Тасмина Пери
Първороден грях (45)

43.

— Господин Билингтън, — задъхано каза тя. — Това беше… абсолютно… забележително.

Лиз се надигна от пениса на Уендъл и се строполи на матрака, като зарови пламналото си лице във възглавницата. Лиз и Уендъл се срещаха по три пъти седмично след първото им виждане в Хемптън и сексът ставаше всеки път все по-добър. Това се дължеше и на факта, че Уендъл поддържаше постоянно апартамент в хотел „Пиер“. Те излизаха от офисите си по обяд и се връщаха след около час за някоя среща ободрени и тонизирани. Това не само че не пречеше на работата й, но Лиз мислеше, че няма нищо по-хубаво от едно бързо чукане без никакви задръжки, което изостряше ума й за целия ден.

Уендъл стана от леглото, облече халата си и седна на масата до прозореца, където обядът беше сервиран върху колосана бяла покривка. Забоде вилицата си в рибата меч и разгърна „Файненшъл таймс“, безупречно сгънат до порцелановата чиния.

Лиз надникна с интерес. Беше сигурна, че Уендъл като един от най-крупните световни инвеститори изчита всяка дума на глобалното финансово издание, но въпросът беше: какво точно чете? С вътрешната информация и контактите, които имаше, можеше да успее да надуши нещо. Лиз бе подочула, че се гласи да купи „Вю“ — голям британски бизнес за оптика, възлизащ на милиони долари.

— Имаш ли вече доклада за „Вю“? — невинно попита тя.

Уендъл я погледна изненадан.

— И как разбра за това?

Тя отиде до него и го погали по врата.

— Знанието е сила, скъпи — кокетно му се усмихна тя.

Погледът му се спусна към голите й гърди и той се пресегна, но тя чевръсто му се изплъзна, нахлузи обувките си и се пъхна в роклята. Не искаше да го разсейва, когато говореше за бизнес. Седна срещу Уендъл, сипа си чаша вода и остави есенното слънце да огрее лицето й.

— Искам да купиш „Скин Плюс“ от семейството — изстреля тя без предисловия.

Лека усмивка затрептя на устните на любовника й.

— Мередит и Уилям знаят ли за това? — погледна я втренчено той.

— Още не — отговори тя и разтърси високо вързаната си опашка.

— Внимавай, Лиз. Вече сме едно семейство.

— Не, Уендъл, това е бизнес — възрази тя. Погледна го в очакване на реакция. — Е, какво мислиш?

Уендъл избърса устата си със салфетка.

— Мисля, че ти трябва да станеш президент на „Асгил“, защото според мен можеш да обърнеш положението във фирмата. И съм сигурен, че някой ден ще бъдеш. Затова не трябва да се опитваш да купиш „Скин Плюс“ само от злост, че семейството ти не ти дава признанието, което заслужаваш.

Лиз се усмихна.

— О, аз съм над това. Говоря ти като бизнесмен, който вижда нещо с голям потенциал и който иска да ръководи неговата реализация.

Уендъл се изсмя гърлено.

— Много си секси, когато си ядосана.

Под масата Лиз сви ръката си в юмрук.

— Защо не се опиташ да погледнеш малко сериозно на този разговор?

Настъпи дълга, напрегната пауза.

— Защо ми говориш за това? — най-сетне каза Уендъл.

— Защото си инвеститор и знаеш, че съм добър залог — отсече Лиз. — Освен това нямаш интереси в козметичната индустрия, но имаш допълнителен бизнес: аутлети по летищата, медии, фармакология. Разнообразието винаги е добра идея в трудни времена.

Той я изгледа скептично.

— Не трябва да ти напомням, че с Мередит и Уилям скоро ще станем едно семейство. Може да се окаже не толкова добра идея да ги настройвам срещу себе си така скоро.

Лиз махна пренебрежително с ръка.

— Няма да е проблем, не и ако аз го направя по подходящия начин. А пък ако не искаш да разкриваш участието си, сигурна съм, че имаш много скрити инвестиционни средства, които да използваш.

Уендъл поклати глава и се закиска.

— Много си убедителна, знаеш ли? А пък седемдесет процента от онова, което чувам през деня са глупости.

— Кажи. Интересува ли те това?

— Приготви ми бизнес план до понеделник — хладно й отговори той. — Може би ще говорим. Без обещания.

— Ще ти го изпратя в офиса по куриер още сутринта.

— Добре се справяш — той й се усмихна.

— Знам.

— Ела тук.

Уендъл издърпа назад стола. Разтвори белия си халат. Тя заобиколи масата и плъзна ръце по гърдите му, отпусна се на колене и се залови за работа.