Ноа Бойд
Агент назаем (36)

Тридесет и пета глава

Въпреки че слънцето още не беше напълно изгряло, Тай Делсън не запали лампата в кабинета си, когато влезе. Тя се приближи до прозореца и го вдигна догоре. Въздухът навън беше по-топъл, отколкото в стаята, и приятен. Тай се обърна, извади цигара от чантата си и я запали. Стресна се, когато пламъчето на запалката освети Вейл, който седеше до стената.

— Стив! Уплаши ме.

— Извинявай — с преднамерена неискреност отвърна той.

— Какво правиш тук?

Той стана и внимателно остави ключ за белезници на бюрото.

Тай спокойно дръпна от цигарата и се втренчи в него. Държането му беше сериозно и невъзмутимо и й подсказа причината за посещението му. Чертите на лицето й се изкривиха в самодоволна усмивка.

— Не мислех, че ще те заблудя, поне не за дълго. Не съм спала, откакто нагласих нещата така, че ти да убиеш Радек. Бих се извинила, но ще се изненадам, ако се почувстваш зле, че си убил отрепка като него. — Тя отново всмукна от цигарата и от гърлото й се изтръгна ридание, което разкри, че не е толкова спокойна, колкото се опитва да изглежда. — Как се досети?

— Не знаех, докато не намерих ключа, скрит в радиатора. Хрумнаха ми десетина вероятности как се е озовал там, но само една беше логична. После си припомних дребните несъответствия и всичко си дойде на мястото.

— Например?

— Когато претърсихме апартамента на Берток, Кейт и аз намерихме документите в банята заради петната от пръсти отстрани на шкафчето. Помислих си, че може би криминалистите не са били много добри, но после работих с тях и разбрах, че не биха ги пропуснали. Само няколко души знаеха, че ще правим обиск втори път и разбира се, ти беше една от тях. Дори ни забави да не влезем през нощта, като каза, че основателната причина не е достатъчна. Така си осигури време да отидеш там. На този етап ти вече си държала Берток, затова проникването ти не е било проблем. Сетне последва обаждането до телефона му, което ни наведе на мисълта, че той се е самоубил. Тази следа беше като по учебник. Ти отново беше сред малцината, които знаеха за подслушването на телефона. От самото начало имаше знаци за изтичане на информация отвътре. Първо помислих, че „Пентад“ се опитват да ни внушат тази илюзия. Десетина други неща не се връзваха, но после намерих ключа. Бил ти е необходим, защото е трябвало да бъдеш заключена, когато ми изпрати видеото, но след това се е наложило да се освободиш, за да накараш Радек да ме убие. А после отново си се заключила и си скрила ключа, докато аз разбивах вратата. Трябвало е да ти бъде под ръка, ако нещо се обърка, като например да избухне пожар или да загинем и двамата.

— Изглежда си разбрал по-голямата част, но запита ли се защо изобщо съм се забъркала?

— Обикновено има само няколко основни мотива и първо се сещам за пари или любов.

— Определено не обичах Радек, ако намекваш за това. А парите са в автомобилното гробище до къщата, където ти намери Берток, под една стара кола. Ако парите бяха мотивът ми, щях ли да ти кажа сега? Всъщност аз ти предоставих начин да ги намериш, когато ме попита къде е ключът за белезниците и те насочих към връзката ключове на Радек. Направих го, за да те заведа до парите. Рано или късно ти щеше да се досетиш. Дори сложих фалшивата шофьорска книжка на Радек в колата му, където да я намериш. Тя щеше да те заведе до всичко. Не я ли откри?

— Щом не е било заради Радек, нито заради парите, тогава за какво?

— Името Майкъл Вашон появи ли се в разследването?

Вейл се замисли за миг.

— Затворникът, когото са подозирали, че Солтън е убил?

— Солтън, Радек, всичките. Майкъл и аз бяхме влюбени. Тъкмо бях започнала работа в прокуратурата, когато го изпратиха в затвора за използване на вътрешна информация. Той се беше забъркал в това две години преди да се запознаем и го беше забравил. Майкъл не беше главният участник в случая, а един негов добър приятел, Данзингър, но тъй като търговията се водеше на името на Майкъл, най-лесно беше да обвинят него. Предложиха му сделка, ако издаде Данзингър, но Майкъл беше верен приятел, не го стори и отиде в затвора. Не ме разбирай погрешно. Беше видял начин да спечели лесно пари и наруши закона, но не беше закоравял престъпник. Изпратиха го в „Марион“ за три години, за да видят дали затворът няма да го накара да промени решението си и да проговори. За жалост това не стана.

