Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стив Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bricklayer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2017)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Ноа Бойд

Заглавие: Агент назаем

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: Експертпринт ООД

ISBN: 978-954-389-094-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6225

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета глава

Обикновено индустриалният район на Девета улица беше относително безлюден, но сега гъмжеше от превозни средства на ФБР и полицията и беше затворен. В средата се намираше обектът на трескавата дейност, едноетажна тухлена сграда, построена за почистване на дрехи с пара преди стотина години. В момента се смяташе, че там е мобилният телефон на Виктор Радек. В постройката се бяха помещавали няколко магазина и собственикът на последния беше боядисал фасадата в жълто-зелено с червени ръбове, за да подхождат на цвета на ниския керемиден покрив. Ослепителното обедно слънце изрязваше хладни черни правоъгълници и триъгълници в ъглите.

Издирената чрез данъчните декларации агентка на недвижими имоти каза, че е дала къщата под наем за шест месеца. Показаха й копие на заповедта за обиск и тя разпозна на снимката Радек като човека, който я беше наел под името Уилям Томпсън. Единственото друго нещо, което жената си спомняше за него, беше, че е платил в брой.

Микробусът на сапьорите беше на тридесетина метра пред сградата. Сержант Майк Хенинг седеше вътре, гледаше телевизионния монитор и насочваше робот на колелца през задната врата на къщата. Зад него стояха Кейт, Вейл, Колкрик и Тай Делсън, която беше помолена да дойде, в случай че телефонът ги отведе в друга сграда, където трябва да влязат законно.

Мониторът показваше четири картини, предавани от камерите на робота. Въпреки че всяка от тях можеше да бъде обърната в различни посоки едновременно, в момента всичките бяха насочени право напред. Четирите образа бяха сходни, но хората, които ги гледаха, стрелкаха очи ту към единия, ту към другия, надявайки се да забележат нещо. На пода бяха разпилени боклуци, но по работните маси имаше електрически инструменти и остатъци от дъски.

— Когато влезем вътре, ще бъде интересно да намерим нещо от дъските с гвоздеите, на които ти попадна в тунела, Стив — каза Хенинг.

Роботът продължи бавно да претърсва първия етаж, като зави през поредица врати и къси коридори. В повечето помещения имаше работни маси и високи столчета, заковани за пода. Хенинг повдигаше някоя от камерите на ниския робот, за да огледа какво има върху масите, и после я навеждаше да изследва отломките на пода. След половин час устройството приключи с обиколката и излезе.

— Я ми кажете пак какво търсим? — попита Хенинг.

— Първо, мобилният телефон с джипиеса, който ни насочи към това място — отвърна Вейл. — Трябва да е някъде вътре, вероятно включен в електрически контакт. Не го видях.

— Да не забравяме за парите — добави Колкрик.

— Чакайте малко. — Вейл отиде до задната врата на микробуса и се подаде навън. — Въпреки че под етажа няма прозорци, струва ми се, че долу има мазе. Мислиш ли, че роботът ще отвори вратата до мъжката тоалетна?

Хенинг завъртя робота на сто и осемдесет градуса и го върна в сградата. Устройството стигна до вратата и рязко зави. Сержантът го насочи напред и назад, докато автоматичните щипци се увиха около валчестата дръжка. Ръката се завъртя и се чу изщракване. Роботът отвори вратата и Хенинг запали малък прожектор, който освети стълби, спускащи се надолу.

— Да, има мазе, но стъпалата са твърде тесни и може би стръмни за гъсеничните вериги на робота.

Вейл извади мобилния си телефон.

— Можеш ли да усилиш звука, който предава роботът?

Хенинг увеличи звука на максималната степен. Вейл набра номера, който ги беше довел там. Всички се заслушаха и след няколко секунди микрофонът на робота долови слаб звън.

— Колко тежи приятелят ти, Майк? — попита Вейл и затвори телефона.

— Този модел е сто килограма. Нима мислиш да го пренесеш надолу по стълбите?

— Ще трябва да го наклоня на една страна, но би трябвало да мога да го смъкна в мазето. — Вейл взе фенерче.

— Стив, мисля, че трябва да го направи някой от моите хора — рече Хенинг.

— Аз също, но някой от тях свикнал ли е да борави с такава тежест?

Сержантът схвана логиката му и кимна. Вейл стана и съблече сакото си.

— Нека поне ти дам защитен костюм — предложи Хенинг.

Вейл се засмя.

