Башак Саян
Страх от обвързване (5)

5.

Май 2000

В къщата имаше толкова много хора, че Джем се задушаваше. Всичко му омръзваше бързо. Понякога с голямо вълнение започваше нещо, но след известно време му досаждаше. Единствено по отношение на работата си притежаваше невероятно постоянство и концентрация. Според него това беше една от причините да не може да изживее връзка. Не бе мислил много по този въпрос, не се безпокоеше, но чувстваше, че е най-важната причина за притесненията му. Толкова много се притесняваше, че за да избяга, уреждаше вълнуващи партита, но понякога дори те го задушаваха, както в този момент.

Естествено, че в младежките години бе имал връзки. Най-болезнената бе с девойката, в която се бе влюбил в училище, когато беше втори клас. Казваше се Лейла. Връзката им продължи две години. В един момент, когато мислеше, че всичко е изключително, момичето си отиде. Изведнъж. Без каквото и да е обяснение. Помнеше всичко, като че бе вчера. Джем не бе успял да разчете кодовете. По-лошото бе, когато научи, че освен с него момичето е ходело и с друг. Това сложи край на връзката. С другото момче бяха връстници. Отначало се скараха и се сбиха. След това се успокоиха и започнаха да разговарят; така научиха неизвестни за себе си и за живота си неща. Момчето, с което преди малко се бяха сбили, а сега спокойно разговаряха, също присъстваше в живота на жената, с която бе прекарал последните две години. Погледна внимателно момчето в лице. Постъпките, мимиките. Опита се да се постави на мястото на Лейла. Опитваше се да разбере какво е открила в него. Какво имаше в това момче, което у него липсваше?

Тогава още не знаеше, че Лейла ще направи своя избор, че нейният избор ще го нарани още повече. Вероятно това бе и най-мъчителното. След всичко станало не знаеше дали ще й прости, но фактът, че бе предпочела друг, увеличаваше болката му. След този ден реши да не допусне да преживее подобно нещо. Никога повече не се довери на жените. Колкото по-жесток беше, колкото бягаше и ги отхвърляше, толкова повече жените го преследваха. И това положение още повече го задушаваше, усамоти се още повече.

С майка си беше прекъснал отношенията още когато беше съвсем мъничък… Майка му се влюби в друг мъж и си отиде, като ги остави сами с баща му. Връзката с майка му в продължение на много години се заключаваше само в телефонните разговори, кратките ваканции, които прекарваха заедно през лятото. Джем ненавиждаше тези ваканции, защото често с тях беше и онзи мъж. Баща му беше всичко за него. Когато го загуби след завършването на университета, имаше чувството, че целият свят се е стоварил върху главата му. След смъртта на баща му майка му се опита да поправи отношенията помежду им, но истинската причина за това бе, че мъжът, с когото живееше, я напусна заради друга, както навремето тя беше постъпила с тях. Макар че майка му положи много усилия, за да поправи отношенията им, вече беше много късно. Джем изпитваше към нея само гняв.

Благодарение на тези две случки още в ранна възраст научи, че не бива да се доверява на жените. Дори една много влюбена жена си тръгваше веднага, когато намереше по-добър мъж. Не можеше да се доверява на техните чувства. Всъщност мъжете бяха по-чувствителни. До този момент за нито една жена не разтвори сърцето си. Досега не бе срещнал жена, която да го опровергае.

Все същите неща, си помисли, като погледна към множеството. Известно му беше всичко, което ще се случи. Цялата история, всички етапи. Началото, края. Беше като постоянен участник в един и същ сценарий. Познаваше смисъла, който се съдържаше зад едно докосване, зад погледа, който отправяше или отклоняваше. Беше търсил жена, която да го изненада. Не знаеше дали тя е мечта или не, но вече се беше отказал да я търси.

