Тасмина Пери
Първороден грях (53)

51.

В седмиците след представянето на „Портико“ Чарлз Дивайн бе звънял в офиса на Тес поне шест пъти. Убедена, че той се опитва да се добере до покана за сватбата, тя успешно се бе измъквала. Но когато написаната на ръка гълъбовосива бележчица от „Госпожа Джон Л. Стронг“ пристигна с покана за следобеден чай, Тес разбра, че единственият начин да прекрати тази атака, беше да приеме и тя тайничко се радваше. Отчаяно й се искаше да се измъкне от вселената на Асгил, където ставаше все по-напрегнато и изтощително с приближаването на сватбата, и подозираше, че чаша чай с добрия стар дърдорко са точно онова, от което се нуждаеше.

Тес слезе от таксито пред апартамента на Чарлз, разположен на първия етаж на къща, облицована с кафяв камък, на Източна Седемдесет и първа улица — една от най-хубавите в Горен Ийст Сайд. Тес натисна звънеца и приглади синята си рокля за чай на „Марк Джейкъбс“. Имаше я от няколко сезона, нещо, което знаеше, че няма да убегне на Чарлз, но това бе най-подходящата дреха в гардероба й за такъв случай.

— О, колко ми е приятно, скъпа — усмихна се Чарлз, като взе палтото й и го закачи на чифт рога в тесния коридор. — Отчайва ме колко невероятно западна вкусът към тоалетите за чай, но явно ние с теб сме от една партия.

Очевидно самият Чарлз се бе постарал за тяхното малко „тет-а-тет“. Колосана бяла риза, безупречен тъмносин костюм, екстравагантна яркочервена вратовръзка и лачени обувки, а посивялата му коса бе старателно сресана на път и плътно пригладена. Приличаше на човек, който се е приготвил за чаша мартини с Дороти Паркър в „Алгон куин“.

Дори за стандартите на Манхатън апартаментът на Чарлз беше малък, но съвършено обзаведен. Той я въведе в хола си, едно малко бижу в гълъбовосиньо.

— Сядай, сядай — поведе я той към елегантен стол, тапициран със сива дамаска. — Да предложа чай?

— Прекрасна идея, благодаря — отговори Тес, като се опитваше да се намести на изисканата, но неудобна мебел. Чарлз подпря с пръст гладкото си лице — беше убедена, че си е правил лифтинг след годежа на Брук и Дейвид — и се нацупи драматично.

— Чакай да видим — замисли се той и започна да изучава Тес като търговец на произведения на изкуството бъдеща покупка. — Имам петдесет и три вида чай. За теб, скъпа моя, ще предложа цейлонски сребърен лист. Мек, но силен. Мога ли да ти препоръчам да добавиш към него тъничко резенче лимон?

Тес само се усмихваше. Чарлз изчезна в малкия кухненски бокс и се върна със сребърен поднос, на който подрънкваха два миниатюрни чайника. На малка кръгла антична масичка вече бяха красиво наредени сребърни прибори и поднос за кекс, отрупан със съвършени триъгълници от сандвичи с краставица и поръсени с пудра захар пандишпани.

— Скъпа, искам да отбележа, че направо си разцъфтяла от пристигането си в Ню Йорк — впусна се в комплименти Чарлз, докато наливаше чая. — Погледни се! Би могла да минеш за принцеса от Парк Лейн. Явно така наричат младите момичета по този край! Намирам го за доста вулгарно. Повечето от тях са толкова принцеси, колкото аз съм китаец. Все пак се обличат красиво, което не може често да се каже за англичанките. Мисля, че те не показват най-доброто от себе си. Но ти, скъпа моя, наистина си на нивото на предизвикателството. Нашата изчезваща империя се гордее с теб.

Тес се изкиска, прикрита зад ръката си. Чарлз беше ненадминат ексцентрик, като Куентин Крисп или чудат герой от роман на Джейн Остин. Той имаше най-превзетия акцент, който Тес някога бе чувала, макар че, ако слуховете бяха верни, у него нямаше нито капка синя кръв. Беше пристигнал в Америка през петдесетте години и си бе съчинил версия за произхода си. Тес го намираше прекрасен и съжали, че не бе дошла да го види по-рано.

— Трябва да призная, че това беше известна изненада за мен, Чарлз — каза Тес и отпи глътка от чудесния чай.

— Да, знам, че не бях много активен напоследък — кимна той. — Сигурно си се чудила защо не съм се появявал на нито една вечеря или прием цяла година. Е, сега мога да ти разкрия тайната си — продължи драматично той, като попи устните си със салфетка и стана. — И, както ще разбереш, бях много зает.

