Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и кралят на черепите (27)

25.
Светове и време

Ба’чук ги поведе по тунела, който започваше в срещуположния край на залата с кристалното сърце. Тесни криволичещи стъпала водеха надолу към по-ниските нива на пирамидата. Вървяха в индианска нишка. Джейк предположи, че или вече се намират под пирамидата, или че пирамидата е много по-голяма, отколкото изглеждаше отвън. Може би онова, което се показваше на повърхността, бе само върхът на далеч по-масивна конструкция.

Стъпалата нямаха край.

Най-сетне свършиха пред прага на друго помещение — кръгло, но с плосък таван. От него висяха огромни кристални сталактити, които наподобяваха зъбите на гигантски звяр, превърнал се във вкаменелост. Те излъчваха светлина, която осветяваше залата.

Джейк последва Ба’чук, който прекоси помещението и се насочи към нов тунел, започващ в другия край на залата. Очакваха ги нови стъпала, които пак водеха надолу.

Докъде ли се простира това място, зачуди се Джейк, но вниманието му бе насочено най-вече към залата, в която се озоваха. Забави крачка. Марика и Пиндор не се отделяха от него.

На пода бе монтирано гигантско устройство. Представляваше колело, изработено от чисто злато. Лежеше на пода, а диаметърът му сигурно надхвърляше три метра. Вътрешната му окръжност бе назъбена като на зъбчато колело. Вътре в първото колело бе разположено второ.

Докато Джейк гледаше смаяно, по-голямото колело се завъртя на няколко градуса, изщрака силно и задвижи по-малкото колело. Сетне спря, сякаш отмерваше време. А може би наистина правеше това. Джейк пристъпи до външната окръжност. Макар по нея да нямаше никакви знаци, формата му бе позната.

Марика, която го бе последвала, стигна до същото откритие:

— Прилича на колелата, които служат за календар на нашия народ.

Джейк кимна. Маите бяха създали подробен и точен календар, използвайки зъбчати колела. Той отново се запита кой бе оригиналът. Маите ли бяха построили това? Или някой древен представител на техния народ бе стоял на мястото, където бяха застанали те, и се бе върнал у дома с познанията за конструирането на календар? Джейк продължи да обикаля покрай ръба. Според Марика пирамидата се е издигала тук много преди да пристигне което и да било от Изгубените племена, дори преди неандерталците да се заселят в долината. Джейк подозираше, че стои пред вероятния източник на древното познание, което маите бяха открили тук и пренесли у дома.

Ба’чук, който бе виждал всичко това и преди, ги очакваше на входа на следващия тунел.

Джейк тръгна към него, когато най-сетне забеляза извитите стени на стаята. Ред след ред, изпълнени с древни символи, покриваха стените от тавана до пода, знаците бяха изписани толкова ясно и отчетливо, сякаш бяха гравирани с лазер. Джейк огледа древното послание.

Какъв беше този език? Кой бе изписал тези знаци? Джейк прокара пръстите си върху тях. Сигурно са били онези, които са построили пирамидата. Вероятно същите, които са пренесли Изгубените племена от Земята на тази планета.

Продължи покрай стената и се насочи към Ба’чук, който вече бе смръщил вежди от нетърпение. Трябваше да тръгват. Когато обаче Джейк продължи обиколката из залата, пред очите му се появи една рисунка. Беше направена върху участък от стената, който не бе покрит с букви. Представляваше три окръжности с изпъкнали като барелеф форми.

Джейк се отдалечи, за да го разгледа по-добре, но внезапно спря. Зяпна смаяно първата окръжност, изгубил дар слово. Макар да не бяха съвсем точни, формите в нея приличаха на груба карта на Земята. Той прокара пръст върху първия кръг, шепнейки имената на континентите.

— Африка, Южна Америка, Австралия…

Следващата окръжност показваше същите континенти, но разположени близо един до друг, напаснати заедно като парченца от пъзел. Издутината на Южна Америка се бе наместила във вдлъбнатината на Африка…

Последната окръжност показваше всички континенти събрани в едно цяло.

Джейк ахна и отстъпи назад, за да погледне трите окръжности. Започна да осъзнава това, което вижда. В епохата на динозаврите светът е представлявал един-единствен огромен суперконтинент. Някакъв мощен катаклизъм или силите на магмената дейност са разкъсали в крайна сметка гигантската сухоземна маса и са образували днешните по-малки седем континента.

Джейк преглътна и промълви името, с което учените наричаха суперконтинента, изобразен в последната окръжност.

— Пангея.

Пиндор застана до него. Погледна го странно.