Най-късно на втората среща с някоя жена взимаше от нея всичко, което искаше. Някои смятаха, че ще го привържат, като го държат на разстояние, но и от тях му омръзваше и бягаше. Защото разбираше, че това е само игра, че се държат така само за да не изглеждат леснодостъпни. Всички се стремяха да привържат мъжа към себе си. Жените искаха от мъжа да се откаже от всичко, като оставят само за себе си правото на раздялата. Макар че първоначално решението да не се обвързва, да не се доверява бе дадено само на думи, постепенно сякаш обхвана всички негови клетки. Бягаше, щом усетеше опасността. В момента, когато осъзнаеше, че е започнал да прави компромиси.

Колко странно! Като че ли всички жени търсеха любов. Всъщност това беше грешка — и най-голямата разлика между тях и мъжете. Мъжете не търсеха любов. Защото знаеха, че любовта не е нещо, което се намира, когато го търсиш.

Джем отсега се бе отегчил от партито, което щеше да продължи две нощи. Ако зависеше от него, би избягал.

След като остави Синан в градината и се качи в салона, видя момичето, с което един негов приятел миналата седмица го бе запознал на конни състезания. Изгледа момичето, чието име по никакъв начин не можеше да си спомни. Огледа се да не би Сибел да е наоколо. Ако беше тук, щеше да се наложи веднага да изчезне, нямаше да издържи на тъжния й поглед.

Видя Бахар, която седеше на големия фотьойл в салона пред прозореца. Странно момиче! Значи, след като ги остави, беше дошла тук и седеше сама.

Момичето, чието име не можеше да си спомни, се отдели от приятелите си и тръгна към него. Усмихна се и го прегърна. Като говореше, отмяташе дългата си коса. Беше пияна. Алкохолът й помагаше да говори и да постъпва както иска.

Джем знаеше, че момичето го харесва. Ако една жена гледа в очите мъжа и се усмихва, докато говори с него, значи, че има шанс през нощта да бъде с нея. А тази жена не се задоволяваше само да го гледа, но го и опипваше. Джем обгърна с ръце талията на момичето. Тя беше облякла черна рокля без презрамки. Още тук можеше да прави секс с него. Той почувства силно желание. Сексът за него бе един от най-важните източници на удовлетворение. Едното бе работата, другото — сексът. И не се налагаше да купува цветя и бижута, за да прави секс с жените. Те го пожелаваха.

За много мъже най-важната мисъл е да правят секс с жените. Колкото може по-бързо. Ако мъжът не беше привлекателен и бе от онези, за които нямаше много кандидатки, се налагаше да играе различни игри. Изпращаше й цветя, водеше я на вечеря, трябваше да създава впечатлението, че е много влюбен. Беше време, когато и Джем правеше тези неща. Но всичко беше подчинено на тази цел. Да се разхожда по върховете на удоволствието. Щом постигнеха целта си, едни мъже веднага се променяха, а други — след известно време.

Жените бяха различни. Даже най-силните жени, които смятаха, че докато легнат с един мъж, държат юздите в своите ръце, се променяха след секса. По своя воля се предаваха в ръцете на мъжете. Тоест преди секса и двете страни играеха роли. Мъжът беше внимателен, влюбен, идеален любовник, а жената — кокетна, равнодушна, недостъпна. В такъв случай нямаше смисъл никой никого да убеждава в противното. Двете страни бяха равностойни.

А има ли мъже, които се привързват? Разбира се, че има, но обвързаността не е защото мъжът иска, а защото е въвлечен в такава ситуация. Ако не вземе мерки, трудно ще се отърве.

Продължи да се смее и да говори:

— Това парти ще продължи дълго и аз започнах да скучая. Ще се оттегля в стаята си, за да си почина. После ще се видим.

Като продължи да играе с косата си, момичето отговори:

— Откровено казано, и на мен ми доскуча. Мога ли да дойда с теб?

Джем се засмя. Очакваше това, но не и така бързо.

— Разбира се.

Докато се качваха нагоре, хвърли един поглед към хората, които се веселяха. Всеки гледаше да прекара добре този момент. Запита се познава или не истинските лица на тези хора. Някои се опитваха да избягат от грижите си, а други се държаха така, сякаш нямат никакви грижи. Джем внимателно погледна към закръглените бедра на момичето, което се изкачваше пред него с полюляваща се походка. Не можеше да си представи живота без жени.

