Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

32.

След пристигането на Тес в Ню Йорк бе станало традиция веднъж седмично да се вижда с Брук. Макар че първата им среща приличаше повече на военен съвет, постепенно Брук бе започнала да харесва тези малки съвещания, които провеждаха на обяд или на по чашка в апартамента й. Колкото и да беше против Тес Гарет, защото си представяше, че тя ще се държи агресивно и недискретно като повечето журналисти от таблоидите, които бе срещала, за своя изненада Брук откри, че хубавата англичанка беше пряма, но уважаваше личното й пространство. На пръв поглед срещите им бяха по работа — коя медия е поканена или отхвърлена, кой случай е изопачен или потулен, на кое събитие Тес й препоръчваше да присъства. Но често наред с това се впускаха в дълги женски приказки и много се забавляваха.

Интеркомът й звънна точно, когато обличаше любимия си кашмирен екип за джогинг. Реши, че Тес е подранила, и се притесни, че не й остана време да изсуши косата си, после се засмя на себе си. Та това е просто Тес, напомни си тя. Явно доста се беше изнервила от това постоянно внимание. Натисна бутона за входната врата и отиде да си сипе чаша изстудено вино от хладилника.

— Здравей. Извинявай, че малко подраних — задъхана, Тес се промуши през вратата с няколко плика и папки, които стовари на италианската маса за хранене.

— Не се безпокой — усмихна се Брук и й подаде чаша вино. Стори й се, че има нужда от това. Беше дочула, че се е разделила с красивия си приятел в Англия. Тес отпи голяма глътка от питието си.

— Евтиничко — подхвърли тя. Брук я погледна притеснена и видя усмивка на лицето й.

— Шегувам се — усмихна се Тес. — Съжалявам, английско чувство за хумор. Това е най-хубавият совиньон, който някога съм опитвала. Брук, имаш най-хубавото вино, най-хубавите дрехи, най-хубавото гадже. Мразя те.

Брук си помисли, че така нареченото английско чувство за хумор прилича на коктейл от сарказъм, полуистини и ирония, но беше прекалено възпитана, за да го каже.

— Не би трябвало да пия — въздъхна Брук, докато се настаняваше зад масата. — Току-що имах наказателен сеанс с личния си треньор. Май ще изглеждам като бухнало тесто над бюстието на роклята си, ако не сваля още един процент мазнини.

— Имаш ли му доверие? — полюбопитства Тес.

— На треньора ли? Постига добри резултати с други момичета.

— Нямам предвид това — сериозно попита Тес. — Може ли да му се вярва, че ще е дискретен? Искам да кажа, ако вече знае, може да изтече информация за сватбения ти тоалет.

Брук усети, че се изчервява. Не се бе сетила за това.

— Съжалявам, не помислих.

Тес й се усмихна.

— Не ставай глупава. Явно ставам циничен параноик, но пък нали това ми е работата.

— Ще трябва да обсъдим пътуването ми до Ел Ей следващата седмица — напомни Брук, леко разочарована, че трябва да минават веднага на служебни въпроси. — Знам, че папараците там са особено нападателни, макар че отивам съвсем набързо до студиото и после вкъщи.

Тес вече ровеше в коженото си куфарче.

— Първо, трябва да видиш това.

От безизразната физиономия и равния тон на Тес Брук долови затишие пред буря.

— Получих това от мой човек в таблоидите. Правена е от папарак от „Сплеш Пикчърс“, една от най-големите фотоагенции. Оставаше само да получи марката на сакото, с което си облечена, за да пуснат снимката в модните страници.

Брук смръщи вежди. Не намираше никаква причина за безпокойството, освен ако не е направила някой непредвиден моден гаф. Тогава Тес й подаде фотокопието и сърцето на Брук слезе в петите й. На снимката бяха тя и Мат Палмър. След пътуването им до Амиш, Мат й се бе обаждал няколко пъти с предложения да се срещнат на питие или да отидат на кино. Повечето пъти му бе отказвала — напоследък не й стигаше време за такива неща като приятелите, но предишната седмица Мат се беше обадил точно след като беше отпаднала една уговорка за обяд. Така двамата се срещнаха на италианска паста в ресторанта „При Луиджи“, в сепарето, където бяха разговаряли преди няколко месеца. Той й разказа една смешна история за млад мъж, който бил докаран в спешното отделение с чуждо тяло в себе си, което се оказало кукла Барби, а пък тя сподели за проблемите в Нюпорт и предстоящото си пътуване до Лос Анджелис. Беше съвсем нормална приятелска среща, въпреки това Брук се чувстваше много засрамена от снимката. Беше с лошо качество, но ясно се виждаше, че излизат от ресторанта. Мат носеше тъмни очила и бе навел главата си, така че под този ъгъл много приличаше на Дейвид, което я изненада. Не беше забелязала приликата преди. Брук мълчеше и чакаше Тес да заговори първа.

