Тасмина Пери
Първороден грях (9)

7.

— Е, как прекарахте уикенда?

На маса номер седем в ресторант „Ла Ревю“ Пола Асгил разгъна колосаната бяла салфетка, забучи вилицата си в трийсетдоларовата салата „Цезар“ и отправи към приятелките си невероятно широка усмивка. Два пъти месечно Пола, Джиджи Милър и Саманта Донахю се събираха в някой ресторант, нашумял сред дамската част на обществото от Горен Ийст Сайд. Този месец хит бе „Ла Ревю“. Това заведение на Източна Шейсет и първа улица предлагаше посредствена кухня и възмутително обслужване, но се бе превърнало в неустоима примамка за модерното общество заради толкова трудно получаваните резервации.

Тъкмо обядът в това заведение беше една от причините Пола да се чувства особено весела. Сред безбройните й познати в този град Джиджи и Сам се доближаваха най-много до представата за близки приятелки. Децата им учеха в един клас на престижното смесено начално училище „Итън Менър“. Сам беше хубавичко момиче от средната класа на Орегон. Беше завършила колеж по изкуствата, имаше сполучлив брак и обичаше красивите дрехи. Съпругът й Грегор беше провалил кариерата си в „Лемън“ и бе преминал на работа в по-малка банка. Сега получаваше невисока седемцифрена заплата, но тя все пак позволяваше на семейство Донахю да поддържа домашни помощници и да наема лятна вила в Хемптън на една не толкова престижна улица в Куаг. Джиджи беше играла модерен балет, но сега се появяваше в светската хроника на списание „Дабъл Ю“ и сайта „Стайл“, беше омъжена за Брус, също банкер. Брус можеше често да бъде видян в „Беатрис Ин“ — модерно нощно заведение в центъра на града. Най-възрастният посетител там. Веднъж, докато чакаха в „Линкълн център“ да оставят палтата си на гардероб, той бе предложил на Пола „някой път да се изчукат“. Оттогава на Пола й беше неудобно да ходи у тях на вечеря.

Джиджи не следеше разговора, защото наблюдаваше как настаняват Уенди Мърдок и Никол Кидман на маса номер осем — най-желаната в ресторанта. Пола тихичко изруга. Само веднъж бе успяла да се добере до тази маса един понеделник, миналия август, когато половината Манхатън бе отишъл на плаж. Беше се надявала, че след като новината за годежа на Брук се разнесе, специално ще й запазят маса номер осем, но не се получи. Явно Никол е влязла първа, реши тя.

Като приключи това шоу, Джиджи направи знак на сервитьора да донесе още „Сан Пелегрино“ и отново насочи вниманието си към Пола.

— О, нищо особено — отговори тя и отметна наскоро накъдрената си коса. — Ходихме на кръщене на дъщерята на Джен Гроувс.

— Как беше? — включи се Сам, докато разсеяно си играеше с копринената джувка на ризата си „Клое“. — Грег е в Европа, затова не можахме да дойдем.

— О, скъпа, изпусна голяма драма.

Пола се заслуша заинтригувана. Джени Гроувс и съпругът й Оливър рядко се бяха появявали на обществени места предишната година. Официалната версия бе, че Оливър временно е преместен на работа в Чикаго и Джени е заминала с него. Но всички знаеха, че истината е друга. Джени бе наела сурогатна майка във Флорида да износи бебето й и се бе скрила от хорските погледи, за да разказва, че тя го е родила.

— Няма да повярвате — продължи Джиджи с увлечение. — Кръстница беше Сиена Спенсър. Косата й се подпали от една свещ.

— Ужас! — възкликнаха Пола и Сам едновременно. Сиена беше нашумяла дизайнерка на чанти от Горен Ийст Сайд, омъжена за един от най-богатите акционери в хедж фондове в този район.

— Удължена коса от Джон Барет за две хиляди долара беше съсипана! — писна Джиджи.

— А тя как се почувства? — попита Сам.

— Сиена беше добре. Но ако питате за гувернантката на Джени — австралийското момиче… Тя стоеше наблизо, опита се да угаси пламъците и изкуственият й маникюр пламна. Наложи се да я откарат в болница „Сидар Синай“.

Джиджи побутваше една самотна бамя из чинията си.

— Страшна бъркотия — продължи тя, шепнейки. — Гувернантката е извън строя за шест седмици с обгорени пръсти. Джени и Оливър мислят да съдят църквата, но тя е доста известно обществено място и решиха да не вдигат много шум.

И трите жени закимаха в съгласие.

— А какво стана в Белкорт? — най-сетне зададе чакания въпрос Сам.