— Ако долу има в какво да се спъна, със сигурност ще се пребия с този костюм. Но нека първо видя какво има там, преди да решим нещо.

Той слезе от микробуса и тръгна към задната част на сградата.

— Знам, че съм правист и не разбирам какво точно правите — обади се Тай Делсън, — но защо винаги Стив е доброволецът? — Гласът й прозвуча прекалено рязко.

Колкрик се обърна към Кейт и двамата се спогледаха озадачено.

— Да си чула някой да го моли да отиде? — попита той.

— Така ли се оправдаваш, че не отиде ти?

Колкрик отново се втренчи в монитора, едва сдържайки гнева си. Напомни си, че в момента най-важното е да намерят парите.

Кейт го наблюдаваше. Знаеше, че той никога няма да забрави обидата.

Хенинг завъртя назад едната камера на робота, която показа как Вейл влиза в сградата. Той мина покрай устройството и се видя на другите три квадранта на екрана. Лъчът на фенерчето му освети стъпалата. Вейл изпробва първото, преди да започне да слиза. Зави надолу и камерите го изгубиха от обхвата си. Той намери електрически ключ и го щракна.

Половината мазе приличаше на подземие на стогодишна сграда, небоядисано, влажно и занемарено, но другата половина беше довършена. На стените имаше ламперия и голяма част от пода беше покрита с дебел тартан, какъвто може да се намери в гимнастическите салони, за да поглъща ударите на изпуснатите тежести. До малък хладилник бяха наредени четири сгъваеми стола. В ъгъла имаше маса за игра на карти, а на нея стоеше зарядно с мобилен телефон. Върху тартана бяха разхвърляни щанги, пейки, гири и големи стоманени плоскости. Вейл натисна бутона за повторно избиране на телефона си и този на масата започна да звъни. Той прекъсна повикването и провери хладилника. Вътре имаше само една бира.

Вейл отстъпи назад и се опита да си представи движенията на хората там. Очевидно някой беше използвал щангите. Мнозина се пристрастяваха към това занимание в затвора. Инструментите на горния етаж показваха, че там бяха направили дъските с гвоздеите, а в мазето вероятно бяха седели, пили бира и планирали следващия си ход. Но окото му на зидар му подсказа, че има нещо непропорционално. И после го видя — тартанът, той сякаш трябваше да отвлича вниманието.

Квадратите с големина шестдесет сантиметра бяха съединени със сглобки „ластовича опашка“. Той преброи набързо шестдесет секции, много повече, отколкото беше необходимо за количеството на спортните уреди там. Вейл тръгна по тях, търсейки следи. Коленичи в средата на пода и се опита да пъхне пръсти под парчетата и да извади някое, но това се оказа невъзможно. Помисли си, че едното изискване, което Радек би поставил пред себе си, е непосредственият достъп до маршрут за бягство. Може би беше под някое от крайните парчета.

Вейл огледа краищата и забеляза, че два-три сантиметра тартан стърчат от четири тринадесеткилограмови диска, струпани в ъгъла. Той ги отмести встрани и видя дебела тридесетсантиметрова черна връв, която се подаваше между два квадрата, и бавно я издърпа. Връвта беше закачена под едното парче, което се надигна. Отдолу имаше шперплат. Вейл отмести съседните парчета тартан и видя целия шперплат, който закриваше квадратна еднометрова дупка, издълбана в бетона.

Легна по корем и доближи лице до дъската. Запали фенерчето и леко я повдигна. Отдолу имаше голяма метална кутия. Вейл бавно отмести дъската. В празното пространство видя пет-шест пистолета и два флакона с нещо като пиротехнически средства. Не можа да определи със сигурност, защото бяха зад металната кутия, която имаше тежък катинар отпред. Около нея бяха нахвърляни и други кутии с различни по калибър амуниции.

Вейл се качи горе и помоли офицера на специалния екип да му даде най-голямата ножица за метал, с която разполагат. След това отиде в микробуса на снайперистите и им разказа какво е намерил.

— Тогава да я отворим — предложи Колкрик.

— Ако нещо е заредено да гръмне, това ще е — заяви Хенинг. — Мислиш ли, че ще можеш да пренесеш робота надолу по стълбите, Стив?

— Предполагам, че ще мога, но трябва да срежа катинара, ако роботът не може.

— За съжаление не може. Но щом го направиш, не отваряй кутията. Това е работа на робота.

Офицерът от специалните части донесе ножицата за метал.

— Не се тревожи — каза Вейл. — Огнехвъргачката още е пред очите ми.

