Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

40.

Истанбул, юли 2002

Да остане в Истанбул в разгара на лятото, когато слънцето изгаряше всичко наоколо, не бе добра идея. Джем с присвити очи погледна към изгарящото слънце. На човек му се иска да отиде на юг, сред блестящите като злато пясъци, да се хвърли в хладните води, но толкова бе зает през последните няколко седмици, че като се изключат уикендите, не можа да отиде във ваканция на място, където само да лежи, без да прави нищо. Предстоеше им да започнат нов проект и мощната групировка, с която трябваше да подпишат договор, можеше да донесе престиж на фирмата им. Всички работеха като луди в тази горещина. Бе изтощен да обмисля и най-малката подробност, но въпреки това не оставяше работата на никого и не си даваше почивка. По този начин не мислеше за Бахар.

Поради приливите и отливите, които изживяваше, и поради страховете се чувстваше като удавник и в момента, в който започваше да чувства страх, че може да я изгуби, действията му загрубяваха, започваше да прави неща, които в нормални условия никога не би правил, казваше думи, които не биваше да казва. Бахар, за която мислеше, че ще се нервира и ще се сърди, се затваряше в себе си, обиждаше се, беше мълчалива. Като я виждаше, че се измъчва, Джем се настървяваше още повече. Не можеше да се държи по друг начин. Това бе един проклет порочен кръг!

Току-що се бе върнал от обяд. Не желаеше да гледа купищата доклади, натрупани по бюрото му. Обедната почивка не му стигна, за да забрави умората. Телефонът иззвъня. Търсеше го Бахар:

— Здравей, мили, да ти е леко. Какво правиш?

— Върнах се от обяд, но не можах да започна да работя. Много съм уморен. Ти какво правиш?

— Днес започнахме да работим рано. Сега съм в репетиционната. Боли ме кракът. Няма да продължавам. Довечера да излезем, ще се разсееш. Какво ще кажеш?

— Добре. Ще те взема към осем.

Джем затвори телефона и се замисли. Имаше нужда от почивка. Добре щеше да е да избяга в края на седмицата. Потърси секретарката, за да направи необходимото.

— Йозлем, виждали в събота има билети за самолетите за Бодрум?

Облегна се назад и започна да прави планове за вечерта. От дълго време не бе излизал, понеже бе затънал в работата. Най-добре ще е тази вечер да се забавляват, да изпитат удоволствието на вечерта.

Към осем часа бе пред вратата на Бахар. Вратата се отвори едновременно с позвъняването. На вратата се показа Бахар по трико и дълга фланелка, които обличаше, когато репетираше. Задъхано заговори:

— Много се извинявам, върнах се преди малко. Но веднага ще се приготвя.

В момента, в който каза това, се втурна към спалнята.

— Нали щеше да си тръгнеш рано? Нали те болеше кракът?

— Срещнах приятел, с когото отдавна не бяхме се виждали, и отидохме да пийнем нещо.

Изведнъж Джем почувства, че има хиляди въпроси. По принцип винаги казваше имената на онези, с които се срещаше. Надяваше се, че може би ще научи, ако й зададе още един въпрос:

— Кой приятел? Познавам ли го?

— Не, не го познаваш. Много стар приятел.

Ето още един уклончив отговор. Като че нарочно не казваше с кого е била. Изведнъж почувства, че онзи див страх пак се пробужда у него. „Разбира се — каза си, — осъзна, че имам слабост към нея, че съм влюбен в нея. Започва да прави такива неща. Всичко ще завърши зле! Нали и Лейла говореше по същия начин в дните, когато се е виждала с другия си приятел?“ За съжаление едва в края на втората година разбра, че човекът, за когото говорела, бил другият й приятел. Опита се да потисне ревността, но тя бе толкова истинска, че я чувстваше с всички клетки. Бе безсилен като тигър, който е затворен в клетка и съзнава, че нищо не може да направи. Пулсът му се ускори.

„Не — каза си, като стискаше зъби. — Не съм слаб или нещо такова. Винаги, когато пожелая, отново мога да взема в ръце силата си!“ Само в последните дни бе предпочел да се остави на чувствата. Това бе негов избор. Поради това можеше да се върне към нормалното си състояние, когато пожелае. Почувства, че малко се поуспокои. Бахар излезе от спалнята. Беше с тесни джинси и фланелка. Потърси издайнически следи по лицето й. Но усилията му бяха напразни. Всички жени, дори най-крехките, умееха майсторски да се прикриват.