Пола се усмихна мило. Колко типично за тях — да я попитат след толкова време. Беше пристигнала на обяда в такова хубаво настроение, но сега се почувства раздразнена от престорената им липса на интерес към тържеството на годината. Естествено и двете се бяха надявали, че Пола ще успее да издейства покани, но тя бе заявила, че списъкът на гостите включва само най-близки приятели и роднини. Истината бе, че просто не искаше да присъстват и да разводняват удоволствието й от това, че е част от отбрано общество.

— О, беше голяма забава — отговори нехайно Пола и разбърка бавно със сламка минералната си вода. — Макар че едва не си порязах пръста на прозореца в една от вилите за гости. Дори не можех да се оплача. Нали вече сме роднини с Билингтън.

Джиджи пусна една изкуствена усмивка.

— Е, аз не бих избързвала да го съобщавам. Чете ли онази статия в „Оракъл“ за разбивачката на семейства вчера? Не ми се вярва семейството на Дейвид да подмине това. А между другото чухте ли новината? Принцеса Катрина току-що е записала дъщеря си в „Итън Менър“.

Пола едва сдържа яда си, че не й дадоха възможност да разказва за великолепието на Белкорт, но пък се зарадва на скоростта, с която Джиджи насочи разговора в друга посока. Знаеше, че с подробностите от вилата за гости бе постигнала желания ефект.

— Принцеса Катрина? — учуди се Сам. Пола не можеше да признае, че няма представа коя е принцеса Катрина, за да не се изложи.

— Не е ли изключителна? — Джиджи превзето замахна с ръка. — Тя е италианската Мари-Шантал. Семейството на съпруга й щеше да наследи короната на Италия, ако не ги бяха детронирали.

— Пословичен гардероб — кимна Сам. — Всеки ден е с „Бъркън“.

— И тя е записала детето си в „Итън“? — въодушеви се Пола.

— Карлота е петгодишна, колкото нашите сладурчета — поясни Джиджи, докато чертаеше с вилицата си фигури от капките балсамов оцет по чинията си.

Сега беше ред на Пола да не прояви интерес.

— Знае ли се в кой клас е записана?

Шансът тази Карлота да попадне в подготвителния клас на дъщерите им, бе петдесет на петдесет.

— Още не. Едно момиче в офиса на Брус познава сестрата на секретарката в училището. Всичко, което знаем, е, че е записана в „Итън Менър“ и започва след великденската ваканция.

— Е, сбирките за сутрешно кафе на родителите имат нужда от свежа кръв!

Джиджи погледна Пола. Всяка от тях знаеше какво си мисли другата — какво си мислят всички. Родителите на учениците в „Итън Менър“ бяха някои от най-заможните и успели хора в Манхатън и заради това богатата програма от събития в календара на училището даваше едни от най-добрите възможности в града за създаване на контакти. Правеха се сделки без много шум на излети с бащите, изгодни приятелства се изграждаха на коледната разпродажба. Но това беше друго ниво. Принцеса Катрина бе нова в града и щеше да търси обществени контакти. Това беше златна възможност да се сприятелят с някого от най-високите кръгове на обществото.

Пола попи устата си със салфетка и почувства, че я завладява нова решимост. Годежът на Брук и Дейвид предизвика противоречиви чувства у нея. Първоначалното й въодушевление след пристигането й в Белкорт бързо бе сменено с неудовлетвореност от собствения й живот. Вярно, че й бе подарен достъп до още по-изключителни етажи на манхатънското общество, но това я накара да се почувства дребна и незначителна. Балната зала на Белкорт бе озарена от звездно присъствие онази нощ. Всеки един от гостите излъчваше някаква особена сила, която бе накарала Пола да се почувства нищожество. Но Пола беше боец. Всяко препятствие превръщаше в шанс. Знаеше, че трябва да подобри положението си. Когато за пръв път срещна Уилям, „Асгил“ бе популярна колкото „Ревлон“ и се очакваше да бъде купена като топъл хляб за един милиард долара. Но това не се случи и Пола разбра от Уилям, че бизнесът не върви. Не разчиташе на него да промени към по-добро живота им, но тя можеше да предложи две неща. Нови обществени контакти благодарение годежа на Брук и желязна практичност, която я бе докарала от Грийнсбъро, Северна Каролина, до Горен Ийст Сайд в Манхатън — потенциал, който, беше убедена, можеше да я изкачи до още по-големи висоти.

Със светнал поглед наблюдаваше маса номер осем, където Никол и Уенди се кискаха над чиниите си. Тази сцена беше символ на всичко, което някога бе искала: богатство, слава и могъщество. Да имаш най-хубавата маса в заведението би предизвикало завист и възхищение. После отново погледна към Джиджи и Сам. Бяха приятни момичета, разбира се. Забавни и безобидни. Но на Пола й се струваше, че ги е надраснала. Време беше да настъпи газта. И дори вече имаше няколко идеи как ще стане това.