Ноа Бойд
Агент назаем (16)

Петнадесета глава

В девет часа сутринта Вейл почука на вратата на кабинета на Тай Делсън и я отвори. Тя се беше навела над кодексите със закони, с които беше отрупано бюрото й, и четеше.

— Имаш ли свободна минутка?

Тай вдигна глава и след миг се опомни къде се намира.

— О, Стив, извинявай. Опитвах се да реша нещо.

— Неподходящ ли е моментът?

— Не, не. Моля те, затвори вратата. И без това се нуждая от почивка. — Тя отвори прозореца зад бюрото си, извади цигара и я запали. — Седни — добави и се настани на перваза.

— Предполагам, че си чула.

— За Стан, да. Повикаха ме да дам правно мнение за обиска на къщата и колата. Постфактум.

— Какво мислиш за участието на Берток сега?

— Ако си спомняш, когато се запознахме, ти казах, че според мен той не е замесен в убийствата. Казаха ми, че стрелял по теб. Мисля, че съм по-добра с книгите, отколкото с хората.

— Не съм убеден, че това е вярно. Искам да ти задам един въпрос, свързан с хората, който не трябва да излиза от стените на тази стая.

Тя дръпна от цигарата и замислено издиша дима.

— Това изглежда е ключова фраза във всеки разговор с теб.

— Искаш ли да се върнеш към правните книги?

— Не, за Бога. Моля те, заинтригувай ме.

— Не съм сигурен, че изнудването е работа на един човек.

— Множество щастливи шефове във ФБР мислят другояче.

— Управата се самопоздравява. Има ли по-красноречив сигнал, че нещо не е наред?

— Няма да споря. Разполагаш ли с доказателства?

— Имаше нещо в подбирането на момента в тунела.

— Сигурен ли си? Стресът може да изкриви представата за времето, особено когато се намираш в затворено тъмно пространство.

— Не говоря само за вътрешността на тунела. Проверих в дневниците времето, когато джипиесът е започнал да се отдалечава от тунела, и часа на експлозията, когато взривих капака. Снощи се върнах там и засякох за колко време може да се отиде от тунела до мястото, където е бил спрян пикапът. Всеки, напускащ района, би се натъкнал на агентите. И е трябвало да се върне да вземе парите.

— Мислиш, че Берток е имал съучастник?

— Не може да е го направил само един човек. Познаваш ли някого другиго, който може да е замесен заедно с Берток, ако извършителят е Берток?

— Ако е бил Берток.

— Да.

— Ти си човекът, по когото Берток е стрелял, затова, ако се съмняваш, коя съм аз, че да споря? Предполагам, че имаш предвид някого от ФБР?

— Да.

— Защо питаш мен? Питай хората от Бюрото.

— Не искам никой да знае, че не вярвам Берток да е действал сам. Затова засега това трябва да бъде тайна.

— Ако се съмняваш, че той е замесен, защо да има и друг агент?

— Прегледах записите на телефонните разговори на Берток. Не се беше обаждал никой друг освен брат му от Минесота и двете му бивши съпруги оттук и Аризона. Това предполага, че той е поддържал редовни връзки с някого в службата. Затова съм дошъл и не искам да задавам въпроси на когото не трябва.

Тай дръпна продължително от цигарата.

— Мразя да насочвам пръст, но има един човек, с когото Берток работеше по един случай. Винс Пендарън. И той донякъде е свързан със списъка на враговете.

— Как?

— Знаеш ли нещо за първата жертва, Кони Лизандър, бивша репортерка, която алармира обществеността за корупция в прокуратурата и ФБР?

— Само каквото пише в досието.

— Тя отправи много обвинения, повечето от които неверни, но бяха уволнени няколко души, най-видният от тях прокурор, който беше свестен човек. Други хора бяха временно отстранени от работа. Единият е Пендарън, защото използвал услугите на проститутки. Не знам защо не беше уволнен. Той изглежда все се измъква между капките.

— Какво представлява?

— Различен е от другите. Работеше под прикритие, но го заловиха да краде от фонда за агенти под прикритие. И затова не знам защо не беше уволнен. Прехвърлиха го в отдела на Берток. Ако още не си го разбрал, това е кошчето за боклуци в офиса. Говори се, че прекият шеф на Берток, Алън Сабайн, никога не се оплаква, затова продължават да му връчват проблемни деца. Пендарън идва тук два пъти със Стан, когато им трябваше заповед за арест, мотивът за който беше малко неубедителен. Има нещо особено в начина, по който те гледа. Знам ли. Някак студено, сякаш се опитва да прецени кое е слабото ти място. Виждала съм го на купони. Много мълчалив и необщителен, докато не изпие необходимия брой питиета, което в неговия случай е едно. И после усещаш ръката му на задника си. Всички се държаха с него като с прокажен, който не може да си намери място. Всички, с изключение на Берток. Неизвестно защо, Пендарън изглежда му се подчиняваше. Стан можеше да го накара да свърши някоя работа, макар и само като момче за всичко. И до известна степен го приобщаваше социално. Правеше си труда да го въвлича в разговори за функциите на офиса. Мисля, че и най-потиснатият от време на време се нуждае от перспектива, за да се увери, че в хранителната верига под него има поне един човек.

