Башак Саян
Страх от обвързване (39)

39.

Истанбул, юли 2002

В облицованата с огледала зала се наведе към десния си крак, който бе вдигнала. Раздвижи крака си. Селин работеше без прекъсване от сутринта насам. Съвсем се бе амбицирала, особено след като преди два месеца се запозна с глупавата Арзу Капрол. Каквото и да се случеше, през този сезон щеше да получи главната роля. Подготовката на новия сезон започваше в края на месец август. Тогава щеше да стане ясно кои ще играят през новия сезон, тогава щяха да започнат репетициите, а в края на месец септември или в началото на октомври се откриваше сезонът. Оставаше малко време и тя стискаше зъби. След близо едночасовата почивка, отново отиде в залата за репетиции. Тези дни репетираха само изпълнителите на главните роли… Застана срещу огледалото и зае позиция.

Остави се на ритъма на музиката и като отброяваше мислено стъпките си, чувстваше мелодията в сърцето си… Цялото й същество се настройваше към музиката… Каквото и да станеше, трябваше да излезе напред през този сезон, да изпишат най-отгоре на афишите името Селин Коюнджу.

Докато отброяваше стъпките си, изцяло отдадена на музиката, светлините изгаснаха. Спря и повика господин Авни, който бе прислужник тук от много години.

— Господин Авни! Аз съм тук! Още работя!

Прислужникът бавно се приближи до нея, като разтъркваше врата си. Дълбоките бръчки около очите подсказваха, че прекалено осезаемо е получавал от порциите мъка, които му се падаха в този живот.

— Какво е станало с врата ти?

— Нищо… Малко ме боли… Сигурно съм настинал и съм се схванал.

— Внимавай. Не е хубаво да настиваш през лятото. Както и да е, аз ще загася лампите, не се безпокой.

— Помислих, че всички са излезли. Извинявай. Само господин Сердар е в кабинета си и аз реших да загася лампите.

Селин спря за момент. Не беше лесно да се види с господин Сердар. Сети се за нещо.

— И господин Сердар ли е тука? Странно…

— Да, бога ми, работи. Каза ми, че ще излезе късно.

След като рече това, тръгна към тъмната врата на залата. Когато я отваряше, се провикна:

— Хайде, остани със здраве… Приятна работа.

Тя остана сама в голямата репетиционна зала, погледна към образа си в огледалото. Изглеждаше много добре с розовата и черната фланелка, които бе облякла върху черното трико. От седмици насам работеше упорито. Но само работата не бе достатъчна, в такива случаи голямо значение имаха и двустранните отношения. Сердар Акяваш бе бивш балетист. Много години бе танцувал в най-добрите трупи, изпълнявал бе най-добрите роли и след като превзел сърцата на много жени, вместо да се пенсионира, предпочел да диша същия въздух, отначало станал хореограф, а след това бе назначен за главен художествен ръководител на Държавната опера и балет на Истанбул. Все още бе привлекателен мъж. Някои разпространяваха слухове, че бил бисексуален, но никой не успя да го докаже. Бе студен и самоуверен. По време на репетициите си слагаше очилата с кокалени рамки и внимателно следеше всички. Всеки, почувствал погледа му върху себе си, се напрягаше, неговият перфекционизъм го смазваше. С всички колеги се държеше дистанцирано. Твърдяха, че спял с момичетата, които изпълняват главни роли, но никой досега не го бе видял с някое от тях.

В този момент Селин се реши. Ще отиде и ще говори със Сердар Акяваш. Ще му разкаже колко иска тази роля, ще го накара да осъзнае нейната амбиция. А може и да успее да го впечатли като жена. Отнасяше се студено към всички, но неговото бе само маска. Много отдавна бе научила, че някои хора си слагат маски. Огромното им самочувствие само прикрива слабостите им. Ако успееше да открие слабостите му, ще бъде по-лесно да го накара да изпълни желанията й.

Изключи музикалната уредба и се приближи до огледалото. Започна да щипе бузите си, за да порозовеят, и след това разпусна дългата си коса. Издърпа черната си фланелка, за да се покажат още повече гърдите й и тръгна към вратата. Докато бавно отваряше вратата, чуваше как господин Авни си тананика. Премина през тесния коридор, от двете страни на който бяха наредени стаите, и като стигна до последната, спря пред вратата. Вълнуваше се. Вдигна глава. Щом съдбата закъсняваше да дойде при нея, тогава тя ще я повика. „Вероятно на това се казва воля“ — помисли. Прокара ръка по вратата, почака няколко секунди и почука. Отвътре се чу гласът на Сердар Акяваш:

— Да?

Поотвори вратата, надникна и попита:

— Господин Сердар, ако ви е удобно, може ли да поговорим по един въпрос?

