Ноа Бойд
Агент назаем (15)

Четиринадесета глава

В алеята зави полицейска кола и Вейл посочи верандата на къщата. Шофьорът отиде до багажника, извади пушка и я зареди, докато тичаше към Вейл.

— Ще прикриваш ли задната врата? Там има жена агент с пистолет, но мисля, че е по-добре да я прикриваш с пушка. Мини покрай източната страна на къщата. Има прозорец, но той е барикадирал вратата отсреща.

Полицаят не се поколеба и побягна.

След няколко секунди Кейт се присъедини към Вейл.

— По теб ли стреля?

— Да, но последният куршум не беше изстрелян през вратата.

Тя го погледна озадачено.

— Самоубил ли се е?

— Ако залагах…

Час по-късно полицаите и специалните части на ФБР бяха на малкия паркинг на изоставеното автомобилно гробище до западната страна на къщата. След кратък спор как да влязат в стаята, където се беше барикадирал стрелецът, ченгетата се съгласиха да охраняват периметъра, а ФБР да нахлуе вътре. Първо го помолиха по мегафон да се предаде. Единственият отговор беше тишина. Вейл каза на водача на екипа, че според него стандартното разбиване с таран или лост няма да бъде достатъчно да отвори вратата.

— Да опитаме и да видим какво ще стане — отвърна агентът.

Вейл и Кейт стояха навън, докато водачът на екипа ръководеше акцията. Те чуха глухите удари на металния таран по вратата. След минута той издрънча, когато го пуснаха на пода. Единият член на специалните части излезе, взе експлозиви и пак влезе. След няколко минути екипът напусна къщата. Водачът държеше детонатора, закачен за жици, които влизаха вътре.

— Всички да се дръпнат от прозорците и вратите — изкрещя той, изчака няколко секунди всяко движение да спре и пак извика: — Огън!

Натисна бутона, експлозивът се взриви и екипът хукна обратно в къщата.

Вейл ги последва. Дръжката на вратата на спалнята беше подпряна с тежък метален прът с дискове в двата края. Вратата се беше изкривила и висеше на едната си панта. Вейл влезе в стаята.

В ъгъла лежеше Станли Берток. На дясното му слепоочие зееше дупка от двадесет и два милиметров куршум. По кожата му беше засъхнала струйка кръв, дълга пет сантиметра. Лицето му се виждаше ясно на слънчевата светлина, която проникваше през прозореца с решетките. Вейл огледа трупа и после внимателно докосна кръвта от раната, която вече се беше съсирила. Устата на Берток беше леко отворена и без никой да забележи, Вейл се наведе и я подуши. Свитите пръсти на мъртвия стискаха най-търсения пистолет в най-новата история на ФБР, „Глок“, модел 22.

* * *

Вейл наблюдаваше как криминалистите, използвайки малък трион, внимателно изрязаха малка част от стената, където се беше забил единият от изстреляните по него куршуми. Екипът беше намерил четири гилзи. Те решиха, че петият куршум е изстрелян някъде навън през предната врата и вероятно няма да го открият. Това всъщност нямаше значение, защото един беше достатъчен, за да го сравнят с пистолета на Берток. Събитията през деня не оставиха съмнение, че куршумът ще съответства на четирите гилзи, извадени от жертвите на „Пентад“.

В къщата влязоха помощник-директорът Дон Колкрик и ръководещият разследването Марк Хилдебранд.

— Всички добре ли са? — попита Колкрик.

— С изключение на Берток, да — отвърна Вейл.

Помощник-директорът погледна трупа.

— Поне накрая е постъпил правилно.

— Може би — загадъчно каза Вейл.

— Мислех, че всички ще бъдете доволни. Задачата ви беше да го намерите. Справихте се отлично. Щеше ми се да ни бяхте съобщили по-рано, но…

— Щом получихме обаждането за обществената пералня, помислихме, че е задънена улица, затова решихме да изгубим времето само на двама агенти.

Колкрик кимна, но погледът му остана озадачен.

— Чудесно, Стив. Най-важното е, че неутрализирахме Берток. Някаква следа от парите?

Кейт, която слушаше от кухнята, влезе в стаята.

— Не искахме да заличим някоя следа на местопрестъплението, затова огледахме къщата съвсем бегло. Не намерихме нищо.

Колкрик се приближи до криминалиста.

— Още колко време ще ви трябва?

Агентът извади от стената секцията, върху която работеше, и я сложи в картонена кутия.

— Почти приключихме. Остана само колата.

Колкрик отиде при ръководещия разследването и сложи ръка на рамото му.

— Марк, искам някой надежден човек незабавно да занесе материала в лабораторията за балистична експертиза. Вземете самолет на Бюрото. Нека куршумът бъде в ръцете на анализаторите преди залез-слънце източно време. Ще им се обадя и ще им кажа да бъдат готови да започнат работа веднага.

— Ами този от трупа?

— Не е необходимо да бързаме с него. Ще го изпратим, щом съдебният лекар го извади от тялото. В момента искаме да знаем дали оръжието на Берток е използвано в убийствата. За съжаление при дадените обстоятелства това оставя малко съмнение.

Кейт вдигна прозрачен найлонов плик, запечатан с червена лента на веществено доказателство. Вътре имаше пачка стодоларови банкноти.

— Бяха в портфейла на Берток.

Кол крик взе плика и разгледа парите.

— Какви са тези дупки?

— От гвоздеите на дъските, когато пуснах чантата в тунела — отговори Вейл.

— Тогава тези банкноти са част от трите милиона долара.

— Още не сме проверили серийните номера, но би трябвало да съвпаднат — рече Кейт.

Колкрик извади картонче и записа нещо.

