Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Ренсъм
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jake Ransom and the Skull King’s Shadow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Форматиране
VaCo (2016 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс

Заглавие: Джейк Ренсъм и Кралят на черепите

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2011

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Коректор: Валя Иванова

ISBN: 978-954-655-293-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1796

История

  1. — Добавяне

20.
Виждам те…

Защо се бавят толкова?

Джейк крачеше напред-назад из стаята. След като прекараха повече от петнайсет минути седнали на леглото, Марика изведнъж стана и помоли да вземе лампата. Джейк също се изправи с радост. Напрежението се трупаше в него като вода в язовир, чиято стена заплашва да поддаде. Затова крачеше в мрака, в който единственият звук бе дрезгавото дишане на ловджийката. Марика тършуваше в съседната стая и на Джейк му се стори, че я чува да си говори сама.

След пет минути, които му се сториха цяла вечност, тя се върна с лампата. Беше пребледняла. В другата си ръка държеше едно от устройствата за разговори на далечно разстояние. Зеленият кристал лежеше в рамката си, заобиколен от паяжина от тънки сребристи влакна. Едва сега Джейк откри сходство между това устройство и капана за сънища на американските индианци. Капанът за сънища се изработваше от върбова клонка, която се свиваше на обръч, вързан със сухожилия и се украсяваше с пера и камъчета.

Марика вдигна устройството, което държеше в ръка.

— Намерих колекцията от говорители на магистър Захур. Този е за връзка с татко. Никой не ми отговори. Захур има и други говорители. Опитах ги до един. — Тя поклати глава. — Всички са на олимпиадата.

Джейк разбра ситуацията. Повечето хора сигурно са оставили говорителите си у дома. Само че през главата му мина по-тревожна мисъл.

— Или устройствата не работят — каза той. — Също като факлите и лампите. Ба’чук спомена, че човекът сянка отнел алхимията от светлинните кристали. Може същото да се е случило и с кристалите, използвани за разговори на далечни разстояния.

Марика сведе поглед към говорителя в ръката си. Седна отчаяно на леглото. Докосна с пръст изумрудения кристал в центъра на устройството, сякаш търсеше някаква връзка с баща си.

— Никой не разбира същността на тези кристали — прошепна тя. — Не и в самата й дълбочина.

Джейк седна до нея, тъй като знаеше, че момичето има нужда да си поговори с някого.

Марика го погледна с тъжна, крива усмивка, а очите й продължаваха да са изпълнени с тревога.

— Тези кристали крият толкова много загадки.

— Като например?

Тя сведе поглед към изумрудения кристал, вплетен в сребристата паяжина.

— В редки случаи от камъните се разнасят непознати гласове, които шепнат като призраци. Понякога изричат дума, друг пък половин изречение. Магистрите твърдят, че това са изкривявания в резултат на сблъсъка на вълните със скалите около долината. Но баща ми смята, че това може да са послания, които пътуват от други долини като Калипсос, от градове, които са разположени далеч, много далеч.

Като преплитане на телефонни линии, помисли си Джейк.

Думите й разпалиха любопитството му.

— Би било чудесно, ако подобни места наистина съществуват — каза Марика, макар в думите й да не прозвуча особено въодушевление. — Един ден ще се радвам да видя такъв град или долина.

Вратата в съседната стая се отвори с трясък и прекъсна разговора им.

След миг в лечебницата нахлу Пиндор, който бе преметнал през рамо одеяло, завързано като бохча.

След него влезе Ба’чук, понесъл запалени лампи, които бе открил по горните етажи.

Пиндор заговори, макар едва да си поемаше дъх.

— Съжалявам, че се забавих толкова. Ба’чук искаше да предупреди своите хора за човека сянка. В случай че се върне.

— Добре се е сетил — каза Джейк и протегна ръце, за да вземе одеялото.

— Какво искаш да направя сега? — попита Пиндор, макар още да се задъхваше.

Джейк посочи Ливия.

— Помогни на Мари да свали превръзката от рамото й. Намерете чиста вода и измийте раната.

Докато Пиндор и Марика се залавяха за работа, Джейк развърза одеялото и го разстла на пода. Айподът на Кейди беше разглобен на съставните си части. Джейк порови из тях и откри батерията. Надяваше се да не се е разредила. От единия ъгъл на батерията висяха две жички — червена и черна. Обели изолацията им със зъби. Не беше сигурен какво напрежение ще осигури, но веднъж бе близнал крайчеца на деветволтова батерия и електричеството в нея го бе разтърсило целия.

Джейк допря двете жички и от краищата им изскочиха искри. Остана доволен от резултата, взе батерията и отиде до леглото.

Марика бе сложила едната си ръка пред устата, а с другата придържаше Ливия за рамото. Пиндор отстъпи назад, за да му направи място.

Раната от стрелата бе дълбока, кожата около нея бе подута и сбръчкана. От раната, подобно на паяжина, тръгваха червени линии, които покриваха бялата кожа по ръката и врата на Ливия. Видът на раната крещеше: Отрова!

Джейк преглътна и събра целия си кураж.

— Мари, отдръпни се. Ба’чук, приближи светлината.

Джейк си пое дълбоко дъх, хвана батерията в дланите си и насочи оголените краища на жичките към кръвта, събрала се в раната на Ливия.

— Стойте назад — предупреди ги той, тъй като не знаеше какво може да се случи.

Трепереше, но пъхна жичките в кръвта и ги допря една до друга. Чу се лек пукот, който свидетелстваше за електрическо напрежение.

