Тасмина Пери
Първороден грях (7)

5.

Конферентната зала на „Асгил козметикс“ изглеждаше забележително — копринени тапети, рафтове, отрупани с награди, столове Чипъндейл около дълга орехова маса. Само един поглед през стъклената фасада към суматохата на Манхатън ясно подсказваше какво е нивото на фирмата. Но независимо от този лукс, всеки присъстващ на заседанията би доловил, че нещо не е наред. Само преди десетилетие „Асгил“ беше сред десетте най-успешни производители на козметика в Америка. Не колкото гиганти като „ЛʼОреал“ или „Мейбълийн“, но със сериозна преднина спрямо „Макс Фактор“ и „Кавър Гърл“. Въпреки това обаче „Асгил козметикс“ се намираше в криза, назрявала продължително време. За един от членовете на управителния борд това беше напълно неприемливо. Лиз Асгил вече бе заела мястото си в далечния край на масата, докато останалите още се събираха в залата. Тя наблюдаваше как директорите на отделните марки се тътрят към местата си с неумело прикрито неудоволствие. По навъсените им изражения Лиз разбра, че докладите ще са пълни с лоши новини.

— Може би е време да започваме — предложи непринудено Лиз, щом всички се събраха.

Уилям като председател на борда на директорите заемаше най-престижното място на масата, където допреди шест месеца седеше Мередит, гледаше разсеяно и бърникаше по лаптопа си. Сега тя седеше от дясната му страна, Лиз — срещу нея. Най-сетне Уилям вдигна поглед и кимна почтително към сестра си, преди да се обърне към аудиторията.

— Знам, че всички сте подготвили докладите си за съответните отдели — започна той извинително, — но мисля, че трябва да се концентрираме главно върху резултатите от първото тримесечие и според тях да разберем накъде вървим.

В залата се разнесоха възгласи на недоволство, когато Уилям помоли Куентин, главния счетоводител, да прочете цифрите. Лиз веднага разбра, че това са най-лошите резултати, които фирмата някога е показвала.

Тя наблюдаваше внимателно брат си в очакване да чуе обяснението му за последните загуби, причинени от неотдавнашното пускане на пазара на „Вайтал Рейдианс“ — евтина линия органични продукти, които се предлагаха в наливна форма от контейнери, инсталирани в магазините.

— Както виждате, в момента се намираме доста далеч от желаната позиция — обясни Уилям. — Разходите по пускането на пазара на „Нечърал Глоу“ явно бяха доста големи, същото се отнася и за следващата серия „Скин Плюс“.

— Предполагам, трябва да направим прогноза за годишните резултати? — обади се Мередит. Уилям поклати глава.

— Трябва да изчакаме да мине второто тримесечие. Очевидно всички се надяваме „Нечърал Глоу“ да стане голям хит.

Лиз наблюдаваше как останалите присъстващи се хванаха за думите на Уилям, усмихваха се и кимаха на този незначителен повод за спасение. Явно никой друг не бе доловил лекото потрепване в гласа на брат й, издаващо паниката му.

— Куентин, имаме ли анализ на продажбите на „Нечърал Глоу“? — прекъсна тя излиянията на Уилям. Куентин кимна и подаде финансовия доклад за първото тримесечие. Не й убягна смутеният му поглед, отправен към Елинор Коен, генерален директор на серията „Нечърал Глоу“, докато й подаваше копие. Елинор имаше голям опит в козметичната индустрия и бе привлечена наскоро заради познанията й в пазарната политика на универсалните магазини.

— Първите няколко седмици след пускането на продукта през ноември определено бавно е набирал скорост — съобщи тя, като се покашля. — Но условията бяха трудни за всички тази Коледа.

— Не за всички — намеси се Лиз.

Елинор се опита да избегне пронизващия й поглед и се обърна към Уилям и Мередит.

— Все пак отразяването в медиите беше отлично. „Алюър“ посвети половин страница на почистващото масло с авокадо, което дава всички признаци, че ще се превърне в хит.

Лиз едва не се изсмя. Вече се говореше, че дрогериите ще намаляват търговската площ, отделена за „Нечърал Глоу“ поради слабия интерес. Това би означавало сигурна присъда за продукта.

