Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

33.

Селин, която вървеше по дългия коридор, си помисли, че мрази да е Марселина. Тя трябваше да е Сузана. Ето че пак изпълняваше една от малките роли в „Сватбата на Фигаро“, която за кой ли път вече поставяха на сцената. Трябваше да работи много здраво за „Ана Каренина“, която режисьорът каза, че ще поставят на сцената през следващия сезон. Ако се подготви и се представи добре, шансът можеше да й се усмихне, можеше да е Ана и да предизвика възторг у всички, които щяха да я видят как се носи като пеперуда на сцената. Не й оставаше много време. Вече наближаваше трийсетте.

Погледна към стройните тела на балетистите, които изтичаха покрай нея. „Мъжът си е мъж“ — си каза. Независимо от образованието, възрастта, социалния статус, професията, всички имаха една и съща цел. Мозъкът на всички се концентрираше само върху удължението отпред. Всички са като произведени от една и съща фабрика. Видът им е различен, но суровината е една и съща.

Помисли за майка си, която я потърси миналата седмица и плачеше неутешимо. Баща й, който поставяше морала над всичко и се противопостави на следването й в консерваторията само защото щяла да води бохемски живот, ходеше с момиче, което беше с трийсет и пет години по-младо от него. Момичето беше на нейните години. „Какво двуличие“ — си помисли. Не е ли проява на двуличността на една морална система фактът, че забраняваш на жена си и на дъщеря си неща, които смяташ за неморални и срамни, а когато същите неща вършиш с чужди момичета, ги приемаш за напълно нормални? Баща й бе богат, умен, добре образован, но спеше с жена, която бе на половината на неговите години. При това бе ясно защо тази млада жена е с него! Сигурно не заради красотата и младостта му.

Като влезе в гримьорната, веднага седна пред масата с огледалото и започна да сваля тежкия грим от лицето си. При допира на напоения с тоалетно мляко памук върху розовата й кожа, се появяваха и луничките, които така мразеше, но мъжете много харесваха. Трябваше да се обади на майка си и на Арда. Къде ли беше Бахар? Така се беше затворила в себе си през последните дни, че забравяше обещанията. А може би го правеше нарочно?

Селин я бе предупредила още в началото. Бе й казала, че тази връзка ще свърши зле. Не бива да се доверява на мъж, всички те са много добри, докато те завладеят, а после се превръщат в зверове. Досега не бе срещнала друг пример. С тях трябва да говориш на езика, от който те разбират, да си поиграеш и след това да им посочиш вратата. Разкриеш ли им душата си, покажеш ли им чувствата си, загубена си. В края на пътя непременно ще се блъснеш в стената. Каза на Бахар, че любовта прави човека сляп, но тя не я послуша. Не можеш да разбереш нещо, докато не си го преживял.

Селин пак не се излъга. Отначало поведението на Джем я накара да се съмнява в своята теза. Тогава Бахар се чувстваше толкова щастлива, че дори Селин се усъмни. Един ужасен страх я бе обхванал тогава. Ако всички мъже не са еднакви, ако съществува истинската любов, значи тя е отговорна за всичките преживени от нея неща. Ако всички мъже не бяха еднакви, значи тя не бе права. Значи не бе обичана достатъчно. Тази мисъл накара дъхът й да секне, принуди я да прекара много безсънни нощи. Но отново се успокои, когато случаят стигна до тази точка. Излезе права… Всички мъже бяха еднакви.

Изхвърли в кошчето мръсния памук, след това се погледна в огледалото с черна рамка, закачено на бялата стена, и като извади фуркетите от косата си, я пусна. Прокара пръстите си през косата. В този момент телефонът иззвъня. Отметна косата си назад и взе телефона. Обаждаше се братът на Арас, с когото преди години бе имала кратък флирт, а след това бе отказала да се среща с него. Селин бе измъчила Арас, но с брат му Арда бяха добри приятели. Арда бе млад и талантлив галерист. Притежаваше художествена галерия на „Нишанташъ“. Половината от годината живееше в Америка. Наскоро се бе върнал от чужбина. Весело заговори:

— Как си, миличък?

— Добре съм. Представлението ти свърши ли? Да те взема, ако искаш?

— Няма нужда. Аз ще дойда. Имам една приятелка Бахар, и тя ще дойде. Ще се срещнем там.

Веднага след като затвори телефона, бързо влезе в една от съблекалните, преградени с черна завеса, и докато се мъчеше да съблече костюма, дочу, че някой я вика.

— Излизам — се провикна и когато задъхана дръпна завесата, видя срещу себе си Арзу, дубльорката й в предишното представление, която я измерваше с подигравателен поглед. Спокойно попита:

— Какво става, проблем ли има?

Жената известно време я гледа и заговори:

— Оставих една черна козметична чанта върху масата. Не мога да я намеря. Дали не си я виждала?

