Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

26.

Истанбул, януари 2010

Синан затвори телефона и като изтри запотеното стъкло, погледна навън. Известно време наблюдава хората, които вървяха по отсрещния тротоар. Тичаха, за да избягат от студа и примесения със сняг дъжд. Обърна глава към огъня в огромната мраморна камина. Взе още едно дърво от купчината отстрани на камината. Заслуша се в пукането на разгорялото се дърво. Това бе любимият му звук. Пращенето, което чуваше от камината. Особено му харесваше да чете книга пред горящата камина.

Седна в креслото. В последно време се безпокоеше за приятеля си. Проблемът не бе само в това, че се бе разболял и бе самотен. В продължение на много години се питаше кога ли ще спре, кога ще осъзнае, че времето вече е отминало. Съзнаваше, че в продължение на много години е бягал, за да не забелязва някои неща.

Докато хората си създаваха някакъв ред и полагаха усилия, за да просъществуват в този ред, той винаги бе бягал от него. Джем трябваше да се изправи пред страховете си. В противен случай щеше да продължи да бяга, колкото и да обичаше Бахар. Знаеше, че този път е различно, че е сериозен, когато твърди, че я обича, че за пръв път намеренията му са сериозни. Да, виждаше се, че много обича Бахар. Ако не беше така, не би рискувал да настрои срещу себе си най-близкия си приятел, да реши да прекъсне и служебните си отношения с него. Да, като човек, който в продължение на много години не бе преживявал нещо сериозно, за пръв път бе имал сериозна връзка. Но ето, че онова, от което се страхуваше, не го напускаше. Здраво бе затворил капака. Но не можеше да продължи по пътя си, ако не отвореше този капак и не се разплатеше. И най-накрая пак бе избягал от самия себе си. Единственото, което знаеше Синан, бе, че този път Джем наистина ще направи опит.

Животът се бе отнесъл по-благосклонно към Синан. Запозна се със Зейнеб и няколко месеца след това се ожениха. Реши да й предложи да се оженят, докато наблюдаваше как тя подрежда къщата също като майка му, и като забеляза, че е уморен, му приготви сок от портокали, за да си изпие лекарството, сготви му любимото ядене, постави във вазата цветята, които беше донесла.

Каза й го така, сякаш й предлагаше да отидат в съседното кафене. „Омъжи се за мен“, й каза. Отначало Зейнеб се засмя и не отговори. Не го бе взела на сериозно. Вечерта преди да заспят, се наложи да й каже, че е много сериозен. А на другия ден започнаха формалностите. Всички бяха много изненадани. Най-много майката на Синан. За десет дни се приготвиха и направиха сватбата.

Джем не дойде на сватбата, понеже по това време не се виждаха. Може би Зейнеб му помогна да прости на Джем. Може би никога нямаше да прости на Джем заради чувството на празнота в живота си, ако не беше Зейнеб. Всъщност след нея и той започна да гледа различно на събитията.

Значи така е трябвало да бъде. Включил е и това в плановете, които животът е направил за него. Всеки в крайна сметка следваше своята съдба. Никой на никого нямаше право да се сърди. Бе сигурен, че се притесняваме, защото не можем да видим голямата картина. Значи в неговата съдба е била вписана Зейнеб, а не Бахар. Ако не беше се измъчил заради станалото, нямаше да отиде в Каш и да се запознае със Зейнеб. Това бе неговата съдба. Да отиде там и да се запознае с тази жена.

Тази мисъл дълго го вълнуваше. Мислеше за това всяка вечер, преди да заспи. По това време благодарение на общата им приятелка Мине реши отново да започне да се вижда с Джем. Един ден Мине между другото му каза, че се видели с Джем и разговаряли, като му предаде разговора им.

— В моя живот никой не ми е бил по-близък от Синан, дори семейството ми. Да можеше да ми прости, да разбере какво изживявам, да можеше да разбере, че обичам до такава степен, че бих се опълчил дори срещу семейството си — казал Джем.

Синан прие тези думи като знак, който е очаквал от дълго време, и поиска от Мине да ги срещне с Джем. И най-накрая след доста време за пръв път се срещнаха на едно от любимите им места — малка рибарска гостилница в „Саръйер“. През цялата вечер Мине говореше и се опитваше да разведри атмосферата. В първите минути се държаха като двама непознати, но постепенно изляха насъбралото се в тях и отново разбраха, че са важни един за друг. Те бяха приятели.

