Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

20.

Истанбул, ноември 2001

Изчака да излязат всички от съблекалнята, намираща се в края на приличащите на лабиринти коридори на културния център, и дълго се оглежда в олющеното по краищата и на места с потъмняла повърхност огледало. От доста време я притесняваха тъмните кръгове под очите й, които дори гримът не можеше да прикрие. От седмици насам безсънието измъчваше Бахар. В огледалото виждаше преждевременно състарила се млада жена. Изгубил се бе живецът в погледа й. Обзел я бе страх, чиято причина не разбираше. Усещаше, че ще се случат лоши неща. Винаги се бе чудила дали усеща едно вътрешно стягане, защото ще последват лоши неща, или с това усещане привлича лошото към себе си? През последните дни се беше задълбочила върху този въпрос. Колкото и да се опитваше да си внуши, че ако мисли позитивно, ще се случат добри неща, вътрешният й глас непрекъснато й нашепваше, че предстои нещо лошо.

Започна да търси телефона. Не можеше да го открие върху отрупаната с козметика маса. Потърси в чантата си, в джоба на сакото, навсякъде, но не намираше проклетия телефон. Накрая го забеляза на масичката с пукнатото стъкло. Грабна го и погледна към екрана. Нямаше нищо. Никой не беше я търсил. Опита се да сдържи разочарованието си и за да се залъже, си каза, че това е нормално, първоначалната страст в една връзка отслабва с течение на времето, не е необходимо да се търсят по десет пъти на ден.

Наистина ли бе нормално? Действително ли силната страст и любов, изпитвани в началото, след време отстъпваха място на рутината и скуката? В такъв случай на какво се крепяха онези връзки, които продължаваха много години? Ако имате малко шанс, това положение можеше да се превърне в обич, но ако не си дадете време за това, нямате никакъв шанс.

В този момент Селин влезе вътре и уморено седна на края на стария фотьойл, като се опитваше да покрие гърба си с хавлията. Виждаха се луничките й, които я правеха да изглежда като момиченце.

— Край, капнала съм. Днес много се уморих. А с теб какво става, защо си притеснена?

— Не, няма нищо.

— Аз ли няма да разбера, моето момиче? Като започнеш да гледаш като бито коте и разбирам, че има нещо. Какво има, кажи ми?

Но как точно да й обясни онова, което ставаше вътре в нея. Разказани на някой друг, тези чувства можеха да му изглеждат смешни, но те всъщност я задушаваха.

— Джем цял ден не ми се обади. Нищо не е както преди. Има нещо странно, но не мога да разбера какво е.

Селин започна да се смее. Постави върху масичката огромната чаша за кафе и рече:

— Нито една връзка не може да продължава както в началото. След толкова време не може да искаш човекът да е същият както в началото. Ти много обичаш Джем. Той нищо не е направил. Ти го потърси, какво ще ти стане.

Бахар погледна часовника си. Наближаваше десет. Не издържа и набра познатия номер. Чу веселия глас на Джем и се успокои. Преувеличаваше.

— Какво ново, душичко? Как мина представлението?

— Добре, добре. Само малко съм уморена. Ти какво правиш, ще се видим ли?

Последва кратко мълчание, което й се стори, че продължи часове. Отново нещо я застяга отвътре. Защо не й отговаряше веднага? Ако искаше, веднага трябваше да каже „добре“. Нали така правеше преди? Искаше да я вижда всеки ден.

— Обещах на няколко приятели, но както и да е, ще бъдем заедно. За колко време можеш да дойдеш?

— Веднага излизам, след половин час съм при теб.

След като затвори телефона, се обърна към Селин. Приятелката й внимателно я гледаше. Нямаше нужда да й обяснява какво е почувствала, тя беше разбрала.

— Няма нищо. Чака ме. Ще отидем някъде.

— Добре, значи няма проблем.

 

 

Бахар тичешком напусна огромната сграда и се хвърли към първото минаващо такси. Чувствата, които не можеше да определи, буквално си играеха с нея като котка с мишка. Всъщност тя знаеше какъв е проблемът, но нали има неща, които не искате да признаете дори и пред себе си, така и тя разбираше какво става, но не искаше да го види.

От деня, когато се запозна с Ебру, мисълта за нея не я напускаше. Ревнуваше от нея, въпреки че тя беше мила и внимателна. Смяташе, че тази жена по някакъв начин оказва влияние върху тяхната връзка. В началото вярваше на всичко, което се казваше, и й изглеждаше логично, но когато продължи да я вижда сред групата на приятелите, започна да се дразни, не можеше да се отърве от въпросите, които я измъчваха. А всъщност нямаше да се безпокои толкова, ако Ебру беше омъжена или имаше сериозна връзка.

На всичкото отгоре не можеше да си прости, че я ревнува. Но каквото и да правеше, не можеше да се отърве от това чувство. Лошото бе, че чуваше клюки, които се отнасяха до тази връзка от студентските години. Не беше правилно да се каже, че чуваше. Така подхващаше темата, че се добираше до тези сведения, без хората да разберат.

