Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

29.

Истанбул, април 2002

Постави ръцете си върху корема и като го притисна, се опита да възпре болката. Винаги когато се притеснеше, стомахът я заболяваше, страхотно парене и болка започваха да се борят вътре. Ето че се опитваше да се пребори с едното. Каквото и да направи, не успя да спре внезапно появилото се парене. Бахар имаше чувството, че ще се побърка.

Защо бе направил това, защо? Не знаеше как да постъпи, какво да каже, как да докаже на себе си, че онова, което я плаши, не е истина, а фактът, че не знаеше, я стресираше още повече и я караше да се чувства нещастна. Бе уморена. Уморила се бе от усилията да разбере Джем, да мисли кога трябва да му се обажда и кога не, да се прави, че не вижда, когато той се отнася по странен начин и дистанцирано към нея, уморила се бе да го обича толкова много. Може би нямаше да се чувства толкова уморена, ако можеше да си отдъхне малко и да има спокойствие, но никога не се появи такава възможност.

С времето се превърна в още по-неприятен човек. Бахар се примиряваше с неща, с които друг не би се примирил. Защото имаше неразрешими въпроси. Мъжът, който се държеше по този начин, в един момент извършваше нещо, заради което заслужаваше да се жертва; любовно писмо с хиляди думи и всички нейни чувства и мисли ставаха на пух и прах. Никак не го разбираше. Понякога мислеше, че не я обича, а непосредствено след това беше сигурна, че я обича. Тези преходи бяха толкова бързи, че не й оставаше време да спре и да се замисли.

Проблемите я съпътстваха от седмици насам. По никакъв начин не можеше да разбере какво става. Щом го потърсеше по телефона, или я нагрубяваше, или разговаряше с нежелание, но само няколко часа по-късно или на следващия ден започваше да се държи точно обратно. Бахар се измъчи, докато се опитваше да улови душевното му състояние.

Отметна дебелото одеяло, с което бе покрила краката си, и стана. Едно кафе щеше да й дойде добре в този момент. Пак не спа през цялата нощ. Джем спеше вътре. Цяла нощ прекара пред компютъра, играейки игри. Казваше това, но не се знаеше дали е точно така. Джем бе дошъл след вечерното представление, но цялата вечер прекара като че ли бе сам вкъщи. След вечеря седна пред компютъра, а тя почете малко и след това се загледа в една глупава програма по телевизията. Нервираше се, че Джем не вдига глава от компютъра. По едно време помисли, че няма да овладее гнева си, но не продума нито дума.

Джем дойде при нея след полунощ и почти веднага заспа. След този момент не можа да издържи повече. Тихичко стана от леглото и стъпвайки на пръсти, седна пред компютъра на Джем. Срамуваше се от постъпката си, но не можа да се сдържи. Търсеше какво часове наред го възпираше да дойде при нея. Още с първото движение на мишката на екрана се отвори една страница. Видя писанията. В този момент дори отвън можеха да се чуят ударите на сърцето на Бахар. Набързо прегледа страницата. С треперещи ръце прочете написаното. Всички бяха с непознати жени.

Почувства, че кръвта й нахлува в главата й, помисли, че ще припадне. Четенето на любовните послания предизвика страшен ураган в нея. Ушите й бучаха, сърцето й силно биеше и спираше дъха й. Бързо четеше посланията. Всяко от тях се забиваше като кинжал в сърцето й. Виеше й се свят. От очите й потекоха сълзи и като разбра, че повече няма да може да продължи, затвори страницата.

Седна в голямото кожено кресло и затвори очи. Не знаеше какво да прави. Искаше й се да отиде в спалнята, да събуди Джем и като му покаже тези неща, да му потърси сметка. Искаше да го попита затова ли я оставя сама вкъщи. Затова ли в последно време се държи така студено с нея. Разгледа снимките на жените. Искаше да му изкрещи с тези евтини жени ли се чувства по-щастлив отколкото с нея.