— За щастие, не е сериозно, Брук — успокои я тя, — защото мислят, че това е Дейвид.

Брук се бе вторачила притеснена в снимката и не бе прочела текста отдолу — стандартна практика на агенциите на папараците, който гласеше: „Брук Асгил и Дейвид Билингтън на пазар“.

Брук усети, че страните й поруменяха.

— Това е Мат Палмър — каза тя възможно най-естествено.

— Така ли? — вдигна високо вежди Тес, почуквайки по снимката. — Забравила си да споменеш, че е толкова хубав.

Брук веднага спря да й се възхищава колко добър пиар е. Проницателна, прецизна и обсебена от детайлите като добър детектив, тя беше точно типът жена, който всеки би искал в екипа си, освен когато се опитваше да те излови. Брук настръхна при този намек — тя нямаше какво да крие.

— Той е просто приятел, Тес.

— Сигурна ли си, Брук? — впи очи в нея тя. — Защото трябва да си откровена с мен. Да не би и двамата да се преструвате само на добри приятели, а всъщност да ви се иска да се хвърлите в обятията си?

— Разбира се, че не искаме да се хвърляме в обятията си.

В съзнанието й обаче изплува един смущаващ спомен.

Беше толкова смътен, че се чудеше дали не е било сън. С Мат бяха в някакъв клуб след последните изпити и тя доста се беше понапила. Музиката свиреше високо, те танцуваха плътно един до друг, смееха се, дочуваха дрънченето на бирени бутилки и тогава той се наведе към нея и й каза: „Мисля, че трябва да се приберем заедно“. Или поне си мислеше, че той бе казал това, заглушаван от басите. Тя не му обърна внимание и се направи, че не го чу, и той разбра посланието.

Беше пламнала от притеснение.

— Познаваме се от дълго време, а той наистина е добър слушател.

Тес завъртя очи.

— Стига, Брук. Обикновено малкото камъче преобръща колата.

— Тази снимка е направена, когато се срещнахме, за обяд. Бяхме на обществено място, не сме се крили и не съм ти го казала, защото, ами, не е важно. Няма нужда да търсим проблеми, когато няма скандал, не е ли така?

Тес я изгледа изпитателно:

— Сигурна ли си?

— Да. Сигурна съм — отговори тя и кожата й настръхна.

— Добре тогава. Знам, че ти е трудно да даваш отчет за приятелствата си, да внимаваш с кого се срещаш и съжалявам, че трябва да те разпитвам. Но поне знаеш, че те пазя и че това не е завинаги.

— Как да не е? — примирено попита Брук. — Нали за това съм се подписала. Да бъда следена цял живот.

Тес не можеше да не се съгласи. Брук пресуши чашата.

— Харесва ми, че никой не знае за Мат — промълви тя. — Радвам се, че това е мъничка част от моя живот, която е затворена зона, само моя.

Тес поклати глава.

— Искаше ми се да ти кажа, че няма проблем да имаш такива приятели, но правилата са различни за хора като теб. Само, моля те, бъди внимателна.

— И какво ще правим с това?

— Постъпила си умно, като си се видяла с Мат на обществено място — заяви Тес. — Мисля, че трябва да го направиш отново на някое важно място, където да го снимат с теб и Дейвид, за да изглежда сякаш всички сте приятели. Всъщност, гледай да го запознаеш с Дейвид.

Тес погледна Брук.

— И Брук, ако Мат наистина е просто добър приятел — каза тя, — тогава непременно трябва да го направиш.

 

 

През прозореца на таксито Тес се взираше в размитите от скоростта сгради на Манхатън. Оказа се, че умната и почтена Брук Асгил можеше да се държи невероятно глупаво. Е, добре, може би всичко беше открито и невинно, но докторът изглеждаше страхотно! Някои момичета явно имат късмет във всичко. Тя се усмихна и реши непременно да поръча на Джема да наблюдава Мат Палмър. Таксито спря на Пери стрийт. С влизането в апартамента си Тес отиде направо до хладилника, за да види какво може да скалъпи за ядене. Вярно беше онова, което казваха за нюйоркчани, че се изхранват от доставки по домовете, но тази вечер не можеше да чака. Намери половин бурканче италиански сос с босилек, който обърка със сварени макарони. Изнесе ги на терасата заедно с чаша вино и голяма купчина списания. Беше топла нощ, отдалече долитаха слабите звуци на хип-хопа, подсвирването на таксита и полицейски сирени — Ню Йорк в действие.

