Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и кралят на черепите (10)

8.
Чужди в чужда земя

Джейк влезе в открития вътрешен двор на замъка с опряно в гърба копие. В средата на двора, в подножието на дърво с размерите на гигантска секвоя, се бяха излегнали войници, които се заливаха от смях. Вляво, долепени до стените на замъка, се издигаха каменни конюшни и кошари с дъсчени огради.

Динозаврите, използвани като ездитни животни от войниците, изпръхтяха тихо, усетили близостта на дома и храната. Двата отиса изпънаха вратове, но ездачите им ги пляснаха леко по хълбоците с къси пръчки, наподобяващи нагайки, подръпнаха поводите и им заговориха успокоително. Ездачите на слонове в Индия контролираха животните си по същия начин.

Когато преминаха през портата, към тях се приближи група войници. Идваха от тренировъчния плац, разположен в другия край на двора, където и в момента се провеждаха упражнения с мечове и копия. Плацът бе заобиколен от двуетажни казарми. Висок мъж с шлем, украсен с пурпурни пера, водеше войниците.

— Кавалерията — прошепна Марика на Джейк. — Херонид се обучава, за да се присъедини към техните редици.

Херонид пристъпи напред и поздрави войника с пурпурния шлем, повдигайки десния си юмрук до гърдите.

— Центурион Гай, водим тези чужденци, за да ги представим пред съвета на старейшините.

Центурионът хвърли бегъл поглед към Джейк и Кейди. Единствената му реакция бе леко трепване на очите.

— Смятаме, че това са шпиони, изпратени от Калверум Рекс — добави Херонид и изпъна гърба си до такава степен, че Джейк се притесни да не счупи някой прешлен.

Центурионът огледа изпитателно Джейк и Кейди. Строгият му поглед омекна, в очите му заиграха весели пламъчета. Бръчките около ъгълчетата на очите му се задълбочиха и издадоха, че мъжът често се смее. Джейк хареса Гай, макар центурионът все още да не бе промълвил нито дума.

— Ако това са шпиони — каза той, — тогава Калверум е започнал да ги обучава от невръстни деца.

Херонид отмести поглед. Съмнението, прозвучало в гласа на центуриона, накара лицето му да почервенее като цвекло. Хвърли бърз поглед към Пиндор, сякаш обвиняваше по-малкия си брат. Все пак, в опит да запази достойнството си, Херонид се обърна отново към центуриона и изломоти:

— Не трябва ли съветът на старейшините да реши подобен въпрос и да прецени…

Центурион Гай тупна Херонид по рамото, за да го накара да замълчи.

— Прав си, млади Херонид. Тези двамата трябва да бъдат отведени пред съвета. Странни знамения съпровождат появата им тук. Особено последните новини, които идват от съгледвачите ни в дълбоката джунгла… поне онези, донесени от малцината, успели да се завърнат…

Лицето му помръкна и той кимна към двамата ездачи.

— Аз ще ги отведа пред съвета. Вие двамата се върнете на постовете си при градските порти.

Гай размени няколко думи с малко момче, облечено в тога, препасана с колан, сетне се обърна към Джейк и Кейди. Момчето хукна към замъка. Вероятно бе куриер, изпратен да извести за тяхното пристигане.

— Аз съм Марк Гай, първи центурион на кавалерийската гвардия.

— Джейк… Джейк Ренсъм. Това е сестра ми Кейди.

— Катрин Ренсъм — поправи го сестра му и изпъна гръб, за да изглежда малко по-висока, макар да се поизчерви от вниманието на центуриона.

Гай кимна.

— Имената ви са също толкова странни, колкото странни са и дрехите ви. Ако ме последвате, ще помолим съвета за аудиенция. — Погледна към Херонид, който стоеше редом с Пиндор и Марика. — Вие също трябва да дойдете и да докладвате пред съвета.

Пиндор, който стоеше вдясно от Джейк, изстена тихичко. Очевидно не се радваше, че ще трябва да обяснява къде са ходили двамата с Марика. От друга страна, Марика кимна енергично, готова да помогне с каквото може и да докаже, че е била права по отношение на чужденците.

Всички заедно потеглиха към главния вход на замъка. Когато минаха под сянката на дървото, Джейк чу шумолене над главата си и погледна нагоре. На по-ниските клони бяха накацали дребни създания с кожени криле и остри глави.

Малки птеродактили.

— Някакви новини от ловците, излезли в полето? — попита Гай един от почиващите си войници, който веднага застана мирно.

— Не, центурион Гай. Нито един остропер не се е завърнал от джунглите през последните две седмици. Подготвяме нови, които трябва да заминат днес. — Мъжът посочи войник, който седеше на стол. Между краката си стискаше малък птерозавър и увесваше на врата му миниатюрен сребрист тубус, наподобяващ миниатюрно седло.