Трепереше от гняв. Стана и започна да обикаля из къщата. Трябваше да вземе правилното решение. Но не знаеше кое е то. Трудно бе да вземе разумно решение в момент, когато тялото й се тресеше. Какво трябваше да направи? Изведнъж яростно тръгна към спалнята. Но точно, когато стигна пред дървената врата с матови стъкла, спря и си каза: „Бъди спокойна, спокойно обмисли решението си! Не се поддавай на гнева!“ Ако в този момент си излее гнева, ще трябва да си тръгне и повече да не го вижда. А ако не реагира, означава да се откаже от гордостта си, от честта си. Как ще продължи да живее с това чувство и с тази несигурност? Ще започне да се съмнява и в най-малкото нещо и неволно ще започне да създава проблеми.

Безшумно се върна в хола и седна в един от широките фотьойли. Вътре бе тъмно, като се изключи оскъдната светлина от нощната лампа до главата й. Зарея празния си поглед наоколо. Спомни си как преди много години стана известно, че баща й имал любовница. Студени ветрове духаха вкъщи в продължение на много седмици. Тя седеше непрекъснато в стаята си и пускаше високо музиката, за да не слуша родителите си. А след известно време се наложи да отговаря на въпроса при кого иска да остане. Това бе и най-страшното. След известно време въпросите престанаха, отказаха се от развода, но после се разбра, че това не бе нито първата, нито щеше да е последната изневяра на баща й.

Помисли за майка си. Какво ли е изпитвала в такива моменти? И тя ли се е чувствала безсилна като нея? Какво я е накарало да не си тръгне? Какво я бе накарало да се откаже от развода? Дали любовта бе надделяла, или бе решила да продължи заради навика? А може би заради нея! Искаше й се да потърси майка си и да я попита, но бе късно през нощта и не можеше да го направи. Добре де, дори и да не беше късно, как можеше да й разкаже? Засмя се горчиво: човек разбира след време майка си. Женицата постоянно се караше с баща й и това я дразнеше. А всъщност едва сега разбираше, че е било отдушник на разочарованията на майка й. Колко отчаяна е била. Да живее с натрупания гняв заради любовта, която въпреки годините не остарява. Да потъпчеш гордостта си заради любовта не е срамно нещо, но е трудно да се живее с това чувство.

Изпитите кафета като че ли усилиха болката в стомаха. Отиде в кухнята и започна да рови в чекмеджетата. Откри кутия с лекарство, отвори я веднага и глътна едно хапче. Разсъмваше се, през завесите се процеждаха сините цветове на новия ден, отдолу се дочуваше шумът от минаващите автомобили.

Погледна часовника си, минаваше шест и половина. От колко часа се бореше със себе си? Все още не знаеше какво да направи, но един глас й шепнеше, че ако му каже, няма да има връщане назад. Чувстваше се толкова слаба пред любовта, че… Не можеше да живее, без да чува гласа му, без да го вижда. Не, не, дори не можеше да си представи това.

Тръгна към спалнята. Тихичко отвори вратата и влезе вътре. Спря и погледна към Джем. Лицето му бе спокойно. Изглеждаше толкова красив. Като ангел.

Изведнъж разбра какво обича най-много у Джем. Обичаше очите му, но не формата или цвета им. Добрината, която виждаше в тези очи. Нали добрина изтича от очите на някои хора и когато ги погледнете, виждате у тях нещо невинно, чисто, благородно. И това бе такова нещо. Не можеше да повярва, че мъж, който може да гледа така, я измъчва. Но не беше ли и баща й като него? Баща й, чиито очи се смееха и гледаха благо. Дали всички мъже бяха такива? Права ли беше Селин? Щом един обикновен чиновник като баща й правеше така, не беше ли нормално и за Джем да постъпва по този начин? Само жените ли отстъпваха пред любовта?

Тихичко легна и като сложи ръце под главата си, започна да го наблюдава. Сякаш запаметяваше чертите на лицето му, за да не ги забрави. Бурята, която избухна в душата й заради прочетеното, не стихваше. Но бе решила да не се бори срещу нея. Ще й се предаде, вместо да се бори. Нека я отведе където иска. Затвори очи. Като че по една огнена топка се бе настанила във всяко око. Така пареха! Опитваше се да мисли за всичко, да намери логични решения.