Забеляза, че мъжът, скръстил ръце над главата си, бе поставил върху масата краката си в елегантни кафяви кожени обувки, които се показваха изпод бежовия панталон. „Един секси мъж, определено“ — си помисли.

— Влез. Да видим какво има.

Свали крака и доближи стола си до края на дървената маса. Сключи длани върху масата и заговори:

— Е, какъв е проблемът? Слушам те.

Селин не знаеше откъде да започне. Проклет човек, дори не я покани да седне. Продължи да стои права. Това я изнервяше. Ако видеше в погледа му поне малко одобрение и мекота, знаеше как да реши проблема, но мъжът стоеше насреща и я гледаше студено.

— През последните дни работя като луда. Почти по тринайсет-четиринайсет часа. Хората са на почивка, а аз не спирам и за секунда дори. Поуморих се, разбира се.

— Да, забелязвам. Винаги си в залата за репетиции. Добра си. Не се съмнявам, че ще станеш още по-добра.

След тези думи у Селин се зароди надежда. Знаеше, че трудът й няма да отиде напразно. Значи и той забелязваше това. Щом мисли, че ще стане още по-добра, планираше нещо.

— Да, точно така ще бъде. Затова работя много. Но най-добре е да не увъртам повече. Искам да зная одобрявате ли ме или не за главната роля. Ролята на Ана Каренина е ролята на живота ми. Лягам и ставам с нея. Повярвайте ми, аз съм готова за нея. Не мога да спя от мислене.

Мъжът се облегна назад, нави още малко ръкавите на бялата си риза и дълго я гледа. След това изрече:

— Действително през последните два месеца работиш много усилено и съм наясно, че си много добра. Но аз отдавна избрах балерина за тази роля. И й съобщих…

Селин почувства, че надеждите й умират.

— Така ли? Кой ще я изпълни? Бихте ли ми казали, ако не е тайна.

Човекът изглеждаше изненадан. Погледна я със странна усмивка и отговори:

— Не ти ли каза?

Тя се задъха:

— Кой не ми ли каза?

— Не сте ли приятелки с Бахар?

— Еее… да… — заекна тя.

— Изненадах се, че не ти е казала. Ще работя с нея.

Селин пламна. Гневът бе така изгарящ, че го чувстваше по устните, в очите и в ноздрите. След малко щеше да изригне. Сердар Акяваш поясни:

— Тя знае. Казах й го преди няколко месеца.

Селин не знаеше какво да каже. Искаше времето да спре в този момент, да й даде възможност да си поеме дъх. Бахар бе скрила от нея! Макар да виждаше, че от дълго време репетира като луда, не й казваше дори в моментите, когато я водеше насила в залата за репетиции! Съзнателно го бе направила! Не й каза дори когато я чу да се кара с онази долна проститутка, която я обиждаше! Какво приятелство бе това? Невинното, малко момиче, онази кучка, която лежеше в краката й, бе отнела бъдещето й. Гневът обхвана цялото й тяло, а ръцете й затрепериха. Сердар Акяваш отново се обади:

— Не се притеснявай, ще има и други роли. Ако продължаваш така, непременно ще те ползвам.

Селин се опита да се засмее, но лицето й бе като каменно. Успя да каже само:

— Благодаря. — След като каза това, се обърна, но докато вървеше към вратата, спря и като присви очи, впи погледа си в мъжа: — Мога ли да ви попитам нещо…

— Разбира се…

— Защо тя? По-добре ли танцува от мен?

Той стана на крака, отвори един прозорец и изключи климатика. После за пръв път, откакто бе влязла в стаята, се усмихна и отговори:

— Проблемът не е в това танцува ли добре или не. Ти танцуваш с повече страст. Но за ролята искам някоя, която изглежда нежна и крехка, физически повече подхожда на ролята. Знаеш, че Ана Каренина е жена с черна къдрава коса, с бяла кожа и черни очи. Според мен тя подхожда идеално.

Тялото й не преставаше да трепери дори след като дръпна вратата и излезе. Най-добрата й приятелка я бе предала! Дълго бе крила от нея, като че й се подиграваше. Кой знае, сигурно се е смяла, като я виждаше да работи много. Сигурно си е казвала: „Може да работиш, колкото искаш, но все пак ролята е моя.“ Може би е разказвала и на други. Всички я съжаляваха!

Сълзите се стичаха по лицето й. Ридаеше с глас. Отиде в съблекалнята и започна да се преоблича, като триеше сълзите си с длан. Трябваше да е силна. Да се успокои, да не губи контрол и най-важното трябваше да намери Бахар и да й потърси сметка. В мига, в който си го помисли, сълзите й отново се отприщиха. Този път ридаеше с глас. Трябваше да отиде вкъщи, да остане сама. След като се успокои, ще реши какво да прави. Спря едно такси, а единственото, което се въртеше в главата й, бе мисълта за отмъщение.