допадаше й начинът, по който историята я грабна и пренесе в далечни земи и светове. Беше сигурна, че и от него ще излезе бестселър и ако се продаваше като „Портико“, „безумният“ аванс от триста хиляди долара щеше да изглежда като добро вложение. Тя откъсна поглед от книгата, когато мобилният й телефон завибрира, че е получила съобщение. Брук го отвори с неохота.

„Ще строшат витрината заради «Портико» в «Барнс енд Ноубъл». Мат“

Тя остави телефона си и се усмихна, за момент й се прииска Дейвид да не беше толкова зает и важен и да й изпраща такива специални съобщения. Изведнъж дочу кискане и подскочи. Мими Хол стоеше на отворената врата и отпиваше от чашата си с кафе.

— Боже, Мими! — изохка Брук с ръка на гърдите. — Изкара ми акъла.

— Кой беше? Матю? — попита Мими и се усмихна в тъмнината.

— Матю? — повтори неразбиращо Брук.

— Палмър — уточни Мими. — Матю Палмър, твоят приятел от представянето на Айлийн.

Брук се вгледа в многозначителното изражение на Мими. Нямаше да я лъже, макар че не беше нейна работа кой с кого разговоря извън работно време.

— Всъщност, да. Защо питаш?

— Изглежда, често разговаряш с него? Трябва да ти е много добър приятел.

— Той ми е стар приятел, да — отговори Брук и направи усилие, за да не избухне. — И не, не разговарям толкова често. Той е лекар в спешно отделение, а те са заети хора.

— Интересно, че сте толкова близки след историята с Джеф Даниелс — продължи Мими с престорена небрежност.

— Какво те притеснява, Мими?

Тя сви рамене и отпи още една глътка от напитката си. Последва дълга пауза.

— Ти си ми длъжница, знаеш това. — Гласът й звучеше дружелюбно, но в очите й се четяха ревност и наглост.

— И за какво по-точно? — Брук демонстрира хладнокръвие, ала вътрешно я завладя страх. Мими винаги бе притежавала способността да я плаши.

Тя се приближи към бюрото на Брук и се извиси над нея.

— Знаеш ли колко много репортери ми се обаждат, пращат ми имейли, дори ме преследват? Всички искат информация за теб. Гадост.

— Надявам се, си им обяснила, че няма нищо за казване. Мисля, че таблоидите биха ме определили като скучна.

— Аз не бих те нарекла скучна — злостно се изсмя Мими. — Във вестниците ще падне голямо писане заради отношенията ти с Матю Палмър. Аз мисля, че на това таблоидите му викат бомба.

— Мими, Мат ми е приятел. С Дейвид се познават.

— Интересно — вдигна лукаво вежди Мими. — Мислех, че на тържеството на Айлийн се видяха за пръв път.

Брук знаеше защо Мими се конфронтира с нея. Не защото застрашаваше мястото й — само един успех не стигаше да я повишат — не, Мими нападаше Брук само защото за нея се говореше. През последните две години Брук се бе превърнала в звездата на „Йелоу Доор“. Тя бе станала единственият човек, който си струваше да бъде коментиран по масите в „При Майкъл“ или на разни събития в книгоиздателския бранш. Мими бе награждавана за редактор на годината и имаше страховита репутация в издателските среди, но обвързването на Брук с Дейвид Билингтън и заглавия от типа „новата Джаки О“ я оставиха в сянка. Брук винаги бе чувствала, че Мими не я харесва, но чак сега си даде сметка точно колко.

Мими остави чашата си на един рафт и взе едно малко преспапие, което Брук си бе купила от Париж, когато Дейвид й направи предложение.

— Сигурно знаеш, че имейлите в „Йелоу Доор“ се следят — подхвърли Мими. — Някой ми каза, че с Матю сте си разменили повече от петдесет през последните два месеца. Петдесет. Това е доста, особено за човек като теб, който работи толкова усилено. Предполагам, че ако погледнат и телефонните справки, ще видят, че често си му звъняла.