Луната отдавна бе изгряла. Когато влязоха в едно от популярните кафенета, намиращо се на най-оживената улица на „Нишанташъ“, Джем благодари на съдбата, че са се отървали от влагата в града. Опита се да прогони мислите, които от половин час го измъчваха. Докато сядаха на масата, реши, че тази вечер ще се напие. Единственият начин, чрез който можеше да се отърве от тези мисли, бе алкохолът. Поръча една бутилка шардоне и като се огледа наоколо, видя, че Селин влиза през вратата. Беше с къса, светла дреха. Поговори на бара с някакъв мъж, а след това дойде и седна при тях. Личеше, че е притеснена. Напрежението се отразяваше и на гласа й:

— Бахар, защо винаги си тръгваш по-рано от репетициите? Остана малко време до изпитите и за съжаление моето представяне зависи от теб, понеже сме партньорки.

Бахар отговори с познатото спокойствие:

— Кракът ме болеше, затова. Не можех да продължа. Затова си тръгнах по-рано.

Селин изгледа гневно приятелката си и каза:

— Хайде, няма да кажеш, че излизаш заради Джем, я…

Селин го изрече толкова подигравателно, че Джем отново почувства изгаряща ревност. Значи Бахар бе излязла рано. Но не за да се срещне с него, Селин се лъжеше. Заради кого бе излязла? С кого се бе срещнала? Не пожела да се намеси в спора, за да не даде възможност на Селин да въвлече и него. Двете жени започнаха да спорят, а той отдавна бе научил, че не трябва да се намесва между двама души, когато спорят.

— Как може да говориш така, Селин? Теб какво те засяга? Животът си е мой, кариерата си е моя.

Селин постави едната си ръка върху масата, наведе се към Бахар и изсъска:

— Защо ме лъжеш?

Бахар я погледна учудено и се опита да разбере какво става:

— За какво съм те излъгала?

— За нищо ли не си ме излъгала, Бахар? Бъди честна!

Бахар млъкна за момент и после отговори:

— Не, не съм те лъгала.

След този отговор другата жена удари с юмрук по масата и закрещя:

— Продължаваш да ме лъжеш!

Въпреки музиката и шума хората от съседните маси насочиха погледи към тях. Джем се напрегна, не обичаше да попада в подобни ситуации. Когато се карат, хората трябваше да правят това вкъщи, далеч от чуждите погледи.

— Момичета, успокойте се. Какво ви става?

Бахар спокойно попита:

— За какво съм те излъгала.

— Сердар Акяваш още преди няколко месеца ти е казал, че ти ще изпълняваш главната роля в „Ана Каренина“ през новия сезон… — Продължи да говори, като натъртваше на всяка дума: — И въпреки че го знаеше от много време, скри от мен! Скри, въпреки че знаеш колко много работя, колко се старая! Всеки ден, когато исках да работим, ти криеше от мен! Това ли е приятелството ти?

Бахар се стараеше да се съвземе.

— Скрих. Но не те излъгах. Да не кажеш и да излъжеш са две различни неща. Не ти казах, защото мислех, че ще се разстроиш. Чаках удобния момент, за да не се обидиш.

— Хайде, де! Толкова месеци ли не можа да намериш удобния момент?

— Права си, но не знаех как да ти кажа.

— Сигурно ти така разбираш приятелството.

— Нима е моя вината, че човекът е избрал мен? И аз градя кариерата си в продължение на много години. И аз живея в името на това.

— И ти, и ти, и ти… Твоето, твоето, твоето… Все ти! Твоята кариера! Досега не мислеше за кариерата, та сега ли, като стана на толкова години. Ти не застана като мен срещу хората, на които най-много държеше в живота. В името на това аз с лека ръка отхвърлих спокойния живот, всичко! А за теб най-важното е твоята връзка. Не те интересува нито работата, нито най-добрата ти приятелка. Захвърли всичко заради приятеля си!

Бахар прочисти гърлото си. Думите на приятелката й я шокираха. Селин продължаваше да говори пред Джем, двете трябваше да си изяснят проблема насаме.

— Селин, овладей се! Не ти казах, за да не те обидя, но ти намесваш хора, които нямат нищо общо.