— Елинор, да погледнем фактите — остро започна Лиз. — Свършено е с нас, ако незабавно не предприемем нещо радикално да раздвижим продажбите.

— Лиз, сега не е време да хвърляме заплахи — предупреди я Елинор.

— Заплахи? „Нечърал Глоу“ източва пари. С това темпо няма да издържи до есента.

Лиз погледна към брат си. Беше само осемнайсет месеца по-голям от нея, но изглеждаше доста състарен и уморен от тежестта на отговорностите. Той не притежаваше усета на Лиз, нито присъщата власт на баща им. Беше просто търтей, принуден да заеме мястото на кралицата в кошера. От друга страна, в профила на Лиз в „Уолстрийт джърнъл“ пишеше „ценна служителка, която съчетава блестяща творческа дарба с остър бизнес усет“. И двамата знаеха кой би трябвало да седи на неговия стол.

Уилям се покашля.

— Да не забравяме, че продуктът, който обсъждаме, е качествен.

Лиз се изсмя.

— Разбира се, че е качествен.

Преди да назначат Елинор Коен, „Нечърал Глоу“ беше рожба на Лиз. Идеята за органични козметични продукти си беше нейна и бе прекарвала по петнайсет часа дневно в работа заедно с дизайнерите, за да създадат най-съвършените дозатори за съставните елементи, които да се смесват на място в магазина.

— Проблемът не е в продукта — заяви Лиз и съсредоточено впи очи в Елинор, — а в маркетинга.

— Е, нямаше да е зле, ако бяхме получили това прозрение преди пускането на серията — заяде се Елинор.

— Мислех, че ти си експертът по маркетинг — отвърна Лиз. — Не те ли наехме за това?

— Добре, достатъчно. Да говорим по същество — прекъсна ги Уилям. — Лиз, ти явно имаш някои идеи.

Лека усмивка заигра по устните й. Тя бе очаквала поредното трудно заседание на борда и предвкусваше шанса да блесне.

— Първо, не използваме пълноценно потенциала на основната марка. Никой не знае, че „Нечърал Глоу“ е част от марката „Асгил“.

— Затова пък нямаш нищо против „Скин Плюс“ да не се свързва с името на фирмата — захапа я Елинор.

Лиз енергично поклати глава.

— Различно е. „Скин Плюс“ е висок клас, луксозен продукт и трябва да се разграничи от „Асгил“. Докато „Нечърал Глоу“ е за масова употреба. Когато хората разполагат с петдесет долара на седмица, част от които отиват за крем за лице, искат уверение, че си струва. За тях е важно да знаят, че някое голямо име стои зад това. Ето защо трябваше да изпишем на всяка опаковка на „Нечърал Глоу“ логото на „Асгил“.

— Не съм съгласна… — започна Елинор, но Лиз я прекъсна по средата на изречението.

— Второ. Създадохме тези фантастични дозатори, благодарение на които предлагаме продукти без консерванти — свежите съставки се смесват в момента на покупката. Но дали клиентите разбират това? Обяснява ли се каква е ползата от този уникален продукт? Не мисля.

— Имахме идея да сложим логото на всяка опаковка — обясни Каролайн Питърсън, директор продажби.

— Хубава идея. Жалко, че не е реализирана — посече я Лиз. Рязко се обърна и измъкна иззад стола си една реклама на „Нечърал Глоу“.

— Ето ви рекламата — размаха я ядосано Лиз.

Снимката представляваше разрязано авокадо до голяма стъклена чаша, на чийто ръб имаше капка вода. Лиз побесняваше само като я погледнеше. Това си беше поругаване на всичките й огромни усилия да даде живот на този продукт.

— Погледнете я — извиси глас тя, като почукваше по рекламата. — Как очаквате едно авокадо да направи „Нечърал Глоу“ най-търсения продукт на пазара?

Каролайн Питърсън притеснена започна да обяснява:

— В продължение на дванайсет месеца работихме с „О енд М“, подготвяхме тази кампания. Решихме, че авокадото е събирателен образ на всичко, заложено в марката. Екзотично и достъпно. Свежо и органично. Нежният зелен цвят на плода… внушава здраве и желание да бъде притежаван.

Лиз завъртя очи.

— Тази серия е предназначена за жени под трийсет и пет години. Те не реагират на скапаното авокадо.

