Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стив Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bricklayer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Ноа Бойд

Заглавие: Агент назаем

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: Експертпринт ООД

ISBN: 978-954-389-094-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6225

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Кейт влезе в спешното отделение на болницата и кимна на двамата агенти, които стояха от двете страни на вратата на кабинета. Хирургът зашиваше раната на гърба на Вейл, причинена от парче шперплат по време на експлозията.

— Добре ли си? — попита тя, сложи ръка на рамото му и го стисна, без да съзнава какво прави.

— След малко ще стана и ще изляза оттук. Всеки път, когато го направиш, след като си поиграл с мина „Клеймор“, денят ти е хубав.

Лекарят залепи лейкопласт върху раната.

— Готов си. Само внимавай с шевовете. — Той му даде рецепта. — Това ще ти трябва за болката, когато ефектът на местната упойка премине.

Кейт взе ризата на Вейл и му я подаде. Разкъсаната дупка на гърба беше обградена със засъхнала кръв.

— Предполагам, че ти дължим една риза.

— Тъй като загубих трите милиона долара, може да се каже, че сме квит.

— Хилдебранд изпрати всички от офиса при тунела. Сапьори от полицията проверяват главната секция, но ще отнеме време, защото не могат да използват осветление. Приемат сериозно предупреждението на входа, имат предвид заложената мина. Трябва да използват прибори за нощно виждане, за да влязат. Всъщност мисля, че са влизали, когато ти си взривил капака и работят отзад напред. Сержантът ще ми се обади, когато разберат с какво си имат работа.

— Още една причина да те помоля да ми помагаш.

— И каква е тя?

— Ти си красива жена и може да получаваш услуги извън ФБР. — Вейл закопча ризата си и се приближи до Кейт. Гласът му омекна и той я погледна в очите.

Трябваше й секунда, за да се успокои.

— Мисля, че болкоуспокояващите са объркали разсъдъка ти.

Вейл внимателно затъкна ризата в панталоните си.

— Как прие Колкрик всичко това?

— Не толкова добре като теб. Според него Берток го е надхитрил.

— Може би — отговори той.

— Какво означава това?

— Означава, че в тази история има твърде много движещи се части, за да е дело на един човек. Трябва да помисля малко.

Докато вървяха към паркинга, Кейт забеляза, че Вейл дискретно изхвърли рецептата в кошче за боклук.

Те стигнаха до хотела и влязоха в стаята му.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Ако не съм, какво предлагаш?

— Стандартните неща — изкуствено дишане, турникети, присаждане на бъбрек.

Той се усмихна.

— Благодаря, че ме докара.

— Радвам се, че си добре.

Докато Вейл се обръщаше да пъхне ключа в ключалката на вратата, Кейт изненада дори себе си, като го целуна леко по бузата, но веднага съжали. Той беше последният човек на света, който би искала да я сметне за емоционална. Тя обаче си напомни, че Вейл не е като повечето мъже. И може би беше добре да му покаже, че е способна на известна интимност. Ако не друго, това поне щеше да му попречи да я разгадае лесно като останалите.

— В девет сутринта ще има конферентен телефонен разговор с директора. Ако не искаш да участваш, убедена съм, че той ще прояви разбиране.

Вейл се втренчи в нея за миг.

— Благодаря, че си на моя страна. Знам, че хора като Колкрик виждат в това нелоялност.

— Няма проблем. Смятам да му се подмазвам през следващите няколко дни. И ако играта загрубее, ще те предам за нула време.

— Ако го направиш, ще му кажа, че си ме целунала.

Кейт се обърна.

— Ще се видим сутринта.

* * *

Веднага щом съблече ризата си, Вейл чу леко почукване на вратата. Помисли, че Кейт се връща, и се изненада, като видя, че на прага стои Тай Делсън.

— Здравей — каза тя. — Дойдох да видя как си.

— Добре съм. Как разбра какво се е случило?

— Трябваше им заповед за обиск на пикапа, който е заблудил екипа за наблюдение.

— Извинявай. Влез. — Вейл отвори вратата по-широко и отстъпи назад.

Тай Делсън огледа стаята.

— Реших, че се нуждаеш от питие. — Тя извади сребристо шише от чантата си и го вдигна тържествено. — Донесох бърбън. Продавачът ми каза, че разминаването на косъм от смъртта традиционно се отпразнува с бърбън.