Селин почувства как гневна вълна се надигна в нея. Едва се сдържа да не удари Арзу. Стисна зъби и буквално изсъска:

— Нашето представление току-що свърши. Откъде да знам къде са ти козметиките?

Жената я погледна със същата подигравателна усмивка. Продължи да говори с унищожителна ирония:

— Права си, но тъй като балерините, на които им възлагат малки роли, ревнуват онези, които изпълняват главните роли, и им погаждат такива номера. Поради това не се сетих за друга.

Селин се разтрепери от гняв. Ще й даде да разбере на тази жена. С едно рязко движение я отмести, взе чантата си и с унищожителен пламък в очите отговори:

— За всяко нещо и за всекиго си има време. Не забравяй, че когато едни се изкачват, другите слизат! Скоро ще разбереш.

Силно блъсна вратата и излезе. Цялата трепереше. Сълзите й бяха готови да потекат от нерви. Сдържа се. „Не — каза, — ти отдавна се научи да не плачеш за хора, които не заслужават. Заради тази калтачка ли ще си хабиш сълзите?“ Ядосана излезе от сградата и спря едно такси. Обясни на шофьора къде да я отведе, като през същото време набираше телефона на Бахар. След като телефонът звъня доста време, най-сетне тя отговори.

— Къде си бе, момиче? Търся те, но не отговаряш — рече нервно Селин.

Бахар учудено отговори:

— Нали ти отговорих? Какво става, защо си ядосана?

Селин изсъска:

— Да, ядосах се. Нали има една Арзу Кърач…

— Е, какво е станало с нея?

— Ти почакай да видиш какво ще я направя аз нея. Виж, Бахар, през следващия сезон ще взема главната роля в „Ана Каренина“, ще видиш — заяви Селин.

Бахар говореше с едно спокойствие, което играеше по нервите й. Това бе най-голямата разлика между двете. И двете живееха заради танца, но едната с амбиция, а другата със страст… Амбициите на Селин рано или късно щяха да й осигурят успеха. Бе невъзможно да успее в живота, ако не съществуваше това чувство. Затова винаги се смяташе, че е късметлийка в професията. Все пак не умееше да танцува така добре като Бахар…

Настана мълчание. Бахар като че не знаеше какво да каже. Продължи:

— Успокой се малко. Вярвам, че ще стане, както искаш, както за теб, така и за мен.

Селин пое дълбоко дъх и почувства, че се поуспокои. Това спокойствие на Бахар бе странно. От няколко седмици бе като умряла. Очите й изведнъж се пълнеха със сълзи, не разговаряше, с никого не общуваше. Понякога, точно по време на работа, искаше разрешение и отиваше в тоалетната, а като се върнеше, от зачервените й очи се разбираше, че е плакала. Селин забелязваше, но нищо не й казваше. С хиляди уговорки я склони да пийнат по нещо, за да се разведри. След това се обади на Арда и го покани. Клин клин избива все пак. Продължи да говори спокойно:

— Гласът ти звучи добре, междувременно. Личи, че си по-добре. Казах ти, моето момиче, разбира се, че ще мине.

С дълбока въздишка Бахар отговори:

— Не мисля, че ще ми мине. Само се уча да живея с тази болка, това е всичко.

— Ама че си чувствителна, ама че си меланхолична. Както и да е, къде си сега? След няколко минути ще бъда там.

— Почти пристигнах. Сега ще сляза от колата.

След като затвори телефона, се огледа в малкото сребърно огледало, което извади от чантата си. Начерви устните си с розовото червило. Затвори козметичната чанта и за последен път се огледа в огледалото. Изглеждаше добре.

Докато затваряше ципа на спортния сак, таксито вече бе стигнало до културния център, където се организираха изложби. Тази вечер се откриваше изложба на един известен художник. Представяше всичките си картини от миналото досега. Когато Арда заговори, тя веднага му каза, че ще дойде. Всъщност повече от картините я интересуваха мъжете, които ще присъстват на откриването. Сигурна бе, че ще намери някого, който да й хареса. Усмихна се. Сви устни, вероятно не само мъжете имаха право да ловуват.

Когато таксито спря пред културния център, се усмихна на портиера, който й отвори вратата, и слезе от колата. Влезе вътре и веднага забеляза Бахар, която седеше на кадифеното канапе пред стълбището и тревожно се оглеждаше. Въртеше в ръка малката си чантичка, с което се разсейваше. Забеляза, че Селин върви към нея, и й олекна. Същевременно Селин се оглеждаше да види къде е Арда. Не се виждаше наоколо.

— Ще дойде още един приятел, но не го видях. Чакай да го потърся къде е — каза.

— Кой ще дойде?

Не отговори на Бахар, а допря телефона до ухото си. След няколко позвънявания той отговори.

— Къде си? Ние дойдохме — каза Селин.

— Сега влизам от вратата.