Тогава тя измъкна друго рекламно табло с изрязана от списание снимка — на нея се виждаше как красива жена тича по плажа.

— Ето на това реагират. Ясни послания за стил, който ги привлича. Те искат да са красиви и здрави и този продукт ще ги направи такива.

— Да не би да предлагаш да зарежем рекламна кампания, която тече едва от десет седмици? — попита разтревожено Елинор.

Лиз кимна.

— Точно така. Също предлагам да посъветваме нашите разпространители да променят марката на „Нечърал Глоу от Асгил“. Освен това се нуждаем от някое популярно лице, снимано в естествена среда, а не в изкуствено подредено студио, както правят всички останали. Дори мислех да предложа Брук за рекламно лице.

Разнесоха се възгласи сред членовете на борда — този път на одобрение и любопитство. Лиз разбра, че спечели вниманието им.

— Брук? — намеси се запазилата досега мълчание Мередит. — Сигурна ли си?

— Спомнете си Ейрин Лодер на специалната колекция аромати на „Лодер“. Прие се като съвършено попадение. Мисля, че при нас ще има същия ефект. Кой може да покаже от какво се нуждае една млада жена днес, ако не Брук Асгил?

Лиз вдигна снимката на момичето на плажа.

— Представете си, че това момиче е Брук. А сега си представете заглавието: „Свежест, удоволствие, красота — Нечърал Глоу от Асгил“. Всъщност, ако използваме Брук като рекламно лице, можем да си спестим преименуването на дозаторите в магазините. Все пак всички в държавата знаят коя е.

Уилям се размърда разтревожен на стола си.

— Това са страхотни идеи, Лиз, но означават твърде неудобен обрат в производството.

Лиз се извъртя и го погледна. Гневът избиваше по страните й.

— Или запазваме репутацията си, като спрем тази серия, или предприемаме решителни промени веднага — заяви тя, вбесена от некомпетентното управление на Уилям.

Всичко толкова се бе променило след смъртта на баща й. Хауард и Лиз бяха водили ожесточени спорове на заседанията на борда, постоянно се бяха предизвиквали, бяха отхвърляли взаимно идеите си. Така постигаха резултати, с които бяха надминали всички първоначални очаквания. Двамата бяха много еднакви и силно привързани един към друг. Лиз знаеше, че желанието на баща й беше тя да поеме фирмата след неговото оттегляне, но той бе починал внезапно от инфаркт, без да успее да подготви това официално. Мередит наследи дела на Хауард и тя реши Уилям да застане начело на фирмата.

Въпреки това Ленард Картър кимаше с глава. Прехвърлил шейсет години, той вече се беше оттеглил от активна работа, но все още бе уважаван член на борда. Все пак двайсет години бе заемал длъжността вицепрезидент и бе отговарял за външнотърговската дейност.

— Всъщност бихме могли да използваме идеите на Лиз при представянето на „Нечърал Глоу“ в Европа. Тъкмо започнахме преговори с медийните посредници. Авокадото щеше да се наложи като глобален символ, но можем да го променим.

— Хм, не съм сигурна, че семейство Билингтън ще одобрят това — каза замислено Мередит.

Уилям се постара да избегне настоятелния поглед на Лиз и сведе очи към часовника си.

— Трябва да преминем към другите въпроси. Ще оставим тази тема за срещата за „Нечърал Глоу“.

 

 

Мередит имаше великолепен ъглов офис, откъдето виждаше Емпайър Стейт Билдинг. Наля си питие от барчето до прозореца и се загледа в такситата и пешеходците по улиците. Седна зад бюрото си, взе финансовия отчет на Куентин и се зачете. Никак не изглеждаше добре. Явно имаха нужда от тази сватба повече от всякога. В този момент се чу трясък. Мередит подскочи стреснато и видя Лиз, която влетя в стаята и затръшна вратата.

— Лиз, какво, за бога, става?

— Трябва да говорим, майко — Лиз се наведе към нея над бюрото.

— Да, трябва, Лиз — отвърна Мередит и свали очилата си. — Ти си от висшето ръководство. Ръководство — подчерта тя. — Не можеш да се държиш така. Заради този тон, който държа на Елинор, няма да се изненадам, ако утре сутринта намеря оставката й на бюрото си.

