Тасмина Пери
Първороден грях (39)

37.

Тес отиваше на мисия. Още с пристигането си в офиса в понеделник сутринта тя потърси Пати Шакълтън.

— Пате, имам нужда от услуга — изстреля тя, щом подаде главата си през вратата.

— Не съм сигурна дали ще се справя с още един секс скандал — изохка Пати омаломощена. — Защо само на мен не ми се случва?

Тес се настани срещу нея и започна да й разказва за битката между Кевин и Мелиса за попечителство. Когато приключи, Пати седеше облегната в стола си, с допрени в триъгълник пръсти пред устата си и се подсмихваше.

— И от кога стана светица покровителка на безнадеждните каузи?

— Недей така — възкликна Тес. — Джак ми е приятел и има нужда от помощ.

— А бащата, този Кевин? Да не би случайно да е от онези яки, красиви типове, а?

— Наситих се на мъже — мрачно се усмихна Тес.

Пати остана замислена за известно време. Въпреки че бяха приятелки, мълчанието й притесни Тес. Не бе свикнала да общува с толкова сдържан човек, не и след десет години работа по вестниците, където обикновено гневът се изливаше в поток от ругатни и юмруци по бюрото. Най-сетне Пати каза:

— Аз не съм адвокат по семейните въпроси.

— Но си адвокат — настоя Тес, — и то добър.

— Аз съм адвокат, който работи по петнайсет часа на ден за семейство Асгил. Нямам личен живот, нито свободно време, за да се занимавам с кръстоносни походи. Просто нямам възможност да се захващам със случаи от типа „Крамър срещу Крамър“.

Тес бе очаквала точно такава реакция. Тя би отговорила по същия начин преди шест месеца. Тогава направо беше алергична към деца, но сега, като познаваше Джак, не можеше да гледа безучастно как семейството му се разпада.

— Това малко момче е целият свят за Кевин — настоя тя. — Не знам какво би направил, ако жена му го отнеме.

— Тогава защо не си наеме адвокат?

— Защото няма толкова пари. Сега вероятно е в интернет и се опитва да се справи сам със съветите на аматьора съдия Джудис.

Пати вдигна ръка срещу нея.

— Добре, добре. Изясни ми се картинката.

— Той е самотен…

— И мислиш, че това би имало значение?

— И е толкова страхотен баща…

— Добре. Какво искаш от мен? — предаде се Пати с нотка на леко раздразнение.

— Да се срещнеш с Кевин. Да го посъветваш. Можем да го направим на вечеря. Ела у нас утре вечер. Ще поканя Кевин, също и Джема и можем всички да помислим заедно.

Пати я погледна хитро.

— Ще работя до късно през цялата седмица — подчерта тя.

— Тогава в петък — упорстваше Тес. — Никой не работи до късно в петък вечер.

Пати дълбоко въздъхна.

— Добре, само ако направиш от онова английско печено със смешните малки картофки.

— Дадено! — ухили се Тес. — Дори мога да направя млечен сос с галета.

— Ох!

Тес стана и се измъкна през вратата, преди Пати да размисли.

— В осем вечерта — уточни тя, — и помисли как да се издокараш!

— Вън! — викна Пати и метна един кламер по нея.

 

 

Жилището на Тес никога не бе виждало толкова хора от пристигането й в Ню Йорк.

Четирима души в малкото апартаментче си беше истинска навалица. Кевин и Джема вече бяха преполовили бутилката шабли, когато Пати звънна на вратата.

— А къде е печеното? — попита тя, докато подаваше палтото си „Армани“ на Тес.

Тя повдигна кутия със спагети.

— Реших да премина на китайска кухня. Не ми се иска да уморя някого от хранително отравяне.

Пати завъртя очи и отиде да се ръкува с Кевин и Джема. Кевин се изправи и почти удари крак, когато й подаде ръка. Той явно се почувства застрашен, особено когато Пати седна и без да губи време, отвори бележника си.

— Положението е следното — най-сетне подхвана тя, като прекъсна само за глътка вино. — Щатът Ню Йорк не дава преимущество на някого от двамата родители. Но при вас е малко по-различно, тъй като с Мелиса никога не сте били женени.

Лицето на Кевин, допреди минута озарено от надежда, сега помръкна.

— Значи съдът ще го присъди на Мелиса?

— Не, не е точно така. Фактът, че Джак понастоящем живее с теб, много ще помогне. Трябва да убедим съда, че това е стабилен дом за Джак.

Тес погледна към Кевин.

— Е, това ще е лесно, нали?

Пати поклати глава.

— Страхувам се, че Мелиса ще се опита да обори този аргумент.

Кевин кимна.

— Мислих за това и вече помолих да ми дадат извлечения от училище, за да докажа, че Джак е щастлив, спокоен и се справя добре.

— Това е добре за начало — кимна Пати. — Но трябват още доста работи. Хора, които могат да потвърдят стабилността на семейството ви — може би свещеник или лекар? Трябва да съберем възможно най-много доказателства в наша полза, за да сме готови за капаните, които адвокатите на Мелиса ще ти поставят.

Тя замълча и се усмихна.

— Обаче аз съм подготвила някои трикове, които научих от корпоративното право. Победата се постига не само с гасене на пожари, а и с атака.

— Имаш предвид да докажем, че Мелиса не е грижовна майка? — предположи Джема.

Пати се усмихна.

— Това със сигурност би помогнало.

— Е, тук аз съм на разположение. Мога да подуша наоколо — предложи Джема и лапна една пелета. — Тя живее в Гринуич, нали? Не е толкова далече. Залагам петдесет гвинеи, че не е Майка Тереза.

