Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стив Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bricklayer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Ноа Бойд

Заглавие: Агент назаем

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: Експертпринт ООД

ISBN: 978-954-389-094-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6225

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Робърт Ласкър знаеше, че във Вашингтон, окръг Колумбия, най-бързият начин служебната ти характеристика да бъде сведена до некролог от един ред, е да те хванат да лъжеш Белия дом, особено ако си директора на ФБР. Но беше направил точно това. Той вече не знаеше каква е истината, нито дали го е грижа дали някой ще я открие. Каза на шофьора си, че иска да подиша чист въздух и ще се върне пеша в офиса.

Пъхна ръце още по-дълбоко в джобовете си, тръгна и се опита да не мисли за срещата със служителя на Белия дом, който го беше повикал заради статиите за Бюрото във връзка с убийствата, извършени от „Рубако Пентад“.

— След убийствата на три известни личности мълчанието не е вариант за медиите. Вие изглежда криете нещо. Трябва да направите изявление — каза служителят.

ФБР наистина криеше нещо, не само от обществеността и Белия дом, но и от повечето си агенти. Без да съобщава подробности, Ласкър отговори, че разследването е в критичен етап и дори най-малката погрешна преценка може да стане причина за още жертви. Администрацията се опасяваше, че ще бъде въвлечена в кръга на отговорността, тъй като още убийства щяха да принудят някои хора да подадат оставки.

Истината беше, че ФБР не разполагаше с нито една улика кой е виновен за убийствата, нито как да му попречи да нанесе поредния си удар.

Преди дванадесет часа „Рубако Пентад“ бяха взели третата си известна жертва, Артър Белингтън, прочут в страната адвокат, на когото доставяше огромно удоволствие да оправдава престъпници, арестувани от ФБР, а на последващите пресконференции да описва изчерпателно некадърността на Бюрото.

Месец по-рано бивша репортерка беше убита в дома си в Лос Анджелис. След два дни от ФБР беше поискан откуп от един милион долара. Агент Даниъл Уест се опита да занесе чанта с фалшиви банкноти, за да хванат престъпниците, но беше застрелян. Бюрото прикри смъртта му и я съобщи като нещастен случай по време на тренировки заради искането на „Рубако Пентад“ за секретност по финансовите аспекти на сделката.

Няколко седмици по-късно Нелсън Дансинг, сенатор от щата Юта, съавтор на книга за Руби Ридж, който беше стигнал до извода, че Бюрото методично екзекутира членове на фамилията на Ранди Уийвър, беше застрелян от „Рубако Пентад“, докато излизаше от дома си в Солт Лейк Сити рано сутринта. Не беше голяма изненада, когато след седмица във ФБР пристигна искане за два милиона долара откуп. Последвалото беше предсказуемо. В писмото беше посочен агентът, който трябва да занесе парите, Станли Берток от филиала на ФБР в Лос Анджелис.

Както беше инструктиран, този път Берток взе два милиона в истински банкноти, отлетя за Финикс, нае кола и пътува четири часа до Лас Вегас. „Рубако Пентад“ бяха предупредили да не използва самолет на ФБР, което като много други неща в случая, показваше необикновено познаване на процедурите на Бюрото. Определеният маршрут беше безлюден и относително ненатоварен с трафик, затова всеки друг самолет щеше да бъде лесно забелязан. Освен това теренът на земята беше равен и пътищата прави. Всяко превозно средство можеше да бъде видяно от километри. Ето защо хората от ФБР оставиха нещата на електрониката и скриха джипиеси в колата и чантата с парите. Дадоха на Берток мобилен телефон с допълнителни възможности за глобално позициониране. След два и половина часа според трите джипиеса колата изчезна по време на пътуването. Агентите, които следяха придвижването на Берток, се опасяваха от разкриване и изчакаха още един час, преди да се намесят. Когато пристигнаха на посоченото място, те откриха само пликче от храна за вкъщи на отбивка на пътя. В него бяха двата джипиеса и мобилният телефон. Берток, колата и чантата с двата милиона долара се бяха изпарили. Дванадесет часа по-късно наетото превозно средство беше намерено на летището в Лас Вегас.

Ласкър продължи към сградата „Хувър“ и положи усилия да върви по-бавно. Времето беше идеално и той се загледа в две привлекателни жени, които минаха покрай него.

„Рубако Пентад“ бяха взели четвъртата си жертва предишната нощ, затова изглеждаше малко вероятно изчезналите два милиона долара да са у тях. Ако не ги бяха прибрали те, най-приемливото обяснение беше, че Стан Берток е станал най-новият милионер в Америка. И това означаваше, че ФБР скоро щеше да получи друго искане за пари, за да бъде предотвратено пето убийство.