— Не знаех, че говориш гръцки.

Джейк се намръщи.

— Какво?

— Пангея. Това е на гръцки. Учил съм го в училище.

Джейк започна да проумява. Пиндор беше прав. Названието Пангея наистина бе образувано от две гръцки думи. Той си ги припомни.

Пан — всичко.

Гея — свят.

Пангея се превеждаше като Всичкия свят или Целия свят.

Джейк се замисли. Така наричаха и универсалния език, който всички тук използваха. Възможно ли бе да е просто съвпадение? Той погледна първо Пиндор, после картата. Сетне се завъртя бавно, докато най-сетне проумя и откритието му го порази. Приятелите му не говореха на някакъв „общ“ език, те говореха на пангейски.

Тръпки го побиха, докато разглеждаше картата за пореден път. Пангея бе праисторически свят, пълен с динозаври и примитивна растителност. Също като света около тях. Джейк вдигна ръка и постави длан върху суперконтинента.

Възможно ли е да се намирам тук?

Ако беше прав, това бе картата на света, в който се намираха. През цялото време, откакто двамата с Кейди се бяха озовали тук, той си бе задавал грешния въпрос. Въпросът не бе на кое място са попаднали, а в кое време. Джейк не бе напускал Земята, просто се бе пренесъл двеста милиона години назад във времето.

— Това е Пангея — изрече той на глас.

Марика изглеждаше озадачена от обърканата му реакция при вида на изображенията.

— Джейк, какво има?

Той поклати глава. Нямаше време да обяснява, а и не бе сигурен дали ще му повярват. Поне засега.

Пиндор посочи със сабята си към Ба’чук.

— Трябва да тръгваме.

Джейк се остави да го поведат нататък. Беше преживял истински шок, движеше краката си, без да ги усеща. Силно изщракване привлече погледа му към часовниковия механизъм на пода. Той се бе завъртял с още едно деление. По-малкият вътрешен кръг се бе преместил. Джейк погледна отново към стената, към картата на Пангея.

Значи времето бе ключът.

Джейк знаеше, че то е в основата на загадката. Тъкмо понечи да обърне гръб на механизма, когато парче злато, претърколило се на пода, привлече вниманието му. Завъртането на вътрешния пръстен бе съборило нещо. Приличаше на дебела златна монета. Тя изтрака и спря във вътрешността на пръстена.

Джейк пристъпи към механизма. Това не е ли…?

— Трябва да тръгваме — настоя Пиндор. Той премести сабята от едната си ръка в другата, очевидно силно разтревожен за своите близки, за целия град.

Джейк обаче се надвеси над външния пръстен и погледна предмета, попаднал в по-малкия пръстен. Не беше монета. Джейк разпозна формата му. Прескочи големия кръг като внимаваше да не настъпи зъбците му, сетне пристъпи във вътрешния. Наведе се и вдигна предмета.

Прав беше. Това беше стар джобен часовник. Джейк отвори капачето му и го разгледа. Баща му имаше същия…

Джейк забеляза надпис на гърба на часовника. Когато прочете написаното, очите му се изпълниха със сълзи.

На моя любим Ричард

Късче злато, за да му напомни десетото ни завъртане заедно около слънцето.

С цялата любов под звездите:

Пенелопе

Помещението се завъртя пред очите му, когато осъзна, че животът, който бе смятал за безвъзвратно изгубен, се завръща. Олюля се на краката си, спъна се в ръба на пръстена, падна и се удари, но не усети нищо. Целият му свят бе събран в този часовник и в думите, изписани върху него.

— Джейк? — Марика се втурна към него. Подаде му ръка, за да се изправи.

Той не пое ръката й, а продължи да се взира в часовника, който беше на дланта му. Сви пръсти около златния корпус. Беше студен и твърд и съвсем, съвсем реален. Прошепна тихичко, сякаш се боеше да повиши глас и да развали магията:

— Това е часовникът на баща ми.

 

 

Джейк не помнеше как се бяха озовали в дългия тесен тунел, издялан грубо във вулканичната скала. Помнеше смътно как влачеше натежали крака и как останалите го насочваха било с дума, било с нежно побутване. Помнеше, че слизаха по стълби, много стълби, че се озоваха пред голяма каменна плоча, която Ба’чук и Пиндор трябваше да отместят. Зад нея започваше тайният тунел. Ба’чук вървеше най-отпред, вдигнал в ръка парче бял кристал, който хвърляше светлина.

Продължиха в мълчание. Приятелите му почувстваха, че той може да се пречупи като тънка коричка лед върху водите на езеро. Вървяха внимателно. Марика бе неизменно до него, но изчакваше той пръв да заговори.

