Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

17.

Брук отиваше на обяд с Айлийн Дън. Тъй като авторката идваше чак от родния си град Балтимор, Брук бе запазила маса в хотел „Лондон“, за да го отпразнуват подобаващо. Не знаеше как щеше да оправдае такова разточителство пред Мими, затова се канеше да плати от собствения си джоб, но си струваше. Книгата за магьосници „Портико“ вече бе вдигнала шум из офисите на „Йелоу Доор“ не само в отдела за детска литература. Един от старшите редактори вече бе поставил въпроса за нова корица, подходяща за литература за възрастни и за договаряне на разпространение в „Уол — Март“, което беше като свещен граал за детска книга. По дяволите, за всяка книга.

За своя изненада Брук откри, че беше необичайно притеснена от тази среща. Тя предпочиташе да се запознава с авторите, преди да откупи правата за книгата, за да предвиди мястото им на пазара и да прецени дали сътрудничеството им има бъдеще. Беше разговаряла с авторката по телефона, но не можа да добие представа що за човек е. Според първата информация Айлийн Дън симпатизираше на Ку Клукс Клан с няколко трупа зад гърба си. Колко си глупава, присмя се сама на себе си тя, но това не я успокои. Книгата на Айлийн беше фантастична, но за днешния пазар това не беше достатъчно — хората обичаха около една книга нещо да се случва, за предпочитане сълзливо. Брук ясно си даваше сметка, че историята на Дж. Р. Роулинг — самотна майка, пишеща разкази в кафене в Единбург, беше перфектна за изграждане на образа й на обикновен човек, използвал шанса си. По същия начин образът на Стефани Майер като праволинейна майка мормон, която сънувала вампирската любовна история на романа „Здрач“, имаше чудодеен ефект в интервютата. Беше нужно нещо толкова вълнуващо и за Айлийн, или като нищо блестящата й книга можеше да потъне, без да остави следа.

Брук седна на кръглата маса в ъгъла и притеснено започна да наблюдава остъклената врата. Дали е тя? Не, жената носеше рокля на Даян фон Фюрстенберг от този сезон и обувки на Джими Чу. Сърцето й отново подскочи. Пак не — беше управителят. Успокой се, Брук, повтаряше си тя, отпивайки от фреша. И тогава се появи тя — беше сигурна. Червенокоса жена, почти на нейната възраст, облечена в черни панталони, лъскава блуза и странно, найлонов шушляк. Изглеждаше така, сякаш не е могла да реши къде да отиде — на разходка под дъжда или на вечеря в града.

Брук се почувства леко разочарована, но се изправи и се усмихна на Айлийн, която плахо пристъпи към масата.

— Хубаво място — тихичко заговори Айлийн и се заоглежда неуверено. Сякаш очакваше всеки момент да я изхвърлят.

— Много ми харесва. Предлагат превъзходни десерти — усмихна се Брук.

Айлийн седна и внимателно свали връхната си дреха.

— Ще повикам някой да го вземе — предложи Брук и махна на сервитьора.

Айлийн се огледа разтревожена.

— По-добре да го задържа. На майка ми е — „Ралф Лорън“.

Жената се изчерви и за момент Брук се зачуди дали не трябваше да избере друг ресторант. Айлийн изглеждаше абсурдно седнала с изправен гръб и с найлоновото си яке, преметнато върху подлакътника на стола й. Дали всичко това не беше прекалено притеснително за нея? Брук се спря. Държеше се покровителствено. Щом сервитьорът приближи, тя даде достатъчно време на Айлийн да се отпусне, докато разглежда менюто.

— Аз ще взема свинско с кайсии — обяви Брук.

— Ще взема същото — побърза да добави Айлийн. Брук наля вода в чашите и погледна новата им авторка. Не изглеждаше зле, всъщност доста добре, но имаше ужасни сини сенки и прекалено ярко червило. Имаше остра нужда от известни промени, за да открие красотата си. Ами да, Брук беше сигурна, че би могла да й помогне в това отношение, само като си помисли за всички дизайнерски дрехи, чанти и козметика, които получаваше ежедневно в отдела.

Айлийн долови оценяващия й поглед и нервно вдигна ръка към лицето си.

— Какво има? — попита тя.

— О, нищо. Просто очаквах да сте по-възрастна — усмихна се Брук.

— Заради името ли? — примижа тя — Това е семейна традиция, разбирате ли. Най-голямото момиче приема името на баба си. Аз също очаквах да сте по-страшна.

Брук се изкикоти, като си представи снимките на папараците, отпечатани в таблоидните списания — когато киха или си търка окото, или просто си сменя изражението, което винаги я правеше да изглежда страдаща или нещастна.

— Често ми го казват.

Тя отпи глътка портокалов сок.

— Искам да ти кажа, че всички сме много въодушевени от „Портико“ — вече делово започна Брук. — Ще трябва да я подготвим много, много бързо. Следващата седмица пускаме ръкописа за проучване на пазара.

