Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и кралят на черепите (16)

14.
Среднощно покушение

Трудно е да се каже какво точно го събуди.

В един момент Джейк бе потънал в дълбок сън, в следващия — бе съвсем буден в малката си спалня. Стаята бе потънала в непрогледен мрак. Прозорецът бе леко открехнат, а вратата — здраво затворена. Не се чуваше никакъв звук.

И все пак нещо го бе събудило.

Увит в завивките си, Джейк се опита да разбере защо се чувства толкова напрегнат. Всяка фибра, всеки нерв от тялото му бяха опънати до краен предел. Обходи с поглед стаята, като в същото време не смееше да диша. Успя да види очертанията на гардероба, разположен в съседство с леглото му. Но нищо друго. Нито някоя сянка помръдна, нито нещо прошумоля.

И въпреки това Джейк знаеше, че не е сам. Не бе в състояние да обясни откъде идва тази увереност, но беше сигурен. Косъмчетата по ръцете му настръхнаха. Някой — или нещо — се намираше в стаята с него. Усещане как нечий поглед го следи от мрака.

Сетне го чу — тихичко жужене, досущ като това от пчелен кошер. Започна, след което мигновено спря. Джейк не бе състояние да определи откъде бе дошъл звукът, но кръвта му замръзна. Този звук бе плашещо непознат. И идваше от неговата стая.

Очите му го заболяха от опитите да проникнат в най-тъмните ъгълчета. Сърцето му биеше до пръсване. Тогава чу тих, потаен шум.

Звучеше като драскане с нокти по дърво. Джейк не знаеше какво издава този звук, но бе сигурен, че приближава. Пръстите му сграбчиха одеялото и го повдигнаха по-близо до брадичката му. Събра крака към гърдите си.

На малката масичка до леглото му имаше лампа. Марика му бе показала как да включва и изключва кристала. Той обаче се страхуваше да извади ръка от одеялото и да я протегне към лампата.

Звукът определено приближаваше. Сетне отново започва онова странно жужене.

Какво беше това?

Джейк напрегна поглед. Очите го заболяха. Откъм края на леглото му се надигнаха тъмни сенки и затанцуваха във въздуха. Не бе в състояние да го понесе. Протегна рязко ръка към нощната лампа и драсна с нокът кристалната крушка. Тя иззвъня и светна ярко. Джейк затвори очи за миг, непривикнал със светлината, сетне впери поглед в онова, което бе кацнало на таблата на леглото му.

Беше огромно черно насекомо с размерите на малко куче и с рачешки щипки отпред. От двете му страни бяха разперени крила като на водно конче. Когато Джейк отстъпи леко назад, крилата забръмчаха и издадоха познатото вече жужене. Насекомото се вдигна във въздуха подобно на хеликоптер.

Изневиделица от гърба му изникна извита опашка като на скорпион, завършваща със зловещ шип, дълъг колкото показалеца на Джейк. На светлината на лампата Джейк видя, че от шипа капе отрова, а гигантските щипци изщракаха.

Искаше да изпищи, но ужасът бе сковал гърдите му.

Огромният скорпион полетя напред и внезапно се хвърли към Джейк. Момчето реагира инстинктивно, припомняйки си разказа на майка му за това как канибалите в Папуа Нова Гвинея улавяли жертвите си в капан.

Когато страховитият звяр пикира към него, той сви ръце и крака, сетне изрита одеялото във въздуха и то полетя като мрежа, която падна върху скорпиона, омота се около него и го свали на земята. Джейк стана от леглото, както си беше бос и гол. Не разполагаше с никакво оръжие.

Огромното насекомо падна между него и вратата. Замята се и заподскача под одеялото. Джейк трябваше да го прескочи. Тогава една от черните щипци проряза плата и скорпионът я размаха диво. Още малко и щеше да се освободи. Джейк отстъпи назад и се блъсна в нощната масичка, а лампата едва не се претъркули на земята.

Лампата!

Джейк посегна зад себе си и я хвана.

Скорпионът започна да се промъква през дупката в одеялото. Джейк скочи напред, вдигна лампата над главата си и замахна силно. Нещо изпращя, изстреля течност и опръска босия му крак.

За секунда-две Джейк замръзна от погнуса.

Скорпионът разкъса одеялото и измъкна над него опашката с жилото, насочи го право към прасеца на Джейк. Момчето замахна с лампата и го отблъсна встрани. Жилото успя само да одраска десния му крак, след което удари каменния под. От острието покапа отрова.