Мобилният телефон на Вейл иззвъня. Обаждаше се Кейт.

— Току-що ни съобщиха, че патроните от пистолета на Берток съвпадат с намерените в четирите жертви и при стрелбата вчера.

— И гилзата от четвъртото убийство ли?

— Да. Защо това е важно?

— Ще ти обясня, когато се видим. Ще бъдеш ли свободна малко по-късно?

— Разбира се.

— Ще се видим след един-два часа — рече Вейл и затвори. — Както вероятно си се досетила от разговора, в лабораторията са установили, че с пистолета на Берток е извършено всичко — от първото убийство до стрелбата вчера.

— Тогава интересуваш ли се все още от Пендарън?

— Да.

— Интересно. Предполагам, че предпочиташ да разговаряш с него извън офиса.

— Къде?

— В предаването си Лизандър каза, че посещенията му при дамите професионалистки са почти всекидневни. Затова тя и оперативните агенти го хванаха толкова лесно. Имената и адресите са в досие на Министерството на правосъдието.

— Къде ги държат?

Тай угаси цигарата си на външния перваз и затвори прозореца, а после седна на бюрото си и затрака по клавиатурата.

— Получих екземпляр за моя лична употреба, докато се опитвах да намеря вратичка за бившия прокурор, когато го обвиняваха, че не си върши добре работата. За съжаление и ние като ФБР имаме строги правила да не показваме досиетата на външни агенции, затова не може да го видиш. — Тя му се усмихна накриво. — Отивам да обядвам. Направи ми една услуга. Преди да излезеш, изключи компютъра.

— Длъжник съм ти, Тай.

— Странно, агент Вейл. Непрекъснато чувам това, но никой не ми се отплаща. Искаш ли да бъдеш първият?

Тя се усмихна вяло и самотата се завърна в очите й.

* * *

Винс Пендарън излезе от „Шведска академия за масаж“. Вейл го наблюдаваше и се опитваше да прецени дали походката му е като на мъжа, който беше влязъл в къщата на Спринг Стрийт предишния ден. Пендарън пъхна ключа в ключалката на служебната кола. Вейл безшумно се приближи зад гърба му и измери ръста и ширината му.

— Предполагам, че вече не се притесняваш да посещаваш тези места сега, след като Кони Лизандър е мъртва.

Пендарън се обърна. Изпотената му черна коса висеше над челото, а гъстите му вежди се свъсиха презрително.

— Ти пък кой си?

Вейл извади служебните си документи и значката, но без да си направи труда да ги отвори.

— Оперативен агент? — учуди се Пендарън. — Бях там да говоря с един източник.

Вейл се засмя.

— Това ли било? Вече те уличиха веднъж. Не можа ли да измислиш нещо друго? Нека ти дам един съвет. Съчини по-добра история, защото следващия път когато те хванат, тази няма да мине.

Очите на Пендарън се стрелнаха из паркинга.

— Защо не поговорим в колата?

Вейл отиде от другата страна и се качи.

— Аз съм Стив Вейл.

— Човекът от централата, когото Стан уж се опитал да застреля?

— Уж?

— Стан ми беше приятел и знам, че е преминавал границите, но не му беше присъщо да стреля по хора.

— Парите могат да те променят много бързо.

— Ще трябва да го докажеш.

— Беше ли ти достатъчно добър приятел, че да направиш нещо странично за него?

Пендарън завъртя глава към Вейл.

— Дано не казваш онова, което си мисля.

— Точно това казвам.

— Не знам нищо за никакви убийства.

— Двамата не бяхте ли партньори?

— Понякога. И това е всичко.

— Ако ти не си му помогнал, кой друг би могъл да го направи?

— Защо не слезеш от колата ми?

— Ами ако откажа?

Пендарън се усмихна злобно.

— Това ще превърне посредствения следобед в много приятен.

— Значи не Берток, а ти си склонен към насилие.

— Направи си услуга и се разкарай, преди да разбереш.

— На твое място не бих изиграл картите си така, Винс, но от друга страна, аз не съм убил никого.

Пендарън се втренчи гневно в него. Вейл отвърна със спокоен и леко развеселен поглед.

— Поне не хладнокръвно — добави той и слезе.

Колата на ФБР изфуча от паркинга.