Башак Саян
Страх от обвързване (38)

38.

Истанбул, януари 2010

Имаше нещо странно. От доста време не чуваше вътрешния глас, но знаеше, че щом го чуе, няма да се излъже. Сега този глас му нашепваше от дълбините на душата. Като че имаше още нещо, което не знаеше. Колкото и да се замисляше, не можеше да се измъкне. Като че ли пред него имаше един огромен пъзел и Джем не можеше да види пълната картина, защото липсваше една част.

В онзи бурен ден когато, седнал в колата си, наблюдаваше къщата на Бахар и след като непознатият излезе, той отиде и почука на вратата. Страхуваше се. Времето сякаш беше спряло, няколкото минути му се бяха сторили цяла вечност. По никакъв начин не можеше да забрави израза на лицето й в момента, когато му отвори вратата. Вероятно си е помислила, че човекът, който бе излязъл преди малко, е забравил нещо, защото с лека усмивка отвори вратата, а веднага след това застина.

Носеше долнище от стар анцуг и бяла памучна фланелка. Изглеждаше уморена. Нямаше я предишната й гъста коса. На лицето й, което не се насищаше да гледа, се четяха следите на времето, но все още беше красива. Само очите й бяха същите. Джем най-сетне разбра каква е тази красота. Изглеждаше толкова невинна, чиста и крехка, че дори най-красивата жена на света да дойдеше, пак не можеше да я засенчи. Подобна невинност не се спечелва лесно. Не бе изгубила нищо от тези си качества.

След като изчака тя да преодолее изненадата си, Джем каза „Здравей“. Думите като че ли бяха големи залъци, които едва преглъщаше. Колкото повече се опитваше да преодолее вълнението си, толкова повече се затрудняваше да говори.

— Дойдох, без да се обадя, но се надявам, че не съм дошъл в неподходящ момент — произнесе.

— Не… Малко се изненадах — отговори жената с крехко телце. Разбра, че и тя се вълнува. Не смееше да го погледне в очите. После го покани вкъщи, извини се и отиде да се преоблече. Сигурно не би го направила, ако не държеше на него.

Джем влезе вътре, седна на двойния диван в хола, където правеха впечатление няколко старинни мебели, и известно време наблюдава Бахар, която му приготвяше чай. Влизаше и излизаше от кухнята и все не идваше да седне при него. „Вероятно е от вълнение“ — каза си Джем. Самият той също бе развълнуван.

След малко тя дойде и седна срещу него на фотьойла, като зави краката си с червено карирано одеяло. В къщата беше топло и на Джем това му се стори странно, но не се замисли. Засилилият се вой на вятъра подчертаваше още повече тишината на къщата. Джем не знаеше как да започне разговора, тъй като бе забравил всичко, което мислеше да каже.

Накрая реши, че е най-добре да й разкаже собствената си история. Започна от времето, когато бе на шест години, времето, по което майка му ги напусна с баща му. Говореше с наведена глава, за да прикрие сълзите си, но не можеше да овладее треперенето на гласа си.

Каза колко обичал майка си, как в продължение на много месеци всяка вечер очаквал до прозореца тя да се завърне и се молел. Разказа за първата си интимна приятелка Лейла, как научил в края на втората година, че в продължение на две години му изневерявала. След този ден никога не създал сериозна връзка с никоя жена, вярвал, че любовта е нещо мъчително. За да не попадне в плен на любовта, с никоя не оставал дълго време, издигнал стени около себе си, за да не може никой да види истинската му същност, неговите страхове и колебания, мислел, че по този начин пази себе си. В продължение на много години твърдял, че на жените не бива да се вярва. Разказа й за приятелството си със Синан, за връзките, които установявал по за един ден. Всичко… Всичко…

Разказа й какво почувствал в момента, когато се запознал с нея, как се опитвал да стои далеч от нея, за да не се поддаде, за нощта в Измир, когато след онзи разговор със Синан помислил, че повече никога няма да я види, и разкрил чувствата си пред нея, а след това, когато започнала връзката им, решил пак да опита и въпреки страховете си да довери чувствата си, за радостта и възхищението, които изпитвал, когато я гледал как танцува на сцената, какви страхове породило у него обвързването им и как се паникьосал, когато разбрал, че е запленен от любовта и започнал да изпитва страх да не я изгуби, опитвал се да докаже на самия себе си, че е свободен, и поради тази причина се опитвал да се държи неангажиращо с нея, разказа за съжалението, което изпитвал, когато за пръв път й изневерил в Анкара, и за онази вечер, след която вместо да се почувства по-силен, станало по-лошо…

Като че отново изживяваше тези моменти. Когато разказваше, понякога се нервираше, друг път се натъжаваше или не сдържаше сълзите си и се разплакваше. Години наред бе живял с вярата, че мъжете не плачат! Споделяше с тази малка жена неща, които не бе имал смелостта да разкаже в продължение на много години. За пръв път се разголваше пред някого, показваше истинското си лице. Бахар го слушаше мълчаливо и спокойно.

След като й разказа всички подробности, които си спомняше, замълча. Ето че бе дошъл ред на онази вечер, когато сложи край на всичко. Не знаеше откъде да започне. Въпреки това се постара да й разкаже всичко, като се мъчеше да не изпусне нито една подробност. Най-долната лъжа, която човек можеше да каже на друг. След като свърши, погледна към Бахар и видя сълзите, които се стичаха по бузите й. В този миг се обнадежди! Беше на прав път! Тя го разбираше. Всъщност, като научи причините за всяко нещо, тя го опозна истински! Ще му прости! Щом го гледаше с насълзени и ласкави очи, значи ще му прости. Той бе видял и копнеж, и мъка в тези очи… Всичко това премина през очите му през тези няколко часа.