Джейк затаи дъх, но нищо друго не се случи.

Извади жичките от раната. Докато правеше това, те продължаваха да хвърлят искри и да пукат. Дори след като ги бе разделил!

— Джейк? — попита го Марика с неприкрита тревога.

Изведнъж жичките заподскачаха бясно в ръцете му.

От оголените им краища излязоха миниатюрни синкави огньове и обгориха плътта около раната. Джейк отстъпи назад, без да изпуска батерията от ръцете си. От жичките обаче продължиха да излизат потоци електрически огън и да потъват в раната. Джейк продължи да отстъпва чак докато гърбът му опря в стената. Марика, Пиндор и Ба’чук се разбягаха, очевидно се страхуваха от светкавиците, които прескачаха между батерията и ловджийката.

Ливия се затресе под завивките. Отметна глава назад в безмълвен вик. Сетне се вцепени.

— Одеялото! — извика Джейк. — Хвърлете го върху рамото й! Прекъснете веригата!

Марика и Пиндор се втурнаха покрай леглото и грабнаха срещуположните краища на одеялото. Вдигнаха го и го метнаха върху главата на Ливия, като по този начин прекъснаха електрическия огън.

Джейк усети прекъсването на веригата като ритник в слабините. Силата му го запрати обратно към стената. Батерията изпращя силно и започна да изпуска черен пушек. Тъй като се боеше да не би димът да е отровен, Джейк я захвърли в съседната стая.

Сетне се втурна към леглото. Ливия лежеше неподвижно под одеялото, приличаше на мъртва. Може би наистина бе мъртва. Тялото й не помръдваше.

Джейк повдигна единия край. Лицето на ловджийката бе отпуснато, очите й — отворени.

Марика и Пиндор отстъпиха ужасени назад. Очите на Ливия бяха чисто черни, приличаха на полирано парче обсидиан. Дали не я бяха убили?

Изведнъж дясната й ръката изскочи изпод завивката и улови Джейк за китката. Пръстите й се свиха, бяха достатъчно силни, че да счупят костите му. Тялото на Ливия подскочи като детска играчка на пружина, носът й се озова на сантиметри от лицето на Джейк. Черните й очи се впиха в него, изпълнени със зловещ блясък.

Виждам те…

Тези думи не бяха произнесени от Ливия. Джейк позна гласа, беше същият глас, който чу, когато се озова на този свят. Глас, долетял сякаш от отворена гробница, дрезгав и стар, дори древен, глас, който прозвучава от място, където писъците и кървищата са нещо обикновено.

Преди Джейк да направи опит да се освободи, ръката на Ливия се отпусна безжизнено и падна от китката му. Ловджийката се строполи на леглото.

Джейк отстъпи крачка назад и разтри китката си. Какво се бе случило току-що? Спомни си как рубиненият кристал бе прогорил масата. Дали електричеството не бе освободило силите на злото, затворени в парченцата кръвен камък? Ако това беше така, какво щеше да стане сега? Злото щеше да ги погълне или изгори? Имаха ли сили да му противостоят?

Ливия, която лежеше неподвижно на леглото, изведнъж се разтърси от силни хрипове, които я давеха, сетне си пое дълбоко дъх — толкова дълбоко, че на Джейк му се стори направо невероятно — сякаш изплуваше на повърхността, след като се бе спуснала в най-дълбоките дълбини на океана. Очите й се завъртяха трескаво, сетне погледът й се успокои. Зениците й не бяха вече черни, а ледено сини.

— К-к-къде съм? — прошепна тя с дрезгав глас.

Марика пристъпи напред.

— Ловджийко Ливия, ти си в Калипсос.

— Познавам те… — Ливия се закашля силно, сякаш се опитваше да прочисти дробовете си от някаква мръсотия. — Ти си малката Мари. Дъщерята на Балам.

— Точно така! — въздъхна Марика с облекчение.

— Какво се случи?

— Беше отровена от стрела с кръвен камък.

Очите на ловджийката се разшириха, сякаш внезапно си спомни кошмарна случка. Слабата й трепереща ръка едва успя да отметне одеялото от рамото й. Раната изглеждаше същата, но отровните червеникави линии бяха изчезнали.

— Мисля, че успя — обърна се Пиндор към Джейк.

Джейк усети прилив на облекчение и гордост, но споменът за онези черни очи не го напускаше.

Ливия като че ли не се радваше особено, че е оцеляла. Във всеки случай изражението на лицето й стана още по-напрегнато и разтревожено. Джейк виждаше как тя бавно възвръща паметта си, съзнанието й приличаше на чаша, която все по-бързо и по-бързо се пълни с вода.

Ливия протегна ръка към Марика и я дръпна за ръкава.

— Откога съм… кой ден е днес?

Марика се опита да я успокои.

— Днес е пролетното равноденствие.

Ливия реагира така, сякаш някой я бе пронизал с нож в корема.

— Не! — извика и се опита да стане, но очевидно бе прекалено слаба.

Марика коленичи до нея.

Ливия я хвана за ръката, този път стисна по-силно.

— Той идва.

Джейк подскочи, като чу познатите думи.

— Кралят на черепите — настоя Ливия. — Улових гракил край Блатото на огнените плевели. Преди да му прережа гърлото, той ми каза. Щели да ни нападнат с всички сили. В нощта на равноденствието.

Думите на ловджийката бяха изпълнени със страх и увереност.

— Калверум Рекс ще дойде тази нощ!