Джейк носеше джобния часовник в шепите си. Беше ценност, която не можеше да носи само в една ръка. Цялото му тяло участваше в носенето.

— Какво означава това? — промълви той по-скоро на себе си, отколкото на Марика.

Въпросът бе първото зрънце пясък, което отприщи истинска пясъчна лавина по сипея. Защо часовникът е тук? Как се е озовал? Кога? Баща му и майка му също ли са идвали? Или пък случайно се е оказал тук, също като Джейк и Кейди? Ако родителите му наистина са идвали, защо не са му казали, защо дори не са го споменавали?

Лавина от въпроси, загадки, неизвестности.

Джейк потръпна и най-сетне си зададе последния въпрос. Беше се съпротивлявал, не искаше дори да мисли за това, тъй като бе свързано с много болка и страх.

Възможно ли е родителите ми да са живи?

Навлизаше в опасна територия. Ако допуснеше да повярва в това, а по-късно се окажеше, че греши, това щеше да е равносилно да преживее отново загубата на майка си и баща си. Не бе сигурен дали би издържал подобен стрес.

И все пак…

Погледна джобния часовник. Претегли го на дланта си, усети теглото му, прокара пръст върху една вдлъбнатина от удар. Това не бе детинска фантазия или безпочвена надежда. Това бе бащиният му часовник… и той го държеше в ръката си.

Джейк го стисна и проумя нещо. Това му стигаше засега. Не можеше да научи повече. Баща му го бе предупреждавал да не позволява на въображението си да го води прекалено далеч. Твърдеше, че истинският учен претегля всяка хипотеза и я съпоставя с доказаната реалност.

Джейк си пое дълбоко дъх. Можеше да направи това и тук.

Беше намерил часовника на баща си.

Това бе реалността.

Какво означаваше този факт обаче, оставаше неясно.

Поне засега.

Успокои се малко и си припомни думите, гравирани на капака на часовника, а те го стоплиха, досущ като нежната усмивка на майка му. Късче злато, за да му напомни десетото ни завъртане заедно около слънцето.

Фокусът на Джейк най-сетне се разшири. Започна да забелязва капещата по стените вода. Усети и миризмата на развалени яйца във въздуха — сяра от вулканични канали. В тунела ставаше все по-топло, все по-влажно.

Чу Пиндор да казва на Ба’чук.

— Трябва да сме доста дълбоко под джунглата.

Ба’чук поклати глава:

— Остава ни съвсем малко.

— Все това повтаряш — заяде се Пиндор.

Джейк преглътна и погледна джобния часовник. Отвори го с нокът. Вече се чувстваше достатъчно силен, за да го направи. Капачето бе изкривено, а миниатюрните панти проскърцаха. Кристалното стъкло, което покриваше циферблата, не се намираше в по-добро състояние от златния корпус. От единия до другия му край минаваше пукнатина. Пораженията върху часовника подсилиха страховете, които таеше в сърцето си. При какви обстоятелства се бе случило това?

Притесненията му бързо изчезнаха, когато забеляза тънката секундна стрелка да се движи по циферблата. Тя не би трябвало да прави това. Часовникът на баща му бе от онези старомодните, които трябва да се навиват на ръка с помощта на миниатюрен венец, разположен на върха на корпуса. Но не това озадачи Джейк и го принуди да се върне към реалността.

Секундната стрелка се въртеше бавно и уверено.

Но в грешната посока.

Обратно на часовниковата стрелка.

Часовникът вървеше назад!

Преди да осмисли значението на този факт, чу вика на Пиндор:

— Изходът!

Джейк чу силно бучене. Ба’чук повдигна светещия кристал и пред очите им се разкри буен водопад, който се спускаше точно пред устието на тунела. Нищо чудно, че този път бе останал в тайна. Краят му бе скрит зад водопад.

Четиримата забързаха към изхода.

Марика погледна Джейк.

Той затвори часовника, прибра го в джоба си и го закопча. Допря длан върху него, не искаше да се разделя. Но когато срещна погледа на Марика, й кимна. Добре разбираше какви са залозите. Навън бушуваше война, така че разбулването на загадката на часовника трябваше да почака.

Въпреки това от ума му не излизаше секундната стрелка, която се въртеше назад. Чуваше и прещракването на златните пръстени на маянския календар в залата. Пред очите му се появиха и барелефите, изобразяващи разделянето на Пангея.

Ключът към всички тези загадки се криеше в една-единствена дума.

Време.

А Джейк бе сигурен само в едно.

Това, с което не разполагаха, бе именно време.