Дали не трябва малко да поиграе? Дали не му се отдаде прекалено много, нещо, от което Джем се бе притеснил? Дали да не се отдръпне? Какво трябва да направи? Да изчезне за няколко дни например? Да се държи студено и безразлично? Не, тя не умееше да играе такива игри. Изведнъж чу гласа на Джем до себе си:

— О, подранили сме днес? Кога се събуди?

Не й се говореше. Без да обръща лице към него, промърмори нещо. Джем отново затвори очи и продължи да говори:

— Хайде, приготви ми закуска, щом си станала толкова рано.

Стана от леглото, без да каже нито дума. Опита се да възпре желанието да заплаче, докато отиваше към кухнята. Много бе трудно да се бори с чувствата си. Избърса очите си с ръкав и започна да подрежда в една чиния сирената, които извади от хладилника. После изми доматите и краставиците.

Джем не държеше много на храната. Вкъщи ядеше само когато някой му сервираше. Поради това Бахар се стараеше да приготвя колкото се може по-здравословна храна. Постави портокалите в сокоизстисквачката и се засмя. Въпреки всичко пак мисли за неговото здраве, значи сигурно на света няма по-глупава жена от нея.

Сепна се, когато Джем се появи на вратата на кухнята. В карираната пижама приличаше на сладко момче. Той я изгледа и запита:

— Някакъв проблем ли има?

— Не.

Обърна се към кухненския плот, като се опита да не го гледа в лицето. Докато режеше салатата, се молеше Джем да не влезе вътре.

— Има нещо странно в теб.

— Няма нищо. През нощта не можах да спя. Стомахът ми пари. От това ще е.

Бързо мина покрай Джем, за да отнесе чиниите на масата за хранене.

— Е, опитай се поне няколко часа да поспиш. В колко часа ще ходиш на работа?

— В десет. Да оставя и тези неща и ще си почина един-два часа.

Джем взе вестниците, които бяха оставени пред вратата, и продължи да говори:

— Тази вечер няма да се видим. Ще бъда на вечеря.

Бахар почувства, че кинжалът, който се бе забил в нея, проникна още по-надълбоко. Сърцето й отново започна да бие като лудо. Не знаеше как ще успее да се сдържи. „Спокойно, само спокойно“ — повтаряше си. И с възможно най-нормален тон попита:

— С кого отиваш на вечеря?

Колкото и да се опитваше да говори нормално, съзнаваше, че гласът й е различен. Джем я изгледа учудено.

— Що за въпрос?

— Какво значи що за въпрос? Въпрос като въпрос.

Като взимаше една препечена филийка, Джем продължи да говори:

— Да де, но по тона ти ми се стори, като че ми търсиш сметка.

— Знаеш, че никога не съм ти държала сметка. Даже никога не те питам с кого и къде ходиш.

Той поклати глава. Отпи от чая и рече:

— Права си. Само че за момент ми се стори така.

Джем продължи да закусва. Бахар изчака няколко минути, не се стърпя и попита пак:

— И така, с кого ще ходиш на вечеря?

— Ето, виждаш. Точно това е, което исках да ти кажа! Ето това се казва да търсиш сметка!

— Добре де, щом не искаш да кажеш, значи имаш нещо предвид.

— Бих ти казал, ако не ме притискаш. Не ми харесва, когато ми търсят сметка.

При тези думи Бахар бързо влезе в спалнята и затвори вратата. Сълзите й се лееха, чувствата я изгаряха. Седна на леглото и започна да ридае. Нещата се разделяха на две — харесваните от него и нехаресваните. Можеше да прави онова, което му харесваше, и нямаше право да прави онова, което не приемаше. И въобще не го интересуваха нещата, които на нея й харесваха или не й харесваха. Знаеше, че ще отиде на вечеря с някоя от онези жени, с които си пишеше. По никакъв начин не можеше да приеме ставащото. Захлупи се върху леглото, като вътрешно се проклинаше. Джем чу риданията й, докато чакаше пред вратата с натъжени очи.