— Оказва се, че всичко е било дело на Берток. Нека направим щателен оглед.

— Няма какво толкова да претърсваме — възрази Кейт. — Къщата е малка. Няма таван, мазе или скривалища. Нито мебели. Огледах стаите пет-шест пъти и потърсих разхлабени дъски или тайни отделения, но не открих нищо.

— Щом криминалистите приключат, пак огледайте, Марк — рече Колкрик. — Проверете стените, подовете и таваните. А сега да отидем да видим колата. Ако парите не са тук, там е следващото място, където може да са скрити.

Те излязоха навън и Кейт извади друг плик с веществени доказателства — ключовете на колата. Тя пъхна единия в ключалката на багажника и го отвори.

— Да! — извикаха всички едновременно, когато познаха голямата брезентова чанта, в която бяха сложили трите милиона долара. Главният криминалист пристъпи напред, извади чифт нови еластични ръкавици и дръпна ципа. Вътре имаше няколко пачки от стодоларови банкноти с дупки от гвоздеи.

— Къде са останалите? — попита Колкрик. — Колко има тук?

Криминалистът преброи пачките.

— Ако във всяка пачка има сто банкноти, трябва да са само пет хиляди долара. — Той видя нещо лъскаво да се подава под едната пачка и го измъкна. Беше ключ, на който бе щамповано числото четиринадесет.

— За какво е този ключ? — попита Колкрик.

— Не знам — отвърна криминалистът.

— Възможно ли е да е от някое складово помещение? — попита някой.

Кейт погледна Вейл. Вниманието му отново се беше пренесло другаде.

Колкрик се обърна към Хилдебранд:

— Очевидно парите са там, за където става ключът. Колко човека можеш да отделиш за тази задача?

— Мога да я възложа на целия офис, ако искаш.

— Трябват ни две неща. Първо, двадесетина дубликата на ключа, а после списък на складовете в града. Нека някой ги изреди според близостта им до къщата. Колкото по-близо са, толкова по-скоро да бъдат проверени. Какво име е използвал Берток за регистрацията на колата?

— Алън Нефтън — отвърна Кейт.

— Нека проверят това име и другото, от шофьорската книжка от Флорида…

— Рубен Азнар — пак се обади Кейт.

Колкрик отново записа нещо на картончето.

— Марк, искам да поемеш и медиите. Свикай пресконференция и им кажи само, че е станала трагедия и агент се е самоубил. Не споменавай нищо за „Пентад“, парите, тероризъм и изнудване. Добави, че разследването продължава и така нататък. Ако някой направи връзка между смъртта на Берток и „Пентад“, отречи категорично. — Колкрик се обърна към останалите. — Ако изтече каквато и да е информация, в този филиал ще има повече тестове на детектора на лъжата, отколкото подправени разписания за дежурство. А сега, залавяйте се за работа.

Групата около колата започна да се разпръсва.

— Е, Стив — рече помощник-директорът, — предполагам, че ще се върнеш в Чикаго.

— Какви ги говориш? — учуди се Кейт.

— Той беше помолен да намери Берток и го направи. Отсега нататък работата е рутинна — ходене в складове под наем и показване на ключа. Въпрос на време е някой да разбере откъде е. Мисля, че ние може да поемем нещата оттук. Това би ти се сторило скучно, нали, Стив?

— Директорът ме помоли да намеря Берток и парите. Нали няма да имаш нищо против, ако остана, докато ги откриете? Обещавам да не ви преча.

— Смяташ, че няма да ги намерим?

— Любопитен съм, нищо повече.

— Извинявай, ако заемам леко отбранителна позиция. Иска ми се да мисля, че Бюрото може да реши поне тази част от случая. — В опита за смирение на Колкрик се долови напрежение.

— Бих желал да видя какво ще стане — настоя Вейл. — Няма да се бъркам.

Колкрик се втренчи в него.

— Сигурен ли си, че това е възможно?

— Вероятно не — усмихна се Вейл.

* * *

Вечерта Вейл гледа водещия случая Марк Хилдебранд по ранните новини. Той се изправи пред катедрата и зачете предварително написано изявление.

— Специален агент Станли Берток, агент на ФБР от дванадесет години, ветеран, се самоуби по-рано днес в града. Агент Берток отсъстваше от няколко дни и колегите му го издирваха. Единият екип най-после го откри и установи, че се е самоубил. Продължаваме да разследваме случая.

Краткото изявление накара репортерите да обсипят с въпроси Хилдебранд.

— Имате ли представа защо се е самоубил? В депресия ли е бил?

— Не съм психиатър, но мисля, че причината за повечето самоубийства е депресията. Не сме забелязвали симптоми на депресия у агент Берток.

— Усилено ли го търсихте? — попита друг репортер. — Защо не призовахте обществеността за помощ при издирването му?

Единственият отговор, който хрумна на Хилдебранд, щеше да отвори кутията на Пандора. Той погледна за някакъв знак към Колкрик, който безучастно седеше на стол зад прожекторите.

— Като във всяка организация, в редки случаи и при нас има агенти, които отсъстват, без да се обадят, за кратки периоди. И когато ги намерим, обясненията обикновено са доста безобидни. Нямаше причина да смятаме, че този път е било различно.

— Има ли връзка между самоубийството и неразкритите убийства, извършени от „Рубако Пентад“?

Хилдебранд отново погледна Колкрик, който с нищо не показа, че дори е чул въпроса.

— Не, няма абсолютно никаква връзка. А сега ме извинете. Бързам за друга среща.

Репортерите надушиха кръв във водата и започнаха да задават въпроси един през друг. Марк Хилдебранд прибра записките си и бързо излезе от залата.