Разказа й всичко, замълча и почака тя да каже нещо. Като че животът му зависеше от този момент.

— Първото, което ми направи впечатление в теб, бе самочувствието ти.

Това бяха първите думи, които изрече. „Какво ли иска да каже?“ — помисли, а тя продължи да говори:

— Това бе толкова ненормално високо самочувствие, че дълго време се питах какво ли се опитваш да скриеш. Сега разбрах. Много съжалявам за всичко, което си преживял.

Почувства искреността, с която изрече тези думи. Нейният глас също трепереше.

Срещу него стоеше една крехка жена, но смело се справяше с болките, накарали я да не се доверява повече на никого, да изтърпи големи страдания, които й причини, за да избяга от страховете си. Жената, която обичаше… И тази жена въпреки всичките му обяснения, въпреки егоизма, с който правеше тези неща, пак гледаше на него със същата гордост, със същата доброта, със същата мекота. Тя бе ангел! Неговият ангел! Ангелът, който много пъти досега жестоко бе убивал и бе хвърлял в ада! Докато съобразяваше какво ще каже, как ще завърши тази среща, изведнъж чу думите, които като кинжал се забиха в него.

— Най-лошото, когато се обичаме много и сме се разделили, е, че при всяко припомняне отново ни напускат.

Огънят, който го обхвана в този момент, бе достатъчен, за да му покаже, че последиците от онова, което бе извършил преди много години, не са ограничени с определен период от време. Всеки преживян ден й е носил мъка. Бахар продължи да говори:

— При това положение колкото пъти си си спомнял за мен, означава, че аз съм те напускала, много пъти…

Гледаше го така искрено, с такъв дълбок копнеж, че не издържа и я прегърна. И в този момент не се стърпя, отпусна се и се разрида. Дълго остана така и вдъхва аромата й. След това устните им се съединиха и в мига, в който усети онази топлина, почувства, че силните чувства го оставят без дъх. Какъв копнеж бе този… Колко изгарящ, колко искрен бе този копнеж! Нека спре този миг, времето да спре да тече, нека до края на живота си така да останат в тази къща, да чувства нейната топлина и да вдъхва аромата, излъчващ се от тялото й.

След този миг се поуспокоиха и заговориха за живота им през последните години. Бахар така и не му разказа защо се е отказала от балета. Джем вече предполагаше. Но не настоя много, предпочете да сменят темата. Сега живееше в Сапанджа в къщата на баба си и ръководеше една малка балетна школа. Казваше, че е щастлива и доволна, усмихнато разказваше за ежедневните си занимания. Джем се бе посъвзел и без да изчака да свърши, изведнъж попита:

— Ще можеш ли да ми простиш?

При този въпрос го погледна с насълзени очи и го прегърна. Истинско щастие! Идеше му да извика, колкото му глас държи: „Аз обичам до смърт тази жена.“ Можеше ли всичко това да е истина? Ами ако сънуваше? За пръв път сега постъпваше правилно, той, който през целия си живот бе бягал, който отказваше да се изправи пред действителността и в стремежа си да постъпва правилно, все допускаше грешки.

— Съгласна ли си да започнем всичко отново? Отново, като че за пръв път сме заедно? Без да се разделяме повече… Да остареем заедно?

В същия момент извади от джоба си кутийката с пръстена, който майка му някога му бе дала, и я подаде на Бахар, която го погледна учудено.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Бахар с треперещи ръце отвори кутийката и като видя пръстена, сянка падна на лицето й.

Джем не разбираше. Не трябваше ли да се зарадва? Докато със затаен дъх очакваше отговора, Бахар отвори и затвори кутийката, повъртя я в ръцете си, изгледа го продължително с насълзени очи и каза онова, което никога нямаше да забрави:

— Повече от това не бих поискала от живота. Но не мога да го направя. Имам други планове. Скоро ще замина на дълго пътешествие.

— Аз ще те чакам, остани колкото искаш. Толкова години съм те чакал, че няма да ми е трудно да те почакам още малко.

— Но аз не знам кога ще се върна. Нали ти казах, имам други планове.

В този момент помисли, че е настъпил краят на света. Вече нямаше никакъв смисъл да живее. Щеше да се превърне в стар глупак, който обитава сам една празна къща и след няколко години чистачката, която всеки ден идва да почиства къщата, ще намери трупа му. Ще умре в самота. Един самотен мъж, съзнателно загубил любимата жена.

Бахар не му прости. Колкото и да се опитваше да изглежда мила, не му бе простила. Но сълзите й не можеше да са престорени. Ласката в погледа й, топлината, копнежа… Копнежа в целувката й… Всичко това не можеше да е измамно. Явно бе, че имаше някаква друга причина. Дали не се появи в труден момент в живота й? Откъде да знае, може би човекът, който преди няколко часа излезе от къщата, е любимият й? Може би щеше да замине с него в чужбина? Не каза ли, че ще заминава? Разбира се, че е така. Дори и да е разбрала колко силен е копнежът, който изпитва по нея, няма заради него да остави другия. Джем изпита силна ревност. Спомни си онази вечер, когато дойде краят на всичко… Ще му прости ли действително Бахар заради онази вечер, каквито и да са били причините?