Заръмя и краткото разстояние изминаха за четирийсет и пет минути. Когато спряха пред голямата историческа кооперация на „Помюшсую“, подаде на шофьора парите, които стискаше в ръка, и бързо излезе от таксито. Тичешком влезе във входа и като затвори желязната врата на асансьора, натисна копчето за последния етаж. Закъсня. Джем щеше да мърмори.

Влезе и тръгна към вратата на кабинета в края на коридора. Видя Джем, който стоеше до прозореца и наблюдаваше панорамата към „Каракьой“. Бе облечен с елегантно кафяво сако в тютюнев цвят, а лактите на ръкавите бяха от кафява кожа. Косата му бе пригладена назад. Прииска й се да изтича и да го прегърне, но заради Джем се бе научила да потиска подобен вид чувства. Той не обичаше такива изблици на обич.

— Изобщо да не взимаме колата, това движение ще ни забави с часове.

— Добре, както искаш. Ще отидем с такси.

Джем усмихнато се обърна към нея:

— Да тръгваме, ако си готова.

— Ако ми разрешиш няколко минути, веднага ще бъда готова.

Бахар бързо влезе в банята и с ръце оправи косата си. Сложи си парфюм. Лицето й изглеждаше бледо. Като че на него се отразяваха следите от бурята, която не преставаше вътре в нея. Извади от чантата си червено червило и си начерви устните. За последен път се погледна в огледалото. Изглеждаше по-доволна от себе си. Червената боя бе отнесла от лицето й цялата бледнина и на мястото й се бе настанила изкуствена живост. Облегна ръце на мивката и изчака, докато се успокои. След една минута вече бе готова да излезе.

Дъждът бе престанал, когато се качиха в таксито. Докато търсеше телефона си, Джем съобщаваше на шофьора адреса, на който да ги заведе. Бахар се опита да се усмихне. Защо умът й погаждаше такива номера? Ето че бе заедно с любимия си, трябваше да е щастлива и да се наслаждава на миговете, когато са заедно. От този момент реши да не обръща внимание на лошите предчувствия.

Спряха пред голяма кооперация, украсена с елхички, и бързо се качиха в асансьора. Джем й бе казал, че освен няколко негови познати ще има и непознати. Колкото пъти биваха с непознати хора, Бахар все мислеше с коя ли от жените е спал Джем. Вероятно за това оказваше значение и фактът, че не познаваше миналото на Джем.

Видя хората, които седяха край масата до елегантните аплици. Очите й веднага потърсиха Ебру. Зарадва се, като не я видя. Където и да отидеха напоследък, все нея срещаха. Поздравиха се с всички и седнаха на края на масата. Джем веднага се приспособи към средата и се присъедини към разговорите. Бахар пак започна да се чувства чужда. Не познаваше никого. Освен това в очите на всички съзираше лицемерие и притворство. Явно бе, че никой на масата не мислеше хубави неща за другите.

Докато Джем поръчваше вино на дошлия сервитьор, се загледа внимателно в момичето, което седеше точно срещу Джем. Нещо я бе притеснило. Мургаво момиче. Големите му гърди преливаха от деколтето, месата му изскачаха от тесния панталон. „Дори Мине е по-хубава от нея“ — помисли си. Единствено впечатляваха сините й очи. Непрекъснато говореше, като игриво се смееше с яркочервените си устни. Причината за безпокойството на Бахар бе, че момичето се държеше така, сякаш тя изобщо не присъства там. Държеше се, сякаш тя е призрак, който се намира там, открито флиртуваше с нейния любим. Бахар почувства, че докато се опитва да сдържи гнева си, се напряга още повече.

Притъпяваше ли любовта сетивата на човека, като го прави сляп за действителността, или благодарение на тази чувствителност се бяха отворили всички рецептори и бе започнала буквално да вижда хората отвътре. За жена, която по никакъв начин не можеше да се сравнява с нея ли се впрягаше сега? Не, не, ревността не бе причина за нейното безпокойство. Тревожеше я фактът, че Джем се шегуваше с нея, въпреки че бе разбрал, че го харесва.

Гневът се надигна у нея. Цялото й лице пламтеше като огън. Не вярваше на Джем. Какво ли щеше да направи, ако тя не беше там? Дори в нейно присъствие флиртуваше. Вероятно това бе неговият стил на говорене с всички жени, но не трябваше ли вече да е по-внимателен? Имаше връзка и приятелката му бе до него. Явно така се бе увлякъл в забавлението, че не съзнаваше какво ще почувства Бахар в този момент. Докато тя се опитваше да си отреже парченце от бонфилето, Джем заговори:

— Тази вечер си твърде мълчалива, какво ти има?

— Няма ми нищо, просто съм малко уморена.

А всъщност в този момент искаше да заговори за жената, която танцуваше точно пред тях и непрекъснато гледаше Джем дали я наблюдава, но, разбира се, че не можеше да го направи. Имаше неща, които можеше да каже на Джем, и такива, които не биваше да говори. На Бахар й се искаше да бъдат близки до такава степен, че да може искрено, без да изпитва страх, че ще предаде властта на другия, да му разкаже какво си мисли, какво изпитва, но винаги се сблъскваше в стените на Джем.