— Хей, не знаех, че ще се върнеш толкова рано.

Тес не се подразни от Джема, която изникна отвътре. Наслаждаваше се на усамотението си, което беше рядкост, но въпреки че деляха един апартамент, рядко срещаше приятелката си. Джема работеше дори повече от нея, промъкваше се в елегантни барове и ресторанти в града, за да прави снимки, които можеше да продаде в Англия.

— Осем часът е — уточни Тес. — Ти си тази, която работи до три сутринта.

— Е, днес хората не излизат — обясни Джема и кацна на малкия дървен стол точно срещу Тес. — Нощта е спокойна — никакви тържества, никакви откривания, какво облекчение, ако трябва да призная. А как беше твоят ден? — попита тя и се пресегна да си вземе едно макаронче от купата на Тес.

— О, както обикновено — въздъхна Тес. — Изтощителен. Знаеш ли, че Дом има нахалството да ми се обади пак днес?

— Какво каза?

— Така и не вдигнах телефона. Но ми е оставил четири съобщения тази седмица с молба да поговорим.

Тес понечи да си вземе от макароните, после остави вилицата си. Изведнъж гладът й мина. През седмицата след раздялата им бе получила дълъг имейл от него, който започваше с извинителен тон, но завършваше студено с предложение да обявят за продажба апартамента им в Батърсий. Тя не се нуждаеше от пари, нито й трябваше апартаментът, не и сега. Нито пък я измъчваше ревност, като си представяше как той живее в голямата си къща в Холанд Парк заедно с Тамара. Според нея той искаше да продаде апартамента, за да може да е на нивото на новите си, богати, специални приятели: пътешествия до Мъстик и вечери в „Киприани“ не можеха да си позволяват средна ръка представители на медиите. Е, няма да ти помогна в малкото ти снобско приключение. По-скоро бих подпалила този апартамент, закани се тя, изненадана от собствения си гняв.

— Мислиш ли, че иска да се върне при теб? — Джема разсеяно започна да си играе с наниз лампички, увити около парапета.

— О, може само да си мечтае.

— На това му се казва силен дух — усмихна се Джема. — Метни ми едно списание.

Двете заразлистваха голямата купчина публикации, донесени от Тес. Повечето бяха английски издания, които четеше заради работата си, но, от друга страна, я успокояваха, защото бяха искрица от дома.

— Виждала ли си тази снимка на Шон с някаква руса красавица? — попита Джема и й показа светската хроника на „Татлър“.

— Хмм. Да. Новата му приятелка Анабел Колторп.

— Знаеш ли, мисля, че е готин — подметна Джема. — Във всеки случай по-готин от Дейвид Билингтън. Знам, че Дейвид е класически хубавец, но нещо у Шон подсказва, че е много палав в леглото.

— Уф. Нямаше да го кажеш, ако го беше виждала.

— Кого би си избрала?

Тес прелисти следващата страница, без да отговори. Хич не й беше до въпроси от типа намира ли Шон Асгил за привлекателен. Дори не беше разговаряла с него след онзи епизод в Лондон, където я бе унижил, за да се забавлява. Тя вдигна поглед и забеляза, че Джема още чака отговор.

— Какво? — въздъхна тя. — Какъв беше въпросът?

— На кой от двамата би скочила? Ако трябва да избираш, имам предвид.

— Джем, аз работя за тях.

— И какво от това? — изкиска се Джема. — Заради това ще е още по-вълнуващо. Аз бих избрала Шон.

Тес замълча.

— Какво има? — внезапно запита Джема. — О, боже! Да не би семейство Асгил да ни подслушва? Ще ни уволнят ли заради мен?

Но Тес не я чуваше. Цялото й внимание беше съсредоточено върху „Хелоу“, което бе отворила току-що. В средата на страницата с новини имаше голяма снимка на Дом и Тамара с текст „Известна красавица се омъжва“. Опита се да си поеме въздух, но кислородът не можа да достигне до дробовете й. Почувства се като удавница.

— Тес? Какво става?

