Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

7.

Истанбул, май 2000

Седнал в бежовото кресло в стил Бержер пред големия прозорец, който гледаше към улицата, Синан с нежелание погледна към масичката пред себе си. Поколеба се да остави чашата с уиски. Изпитваше силна тъга, която не знаеше от какво е продиктувана. Душата му бе стегната като в менгеме. В гърлото му сякаш беше заседнала топка. Изпи на един дъх уискито. Легна на голямото легло. Не беше пиян. Дори бе изумително трезв предвид изпитото количество алкохол. Чувстваше, че дори да изпие литри алкохол тази вечер, пак няма да се напие.

Помисли за приятелството си с Джем. Изминали бяха много години. С Джем се запозна в началото на кариерата си и започнаха да работят заедно в рекламния сектор. Фирмата им тогава не беше голяма, но те успяха да я разработят. Джем му отстъпи една част от акциите си, без да се поколебае. „Постигнахме заедно този успех, това е твоят дял“ — каза. От ранните младежки години бяха все заедно. Работеха заедно, заедно се развличаха, почиваха и флиртуваха с момичетата. Онези легендарни партита на Джем бяха немислими без Синан. Двамата бяха като братя.

Джем никога не бе имал брат, но Синан преди много години бе изгубил брат си в жестока мотоциклетна катастрофа. Една нощ, докато седеше в стаята си, звънна телефонът и като чу в слушалката виковете на майка си, разбра, че нещо лошо се е случило. Веднага отидоха в болницата, но беше късно. Сърцето му се разкъсваше най-вече заради разправията същата вечер за онзи проклет мотор. И точно след тази кавга…

С Джем се запозна след доста време, когато успя да облекчи мъката на майка си и се научи да носи тази болка със себе си. Като се изключеха някои служебни спорове и стресът от работата, досега не се бяха сблъсквали със сериозен проблем. Вярваше, че никой друг в живота не го разбира така добре, както Джем.

Замисли се. Опитваше се да възстанови всеки един спомен. Някой изпуснат детайл или спомен, върху който не бе се замислял, в един момент можеше да промени много неща. Знаеше, че има неща, които Джем не понасяше у жените. Някой непознат можеше да помисли, че прекалено много обича жените, но Синан знаеше, че е точно обратното. Досега приятелят му не беше се привързал към нито една жена. Връзките му не продължаваха повече от един-два месеца. Женитбата бе само тема за подигравки за него. Твърдеше, че тази институция е създадена само за да заробва хората. Въпреки това жените не можеха да му откажат. Освен чара притежаваше й нещо дяволско в себе си.

Имаше дори случаи, когато се обзалагаха кой от тях коя жена ще успее да прелъсти. Синан твърдеше, че търси любовта, но всъщност не бе срещнал жена, която да го удовлетвори. И Джем го знаеше. В продължение на години не бе срещнал жена, която да го впечатли и да му хареса. Още от първия път, когато видя Бахар, сякаш изгуби способността си да разсъждава. Непрекъснато си я представяше как отмята черната си коса, как слага очилата с кафяви рогови рамки, които ползваше при четене, тонът, с който си поръчваше утринното кафе с мента, сгънатото кутре, когато държеше кафената чашка. Синан бе запомнил всичко това.

В продължение на седмици наблюдава Бахар. Изчака подходящия момент, за да се запознаят. Най-накрая един ден събра кураж и й поиска един от вестниците, които четеше. В тази жена имаше нещо. Човек не смееше да се доближи до нея. Излъчваше студенина. Както си гледаше с леден поглед, изведнъж казваше нещо на сервитьора и точно в този момент присмехулен израз се появяваше в очите й и сладко се усмихваше. В този момент не оставаше и следа от нейната студенина. Колкото и да се мъчеше, Синан не успяваше да я разгадае. В продължение на седмици си измисляше подходящи за нея професии, имена, истории, но всеки път бе принуден да започва отново тази история, като пъзел…

След като успя да се запознае, реши да остави всичко в ръцете на съдбата, да станат приятели и така да събере смелост. В онази вечер реши да я запознае с Джем.

Мнението на приятеля му беше много важно за него. Но сцената, която видя! Нима човекът, на когото държеше най-много в живота, би му отнел жената, за която за пръв път призна, че много му харесва. Но за Джем Бахар не представляваше нищо! Най-много едно ново тяло. Но да предположим, че Джем се подиграе с приятелството им. С Бахар ще се срещат най-много един месец и след това той ще потърси начин да се освободи от нея. Не, Джем не би жертвал приятелството си със Синан за такова нещо.