И сякаш продажността на агент не беше достатъчно неприятна, съществуваше и още по-лоша вероятност. Само преди няколко часа от лабораторията потвърдиха, че и четирите жертви, включително Дан Уест, са застреляни с едно и също оръжие, „Глок“, модел 22, четиридесети калибър. Този пистолет се използваше от агентите на ФБР и Берток имаше такъв. В комбинация с вероятността за „информация отвътре“, с каквато групировката очевидно разполагаше, много хора смятаха, че Берток е извършил убийствата, за да инсценира предаването на откупа.

Ласкър неволно поклати глава при мисълта за гениалността на „Рубако Пентад“. Всичко, което те правеха, беше внимателно планирано да нанесе поражения на ФБР, особено изборът на жертвите. Не само че бяха известни личности и смъртта им мигновено привлече общественото внимание, но и убийствата им бяха извършени в Калифорния, Юта и Питсбърг, което загатваше, че никой не е в безопасност никъде. Но може би най-важното беше, че всяка жертва имаше история на противоречия с ФБР, а това принуждаваше Бюрото да губи време да се защитава или да планира заобиколни начини на разследване, за да избегне други обвинения в некадърност. Обществеността не знаеше защо всъщност са убити жертвите и объркването кой премахва „врагове на ФБР“, както започнаха да го наричат медиите, продължаваше.

Най-озадачаващото беше колко трудно правят „Рубако Пентад“ доставянето на парите. По всичко личеше, че те искат ФБР да се провали, и точно тази теория разви един от психолозите на Бюрото.

— Основният им мотив е да опозорят ФБР — обясни той. — Това се е превърнало в такава обсебваща мания за тях, че смятат убийствата само за необходимо средство. Може би дори не искат парите. Някои хора намират себеутвърждение и черпят сили от разрушаването на институциите. Това се прави всеки ден чрез съдебни дела, но законните канали не произвеждат драматичните щети, на които те мислят, че имат право. И въпреки че мнозина биха сметнали методите им за проява на страх, те се виждат като невъзпети герои, които в случая побеждават институция, погрешно възприемана от американския народ като героична. Колкото повече пъти ни победят, толкова по-големи герои ще се чувстват, а ние ще изглеждаме все по-глупави. Искат ли парите? В края на краищата, вероятно ще ги поискат. Алчността е зависимост. Но няма да бързат да ги вземат, докато ни побеждават в размяната на остроумия. Уейко и Руби Ридж[1] очевидно са оправдание за действията им. Никой от ФБР не беше наказан за тези произшествия и те поемат възмездието в свои ръце. Ако Берток изведнъж е станал крадец и е взел парите, те не може да са се надявали на нещо по-добро. Това доказва твърдението им, че ФБР наистина е корумпирано и не може да му се има доверие. Те ще разкрият на света, че той е отмъкнал парите, и пак ще ни унижат. Ние не само че имаме нечестен агент, но и редовно прикриваме такива случаи. И точно това правим в момента.

Ласкър знаеше, че независимо кой дърпа конците, „Рубако Пентад“ или агент Берток, ефектът е парализиращ за способностите на Бюрото да ги подгони и залови. Внушението, че ФБР премахва враговете си и приписва убийствата на несъществуваща терористична групировка, беше нелепо, но ако информацията за „Глок 22“, служебния пистолет на Берток, станеше публично достояние, може би нямаше да изглежда толкова невероятно.

На гърдите на жертвата на всяко местопрестъпление намираха сгъната бележка с думите „Рубако Пентад“. „Пентад“ означаваше група от петима и представителите на медиите стигнаха до заключението, че убийствата са дело на някаква малка терористична клетка в страната, а „Рубако“ е съчетание от Руби Ридж и Уейко, двете най-трайно запечатали се черни точки за ФБР, особено сред по-радикалните антиправителствени организации, повечето от които биха избрали Бюрото за своя първа мишена.

В стремежа си да направят случая по-сензационен медиите стигнаха до още по-абстрактен, но продаваем извод — трите известни жертви можеха да бъдат смятани за врагове на ФБР. Но това беше парадокс. Ако „Рубако Пентад“ извършваха убийствата, за да спасят света от ФБР, тогава защо премахваха хора, които споделяха убежденията им?

Заради исканията за пари Ласкър отначало беше предположил, че става дума за поредното изнудване, но с различна окраска, затова и действаше по съответния ред. Терористите, които искаха пари, бяха обикновени изнудвачи, каквато и риторика да придружаваше техните искания. Когато обаче те зарязаха стодоларовите банкноти до трупа на Дан Уест, дългосрочните им планове за парите изведнъж станаха зловеща вероятност. Ако бяха истински терористи, както бяха предупредили в първото си писмо, щеше да има неустоима ирония в идеята да използват тайно платени пари от ФБР, за да извършат масово убийство, нещо, за което обществеността никога нямаше да прости на Бюрото.

Бележки

[1] В Руби Ридж снайперист на ФБР прострелва жената и сина на екстремиста Ранди Уийвър, а в Уейко, Тексас, при атака на ФБР 75 души от сектата „Давидова клонка“ загиват в пожар. — Б.пр.