Ноа Бойд
Агент назаем (31)

Тридесета глава

Кейт Банън отпи от кафето си, докато се качваше с асансьора. Беше горещо, но тя напълни устата си, защото се надяваше, че опарването ще я разсъни по-бързо, отколкото да чака организмът й да усвои кофеина. Отново беше спала малко. Нощта премина в неспокоен сън и полусънно будно състояние.

Нямаше други хора в асансьора и тя опита да се разсее, като изброи на глас нещата, които трябваше да свърши днес. След няколко задачи мислите й се върнаха към Вейл и колко ужасно бе преминала вечерята им снощи. Вечерта в италианския ресторант беше изключително приятна и забавна до обаждането на Тай Делсън. Кейт сбърка, че позволи на Тай да се изпречи между тях. Въпреки че се извини на Вейл, той изглежда разбираше поведението й по-добре от нея и го прие като единствения начин нещата между тях да продължат.

Вратата на асансьора се отвори и Кейт слезе. Набра кода, бутна вратата на кабинета си и влезе. До бюрото й седяха двама агенти. По-възрастният беше възпълен, костюмът му беше износен и му стоеше лошо. Другият изглеждаше твърде млад, за да бъде агент. Беше слаб и носеше очила с телени рамки. Костюмът му беше нов, но прекалено дебел за климата в Южна Калифорния. Вероятно наскоро беше завършил подготвителната школа на ФБР. Двамата станаха и се представиха като счетоводители.

— Най-после ще ви отървем от трите милиона долара — рече по-възрастният. Тонът му изразяваше досада.

— Ако искате, вярвайте, но се случват толкова много неща, че забравих за парите тук. — Кейт издърпа чекмеджето на бюрото си, извади листчето с комбинацията на сейфа и му го даде, а после отвори друго чекмедже и връчи купчина листове на по-младия. — Това е списък на серийните номера на банкнотите от третия откуп. Искаме да проверим дали са същите.

Той го взе, намести очилата си и бързо започна да преглежда списъка.

Другият счетоводител отвори сейфа, издърпа чекмеджето и попита:

— В кое чекмедже са парите?

Кейт подскочи. Погледна в празното чекмедже и сетне отвори другите три. Всичките бяха празни. Как можеше да бъде толкова глупава и да остави листчето с комбинацията в бюрото, а вратата на кабинета си отключена? Тя грабна телефона и заповяда на двамата счетоводители да се дръпнат от сейфа, за да не заличат отпечатъците, ако имаше такива.

— Дон, трите милиона са изчезнали.

* * *

Вейл не знаеше колко време е лежал в безсъзнание, но първото, което чу, бяха риданията на жената. Той погледна през рамо и видя сребристия лост, който крепеше края на тежката стоманена плоскост. Беше се огънал и острието се беше забило седем-осем сантиметра в пода, но бе издържал. Краката на Вейл бяха под металната плоча, но не бяха затиснати. Той изпълзя встрани, изправи се и почувства болка в дясната ключица. Плоскостта сигурно го бе закачила, когато се беше хвърлил към края й, ударил главата си в пода и изгубил съзнание. Докосна скулата си. Беше охлузена.

Той се огледа и потърси нещо, с което да отвори сандъка. Гласът се усили, когато жената го чу, че се движи. Вейл намери чук за вадене на гвоздеи на пода зад сандъка.

— Дръж се, Тай.

От двете страни на сандъка имаше десетина гвоздея и той ги измъкна. Виковете станаха още по-силни, но изпълнени с облекчение. Вейл дръпна капака и го отвори.

Жената вътре мигновено стана. Не беше Тай Делсън.

* * *

Дон Колкрик се втренчи в празните чекмеджета.

— Кога за последен път видя парите тук?

— В деня, когато Вейл ги прибра. Тогава донесоха сейфа. Всъщност не ги видях вътре. Закъснявах за съвещание и му казах да ги сложи в сейфа.

— Кой друг знаеше комбинацията?