Въпреки това изгаряща болка прониза мястото, където жилото го бе одраскало.

Опашката се надигна отново.

Джейк не се поколеба и заудря с лампата по одеялото отново и отново, сякаш се опитваше да забие колче за палатка в замръзнала земя. Изпод одеялото почете черна течност. Джейк продължи да удря, докато отровното насекомо не престана да мърда.

Тогава той пусна лампата и отстъпи неуверено назад.

Десният му крак гореше като запален факел, но все пак успя да докуца до вратата, да я отвори и да извика:

— Помощ!

Викът му прозвуча по-скоро като стон. Трополенето обаче би трябвало да е събудило Марика и баща й.

Вратите на техните стаи се отвориха. Марика бе облечена в дълга нощница, а баща й излезе с роба, дълга до глезените. Балам направи знак на Марика да остане на място и се втурна към Джейк.

Джейк се опита да обясни, но беше изпаднал в шок. Посочи с ръка към спалнята, към купчината на пода.

Балам надникна под одеялото.

— Отровна опашка! — Той се обърна към Джейк и го улови за раменете. Огледа цялото му тяло. — Ужили ли те?

— Одраска ме — каза Джейк и посочи десния си прасец.

От раната се бе процедила тънка струя кръв, но кожата около драскотината вече бе станала яркочервена. Джейк се почувства замаян и ако Балам не го държеше за раменете, сигурно щеше да се свлече на пода.

Балам извика на Марика:

— Донеси одеяло! После ми помогни да го свалим долу!

Джейк махна с ръка, опита се да им каже да не се притесняват толкова, може и сам да слезе. Тогава светът се завъртя пред очите му и той пропадна в мрака.

 

 

— Събужда се — прошепна нечий глас; прозвуча толкова слаб и далечен, почти като радиостанция, която не е добре настроена.

Когато Джейк простена и отвори очи, мракът постепенно се разсея, прогонен от светлина. Той си пое дълбоко дъх, толкова дълбоко, че целият потрепери, за да прогони замайването. Едва тогава погледът му се проясни.

— Помогни ми да го изправим — изрече глас досами ухото му. Принадлежеше на бащата на Марика. Ръката му го улови за рамото.

Когато Джейк се посъвзе, двамата успяха да го изправят в седнало положение. Видя, че се намира в дневната, увит в одеяло и положен върху масата. Марика стоеше на няколко крачки встрани. Разтревожена, тя бе притиснала устата си с ръка. Магистрите Осуин и Захур също бяха тук. Пълничкият магистър бе облечен в раирана нощница, която достигаше върховете на пръстите му и носеше нощна шапка от същия плат. Приличаше на уголемена версия на някое от джуджетата на Снежанка. Очевидно бе дошъл тук направо от леглото си.

Под очите на Захур имаше тъмни кръгове. Той бе приклекнал до масата и държеше глезена на Джейк.

Балам продължи да го придържа за рамото.

— Как се чувстваш?

Устата на Джейк беше пресъхнала. Едва успя да кимне.

Балам стисна рамото му, за да му вдъхне кураж.

— Голям късметлия си, Джейк Ренсъм. Малцина оцеляват след ужилване от отровна опашка. Ако острието се бе забило малко по-дълбоко…

Джейк разбираше, че магистърът се опитва да го успокои, но очевидно не се справяше добре със задачата си.

Захур продължаваше да го дължи за глезена. Прасецът му бе увит с дебела кафява превръзка, която изглеждаше влажна. Сигурно бе намазана с някаква отвара, която да извлече отровата от раната.

Превръзката обаче помръдна. Джейк почувства пристягане около прасеца, сетне хватката се отпусна.

— Блатните пиявици стават неспокойни — каза Захур. — Това е сигурен признак, че кръвта е изчистена от отровата.

Той се пресегна и взе купчината пиявици, увили се около крака на Джейк. Една по-голяма пиявица не искаше да го пусне и се наложи магистърът да я дръпне по-силно. Тя се отдели с влажно мляскане. Тръпки побиха Джейк при вида на пиявиците, които се гърчеха в ръката на Захур. Магистърът ги пусна в буркан с мътна вода, където те продължиха да се извиват и гърчат.

Стомахът на Джейк правеше същото.