— Какво точно означава това проучване?

— Ръкописът, подвързан като книга, се разпраща на търговците, за да решат дали биха поръчали. После отива в периодиката, откъдето трябва да кажат дали искат да отпечатат анотация.

— О, голяма въртележка — ококори се Айлийн.

— Не се тревожи, цялото издателство стои зад нея — успокои я Брук.

Айлийн кимна, сведе поглед надолу към скута си и зачовърка маншета на якето на майка си.

Брук зяпна, като забеляза сълзи в очите на Айлийн.

— Ей, ей, какво става? — попита тя.

Айлийн поклати глава и продължи да гледа надолу.

— Съжалявам, но не мога да ти опиша колко съм ти благодарна.

Брук се развълнува. Толкова е мила.

— Ти ли си благодарна? — засмя се Брук. — Айлийн, аз съм тази, която трябва да е благодарна. Това е книгата, която съм чакала през цялата си кариера.

— Но, Брук, за теб издаването на книги сигурно е просто работа? — започна тя. После, като забеляза изражението на Брук, добави: — Аз чета „Ю Ес уикли“. Ти си богата. Ще се омъжиш в още по-богато семейство.

Тя си избърса носа с кърпичката, която Брук й предложи.

— Разликата е в това, че ти промени живота ми — продължи Айлийн. — Допреди шест седмици работех на три места. Това не е лесно, когато трябва да се грижиш за три деца.

— Имаш три деца? — учуди се Брук и си помисли, че Айлийн изглежда доста добре за възрастта си.

— Най-голямото е на осем, а най-малкото на три — усмихна се тя. — И преди да попиташ, на двайсет и шест съм.

— Това е невероятно — пророни Брук и бавно отпи глътка сок. — Не фактът, че имаш три деца, разбира се, а това, че успяваш да се справиш с всичко. Сигурно съпругът ти много ти помага.

Айлийн отново сведе поглед.

— Той ме напусна миналата година.

— О, съжалявам. Все се ровя, където не трябва.

Айлийн поклати глава.

— Няма проблем. Дани, съпругът ми, работеше в местния гараж. Една вечер го заварих в офиса със секретарката на шефа и смъкнати панталони. Приятелките ме съветваха да му простя, но аз ги попитах: „На вас трябва ли ви?“. Все пак бяха прави, защото знаеха, че изкарвам двайсет хиляди долара годишно.

— И ти го изхвърли? — ококори се Брук, жадна за още подробности.

— Точно така! Не мога да живея с мъж, който не ме уважава. — Тя сви рамене. — Мислех, че ще е страшно да остана сама с три деца, но е по-добре да си сама, отколкото с човек, който не те обича. Истината е, че нещата никога не са вървели както трябва. Омъжих се за Дани, когато бях на осемнайсет, защото забременях, и често го гледах и се чудех: „Искам ли да остарея с теб? Искам ли да споделя приключението живот с теб? Щастлива ли съм само заради присъствието ти до мен?“. И отговорът беше не, така че всичко си дойде на мястото.

— И все пак е много смело — отбеляза Брук, възхитена от разказа на Айлийн.

— Не толкова, но май сега получих отплата. Знаеш ли, че още същата седмица, когато му изхвърлих багажа, се захванах да пиша книгата. Обичах да пиша в училище, но след като напуснах гимназията и се омъжих, не ми оставаше време. Този път обаче намерих време. Едната причина беше да се ангажирам, за да не мисля за това… как ме разочарова. Другата беше да се опитам да спечеля малко пари. Приятелките ми се оказаха много прави. И три работи не стигат, когато си с три деца.

Изведнъж Брук се засрами. Откакто се помнеше, бе имала всичко, което пожелаеше: пони, кола, красиви дрехи. Невероятно беше и приемането й в колеж от Бръшляновата лига, въпреки че в семейството тя бе „красавицата“, а Лиз „умницата“. Айлийн беше права — тя обичаше работата си в „Йелоу Доор“, но това си беше просто работа, нещо, което правеше, защото искаше, а не защото й се налагаше. И изведнъж сърцето й се сви, като си помисли, че само сватбената й рокля щеше да струва десет пъти повече от годишния доход на Айлийн. Като погледна към нея, взе внезапно решение.

— Айлийн, ще те направя звезда.

— Звучиш като Саймън Кауъл[1] — промълви по-бодро тя.

— Говоря сериозно!

— Наистина ли? О, благодаря — изчерви се Айлийн. — Но защо?

Брук се усмихна. Самата тя не беше съвсем сигурна, но й се прииска да направи нещо много хубаво за Айлийн Дан.

— Да кажем, че това е нещо, което трябва да направя.

Бележки

[1] Саймън Кауъл — създател на телевизионното шоу „Мюзик айдъл“ — Б.пр.