— Какъв беше проблемът на Радек и Солтън с него?

Тай отново дръпна от цигарата.

— Поради йерархията в затвора Радек и хората му веднага се опитали да разберат каквото могат от Майкъл. Първия път го пребили и му казали, че ще го дадат на другите затворници, ако не му хрумне по-добра идея. От забъркването на Майкъл в търговията с вътрешна информация и преди арестуването му, били минали повече от две години. Той беше гений с компютрите и работеше в компания на име „Инвесткомп“. Те извършваха инвестиционни услуги онлайн и проектираха софтуер за инвеститори. Не разбирам техническите аспекти, но на Майкъл възложиха задачата да изпробва завършения продукт и да търси дефекти. Когато инвеститорите правят справка за акциите, програмата показва диаграми на движението им. Най-важното беше, че имаше зелена стрелка, която показва времето да се купува, и червена стрелка, когато трябва да продават. Майкъл намери дефект, който забавя червените стрелки с два часа. Каза, че ще е необходима голяма промяна на кодовете, за да се отстрани, и тъй като нямаше да се отрази на функционирането на софтуера за инвеститорите, не докладва на никого. Беше забравил за това, но после Радек го заплаши. За да се спаси, Майкъл му казал за дефекта и че ако забавят червената стрелка с два часа и после купят акции, когато се понижат в резултат на продажбите на клиентите на „Инвесткомп“, ще спечелят пари.

— Нека отгатна. Трябвал им е някой навън да купува и продава акциите и Майкъл те е убедил ти да го направиш.

— Той беше оставил „задна вратичка“ в системата на „Инвесткомп“, ако знаеш какво означава това.

— Начин да заобиколиш мерките за сигурност.

— Точно така. Отначало отказах, защото съм заместник главен прокурор. Затова не казахме на никого за връзката ни. Но положението му в затвора ставаше все по-отчаяно с всеки изминал ден и аз отстъпих. Започнахме да търгуваме с акциите. Нищо голямо. По две хиляди долара тук-там, достатъчно, за да ги държим далеч от него. Оставаше му по-малко от година, за да го освободят условно.

— Защо са го убили, щом е бил златната им кокошка?

— Не знам дали „Инвесткомп“ разбраха за забавянето, или като рутинно осъвременяване на софтуера са открили дефекта или задната вратичка. Изведнъж Майкъл вече не можеше да влезе. Казал на Радек, който обезумял. Тогава за последен път говорих с него.

— И те са го убили.

— Да. Разбира се, аз нямаше как да знам, защото не фигурирах в архивите на затворите. Два дни след последния ни разговор телефонът ми иззвъня. Обади се Радек. Говореше неясно, но така, сякаш му бях гадже. Каза ми, че скоро ще го освободят и с нетърпение очаква да ме види. Уплаших се, но запазих хладнокръвие и го помолих да предаде на Майкъл да ми се обади. „А, между другото, днес пребиха Майкъл до смърт“ — отвърна той и затвори.

— И после е излязъл от затвора и те е взел за съучастник в изнудването. Ти си имала връзки и не си можела да възразиш, защото той е щял да те уличи в измамата в „Инвесткомп“.

— Точно така, но не беше толкова открито и явно. Научих за плана му два месеца по-късно, посред нощ, когато той нахлу в спалнята ми. Представи се и след това ме изнасили. И нямам предвид принуждаване да правя секс с него, а така, както го правят в затвора. Започна с побой и завърши с… Оставям това на въображението ти. След това запали цигара и отново ми заговори така, сякаш му бях гадже. Разказа ми за плана си за изнудване и обясни, че аз съм важен участник в него. Сигурно съм имала недоверчив вид, защото ме зашлеви толкова силно, че едва не загубих съзнание. Не спомена, че ще убива хора, но това беше методът му на действие. В плана нямаше насилие, но после нещата се промениха.

— Предполагам, че е избирал жертвите си по това кой е в новините и воюва срещу ФБР.