Кракът му обаче изглеждаше добре, ако не броим следите от смукалата на пиявиците около драскотината. Зачервяването бе изчезнало, Джейк не усещаше и изгарящото парене.

— Ще се оправи — каза Захур. — Остави го да почива до обяд и ще се оправи.

Магистър Осуин пристъпи на дебелите си като дървесни дънери крака.

— Остава да изясним въпроса как отровната опашка се е озовала в стаята на момчето.

Балам помогна на Джейк да слезе от масата и го настани на един стол. Марика пъхна чаша горещ шоколад в ръцете му. Пръстите на Джейк я обвиха, наслаждавайки се на топлината. Отпи от шоколада, стори му се най-вкусното нещо, което някога е слагал в устата си.

Осуин скръсти ръце.

— Проверих стаята му горе. Капаците на прозореца бяха затворени.

— Възможно е да е влязла през прозореца по-рано през деня — каза Балам. — Вероятно е искала да избяга от обедната жега и е потърсила прохлада в стаята, а когато се е стъмнило, е излязла от скривалището си — изпод леглото, зад гардероба…

Джейк присви пръсти около чашата. Оттук насетне щеше да проверява хубаво всяко ъгълче на стаята си.

Балам се обърна към Джейк.

— Отварял ли си прозорците през деня?

Джейк се замисли за миг. Спомни си, че ги отвори сутринта, след като се събуди от кошмара, който бе сънувал. Кимна бавно.

— Мисля, че да.

Осуин присви очи, очевидно не бе доволен от отговора.

— Въпреки това е изключително необичайно отровна опашка да се озове толкова далеч от джунглата.

— Понякога летят над града — каза Балам.

Захур се изправи и каза:

— Опасявам се, че вината е моя. Когато чух какво животно е нападнало момчето, проверих клетките си. Държа долу шест отровни опашки, за да изследвам свойствата на тяхната отрова. Заварих една от клетките празна, с отворена врата. Нямам представа кога е успяла да избяга. Бях прекалено зает с грижи за ловджийката Ливия.

Изражението на египтянина стана още по-мрачно.

— Сега трябва да се върна при нея. С всеки изминал час отпада все повече.

Той взе буркана с пиявиците и тръгна към вратата.

— Благодаря ти за грижите — извика подире му Балам.

— Да… благодаря — каза и Джейк.

Захур не пророни нито дума и излезе през вратата.

Осуин махна пренебрежително с ръка.

— Не ме интересува какво казваш. Цялата история вони като скункс. Отровната опашка може да е долетяла, но може и да е подхвърлена от някого.

— Подхвърлена? — намръщи се Балам.

— За да убие момчето.

Балам погледна строго Осуин и му даде знак с леко поклащане на главата, сякаш искаше да каже Не пред децата.

Джейк се изправи на стола си.

— Кой ще иска да ме убие?

Осуин сви рамене.

— Вероятно някой от шпионите на Краля на черепите. Възможно е да се бои от твоята на-ука. Във всеки случай, ти си нов, неизвестен фактор в играта, която Калверум играе. Може би иска да те отстрани от игралното поле.

— Осуин, достатъчно — каза Балам. — Ще уплашиш момчето и ще го накараш да се страхува дори от собствената си сянка.

Осуин въздъхна.

— Може би е време всички да станем малко по-предпазливи. — Той поклати глава и се затътри към вратата. — А може би съм преуморен. Събудиш ли се посред нощ, всичко ти се струва мрачно и потискащо.

След като Осуин си тръгна, Балам докосна Джейк по рамото.

— Не го слушай. Сигурен съм, че става въпрос за нещастно стечение на обстоятелствата. Абсолютна случайност.

Думите на пълничкия магистър не излизаха от ума на Джейк. Баща му веднъж каза: Думите са като куршуми, веднъж изстреляни, не могат да се върнат обратно. И тези куршуми го бяха поразили дълбоко.

Ако не ставаше въпрос за злощастна случайност, кой би могъл да остави скорпиона под леглото му? Джейк си представи египетския магистър в тази роля, но той сам бе признал, че отровната опашка е избягала от подземните му лаборатории. Погледна и към тясната врата в далечната стена на дневната. Сети се как бе намерил дрехите си изпрани и сгънати. Ба’чук бе идвал през нощта, без да го събуди. Кой още знаеше за стълбището на прислугата, което се виеше тайно във вътрешността на кулата? Убиецът можеше да бъде всеки.