— Том Демик я смени, преди да ми я даде, затова я знаехме само тримата — той, Вейл и аз. Но аз постъпих глупаво и я оставих в чекмеджето на бюрото си — обезпокоено добави Кейт.

Колкрик се приближи до Хилдебранд.

— Искам списък на всички, които не са били на работа през последните два дни.

— Предполагам, че ще кажеш и на Демик — рече Хилдебранд.

— Да — отговори Колкрик и погледна Кейт. — Къде е Вейл?

— Не съм го виждала днес.

— Намери го и го доведи тук. Веднага.

* * *

Вейл успя без много усилия да среже пластмасовите белезници на ръцете и краката на жената, но пластирът на устата и главата й му отне повече време заради косата й. Когато най-после я освободи, тя му разказа, че се връщала от работа късно, на паркинга някой я заплашил с пистолет и я отвлякъл. Довел я във фабриката, завързал я, запушил устата й и я сложил в сандъка. Вейл й показа снимка на Радек и жената разпозна похитителя.

— Кой си ти?

— От ФБР съм.

— Защо си сам?

— Сега си в безопасност. Това е най-важното.

— Как ме намери?

— Платих три милиона долара.

— Не разбирам.

— Помислих те за друга.

Тя забеляза раната на скулата му.

— Добре ли си?

— Освен че са изчезнали един прокурор и няколкостотин стодоларови банкноти, добре съм. — Мобилният му телефон иззвъня. Обаждаше се Кейт. — Ало.

— Стив, къде си? — попита тя. Тонът й граничеше с паника.

— Струва ми се, че нещо не е наред.

— Някой е взел трите милиона долара от сейфа в кабинета ми.

Радек все още държеше Тай. Той беше казал на Вейл, че никой не трябва да знае за това и Вейл не беше сигурен дали трябва да каже на Кейт само защото беше занесъл парите. Може би Радек искаше да я държи, докато избяга.

— Съжалявам, Кейт — отвърна Вейл, затвори телефона си и го изключи.

— Нещо не е ли наред? — попита жената.

— Да се махаме оттук — каза Вейл и я поведе нагоре по стълбите. Щом стигнаха до втория етаж, той се приближи до прозорец с надпис „Авариен изход“ и го отвори. Помогна й да стъпи на аварийното стълбище и я последва.

Двамата се качиха в колата му и Вейл рече:

— Ще те закарам до най-близкия полицейски участък. Искам да им разкажеш какво се е случило. — Той написа адреса на фабриката и трите имена на Радек и й даде листчето. — Кажи им, че на предната врата има голяма бомба, която е обезвредена, но за всеки случай да минат през прозореца на втория етаж, от който ние излязохме.

— Няма ли да дойдеш с мен?

— Ще бъда откровен. Животът на друга жена е в опасност и е по-добре никой да не знае за нея и мен, докато я намеря. Ако не ме опишеш добре или не им кажеш, че съм агент на ФБР, това ще ми спечели малко време.

— Наистина ли си от ФБР?

— Да — Вейл й показа значката и документите си, — но не за дълго.

* * *

— Това ли е всичко? — попита Колкрик. — Той съжалява. Предполагам, че не е необходимо да продължаваме да търсим.

— Трябва да има причина — каза Кейт.

— Да, има. Три милиона долара.

— Знаеш, че Вейл никога няма да го направи.

— Тогава защо не ти е дал обяснение?

Марк Хилдебранд разпозна обвинителния тон и преди да влезе в кабинета на Кейт, почука на вратата.

— Дон, преди малко ми се обадиха от прокуратурата. Опитват да се свържат с Тай Делсън, откакто излезе онази статия, но не могат да я открият.

Колкрик погледна гневно Кейт.

— Може би току-що разбрахме мотива му. Странно съвпадение е двамата и трите милиона долара да изчезнат едновременно. Марк, накарай целия отдел да работи по случая. Трябва да ги намерим. Нека започнат две отделни разследвания. Обади се в прокуратурата и поискай заповед за ареста на Вейл. За кражба на правителствена собственост. Попитай ги дали не може да издадат заповед и за Тай Делсън. Тръгвай!