Той се върна в мазето, сряза катинара, внимателно го извади и отиде при робота.

— Майк — каза Вейл в микрофона на предавателя си, — ще прибереш ли ръката, доколкото е възможно?

Хенинг го направи и Вейл наклони робота назад, хвана го с две ръце и го повдигна, а сетне започна да слиза с къси, премерени стъпки, зави зад завоя и стигна до бетонния под.

— Готово. Включи го.

Роботът оживя. Камерите му се насочиха напред и прожекторът светна. Автоматичната ръка забръмча и се протегна. Вейл застана пред него и посочи дупката в пода. Ръката с камерата на нея се наведе към металната кутия.

— На позиция ли е? — попита той.

Ръката бързо се вдигна и спусна и Вейл се отправи към стълбите. Преди да излезе, обиколи етажа, огледа инструментите и дървените парчета и се опита да разбере дали дъските с гвоздеите са направени там. Ако всичко беше инсценирано, бандитите бяха свършили добра работа, защото на пода имаше дървени стърготини там, където би трябвало да са рязани дъските. В ъгъла имаше пластмасов контейнер за отпадъци. Вейл вдигна капака с надеждата да намери гвоздеите, използвани за дъските, или кутиите от тях и веднага го лъхна силна миризма на чесън. Беше остра като в сградата на Седма улица предишната нощ. Той сложи капака и издърпа контейнера навън.

Всички в микробуса се бяха събрали още по-близо до монитора, но Хенинг чакаше, за да бъде сигурен, че Вейл е излязъл от сградата, преди да продължи по-нататък.

— Добре, започваме — каза той, когато Вейл се качи в микробуса.

Сержантът маневрира робота, докато го докара до ръба на дупката и ръката му беше точно над ключалката, откъдето Вейл бе срязал катинара. С микроскопични движения на лоста Хенинг уви щипците около ключалката. Повдигна капака три-четири сантиметра, спря и махна ръката си от лоста, за да не го докосне неволно. След това го повдигна още два-три сантиметра. Все още не се виждаше какво има в металната кутия. Той вдигна капака още пет сантиметра и спусна по-надолу прожектора. Най-ясно се видя образът от долната камера. Съдържанието на сейфа беше ярко осветено. Кутията беше пълна догоре с пачки от стодоларови банкноти, пристегнати със същите дебели ластици като при намерените три милиона долара.

Всички в микробуса извикаха от радост. Хенинг продължи да вдига капака.

— Какво е онова отстрани? — изведнъж попита Кейт. — Жичка?

Хенинг се опита да върне ръката на робота да затвори капака, но беше късно. Екранът угасна.

— Какво стана? — попита Тай.

Сержантът погледна измервателен уред на контролното табло.

— Странно. Даде на късо и изгоря. Сигурно капакът е бил зареден да изпържи онзи, който го повдигне.

— Какво ще правим сега? — попита Кейт.

— Трябва да облека защитен костюм и да сляза долу.

В същия миг от сградата се разнесе експлозия. Командосите от специалните части, разположени по периметъра, се дръпнаха назад и потърсиха укритие, където могат.

— Какво е това? — зачуди се Колкрик.

— Вътре няма никого — отговори Хенинг. — Електрическият заряд трябва да е задействал пиротехниката, която Стив е видял около кутията, като е нагрял амунициите.

Всички изскочиха от микробуса и се вгледаха в сградата. От вратата и прозореца започна да излиза тъмносив пушек. Хенинг наклони глава назад и подуши въздуха.

— Мирише на метал. Трябва да е „Термит“.

— Какво е това? — попита Колкрик.

— Военните използват гранати с „Термит“, за да унищожат набързо вражеска техника. Гори с температура две хиляди градуса по Целзий. Пробива танк и разтопява всичко наоколо.

— Парите!

— Ако е „Термит“, ще получите купчина пепел.

— Защо някой би искал да постави такова нещо близо до пари? — ядосано попита Колкрик.

— Вероятно са го сложили в тайния склад, за да унищожат оръжията и амунициите, в случай че бъдат нападнати. Поставили са кутията там и са я заредили с електричество, като са мислели, че ако се наложи да избягат бързо, трябва само да изключат тока, да вземат кутията и да задействат експлозива, за да унищожи доказателствата. Електрическият ток трябва неволно да го е взривил.

— Какво ще правим сега?

Тай Делсън запали цигара. Спокойствието и сдържаността й се бяха възвърнали.

— Повикайте пожарната.