Джейк остави чашата си на масата. Обзеха го нови страхове и той изгуби интерес към топлия шоколад. Ако не става въпрос за случайност…, ако някой наистина се опитваше да го убие…

Балам забеляза безпокойството на лицето му.

— Какво има?

— Кейди… сестра ми…

Не бе необходимо да казва нищо повече. Очите на Балам се разшириха. Той веднага разбра какво го тревожи и това уплаши Джейк още повече. Въпреки опита на Балам да омаловажи нападението и да го представи като случайност, магистърът явно бе стаил подозрение, което не бе изрекъл на глас.

— Ще се кача в Астромикона и ще се свържа с Борнхолм. Ще се погрижа сестра ти да е в безопасност. — Магистърът тръгна към вратата, както бе облечен в робата си. Джейк понечи да го последва, но се олюля. Балам го посочи с ръка. — Остани тук. Мари, погрижи се да си почива. Притопли му какаото.

— Да, татко.

След като тръгна, Марика придърпа един стол по-близо до Джейк и седна. Настъпи неловко мълчание, което продължи повече от обичайното, може би защото Джейк беше полугол под одеялото. След това обаче тя се обърна към него и заговори уверено.

— Видях какво си направил с тази отровна опашка — каза тя. — Ба’чук ми помогна да почистим, докато пиявиците те лекуваха от отровата.

Марика бръкна в джоба си, извади нещо и го остави на масата. Беше жилото на скорпиона.

— Народът на ур вярва, че трябва да отдава почит на убитото животно, затова ловецът трябва да запази късче от него.

Джейк отказа да го докосне.

— Сварих го, така че е чисто от всяка отрова — каза момичето, след като видя изражението на Джейк. — Безопасно е.

Той подаде предпазливо ръка изпод одеялото и докосна жилото. Това нещо едва не го бе убило. Взе го и го огледа. Един ден щеше да го постави в своя собствена витрина с артефакти, куриози и трофеи. Идеята му помогна да потисне прилива на ужас. Дори отслаби тревогата му по адрес на Кейди. Тя сигурно беше добре.

— Благодаря, Мари.

Тя отмести поглед прекалено бързо дори мъничко се изчерви.

— Ба’чук предложи да ти го дам. Идеята беше негова. Изглежда много те харесва.

Джейк си спомни как неандерталчето бе допряло пръст до устните си.

Марика внезапно се изправи.

— Искаш ли да ти стопля какаото?

Преди да успее да отговори, тя грабна чашата му и я отнесе до един бюфет край стената. Върху триножник, поддържан от четири искрящи рубинени кристала, бе поставена керамична стомна. От нея се вдигаше лека пара. Марика взе стомната и внимателно доля чашата му.

Върна се при масата. Червенината бе изчезнала от лицето й, заменена от тревога. Погледна към входната врата, сетне отново към Джейк. Докато той топлеше ръцете си на чашата, Марика седна до него. Беше сбърчила замислено чело.

— Какво? — попита Джейк.

Тя поклати глава.

— Не, кажи ми.

Тя се замисли за миг, сетне заговори:

— Не съм казала на баща ми това, а може и така да ми се е сторило, не знам. Но си спомням, че през нощта се събудих по някое време. Не беше много късно. Стори ми се, че чувам шум в хола, но когато се заслушах, беше тихо. Не му обърнах повече внимание. Заспах. А може и нищо да не съм чула.

А може и да си чула.

Преди да продължат разговора, вратата се отвори рязко и в стаята нахлу бащата на Марика, останал без дъх, с хриптящи от задух гърди. Явно бе тичал по стълбите.

Джейк скочи на крака, обзет от страх за съдбата на сестра си.

Балам му махна да седне.

— Тя… тя е добре — едва изрече той. — Свързах се с Борнхолм, разтревожиха се много, но там всичко е наред. — Балам стигна до масата и се опря с ръка на нея. — Виждаш ли, сигурно е случайност, както предположих.

Вълна на облекчение, че Кейди е в безопасност, обля Джейк, но не успя да прогони напълно подозрението, затаило се в сърцето му. Не можеше да забрави думите на магистър Осуин.

А думите са като куршуми…

Джейк стисна в дланта си жилото на скорпиона. Погледна Марика и прочете същото съмнение в очите й. Кой каквото ще да казва, но Джейк бе сигурен, че нападението не е било случайно.

Кой обаче искаше смъртта му?