Преди още да затвори телефона и да го сложи в чантата си, видя Арда, който разговаряше с един служител. Бе облякъл тясно тъмносиньо сако и синя риза. Беше обул тесни тъмни на цвят джинси. В този си вид приличаше на един известен актьор. Селин още в началото бе направила погрешен избор. „Ако бях видяла Арда, в никакъв случай не бих се захванала с брат му“ — си каза, като се усмихна. Арда усмихнато се приближаваше към тях и Селин се обърна към Бахар:

— Ето, че и приятелят ми дойде…

Като приглаждаше с ръка косата си, Арда дойде при тях и заговори:

— Разхубавила си се, откакто не сме се виждали. Какво ново, фъстък?

Двамата се прегърнаха и той усмихнат се обърна към Бахар. В същия момент Селин се обади:

— Да ви запозная. Бахар, това е моят приятел Арда. Наскоро се върна от Ню Йорк. Нали помниш Арас, той е негов брат. Арда, това е най-добрата ми приятелка Бахар.

С най-чаровната си усмивка Арда протегна ръка на Бахар:

— Много ми е приятно. И ти ли си балерина?

Лицето на Бахар порозовя и тя кимна, а Селин помисли, че върши добро дело. Клин клин избива.

Вътре се бяха насъбрали доста хора. Наоколо бе пълно с познати лица, оператори, фотографи. От шампанското и вината, които сервитьори разнасяха с табли, настроението й се подобри. Погледна към Бахар, която не бе свикнала с алкохола. Бузите й бяха зачервени. Арда непрекъснато говореше нещо на Бахар. А дали и Бахар го хареса? Селин мислеше, че постепенно може да стане нещо. Изведнъж в навалицата видя някого. В началото не можа да се досети, но след това го позна, наведе се и през смях зашепна на Бахар:

— Няма да повярваш, моето момиче, но тук сякаш са се събрали всички мъже, с които съм спала. Току-що видях още един.

Бахар й даде да разбере, че трябва да млъкне, а след това й прошепна:

— Какво говориш, ще те чуе някой.

Селин се разсмя и повика сервитьора, който събираше празните чаши наоколо.

— Моля?

Тя подаде на сервитьора празната си чаша и си взе пълна. Запита се как ли ще свърши тази вечер. В момента, в който отпиваше глътка розе, забеляза, че й се усмихва мъж. Внимателно погледна към него и си спомни, че преди няколко седмици го бе видяла след представлението. Бе сред навалицата и разговаряше с няколко познати балетисти и балерини. Кафявите му коси се спускаха до раменете и между тях имаше изсветлели от слънцето кичури. „Колко красиво момче“ — помисли Селин и като му се усмихна, тръгна към него.

Сега той я гледаше и се усмихваше. Селин вече знаеше с кого ще прекара вечерта. Обърна се и потърси Арда и Бахар. Бахар слушаше Арда, който й говореше нещо, и отпиваше от чашата в ръката си. Възнамеряваха след малко да излязат оттук и да отидат да вечерят, но Селин се отказа. Искаше да се прибере вкъщи заедно с момчето, с което щеше да се запознае след малко. Но не знаеше как да постъпи, понеже тя бе предложила да отидат на вечеря. Зашепна на приятелката си:

— Бахар, ще ти кажа нещо, ама няма да ми се сърдиш.

— Какво има? — попита Бахар.

— Моля те, идете само двамата да вечеряте. Ще ми се сърдиш ли?

— Ти полудя ли? В такъв случай и аз няма да отида.

— Моля те, направи ми едно добро. Ако и ти не отидеш, ще стане неудобно. Тъкмо ще се поразсееш.

— Ти защо няма да дойдеш?

Селин се засмя и показа младия мъж с дългата коса:

— Виждаш ли онова момче?

Бахар сви очи и погледна нататък, но тя бързо заговори:

— Шшшт, внимавай да не разбере.

— Какво ще стане, ако разбере… Знае се как ще свърши тази работа.

— Завчера го видях в театъра, беше дошъл да поздрави някого, но не разбрах на кого е приятел. Погледна ме и се засмя. Ако сега дойда с вас, къде ще го видя другаде?

Бахар я погледна и отчаяно се съгласи с предложението й. На Селин й олекна. Наведе се към Арда и му каза:

— Миличък Арда, не ми се сърди, но аз няма да дойда на вечерята. Идете двамата с Бахар. Наложи се да свърша една работа. Щом като свърша, ще дойда при вас.

Арда отпи една голяма глътка от чашата си. Разсмя се, когато оставяше празната чаша.

— Боже мой, Селин, не си се променила ни най-малко. Пак ни оставяш в последната минута. — Прошепна й: — В интерес на истината, не се оплаквам, но…

По усмивката на Арда Селин разбра, че е харесал Бахар. Вечерта започна да става съвсем интересна. Усмихна се, обърна се и тръгна…