Гласът на госпожа Гюл, която го викаше, го върна в настоящето.

Госпожа Гюл носеше достолепно като филмова звезда старомодните дрехи, които бе облякла върху едрото си тяло. От много млада възраст бе с него. Разрешаваше всяка задача, знаеше всичко. Странното бе, че само тази жена познаваше истинското му лице.

— Господин Джем, майка ви е на телефона. Било важно.

— Защо не се е обадила на джиесема?

— Обадила се. Вероятно не сте чули. Да я свържа ли със спалнята?

Джем се замисли. Какво ли щеше да каже майка му? Не желаеше да разговаря с нея пред чужди хора.

— Свържи ме в кухнята, оттам ще говоря. Веднага идвам.

Обърна се към момичето:

— Иди в стаята отляво в коридора на горния етаж. Щом свърша телефонния разговор, ще дойда.

Бързо слезе долу. Влезе в кухнята и като накара всички да излязат, взе телефонната слушалка и рязко изрече:

— Моля, мамо?

— Давал си парти, не знаех.

— Не е първото ми парти.

— Но когато ти предложих да се видим през този уикенд, ми каза, че ще бъдеш извън града.

Джем се притесни. Налагаше се пак да обяснява, нещо, което ненавиждаше.

— Така беше, но в последния момент се отложи. И аз реших да дам прием във връзка с новия проект, който започнахме.

— Но можеше да помислиш и за майка си, а не само за новата работа? Надявах се, че ще прекараме заедно известно време.

Преглътна. Като се опитваше да остане спокоен, продължи:

— Знаеш, че и аз дълго време съм очаквал същото от теб. Да не подхващаме пак същите теми. Аз не съм дете. Имам работа, ангажименти. Другата седмица ще се видим, не се безпокой.

Всъщност лъжеше и двамата добре знаеха това. Но когато и да говореше с нея, от една страна, се опитваше да превъзмогне гнева си, от който така и не можеше да се освободи, а от друга страна, да се отърве от тежестта на угризението.

„Дано умре по-скоро“ — си помисли. Ако умре, може би ще я споменава с копнеж и ще я идеализира в спомените си, но сега не можеше да се отърве от спомена за миналото. Чувстваше се зле всеки път, когато се отнесеше лошо с нея.

Бързо затвори телефона и се качи горе. Любенето, топлината на непознатото тяло щеше да му дойде добре, за да забрави всичко, което го тревожеше. Единственото, което не бе осъзнал до онзи ден, бе, че много пъти само поради тази причина е правил любов. По всичко изглеждаше, че ще има много работа за хората, които бе наел за уикенда.

Денят отдавна бе преминал в нощ. Гласовете и смеховете, които се чуваха, се смесваха с музиката, която сега звучеше по-тихо. Влезе в стаята си и затвори вратата. Погледна се в грамадното огледало на стената. Оправи измачканите ръкави на синята си риза. От банята не се чуваше никакъв шум. Засмя се и застана пред вратата на банята. В този момент му хареса мисълта да правят любов в банята. Бързо отвори вратата и се спря изненадан. Не знаеше как да постъпи. Бахар се беше свила до тоалетната. Джем, който не очакваше, че ще я види, се поколеба да излезе или не. Реши, че алкохолът сигурно не й понася. Момичето дори не беше забелязало, че не е заключило вратата.

— Извинявай, не знаех, че си вътре — каза той.

— Тъкмо излизах.

Лицето на Бахар бе почервеняло. В очите й имаше влага, причината за която не можа да разбере. Като че ли преди малко беше плакала.

— Добре ли си? Нека да ти помогна.

Бързо отиде до нея и докато й помагаше да се изправи, се опитваше да отгатне от какво е приятната миризма, която се разнасяше от тялото на момичето. Топла, мека миризма, която изпълваше човека. Забеляза блясъка в очите й. Определено бе красива жена. Бе деликатна и изящна. Докато всички тези мисли минаваха през главата му, чу да се отваря вратата. Реши, че е момичето, с което се беше уговорил, но се появи Синан. Той ги изгледа учудено.

— Какво правите вие двамата тук?