Добре че се бе потрудила Мине… Синан се усмихна. Добро момиче бе тя. Момичето, което въобще не мислеше да се омъжва, сега живееше със съпруга си чак в Сан Франциско. Нямаше да се сдобрят, ако не беше тя.

Джем се изненада, когато научи за внезапната женитба на Синан и Зейнеб, огорчи се, че не е там. Но категорично бе решил да даде прием, за да преживеят пак онази вечер. Това щеше да е почти като тяхна втора сватба. Вечерта въобще не споменаха за Бахар. Въпреки че бяха приятели, Джем се страхуваше да заговори за нея. Отначало искаше да му каже да не се безпокои, но след това се отказа. Не искаше да създава напрежение с тези думи. И след това никога не заговориха за Бахар. Предпочиташе да не споменава името й, когато се налагаше да разговарят за нея. Убеден бе, че е нещо, което ще се преодолее с течение на времето.

Колко страшна бе вечерта, когато се разделиха. Страхът от обвързването бе довел Джем до такова състояние, че за да докаже противното, всеки път прекрачваше с една крачка повече, както наркоманът всеки път увеличава дозата си. Държеше да докаже на себе си, че не се е привързал… Че не е попаднал в плен на другия… Бе проява на предизвикателство към любовта, но предизвикателство, което още в началото ще бъде поражение. Кой ли досега бе спечелил срещу любовта?

Сутринта след онази нощ бе отишъл в един много ранен час при Синан. Изглеждаше като призрак. Очите му гледаха в празното, усмихваше се машинално. Погледът му беше като на полудял. Синан се опита да направи някакво заключение по измъчената му усмивка, но не успя. В един момент помисли, че някой е починал. Личеше, че Джем е пил много. За да не го предизвика, Синан не се обади. Дълго седяха пред камината в хола, без да продумат нито дума. Синан за пръв път почувства жалост към приятеля си. След като помълчаха известно време, без да вдига поглед от земята, Джем каза:

— Свърши, вече съм свободен, мога да правя, каквото си искам.

След това ядосано скочи на крака и започна да говори, като повиши тон:

— Свърши, казвам. Вече ще ходя, където си искам, колкото си искам ще оставам! Ще лягам, с която искам, и няма да изпитвам угризение на съвестта! Няма да се ядосвам вече, че не мога да остана сам вкъщи! Няма да ме интересува някоя къде е, какво прави! — Със зачервени очи се обърна към него и продължи да вика: — Ах, това любопитство, то ще докара рак на човека, рак!

Изведнъж скочи на крака, като хвана Синан за раменете, разтърси го и продължи да говори:

— Виж ме, виж! Аз съм един свободен мъж, свободен, разбра ли?

След тези думи започна да плаче. Продължи да вика срещу Синан, който се опитваше да го успокои.

— Аз съм свободен мъж, свободен!

Продължи да повтаря това изречение. Изглеждаше, че трудно ще се успокои. Синан от много години не беше го виждал в това състояние. Блъснаха се във вазата, поставена върху масичката до фотьойлите, и Зейнеб, която се събуди от шума, дойде до вратата и ги гледаше с ужас. Синан й кимна да влезе вътре, опита се да й каже, че няма нищо. Жена му донесе чаша вода и успокоително, постави ги върху масата и излезе.

След като говори известно време на себе си, под влияние на успокоителното, Джем заспа на фотьойла пред камината. Целия ден прекара в сън, събужда се един-два пъти, за да пие вода, и пак заспиваше. Два дни не стана от онзи фотьойл. Накрая Синан насила го накара да хапне нещо. В този момент се стовари на фотьойла и отново започна да говори. Бе извършил нещо страшно. Най-страшното, което човек можеше да направи на любимата си.

Приятелят му всъщност разбираше защо го е направил. Знаеше, че докато не отвори капака на онези страхове в себе си, ще прави страшни неща. Но и той не очакваше да стигне дотам. Помисли за Бахар. В какво ли състояние се намираше. Какво ли мислеше и чувстваше? Пак ли щеше да обича Джем, ако имаше машина на времето, която да го върне.

Според Синан времето и търпението бяха най-добрият лек в този момент. Защото тяхната бе такава раздяла, че не можеше нито отново да бъдат заедно, нито бяха в състояние да забравят преживяното…