— Значи празнуваме.

— Всъщност той обясни, че бърбънът успокоява нервите, но ако мислех, че си нервен, вероятно нямаше да дойда.

— Ще донеса чаши. — Вейл отвори чекмедже и извади тениска.

— Колко шева имаш? — попита Тай, като видя гърба му.

— Мисля, че са седем-осем. — Той се приближи до масичката и взе две чаши. — Искаш ли лед или вода?

— Това е дванадесетгодишно уиски от Кентъки. Продавачът настоя да не се разрежда с калифорнийска вода.

Вейл наля по петдесет грама в двете чаши.

Тай извади пакет цигари.

— Имаш ли нещо против?

— Няма да ми е за пръв път да вдишвам пушек тази вечер.

Тя запали цигара и вдигна чашата си.

— За оцеляването. — И двамата отпиха големи глътки. — Какво беше положението в тунела? Беше ли много зле?

— Не бяха най-хубавите мигове в живота ми, нито най-лошите.

— Съвсем не прозвуча като по Дикенс. Съдейки по онова, което ми разказаха, ситуацията е била доста напечена. Чудят се как не си бил убит.

Вейл се втренчи в нея и се опита да разбере защо е дошла. Когато се запознаха, Тай призна, че й е приятно да бъде с агенти на ФБР, но изглежда имаше и нещо друго. Сега беше облечена в черен делови костюм за разлика от дългата рокля, която подчертаваше извивките на женствената й фигура. Дали Вейл беше нещо любопитно за нея, човек, който не можеше да бъде контролиран от ФБР, но когото викаха, щом възникне проблем?

— Типично ли е за калифорнийската прокуратура да прави посещения по домовете? — попита той.

— Не — закачливо отвърна тя, подканвайки го да й зададе още въпроси.

— Тогава защо?

— Донякъде исках да се уверя, че си добре.

— Донякъде?

Тай дръпна дълбоко от цигарата и го накара да чака отговора й.

— Ами да видя какво представляваш, когато не си на работа. Ти си интересен човек. Не, това е малко изтъркано. Загадъчен си. Не срещам често такива хора.

— Странно, напоследък непрекъснато ми го казват.

Тя отлепи късче тютюн от устните си.

— Как се спогаждате с Кейт?

— Тя е добър шеф.

— Не те познавам добре, но доколкото виждам, не си човек, който си позволява да има шеф. Това ли се случи по-рано? Когато беше агент?

— Това наблюдение едва ли може да те квалифицира като ясновидка. Е, затова ли си дошла? Защото съм загадъчен?

Тай се втренчи в него за миг, търсейки някакъв скрит мотив, и после се засмя.

— Ти наистина нямаш представа какво въздействие имаш върху хората, нали? Тук си само от два дни, а вече намери веществено доказателство в апартамента на Берток и фактически реши случая. Тази вечер пък оцеля от смърт, очевидно с много жертви. Превръщаш се в знаменитост, затова реших да дойда при теб, преди тълпите да са станали твърде големи. — Тя отново отпи от бърбъна. — Надявах се, че се нуждаеш от компания — с всичкия онзи разбушувал се тестостерон, който търси отдушник. — Поднесе цигарата към устата си, бавно овлажни незапаления й край и отново дръпна дълбоко, като гледаше Вейл в очите.

— Чувал съм, че изоставят немощните и ранените от стадото, но не и надценените.

— Надценяването рано или късно отнема силите на човека.

— Това от Стан Берток ли го научи?

Тя се засмя.

— Честна дума, нямам удоволствието или неудоволствието да го познавам. Аха, разбирам. Питаш ме дали съм почитателка на агентите от ФБР и ги преследвам навсякъде като фен на рок група. Не. Изборът там е много ограничен.

Изпи остатъка от питието си, наля си още и му подаде шишето.

— Не, достатъчно ми е.

— Кое? Питието или предложението ми?

— Знам, че в близко бъдеще ще съжалявам, но и двете.

Вейл видя, че тя се натъжи — не от отказа, а от перспективата, че ще остане сама.

Тай надигната чашата си и изпи бърбъна.

— Много дипломатично, но моля те, зарежи тази тактика. Съмнявам се дали щеше да ми се видиш интересен, ако мислех, че си човек, който съжалява.