Как смееше! Някой й казал! Не, по-скоро тя е ровила в офиса и в компютъра й.

— Нямам любовна връзка с Мат Палмър, ако това се опитваш да кажеш, Мими. И ако искаш да знаеш — макар че не е твоя работа, — той ми е приятел. Ако не си чула, аз се омъжвам за Дейвид и съм влюбена в годеника си. — Тя млъкна, като осъзна, че вече вика.

— Между другото, поздравления — провлече Мими, — за новото шоу на Дейвид. Наистина.

Смяната на темата изненада Брук.

— Какво шоу?

— Знам, че още не е обявено официално, но имам приятели и от тях разбрах, че са предложили на Дейвид шоу в праймтайма на Вашингтон.

Брук зяпна срещу нея. Пиар машината на семейство Билингтън искаше да отложат обявяването на новината, докато еуфорията в медиите по сватбата не стигнеше връхната си точка — това щеше да гарантира максимално отразяване и на новото шоу. Единствените хора, които знаеха, бяха семейството и служители от телевизионната програма, затова информацията на Мими я порази.

— Тъй като ще се излъчва от Вашингтон, предполагам, че ще се преместите там?

— Още не сме решили — вдигна рамене Брук смутено. — Заради това и не съм го обсъждала с Едуард.

— Мисля, че ще е добра идея да заминеш.

Брук изсумтя. Тя не се нервираше лесно, но Мими я докара до точката на кипене. Безспорно уцели ахилесовата й пета. Въпросът за предстоящото им напускане на Ню Йорк остана нерешен между тях.

— Какво всъщност ми казваш, Мими? Че ще разгласиш в пресата подробности за въображаемата ми връзка, ако не си подам оставката?

— Чакай, чакай — усмихна се Мими. — Ти май си развила параноя от това внимание на пресата. — Тя внимателно кръстоса ръце на гърдите си. — Казвам, че макар някои хора да приемат присъствието ти в „Йелоу Доор“ като благоприятно за бизнеса, аз не съм убедена. Как мислиш, че се чувстват твоите колеги редактори, когато теб те канят на заседания на колегията, а тях не? Има други, по-старши редактори с по-сериозен опит, но те не дават съвети на случайни автори да се свързват с най-страховитите агенти в града. И изведнъж ги измества някой, добил популярност от клюкарските списания в супермаркетите.

— Е, благодаря ти за доверието — отговори спокойно Брук, като се чудеше колко от казаното е истина.

— Направи си услуга, Брук, направи услуга на всички нас — продължи Мими с крива усмивка. — Стани съпруга, каквато всички очакват от теб. Спри да си играеш на нещо, което не си.

— Казва убедената феминистка.

— Казва човек, който знае кое е най-добро за всички — добави Мими със сладникаво снизхождение.

— Добро за всички? Или добро за теб, Мими? — Най-накрая търпението на Брук преля. — Истината е, че аз вероятно ще замина за Вашингтон. Животът на съпруга ми ще бъде там, поне за известно време, и аз безусловно ще го подкрепя. Освен това получавам допълнителен бонус, че няма да виждам киселата ти физиономия всеки ден.

— Да го приема ли като предизвестие за напускане?

— Не! — бясно изкрещя тя.

Мими се усмихна бавно и на устните й блесна капка кафе.

— Още не.

Тя се поспря на вратата.

— Голям красавец е, нали? Матю Палмър, имам предвид? Падам си по този тъмен, вглъбен тип мъже. — Тя намигна. — Не се притеснявай. Следващия път, когато ми звъннат репортерите, ще бъда заета.

Тя се завъртя на тънките си токчета и излезе от стаята. Брук я проследи с поглед, без да е съвсем сигурна дали топката в стомаха й бе заради това, че Мими Хол е долна кучка, или защото беше права за всичко, което каза.