Джем изненадано гледаше към двете жени, не разбираше какво точно става. Разговорът стана много грозен. По никакъв начин не можеше да разбере какво искат да кажат.

— Бахар, знаеш, че аз имах само една-единствена връзка.

— Да, зная. Но ти си причината, за да завърши по този начин.

Селин почувства, че ще изпадне в истерия. Сълзите в очите й като че щяха да изхвръкнат като стрели.

Джем почувства, че трябва да се намеси. Хората започваха да се обръщат и да ги гледат.

— Моля ви, успокойте се. Не сме вкъщи. Всички ни гледат.

Като се опитваше да понижи гласа си и да не плаче, Селин продължи да говори със злоба, която буквално разпръскваше около себе си:

— Значи аз самата съм виновна за всичко, което преживях, така ли?

— Разбира се, че си ти! Отдавна трябваше да оставиш човека, но ти не го направи. Знаеше, че ще ти изневери. В крайна сметка ти се остави на един мъж, който не те обича, измъчва те, тъпче те, обижда те…

— Всеки мъж изневерява, Бахар! Даже най-влюбеният. Всички мъже са копелета, не го забравяй! Един ден ще разбереш какво съм искала да ти кажа.

Джем се ядоса. Бахар рече:

— Преживяното от теб наскърби и мен, Селин, но ти ще решиш на кого ще държиш. Ако придаваш значение на човек, който не заслужава, в крайна сметка разочарованието не е изненадващ резултат. Но ако насреща си имаш един честен човек и най-важното, ако сте влюбени, и дума не може да става за подобно нещо. Защото полигамията не е присъща за любовта.

— Като при теб и Джем ли? — изсъска Селин. Не знаеше как да излее отровата си, опитваше се да се въздържи.

— Да, като при мен и Джем — отговори спокойно Бахар.

В този момент Джем се почувства много зле. Той не бе човекът, за какъвто го смяташе Бахар. Той открито изневеряваше на любимата жена. Но най-лошото бе, че освен че й изневеряваше физически, създаваше една илюзия. Не знаеше какво да каже. Бахар също започна да се нервира. За пръв път я виждаше в такова състояние. Не издържа и се намеси в разговора:

— Има мъже, които не са като онези, за които говориш.

— Така ли? А аз кой знае защо не срещнах такива нито около себе си, нито в живота.

— Доколкото разбирам, си преживяла неудобна история и поради това си си създала такова убеждение. Но трябва да се отървеш.

— Ако поне един такъв мъж излезеше насреща ми, повярвай ми, на секундата щях да си променя мнението. При това с радост.

Телефонът на Бахар иззвъня. Тя го извади от чантата и каза:

— Тук е много шумно… Ще се обадя и се връщам.

Докато гледаше Бахар, която бе излязла навън и разговаряше по телефона, почувства неудържим гняв. С кого ли разговаряше? При това не говореше пред него, а излезе навън! Явно беше, че не иска той да чуе разговора! Всички жени бяха еднакви! Докато ревността бързо го обземаше, помисли: „Тази жена ме принуждава да проявявам слабост! Привързва ме към себе си и когато аз изпадна в тази ситуация, тя се отдалечава от мен! Трябва незабавно да се освободя! Първо ме накара да се влюбя в нея, а после направи онова, което в крайна сметка прави всяка жена! Не се подлъгвай по нейния крехък, чист, невинен вид! Погледни до какво положение докара най-близкия ти приятел! Жената си е жена! Даже най-невинната е в състояние да накара дявола да стане праведен. Абе, нали навремето майка ти те нарани толкова жестоко, защо сега тази жена да не те излъже? Глупак съм аз, глупак!“

Докато се измъчваше от тези мисли, видя, че Селин поръча на сервитьора още една бутилка шардоне. И тя се опитваше да се успокои, като нервно вдишваше и издишваше. Бахар, която бе свършила разговора си, влезе вътре и като сядаше, внимателно погледна към Селин.

— Селин… Аз не исках да те обидя. Извини ме. Ти си права. Трябваше да ти кажа. Но повярвай ми, не знаех как да ти кажа от страх, че ще се обидиш. Беше грешка. Предишните ми думи не бяха верни… Много съжалявам.

Селин поклати глава, вдигна чашата си и я изпи на един дъх. Ако Джем разбираше поне малко от човешката психология, знаеше, че гневът й не е преминал.

