Ноа Бойд
Агент назаем (38)

След

Стив Вейл работеше върху нова скулптура и не обърна внимание на почукването на вратата на апартамента си. Смрачаваше се и светлината на късното лято помръкваше от наближаващата буря, която се задаваше от езерото Мичиган. Вятърът отново беше сменил посоката си и духаше от североизток, а температурата се понижаваше. На вратата пак се почука. Стори му се необичайно, че почукването вече не е настойчиво по сила на звука и ритмичност. Покри фигурата и извади бира от хладилника. Преди да стигне до вратата, се чу трето почукване, този път също сдържано. Вейл реши, че не е на мъж, и отвори.

На прага стоеше Кейт Банън, облечена в черна рокля. Тя се усмихна нервно.

— Здравей.

— Здравей.

— Не се тревожи. Не съм тук като служител на ФБР. Посещението ми е приятелско.

Вейл отстъпи встрани.

— Тогава може да влезеш и да обясниш по каква работа си дошла.

— Не съм по работа. — Тя влезе и попита: — Имаш ли още една от тези? — Посочи бутилката в ръката му.

Той извади бира и й я даде.

— Без чаша ли? — попита тя.

— Ако онова, което трябва да ми кажеш, не ми хареса, може да я отнесеш със себе си.

— Дай ми чаша. Сигурна съм, че ще ти хареса.

— Така губя все повече чаши. — Той отиде до шкафа и извади една.

— Предполагам, че знаеш за Тай Делсън.

— Да, чух.

— Тя очевидно е пушела, загубила е равновесие и е паднала от прозореца на кабинета си. Ходих на погребението. Беше много тъжно след всичко, което преживя.

— Може би не знаем цялата истина.

Кейт отново изпита познатото чувство, че Вейл знае нещо, което никой друг не знае.

— Между другото, чу ли, че си възвърнахме всичките пет милиона долара?

— Сериозно?

Тя се усмихна.

— Да, сериозно. Разбира се, Колкрик се помъчи да извърти нещата пред директора, да го убеди, че той е водил разследването и така нататък.

— Защо си толкова сигурна, че не той е свършил работата?

— И все пак не може да си припише заслугата. Няма да повдигам въпроса повече и в замяна на онова, което ти направи, няма и да ти благодаря.

— Аз ти благодаря.

— Много смешно. Пендарън беше оневинен, че е част от „Пентад“.

— Отърва ли се от него най-после?

Кейт поклати глава.

— Той ни съди за неправомерен арест. Изглежда ще бъде с нас, докато се пенсионира.

— Звучи справедливо.

— Директорът поиска две неща. Първо, обясни на Дон Колкрик, че е време да се оттегли. Помощник-директорът ще напусне от първи идния месец. Благодари ти от името на цялото ФБР. Второ, каза ми този път да получа отговор от теб. Наистина иска да дойдеш да работиш за нас. При каквито условия пожелаеш. Може да пътуваш из страната и да търсиш и избираш случаи.

— Мислех, че не си дошла от името на Бюрото.

— Можех да ти се обадя по телефона с предложението.

— Предай на директора, че оценявам жеста му, но все някой ще заеме мястото на Колкрик.

— Предложиха го на мен.

— И това би трябвало да бъде стимул за мен?

Тя се засмя.

— Не се тревожи. Ще откажа. Не заради това станах агент. Кой знае? Може би отново ще работим заедно.

— Кейт, аз всъщност не бях служител последния път и ме уволниха след по-малко от седмица.

— Да, но ти разчисти цялата бъркотия.

— Не го направих сам. Мисля, че ти имаш белези от деветмилиметров куршум, с които да докажеш, че съм прав. Работата ми харесва, но трябваше да се примирявам с твърде много неща. Благодари на директора от мое име, но ще откажа.

Кейт се огледа за пръв път, откакто беше влязла в апартамента.

— Виждам, че си боядисал стените. Работиш ли?

— Няколко неща. Достатъчно, за да плащам сметките си за електричество.

Тя погледна към масата за скулптури.

— И за това намираш време.

— Някой трябва да разнася лоша слава на дилетантите.

— Може ли да видя?

— Предпочитам да не поглеждаш.

Кейт забеляза, че Вейл отмести очи от нея, и се вгледа в глинената фигура под платното. Долната част не беше напълно покрита и приличаше на ханш на човешко тяло. Съдейки по височината и очертанията на покритата част, тя разбра, че скулптурата има глава. А щом имаше глава, може би имаше и лице.

— Извинявай — каза Кейт, приближи се до масата и повдигна платното. Скулптурата представляваше тяло на гола жена с изящни детайли. Имаше лице — нейното, точно пресъздадено, не с въображаемо съвършенство, а с грациозна прецизност. За пръв път след като я раниха, тя нямаше нищо против белега на скулата си. Вейл го беше направил да изглежда красив и може би дори аристократичен. Кейт се обърна рязко към него. Очите й се насълзиха. — Мислех, че не можеш да извайваш лица.

Изражението му стана нехарактерно сърдечно.

— Предполагам, че по-рано те не са били важни.

— Нещо ми подсказва, че това е най-близкото, което ще постигна с теб като компромис. — Тя остави бирата си и го целуна страстно, а после започна да разкопчава роклята си. — Е, зидарю, да видим дали си изваял вярно останалото.