— Всичките, с изключение на Артър Белингтън. — Очите й се напълниха със сълзи. — И после, сякаш не ме беше унижил достатъчно с изнасилванията, Радек ми каза аз да избера третата жертва. Каза, че трябвало да бъда виновна колкото останалите, но всъщност искаше да унищожи напълно характера ми. Ето защо отвърнах, че трябва да убие Белингтън. Знаех, че той е представлявал Радек в обирите на бронирани коли. Отначало Радек възрази, но аз го убедих, че ако някога го заподозрат в изнудването, това ще бъде идеална защита за него. Защо ще убива човека, който му е помогнал да не прекара остатъка от живота си в затвора? Тогава исках Белингтън мъртъв точно поради тази причина. Заради него Радек беше излязъл от затвора и можеше да изнасилва и убива, колкото иска.

— Ти ли забърка Берток?

По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тай трепереше и не беше в състояние да говори няколко секунди.

— Трябваше им агент със съмнителна репутация, защото иначе Бюрото веднага щеше да разбере, че той не е крадец и е бил отвлечен. След това те щяха да разкажат на медиите цялата история за изнудването и убийствата, за да си осигурят помощта на обществеността за спасяването на агент. Радек нямаше да получи нито цент повече. Кълна се, Стив, Берток трябваше само да бъде отвлечен от маскирани стрелци и държан, докато вземат всичките пет милиона долара. Ако знаех, че ще го убият, щях да призная всичко на властите и да поема последиците. Съзнавам, че това звучи лицемерно, защото бяха убити и други хора, но колкото и да беше смотан, Стан не заслужаваше да умре.

— И ти каза на Радек името за прикритие на Пендарън, за да може да купи друга цев за глока.

— Както ти показах, това беше в компютъра.

— Ами убийството на Дан Уест? На записа на разговора между него и убиеца мъжът говори като агент на ФБР.

— Това беше Солтън. Предположихме, че Уест ще носи предавател и искахме да изглежда така, сякаш е Стан. Те измислиха диалога предварително. И аз помогнах.

— А колата на Радек с огнената бомба в багажника? Откъде знаеше, че ще я намерим?

Тя се изсмя безрадостно.

— Ако това може да те утеши, ти побъркваше Радек. Той страдаше от мания за преследване по природа, но откакто ти оцеля в тунела, непрекъснато се страхуваше, че ще го намериш. Негова беше идеята да отида в хотелската ти стая и да те прелъстя. Когато това не се случи, нещата се влошиха. Ти уби Солтън и всичката омраза на Радек към ФБР се пренасочи към теб. Той знаеше, че може да бъде проследен най-лесно от всичките в групата заради връзката му с Ню Хампшър. Затова те сложиха бомба в колата на Радек и я паркираха пред къщата. Мислеха, че ти ще я намериш. И тъй като ти вече бе оцелял веднъж, той реши във всеки капан, който ти залагат, да има нещо, което да те примами към следващия. Когато ти не се върза за колата, Радек ти остави следи към сградата, където да те убият.

— Ами нощта, когато ти ми се обади в стаята на Кейт? Пак ли Радек те накара?

— Искаше да те убедя да дойдеш в дома ми, за да те убие. Ти не се хвана на въдицата и той реши да те убие в ранчото на другия ден. И после, когато не те улучи, измислихме псевдо отвличането ми, за да си върнем трите милиона долара.

— И това доведе до идеята ти да направиш така, че да убия Радек.

— Ако има едно нещо, за което искам да ми повярваш, Стив, това е, че не исках да пострадаш.

— Предполагам, че когато Радек стреля през вратата, аз трябваше да отделя време и да осъзная колко добра си била към мен — с каменно изражение каза Вейл.

— След като ти и Кейт — и асансьорът — убихте другите, не беше необходимо голямо прозрение, за да се досетя, че аз ще бъда следващата. Въпреки че така и не ми каза защо, Радек ме накара да се държа публично така, сякаш съм влюбена в теб. Знаех, че когато ти изчезнеш с трите милиона, аз също ще се изпаря и ще изглежда така, сякаш сме избягали заедно. А ако те намереха мъртъв във фабриката с онази другата жена, те щяха да започнат да ме търсят. Каквото и да се случеше, аз трябваше да офейкам безследно. Ето защо измислих план ти да го убиеш. Знаеш ли какво е натриев оксибутират?

— Течен „Екстази“.