„Може би това са мои фантазии“ — си каза Синан. Може би мозъкът му погаждаше такива номера, защото толкова много обичаше Бахар. Може би ревността му пречеше да разсъждава правилно. Всички тези моменти много пъти се появяваха пред очите му. Моментът, когато ги запозна, и след това, когато се наложи да ги остави сами, а на връщане ги намери заедно на терасата, погледите, които си разменяха, докато разговаряха, и после, когато Бахар така и не се връщаше от тоалетната, влезе в банята на Джем и ги видя заедно. Джем бе хванал Бахар под мишниците и я бе притеглил към себе си. А тя явно беше плакала преди това. Синан по никакъв начин не успяваше да разгадае това момиче. Какъв бе този поглед? Тогава не се сдържа и попита: „Какво правите вие тука?“ Сега си спомни, че при този въпрос по лицето на Джем преминаха облаци. Може би почувства неоправдания страх у Синан и му се обиди? А дали не си помисли: „Как може да се съмнява в мен?“

Този уикенд отрови Синан. Хиляди пъти съжали, че заведе там Бахар. Ядосала го бе вероятността да му изневери преди още да се е осъществило онова, от което се страхуваше, или беше само плод на неговото въображение.

За Бахар определиха една от гостните на долния етаж на къщата в Полонезкьой. Синан се настани в стаята до тази на Джем. Цяла нощ не мигна, непрекъснато се ослушваше. Това бе ужасно чувство. От една страна, се ядосваше заради тези мисли, но, от друга страна, не можеше да ги прогони и по този начин да се справи с гнева и ревността си. Имаше нещо странно. Джем обикновено беше с някое от момичетата, присъстващи на партито, но през онази нощ остана сам в стаята си. Дори това бе причина за безпокойството на Синан. Когато полу на шега, полусериозно попита с коя щастливка ще прекара нощта, приятелят му отговори, че е уморен и ще бъде сам.

Сутринта стана рано, преди някой да се е събудил, настани се в салона на долния етаж и се опита да прегледа вестниците. Целта му всъщност бе да види, когато Бахар излиза от стаята си на долния етаж. Искаше да й вярва. Разбира се, че едно момиче, до което не беше лесно да се доближиш, няма да приеме в стаята си непознат мъж… но въпреки това не можеше да прогони съмненията. Щеше ли да предпочете Джем вместо него? Започна да се възхищава на ревността, която изпитваше. Нима онова, което наричаха ревност, се криеше в любовта, изчаквайки момента, когато ще се събуди. Ревността ли крепеше любовта, като й помагаше да се разгаря? Можеше ли любовта да бъде голяма, ако няма ревност? Не съществуваше ли дори благодарение на нея?

Помисли за жените, с които беше преди това. Всяка връзка, в която имаше ревност, продължаваше по-дълго от останалите. За Синан ревността бе любов, но с променен вид. Без нея любовта не можеше да намери пътя си. За да разбере дали е влюбен, човек трябваше да погледне към изгарящия огън, който се процеждаше от вените му. Ако този огън не се процежда от вените, значи няма любов. Вече беше сигурен, че е влюбен в Бахар.

Не след дълго и въпреки че още бе рано, се отвори вратата на стаята на Бахар. Разтърквайки очи, Бахар излезе от стаята. Като стигна до средата на салона, учудено погледна Синан и се усмихна.

— Колко рано си станал?

— Животът е кратък, не бива да го проспиваме.

— Аз не мога да издържа през деня без сън. Снощи не издържах и заспах рано. Шумът въобще не ми попречи.

Синан се усмихна. Обхвана го спокойствие. По-точно чернилката на грижите в душата му отстъпи място на спокойствието. Колко добре изглеждаше сутрин. Вероятно това бе най-хубавият й вид. Толкова естествена, с разпиляна коса, кичур от която беше паднал върху лицето й, топлата усмивка на розовите й устни.

— Още никой ли не е станал?

— Не, всички си легнаха на разсъмване. Никой няма да стане преди обяд — каза Синан, като се усмихна. Но въпросът на Бахар разпали поугасналия в сърцето му огън.

— Джем още ли не е станал?

Част от гнева му отново се надигна. Защо питаше за мъжа, когото едва от вчера познава? Защо се интересуваше спи ли или се е събудил? Защо я интересуваше това? Какво, значи ли, че не се различава от другите жени? И тя ли се поддаде на чара на Джем? Не, изключено. Ще поговори открито с Джем и ще му каже, че това положение не му е приятно. Нямаше никакво намерение да изпуска това момиче. Вярваше, че ако още в началото покаже своето отношение, поне ще е взел необходимите мерки.

— Снощи не успях да му благодаря. Стомахът ме болеше и той ми помогна. Малко се срамувам от това — каза Бахар, като се изчерви.

„Разбра, че съм усетил, и говори така, за да ме обърка — си каза Синан. — Опитва се да ме убеди, че е невинна! Кого лъжат! Ако нямаше нищо между тях, нямаше да повдигне този въпрос. Явно се чувства виновна.“

Бахар тръгна към градинската врата. Слънчевите лъчи падаха върху черната й коса. Сякаш се намираше сред една топка от алени пламъци, откъдето гледаше към Синан и се усмихваше. Той се ядоса заради мислите си отпреди малко: „Ето, че се поддадох на излишната мнителност на любовта, на приливите и отливите, които подлудяват човека.“

— Хайде да излезем в градината — предложи Синан и изпълнен с щастие, обмисляше думите, които ще й каже. Категорично ще разреши този проблем.