— Е, поне ще е някакво начало — заяви Лиз по-спокойно, после седна в един стол на Иймс^[1] пред бюрото на Мередит и кръстоса дългите си крака. — Майко, тази фирма ще потъне и ти като че ли с удоволствие ще допуснеш това.

Лиз внимателно проследи реакцията на Мередит. При цялото си умение да разбира хората, тя никога не беше напълно сигурна за лоялността на майка си. Явно беше, че Мередит не споделя вижданията й за бизнеса, но се чудеше дали защото не иска да признае кризата в „Асгил“, или бе толкова сляпа за недостатъците на Уилям, че бе готова да остави фирмата да рухне заради слабото му управление.

— Не ставай смешна, Елизабет — сопна се Мередит. — Никой не желае да види тази фирма в затруднения, най-малко аз.

— Значи ти харесва онова, което чу там?

— Всички са разочаровани от цифрите — продължи спокойно Мередит. — Но и двете знаем, че браншът изпитва някои затруднения. Трябва ли да ти напомням, че все още сме независима семейна фирма, а не сме под крилото на някоя международна структура? В тези времена малките компании се справят още по-трудно.

Лиз поклати глава в знак на несъгласие.

— Сега ти си смешна, майко. Какво като не сме в армията на „Л’Ореал“? По-малките фирми все още могат да процъфтяват в козметичния бранш, ако обновяват продукцията си и имат добър маркетинг. Но нямат право на грешки. Не можем да си позволим повече грешки.

Лиз дълбоко въздъхна и реши, че поне веднъж трябва да бъде напълно откровена. Тя така и не можа да повярва в брат си, но досега се бе въздържала да го каже пред Мередит, защото тя щеше да определи кой да го смени.

— Слабото звено е Уилям — повиши глас Лиз. — Ние го знаем, браншът го знае, но все още можем да си върнем доверието, ако го сменим.

Мередит гледаше дъщеря си, без да помръдва.

— Основното качество за успешното управление на една фирма не е непременно способността да крещиш силно, Лиз — произнесе тя най-сетне.

— Сигурно не, но винаги съм мислила, че може би е необходимо и да можеш да постигаш печалба.

Мередит поклати глава.

— Рим не е бил построен за един ден, Лиз. Когато Уилям пое поста на изпълнителен директор, всички се съгласихме, че е нужно да започнем обновление. Той прави това.

— Той ли прави това? — засмя се горчиво Лиз. — Кога Уилям е правил някакво нововъведение? Проектът за „Нечърал Глоу“ бе започнат още при управлението на татко. Силата на Уилям е в намаляването на разходите.

— Той ръководи пускането на две големи серии, Лиз: „Глоу“ и „Скин Плюс“. Да не забравяме и успешното връщане на пазара на „Балм“.

Лиз сви рамена. Това трябваше да признае — една проста подмяна на остарялата черна пластмасова опаковка на тоалетно мляко „Балм“, спечелило някога слава на баща й, с лъскаво бурканче от цветно стъкло бе увеличила продажбите с двайсет процента.

— Това беше преди три години — поклати глава Лиз.

— Аз вярвам в брат ти — заяви Мередит и Лиз разбра, че просто си хаби силите; знаеше, че майка й никога няма да чуе протестите й. Не за първи път Лиз се чувстваше безнадеждно отчаяна и отхвърлена. Защо ли въобще се опитваше да променя нещата. Вярно, че беше родена богата и привилегирована, но работеше по-усърдно от всички други. Каква беше ползата от тези усилия? Като студентка толкова лета бе прекарала в научната лаборатория, докато приятелите й се забавляваха в Мексико, Австралия или Южна Франция. Бе получила магистърска степен по бизнес администрация в „Уортън“. Всичко това бе чиста загуба, ако съдеше от мнението на майка си. Позицията на Мередит, изглежда, беше „не се бъркай, момчетата знаят най-добре“. Проблемът според Лиз бе, че е първородното дете, при това момиче.

Лиз стана и мълчешком напусна стаята. Беше й писнало от брат й и от майка й. Беше й писнало да спасява фирмата с идеите си и тежкия си труд, без никаква отплата. Майната им, изруга тя наум, докато затваряше внимателно вратата зад себе си. Майната им на всички. Беше дошло време да се погрижи за себе си.