Най-после Тес вдиша дълбоко на пресекулки.

— Ето защо се е опитвал да се свърже с мен — прошепна тя с пресъхнало гърло.

Тес подаде списанието на Джема с треперещи ръце.

— Погледни!

Джема зяпна смаяна и после веднага я обзе гняв.

— Мамка му и змия — процеди тя. — Това списание е било дадено за печат преди повече от седмица. Трябва да й е предложил веднага след като сте скъсали.

Тес кимна сковано.

— Мога да пресметна — произнесе тя с равен глас.

Нервно пресуши чашата си. Джема се приближи към нея и я прегърна през рамената и Тес се разтресе.

— Аз съм идиотка — прошепна тя. — Скапана идиотка.

— Не, не си — тихо я убеждаваше Джема. — Той е идиотът.

Тес дишаше тежко и търкаше очите си с вътрешната страна на дланите си. Не плачеше. Тя никога не плачеше, нямаше да го направи и сега.

— Знаеш ли какво най-много ме разстройва? Бяхме заедно девет години. Пропилях за него почти една трета от живота си.

— Не е било загуба, мила — философски заключи Джема. — Такъв е животът — влюбваш се и край.

Тес удари с юмрук по масата.

— Толкова е нечестно, Джем! Десет години си скъсвах задника от работа и докъде се докарах? Той просто се появява на тържество, на което съм молила да го поканят, и си заминава с годеница милионерка, а аз съм се забутала тук в чужд апартамент сам-самичка и прекарвам почивните си дни в компанията на едно дванайсетгодишно момче.

— О, така значи! — престори се на разгневена Джема. — Джак ме е заменил за знаменитост?

Но на Тес не й беше до шеги.

— Всъщност, не знам защо съм толкова ядосана — продължи тя. — Дали защото е толкова повърхностен, меркантилен плъх и не съм го усетила по-рано? Или защото се е влюбил толкова бързо в друга? Или…

— Какво, скъпа?

— … защото не пожела да се ожени за мен.

Усети, че устната й затрепери на последната дума и гневът отстъпи на самосъжалението. Тес си спомни как бе реагирала на смъртта на баща си и как бе открила, че тъгата можеше да бъде егоистично чувство. Мъката от загубата на близък човек често се бъркаше с всеобща неправда: Защо се случи на мен? Защо не направих нещо? Защо не успях да му кажа всичко, което мислех? В крайна сметка всичко това бяха пропилени емоции. Станалото — станало. Времето не можеше да бъде върнато назад. Същото важеше и при приключване на някакви отношения. Тя тъжно погледна Джема.

— Знаеш ли, че през първата година от връзката ни бях сложила снимката му на екрана на компютъра си?

Колко патетично! Така си напомнях, че е реален. Не можех да повярвам, че някой като мен излиза с такъв красавец.

— О, Тес, не ставай глупава. Знаеш, че си изключителна. И трябва да ти призная, че Дом никога не ми е харесвал.

Тес се зачуди за миг дали Дом наистина й бе харесвал толкова. Не съвсем, поне не от дълго време. През изминалата година я бе дразнил за най-дребните неща. Безкрайното му висене пред огледалото преди да излезе, компетентното му класиране на „най-хубавите места по света“, парадирането с познанствата си с известни хора — всичко това я бе карало да скърца със зъби. Може би отдавна бяха започнали да се отчуждават, да се разлюбват. Но не я болеше заради тази истина, а заради това, че не бе предприела нещо по-рано. Не, най-много я измъчваше, че някой, когото обичаше, бе предпочел друга. Като го гледаше как се усмихва от страницата на списанието, се почувства ужасно несигурна и безпомощна. Под успехите в кариерата и амбициите й дремеха стари рани, които сега се отвориха отново.

— Ако не бях приела тази работа, нямаше да отидем на презентацията на Асгил и той нямаше да познава Тамара — започна Тес.

— Хайде, престани! — отсече Джема. — Ти не си жертва, Тес. Ти си силна, красива, умна и няма да седиш тук и да хленчиш.

Тя дръпна Тес за ръката и я повлече по коридора.

— Сега влизай в тази спалня и се издокарай — строго й заповяда тя. — Има страхотен салса бар в Ийст Вилидж. Отиваме там, пием маргарити, намираме си двама разгорещени мъжкари и танцуваме, докато ни изхвърлят.

Тес неволно се разсмя.

— Добре. Но, ако не възразяваш, ще пропусна мъжете и ще се придържам към маргаритите.