— Да, предизвиква еуфория, но и засилва въздействието на стероидите. Видял си тежестите. Радек постоянно го взимаше. Но ако приемеш по-голяма доза, може да изпаднеш в ступор, а много повече да те доведе до кома. Два от страничните ефекти са агресивност и параноя. Той вече страдаше и от двете. Веднъж го упоих и той загуби съзнание, но не събрах кураж да го убия, затова измислих начин ти да го направиш. След като си върна трите милиона, Радек ги занесе в автомобилното гробище да ги скрие. След това започнахме да пием, за да го отпразнуваме, и за пръв път правихме секс по взаимно съгласие. Исках да бъде така, за да мога после да твърдя, че той ме е изнасилил, и да го докажа. Сложих достатъчно натриев оксибутират в питието му и Радек загуби съзнание. Щом го приспах, инсценирах видеото с веригата, закачена за радиатора, и ти го изпратих. Гледах през прозореца и те видях, че се приближаваш към хотела и носиш пушка. Чух те, че се качваш по стълбите, събудих Радек и му казах, че си пред вратата. Знаех, че той ще бъде дезориентиран и ще разкрие намеренията си твърде скоро. Очите му обезумяха и щом видя, че ключалката се превърта, откри огън. Изтичах в спалнята, залепих пластир на устата и очите си и отново се закачих с белезниците за радиатора. Мислех, че няма да дойдеш сам, а с екип от специалните части, но трябваше да се досетя, че едва ли ще стане така.

— Откъде знаеше, че ще те намеря? Нямаше точни указания.

— Ако не беше дошъл, след известно време щях да ти изпратя друго видео или съобщение или да ти се обадя за малко по телефона и да ти дам повече подробности. Това винаги беше проблем. Не знаехме колко информация да ти дадем. Твърде много би предизвикала подозренията ти, а ако разполагаше с твърде малко, нямаше да намериш мястото, към което те насочвахме. — Тай запали нова цигара от фаса на онази, която пушеше. — Искаш ли да знаеш кое беше най-удовлетворяващото, когато предизвиках смъртта му?

В нея настъпи промяна. Тя започна да говори машинално и абсолютно безчувствено. Изповедта в случая очевидно не беше добра за душата. Разказът за съучастието й даваше някакво ужасяващо прозрение за истината и блокираше защитата на емоциите й.

— Кое? — попита Вейл.

— Да го гледам как планира тези потресаващи престъпления. Изпитвах извратен интерес към начина, по който ги подготвя. Трябва да признаеш, че бяха гениални. Увлякох се в изобретателността му и от време на време предлагах по нещо. Нещо като стокхолмския синдром. Каквото и да беше, Радек ме научи да извършвам неразкриваеми престъпления. Е, почти неразкриваеми. Той ми даде средствата, с които да осъществя собствената му смърт, и ми позволи най-после да си разчистя сметките с него.

— Щом Радек е мъртъв и парите са върнати, никой няма да знае за теб.

— Това беше планът. Щях да напусна прокуратурата и да се махна от Калифорния. Когато го съобщих преди два месеца, намерението ми беше да отида колкото е възможно по-далеч от Радек. А от вчера искам да избягам от себе си, но това е невъзможно. Откакто Радек умря, фактът, че аз съм единственият виновен, който все още е жив, не ми дава покой. Чувството за вина непрекъснато се засилва. Не мога да спя. Затова дойдох толкова рано. Не мога да ям. Измъчвам се. — Тай кимна към стената, където утринната светлина най-после беше озарила цитата от Мартин Лутер, поставен в рамка. — „Всяка лъжа трябва да роди още седем, ако иска да наподоби истина и да я вземат за истина“. Той е знаел какво говори. Странно е, нали? Сложих го първия ден, когато постъпих на работа, като предупреждение към онези, които биха ме излъгали, а станах негова заложница.

— Може би е време да го махнеш.

— Щеше да е хубаво, ако беше толкова лесно. Предполагам, че няма начин да ме оставиш да се предам? — Тя запали трета цигара от онази, която бе изпушила с четири дълги дърпания.

— Нали ми каза, че ще отказваш цигарите?

Тай долови нещо благородно в смяната на темата с това прозаично наблюдение и му се усмихна уморено.

— Тази е последната. Обещавам, че ще откажа… завинаги.

Вейл се вгледа в очите й, които изведнъж загубиха нервността, която беше видял в тях, когато се запознаха. В израза им се появи решителност и той разбра какво е имала предвид.

За нейна изненада стана и се отправи към вратата.

— Забрави ли? Вече не съм агент на ФБР.

— Изглежда непрекъснато трябва да ти благодаря.

Без да я погледне, Вейл излезе и затвори вратата. Когато слезе от асансьора във фоайето, той мина покрай пазача, който говореше по телефона с паникьосан глас:

— Веднага изпратете линейка във федералната сграда. Някой е паднал от шестия етаж. Побързайте.