След като изпиха три бутилки шардоне и си тръгнаха, по настояване на Селин отидоха в един новооткрит нощен клуб в „Куручешме“. Там беше препълнено.

Докато пиеше текилата, която сервитьорът донесе, Джем помисли: „Кой ли ги поръча?“ Вероятно не беше Бахар. Тъй като не можеше да пие, тя отдавна бе пияна и с усмивка гледаше наоколо. Бузите й се бяха зачервили. Селин танцуваше като луда, като че бе стоварила амбициите и гнева си върху движенията си.

Хората минаваха покрай тях, виждаше лица, които се усмихваха, избухваха в смях, възторгваха се. Джем се почувства като във филм. Като че не принадлежеше към настоящото време и това място. Сервитьорите, които тичешком носеха и отнасяха напитките, викът на една жена, върху която разляха алкохол, изпълненият с гняв поглед на мъж, който се караше с приятелката си, мъже, които хвърляха наоколо погледи а ла Кларк Гейбъл, търсещи евтини жени, с които да преспят, жени, които гледаха отвисоко, за да покажат, че са от хайлайфа, жени в напреднала възраст, навлекли маркови дрехи като рекламно пано и до тях отегчени възрастни, грозни съпрузи, с увиснали бузи, съзнаващи, че вече е много трудно да намерят някое свежо парче… Всички изглеждаха като герои от филм.

И тримата бяха много пияни. Помисли, че трябва да прибере момичетата, обърна се към Бахар, която спеше. Колко невинна изглеждаше в този момент! Да можеше да повярва, че е така! Изпитваше лудо желание да накаже тази жена, която го караше да проявява слабост. Като че ако я накажеше, щеше да заплати цената на направеното. Цената на това, че го накара да изпадне в такава слабост…

— Хайде да си ходим. Стана късно.

Селин бе така пияна, че не можеше да стои на краката си. Джем я хвана под ръка и я изведе до вратата. Бахар вървеше до него с онази сладка усмивка. „Добре, че тази вечер не взех колата“ — си каза. Качиха се в поръчаното такси. Реши, че вместо да заведат Селин в дома й, ще е по-добре да им гостува вкъщи. Каза на шофьора:

— „Гюмюшсую“, моля.

Шофьорът на таксито бе наясно, че са пияни, и затова караше бързо и направо през дупките. Едничкото, което Джем желаеше в този момент, бе да пристигнат вкъщи. Да отиде в дома си, да се хвърли в леглото и да се отърве от гаденето.

Когато пристигнаха пред апартамента в „Гюмюшсую“, забеляза, че Бахар е заспала на задната седалка. Докато Селин отваряше вратата, той се мъчеше да събуди Бахар:

— Бахар, хайде, пристигнахме.

Като се държаха за стените, за да не паднат, тримата влязоха в асансьора с огледалото и двойната врата. Бутоните върху асансьора изглеждаха като че са се объркали един с друг. Джем разтвори очи и натисна бутона за последния етаж. Качиха се на етажа. За да не събудят съседите, Джем постави пръст на устните си и каза „шшшт“, след което отвориха вратата и влязоха вътре. Джем посочи на Селин канапетата в хола.

— Канапетата са много широки, ще ти е удобно.

— Достатъчно ми е да полегна само — отговори тя, като заваляше думите.

— Ще спусна щорите, та утринното слънце да не те безпокои.

Спусна щорите и когато отиваше към спалнята, почувства, че главоболието му не е преминало. Бахар отдавна си беше легнала и спеше.

— Лека нощ — му каза, като в съня си се изпъна като котенце.

— И на теб.

Легна в голямото легло и придърпа завивката към себе си. Свят му се виеше. Усилило се бе и гаденето. „Да не бях пил толкова“ — помисли си. Бахар се напиваше от една-две чаши и нямаше такива грижи. Джем пое дълбоко въздух и закова погледа си в една точка на тавана. Тази точка изведнъж започна да се върти като луда, продължи да се върти, да се върти. „Не — каза си, — няма да стане така.“ Спусна единия си крак от леглото и стъпи на пода. Тази поза му помагаше много пъти в случаите, когато беше пиян. Изправи се и седна в леглото. Когато се изправяше, до известна степен се намаляваха виенето на свят и гаденето. Но виждаше всичко като през мъгла. След като поседя в леглото, реши, че е най-добре да стане, и затова тръгна към хола. Слънцето още не бе изгряло…