Той отиде до библиотеката, измъкна един дебел том и го постави пред Тес.

Имаше тъмносиня подвързия и заглавие „Просто божествено“, изписано с розови букви в стил арт Деко. Отдолу с по-ситен шрифт пишеше „Чарлз Дивайн — цялата история“.

— Моите мемоари, скъпа. Беше изтощително.

— Представям си — отговори Тес и я взе. Тежеше като тухла.

Чарлз въздъхна.

— Винаги съм си мислел, че написването на мемоарите ми ще е лесна работа, но когато си водил толкова богат и пълноценен живот като мен, само обемът на материала е едновременно благословия и проклятие. Трябваше доста да отсявам. Дали да напиша за чудесния малък анекдот за Бейб Пейли или вечерята с Шаха? Как се избира между такива случки?

— Имам чувството, че си написал и за двете — подхвърли Тес; книгата беше дебела седемстотин страници. — Нямам търпение да започна да я чета. Кой я издава?

Домакинът й сви устни в тънка, невесела линия.

— Долни агенти и издатели. В днешно време като че ли се интересуват само от автобиографии, написани от деветдесетгодишни попзвезди, чийто опит се свежда само до един хит и наркотици. Изключително показателно за проблемите на обществото, ако ме питаш: свят, управляван и консумиран от подрастващи фенове на попмузиката.

— Много съжалявам — съчувствено отговори Тес. Чарлз кимна тъжно.

— Entre nous^[1], бях много разочарован, но човек не може да се остави да бъде смачкан, нали така? — той засия. — Така че, както виждаш, се самоиздадох. Ела насам, скъпа.

Той я заведе до спалнята, където имаше единично легло с луксозно бяло бельо, гардероб и нощна масичка. Всеки сантиметър от пода беше затрупан от камари от пода до тавана с „Просто божествено“. Сигурно имаше поне петстотин копия, а може би хиляда, реши Тес.

— С какво мога да ти помогна, Чарлз? — попита тя, като се върнаха в хола. Той й размаха пръст и се усмихна.

— Остра като бръснач, както казват тук — пошегува се той. — Знаех, че ще станем приятели. Да, ти можеш да помогнеш на бедния стар Чарлз, когато е изпаднал в нужда. Усещам, че има огромен пазар за моите мемоари, но първо трябва да вдигна малко шум. Ако успея, тогава големите издатели ще чукат на вратата ми. Знаеш ли, че Джон Гришам отначало се е издавал сам? Продавал книгите си от багажника на колата си. Не че мога да се сравнявам с Джон Гришам. Освен това никога не пътувам с кола.

— И предполагам тук влизам аз — отбеляза Тес и си взе един сандвич с краставица.

— Скъпа, ти придоби блестяща репутация на талантлив пиар — съвсем различна от онези безскрупулни вещици, които бродят из Ню Йорк. У теб има класа, мила моя. Ще се справиш безупречно.

Тес кимна замислено. Не се съмняваше, че тези мемоари ще са забавни, да не кажем неприлични, а може би и клеветнически. Ала не беше забравила годежа на Брук и Дейвид, когато Чарлз беше един от малкото хора, които разговаряха с нея като с равна. Отгоре на всичко много го харесваше и би искала да сподели успеха му. Но точно сега, просто нямаше време.

— Чарлз, знаеш, че бих искала да ти помогна и ще се опитам да те посъветвам, но имам ангажименти към семейство Асгил. Сватбата и всичко останало…

Чарлз повдигна вежди.

— Скъпа, мислех, че би искала да направиш нещо малко по-градивно с времето си, отколкото да криеш мръсните тайни на семейство Асгил.

Чарлз изглеждаше толкова отчаян и — откровено казано — самотен, че Тес не можа да му откаже.

— Може би ще мога да се заема през следващата година — въздъхна тя.

— Чудесно — засия той и плесна изрядно поддържаните си ръце. — Знаех си, че ти си подходящата жена за тази работа. Направо ще се влюбиш, обещавам ти. Всички истории, които разказвам, за тържествата, снимките. Имам много снимки, виж!

Той прехвърли страниците на книгата до снимките, отпечатани в средата.

— Тук съм на годишния бал на Труман — посочи той една снимка. — А тук съм в „Студио 54“ с Анди Уорхол. Къде ли съм дянал този прекрасен костюм?

Той затвори книгата си и я подаде на Тес.

— Върви и я прочети, после ще говорим отново.

— Ще го направя — отговори тя с целия ентусиазъм, на който беше способна.

— Наистина си сладурче — усмихна се той и грабна чайника. — Още чай?