— Изпращаме по две ескадрили дневно, както гласят заповедите — каза войникът, който крачеше сковано редом с Гай, — но нито една не се е завърнала.

Седналият войник приключи работата си, стана и подхвърли малкия птерозавър във въздуха. Животното прелетя над двора, плясна силно с крила, прелетя над стените на замъка и се понесе напред.

Джейк проследи полета му, сетне погледна клоните, по които бяха накацали множество птерозаври. Явно ги използваха като куриери. Също като пощенските гълъби в неговия свят.

Загледал се в дървото, Джейк удари коляно в един сандък, оставен на земята. Отвърна му съскане. Сандъкът всъщност бе дървена клетка с решетки от едната страна. В далечния й ъгъл се бе свило някакво животно. Джейк не успя да определи какво е то, но очевидно не желаеше да бъде обезпокоявано. Зърна само чифт златисто жълти очи, отразили светлината на залязващото слънце.

Водено от любопитство, момчето пристъпи напред, но съществото изведнъж се хвърли към решетките. На размери не бе по-голямо от неговото куче Уотсън. Козината му бе настръхнала, а зурлестото му лице бе заобиколено от къса грива. От устата му стърчаха зъби колкото дланта на Джейк. Съществото се изплю и изсъска. Озъби се и разкри зъбите в пълната им дължина.

Прилича на саблезъб тигър, но е по-малък, помисли си Джейк. Вероятно е ранен предшественик на по-големите саблезъби котки, нещо като Rhabdofelix.

— Назад, момче! — предупреди го пазачът.

Суматохата привлече вниманието на центуриона.

Войникът до него обясни:

— Един от нашите патрули го е заловил в Свещената гора. Решили са да опитат да го дресират. Едва ли е на повече от годинка. Най-вероятно е на девет луни.

Гай се наведе.

— Девет? Ще порасне доста едричка!

Войникът до него въздъхна.

— Но е прекалено дива, прекалено опасна. Едва не отхапа ръката на ловемайстор Рул. Пазим я, за да я използваме като примамка по време на учебен лов.

Джейк се напрегна. По време на разговора отново бе пристъпил по-близо до клетката и бе надникнал в нея. Готвеха се да убият животното.

Впоследствие Джейк не бе в състояние да обясни защо го направи. Хвърли поглед през рамо и посегна към резето на клетката. Кейди го забеляза и предупреди безмълвно: Не!

Брат й отвърна на погледа й с вдигнати вежди. Понякога Кейди наистина се държеше егоистично и надменно, но станеше ли въпрос за животни, изпаднали в беда, сърцето й омекваше. Миналата година дори бе накара мажоретния си състав да участва в кампания за подкрепа на местния приют за животни.

Кейди подбели отчаяно очи и обърна гръб на Джейк. Посочи към другия край на двора и извика рязко, с нотка на ужас в гласа:

— Какво е онова нещо там?

Както обикновено ставаше, когато Кейди изпищеше, всички поглеждаха в нейната посока.

Джейк използва суматохата, отвори резето и се отдръпна за няколко крачки встрани. Огледа се. Никой не го беше видял. Дори котката. Тя си остана свита в далечния ъгъл на клетката. Джейк рискува и просъска Тръгвай!, за да я накара да се размърда.

Най-накрая котката пристъпи към решетките и открехна вратата с нос. Измъкна се тихичко, приведе се ниско към земята и нави опашка като въпросителна; цялата й поза издаваше подозрителност и предпазливост. Не откъсваше поглед от Джейк. Ноздрите й потрепнаха, поемайки неговата миризма. Наострените й уши се въртяха като радиопеленгатори.

— Бягай! — подкани я тихичко Джейк и посочи към отворените врати на замъка.

Котката напрегна мускули и побягна с удивителна скорост. Единственото свидетелство за бягството й долетя откъм дървото, където уплашените остропери размахаха панически крила и отлетяха от клоните.

Крясъците им привлякоха вниманието на войниците — първо нагоре, към небето, сетне надолу, към отворената врата на клетката.

Котката профуча през портата и изчезна в лабиринта от улици на града. Неколцина войници хукнаха подире й, но Джейк се съмняваше, че ще успеят да я хванат.

Наложи му се да положи сериозни усилия, за да запази невинното изражение на лицето си. Долови искрите в очите на Марика. Тя го изгледа в продължение на няколко секунди, преди да отмести поглед.

Дори да бе заподозряла нещо, определено нямаше да го издаде.

Центурион Гай заговори рязко и посочи замъка:

— Достатъчно. Не трябва да караме старейшините да ни чакат.

Замъкът Калакрис заемаше далечната половина от просторния двор. Джейк огледа укрепленията му, докато приближаваха главния вход. Проточи врат и видя нещо лъскаво на върха на дясната кула. Лъчите на залязващото слънце хвърляха ярки отблясъци върху куполовидна постройка от кован бронз. Приличаше на астрономическа обсерватория.