— Вече работим с долари, Джем — пошегува се Тес. Продължиха да обсъждат, похапвайки от поръчаната храна, отвориха още вино, смяха се, шегуваха се, но Тес забеляза, че Кевин продължаваше да изглежда напрегнат. След като Джема опустоши пелетите, той нервно започна да подръпва маншетите на хубавата си синя риза.

— Искам да кажа, че съм ви страшно благодарен, дами — започна той неуверено. — Искам да знаете, че имам пари. Взех от приятел заем от пет хиляди долара, така че мога да се разплатя за всичко, което направите.

Настъпи неловко мълчание.

— Няма да е необходимо, Кевин — внимателно каза Пати. — Приятно ми е да се занимавам с това засега, а ако започне много да ме ангажира, ще го прехвърля на една приятелка в Бруклин с голям опит в семейното право.

— Не знам какво да кажа — сведе очи Кевин.

— За мен е удоволствие — увери го тя и направи жест с ръка, за да прекрати благодарностите му. После погледна часовника си „Картие“. Тес я познаваше и разбра, че е притеснена.

— Ще трябва да тръгвам — обяви тя и затвори бележника си. — Утре съм на работа от шест.

— Утре е събота, Пате — усмихна се Тес, докато я изпращаше до вратата. — Мислех, че само аз съм денонощно на разположение.

— Благодаря ти — кратко прошепна тя, когато се отдалечиха достатъчно от Кевин и Джема.

Пати метна на рамото си чантата от „Ботега Венета“ и отвори входната врата.

— Знаеш ли какво? — изтърси тя със сияещо лице. — Почувствах се много приятно тази вечер. Определено работих в корпоративната джунгла доста дълго време — понякога трябва да излезеш на чист въздух.

Тес мълчаливо се съгласи с нея.

След като я изпрати, тя се върна обратно в хола.

— Аз си лягам — обяви Джема и се протегна. — От четири сутринта съм на крак.

— Успех в Гринуич — пожела й Кевин.

— Тя е хитра стара лисица. Ще се справи — ухили се Тес.

— По-малко стара, повече лисица — уточни шеговито Джема. После се прозина и им махна с ръка. — Лека нощ.

Тес си сипа още една чаша шабли и се настани на дивана до Кевин.

— Напомни ми да не се захващам за лошата ти страна — каза той, щом чу, че вратата на спалнята на Джема се хлопна.

Тес смръщи вежди.

— Лошата ми страна? Какво имаш предвид? Пати Шакълтън е тази, за която трябва да се тревожиш.

— О, да, и тя е страхотна — съгласи се той. — Но ти търкулна топката и организира всичко. Впечатлен съм.

Тес скромно повдигна рамене.

— Това комплимент ли е? — усмихна се тя. Замаяна от виното, взе леко да флиртува.

— Разбира се — отвърна той.

— Е, благодаря. Много мъже възприемат силните жени като заплаха.

— Хей, не съм казал, че се чувствам заплашен — пошегува се той.

Изведнъж Тес осъзна колко близо един до друг са седнали на дивана, усещаше топлината на бедрото му до своето. Четирите чаши вино бяха завъртели главата й и тя се чувстваше необичайно спокойна и откри, че й е приятно в компанията на Кевин. Той покриваше представата й за силния, чувствен тип мъж след номерата и безотговорността на Дом, така различен от него, но в приятния смисъл. Освен това не можеше да не забележи колко сини бяха очите му.

— Виж — започна той и се наведе напред, за да остави чашата на малката масичка. Почти като на забавен каданс Тес видя как тя се килна на една страна и полетя към пода.

— О, по дяволите! — скочи той. — Съжалявам, съжалявам — заповтаря Кевин и се наведе да я вдигне.

Тес сграбчи ръката, която й се стори толкова силна.

— Това е просто вино. Не се притеснявай — успокои го тя и без много да му мисли, се наведе напред, целуна го по устните и затвори очи в очакване да й отвърне. Но нищо не последва. Кевин се отдръпна и във въздуха помежду им увисна неловко усещане.

— О, ъъ, това като че ли не е добра идея — смотолеви той с поглед, забит в пода.

Тес усети, че лицето й пламна.

— Да, съжалявам… Кевин, съжалявам. — А наум си каза, че е голяма глупачка. Почувства се глупаво, засрамена, изведнъж осъзнала как изглежда в очите му: че цялата вечер е била подготвена с единствената цел да го съблазни.

Тя затвори очи и си пожела да може да изчезне от стаята с магическа пръчка.

Кевин се усмихна и посочи към виното.

— Не се безпокой. Дяволската сода е виновна.

— Абсолютно — съгласи се Тес с облекчение. — Мисля, че прагът ми на поносимост доста е спаднал, откакто не съм в Лондон. Толкова се напих, аз… — тя поклати глава. — Спирам да фъфля.

— Да му се не види, аз пък си помислих, че е заради излъчването ми на кинозвезда — ухили се Кевин.

И двамата се позасмяха.

— Мисля, че трябва да си вървя — скочи той и грабна сакото си. — Обещах на гледачката, че няма да закъснявам.

Тес му махна, като излизаше от стаята.

— Да, върви. Върви да прибереш Джак. Върви.

Когато си тръгна, тя се отпусна на един стол с глава в ръце:

— Неее… — прошепна тя на себе си. — Някой да ми каже, че това не се е случвало.

Но се бе случило, а земята не се отвори, за да я погълне. Тес стана със стон, грабна бутилката с виното и я захвърли шумно в кофата.