Преди да успее да я разгледа по-обстойно, те преминаха първо през каменен свод, после през огромни врати. Джейк очакваше вътрешността на замъка да бъде мрачна и потискаща. Вместо това се озова в преддверие, чиито пъстроцветни гоблени по стените и килими по пода му придаваха топлина и уют. Въздухът бе приятно свеж, явно бе добре изолиран от жегата навън. Огромен бронзов свещник осветяваше помещението, но не посредством блещукащи пламъчета на свещи. Светлината, която струеше от тях, не трепваше.

Джейк реши, че става въпрос за електрически крушки, но формата им бе неправилна и ъгловата. Приличаха на парчета кристал, всяко от които излъчваше ярка светлина, от която го заболяха очите.

Джейк се намръщи и отмести поглед. Какво ли захранва тези кристали?

Гай ги поведе надолу по пътеката, която минаваше по средата на продълговата тясна зала. От двете й страни бяха наредени дървени пейки като в черква, всичките бяха обърнати към далечния край на залата. И всяка пейка беше украсена със символи досущ като рицарски гербове.

Знамена.

Марика забеляза интереса му и каза:

— Знамената символизират всяко едно от Изгубените племена.

Спряха в другия край на залата пред поредица от високи тесни прозорци, от двете страни на които се извисяваха сводове. Под прозорците се издигаше подиум на две нива с разположени върху него маси като в съдебна зала; на всяко ниво имаше три високи стола.

Откъм левия свод се появиха трима мъже с угрижени лица. Това бе общото между тях, но във всичко останало бяха много различни. Единият носеше дрехи като тези на Пиндор и Херонид, а на главата си имаше корона от лаврови листа.

До него крачеше възрастен мъж с азиатски черти, напълно плешив, ако не броим дългите бели мустаци, които се спускаха под брадичката, и тънката му брада. От другата му страна вървеше жена на средна възраст със сплетени червеникави коси, облечена в зелена туника и панталони. На главата си носеше шлем с два извити рога.

— Върховният съвет на Калипсос — прошепна Марика.

Пиндор отстъпи назад с копието в ръка, опита се да се скрие зад гърба на Гай.

Усетила тежките погледи на членовете на съвета, Кейди застана по-близо до Джейк.

Преди някой да каже нещо, от десния свод прозвуча рязък глас:

— Новодошли! Това е невъзможно! Но ако е истина… можеш ли да си представиш?

Мъжът, който говореше, се появи след миг. Беше нисък, със сива, леко разчорлена коса, сякаш току-що бе станал от сън. Парчето плат, привързано около раменете му и наречено пати, украсено с пера по ръкавите, определено бе маянско.

Подире му се тътреше друг мъж. Беше толкова широк, колкото и висок. Шишкото бе облечен с дълга роба с качулка, макар качулката да бе свалена и да разкриваше гъста кафява коса, обръсната на темето. Приличаше на средновековен английски монах. Монахът посочи групичката им и маят се обърна. Облещи очи и пристъпи към тях.

— Мари? — попита той. — Какво правиш тук, скъпа? Защо не си на училище?

— Татко, двамата с Пиндор…

Татко? Джейк я погледна.

Прекъсна я силен, плътен глас, който прогърмя от горната маса.

— Пиндор?

Мъжът с короната от лаврови листа стана от стола си. Очите му зашариха из залата. Пиндор се показа неохотно.

— Какво става? Каква беля сте направили пак с твоята приятелка? Пак ли сте погодили номер на някого?… Ако губите ценното време на съвета…

— Не, татко — каза Пиндор със забити в пода очи. — Не е беля.

Преди някой да успее да обясни, през свода зад гърба на монаха се появи трети мъж. Движеше се безшумно и беше слаб като сянката на слънчев часовник. Носеше плътна черна роба, която се влачеше по пода. Главата му бе обръсната, кожата му бе мургава, видът му бе отблъскващ. Очите му бяха студени и безизразни. Погледът му обходи групичката, без да издаде никаква емоция. Това, което правеше вида му още по-страховит, бяха татуировките на челото, нанесени с червено мастило. Татуировките бяха на египетски йероглифи.

Мъжът се присъедини към първите двама и заедно прекосиха по-ниския подиум и заеха местата си. Джейк забеляза, че всеки от тях носи на врата си сребърно синджирче, на което бе окачено сребърно чукче.

Джейк погледна Марика. Тя прошепна едва доловимо:

— Тези тримата са магистрите… магистрите на алхимията.

Бащата на Пиндор остана прав на горното ниво.

— След като съветът се е събрал в пълен състав, нека разберем кои са тези чужденци и каква опасност представляват за Калипсос.

Джейк усети тежестта на шест чифта очи да се насочва към него и сестра му.