Маргарет Питърсън Хадикс
В тунела (42)

Глава 42

Нед Старлинг ги поведе през тайния тунел, откъдето беше видял, че минава Изабел. Вървяха бавно, защото трябваше да носят Джона, Натали и майка й. След това се наложи Иън да излезе пръв и да отпрати наемните убийци, които Изабел беше оставила да пазят гробищата.

— Мама каза да се махате от острова незабавно! — ревна той и това свърши работа.

Когато се появиха и останалите в групата, всички на гробищата се ободриха.

— Ейми и Дан… живи сте! — извика Нели. — Децата ми!

— И нашите деца! — кресна Фиск миг след нея. Сетне погледна плахо господин Макинтайър. — Ами деца са ни! — рече.

— Не виждам… Шиниъд и Нед там ли са? Шиниъд и Нед там ли са? — ревна Тед. Някой явно потвърди, че и те са там, защото той се разкрещя: — Още по-хубаво и от това да намериш нова цифра на числото пи!

— Хами! Хами! Хами! — започнаха да викат в хор всички от семейство Холт.

— Джона! Ранен ли си? — помъчи се да се отвърже Бродерик.

— Разбира се — потвърди момчето, като направи мъчителен опит да се усмихне от носилката. — Но само чакай да чуеш песните, които смятам да напиша след това изживяване.

Алистър и Шиниъд настояха да обезвредят експлозивите, сложени от Изабел, и чак тогава другите да влязат в гробищата.

— Правилно — одобри пилотът на хеликоптера. — Така е най-безопасно.

Хамилтън застана на плажа и започна да крещи и да разказва най-подробно на семейството си какво се е случило.

Някои подробности все пак пропусна.

— И така, накрая победители излязоха Ейми и Дан, но после се наложи Ейми да унищожи наградата, за да ни спаси — обясни той. — Знам, татко, ще се вбесиш, че не съм спечелил всичко за отбора на Холт, но…

Поизчака, Айзенхауър обаче не му се разкрещя, както той беше очаквал. Отвори уста, свъси се, преглътна и опита още веднъж.

— Победата не е всичко — рече едва чуто. — Понякога по-важно е просто да знаеш, че семейството ти е здраво и невредимо, и живо.

— Винс Ломбарди ли го е казал? — попита Рейгън. — Или Шекспир?

— Не — отвърна Айзенхауър. — Казвам го аз.

* * *

След като всички се събраха, Ейми и Нели се прегърнаха, сякаш не се бяха виждали от милион години. Дан не искаше да се забърква, защото всъщност смяташе да поговори с вуйчо Фиск и господин Макинтайър.

„После — помисли си. — След като всички си тръгнат…“

Посърнал, тръгна към тризнаците Старлинг.

Тед се пресегна, за да докосне по лицето сестра си.

— Чух как Хамилтън обяснява, че серумът е унищожен — рече той. — Не се притеснявай, Шиниъд. Не е толкова важно. Ние с Нед така и така ще се оправим.

— О, но… — подхвана Шиниъд.

— Не, изслушай ме — прекъсна я Тед. — Докато стоях завързан тук заедно с всички останали, започнах да си мисля за експерименталните операции, които ни предлагаха на нас с Нед. Сетих се за няколко нови неща, които да предложа на лекарите, затова не е толкова опасно. Рейгън Холт дори ми нарисува скиците. — Той извади от джоба на якето си няколко листа хартия и й ги подаде. — Виж.

— Но ние можем… — намеси се Дан, след като се наведе към тризнаците.

Шиниъд вдигна поглед от скиците и поклати глава, за да го предупреди.

— Това, което предлага Тед, е по-добро — заяви тя. — Ако операциите излязат сполучливи, ще помогнем не само на Нед и Тед, но и на много други хора. И няма да има такива странични ефекти и усложнения. Видях Изабел Кабра в действие, а тя беше изпила само част от серума.

— Предполагам — отвърна Дан.

Изведнъж усети още по-осезаемо листовете хартия, които беше пъхнал в джобовете си. Как беше възможно хартията да тежи толкова много?

* * *

Докато другите качваха Джона на хеликоптера, той за малко отново да изгуби съзнание. Постара се да се отпусне, когато го наместиха на задната седалка, но после пак се напрегна.

— Татко! — изкрещя. — Заради обвиненията във вандализъм в „Глобус“ дали ще се опитат да ме задържат под стража, когато отидем в болницата?

— За малко да забравя — отвърна Бродерик. — Всички обвинения бяха снети. Госпожица Плъдърботъм промени показанията си.

— Виж ти! Госпожица Не-говоря-нищо-друго-освен-истината е излъгала? Заради мен?

— Не — възрази баща му. — Не е излъгала. Каза, че истината се е променила. Отиде при властите и заяви как е установила, че си прекрасен младеж, който за нищо на света не би повредил преднамерено нещо, свързано с Барда.

„Истината се е променила — помисли си Джона. — Аз също. Намерих истинското си Аз.“

— Госпожица Плъдърботъм ми е приятелка — пророни сънено. Излитаха, хеликоптерът се издигаше в небето. — Мисля да я помоля да ми помогне да поставим хип-хоп версия на „Ромео и Жулиета“. Може да стане страхотен хит. Искаш ли да се включиш и ти? Нали разбираш, не мога да бъда цял живот тийнейджърска сензация. Трябва да започна да обмислям следващата стъпка, следващия етап…

— Както искаш — отговори Бродерик.

Издигнаха се още по-нависоко, в облаците. Съзнанието на Джона се замъгли. Сигурно пак сънуваше. Или може би баща му наистина каза така, че той да го чуе през пърпоренето на витлата:

— Освен това, ще съобщим на майка ти каквото решиш за серума.

* * *

Шиниъд излетя със самолета си, освен нея в него бяха Алистър и Изабел, която още беше в безсъзнание. Заради това се наложи Тед и Нед Старлинг да отидат заедно с Иън и Натали в болницата с яхтата на Джона.

— Знаеш ли да караш яхта? — попита притеснен господин Макинтайър Иън.

— Умея го по рождение — увери го момчето. После върху лицето му се изписа стъписване. — Но как мислите, дали Джона е предплатил цялата сума за наемането на яхтата? Щом татко научи какво сме направили двамата с Натали, ще блокира кредитните ни карти.

— Какво искаш да кажеш, че сега сме бедни ли? — ахна сестра му.

— Без пукната пара — потвърди мрачно момчето.

— Всъщност трябваше да го спомена, преди да са потеглили другите — рече господин Макинтайър. — Грейс е направила в завещанието си допълнение за всички, успели да минат през опасния тунел. Бяхте осем на брой, всеки от вас ще получи сума, двойно по-голяма от онази, която отказахте, за да намерите първия ключ към загадката.

— Първоначалната сума беше един милион долара — заяви Иън. — Значи ние с Натали ще получим всеки по два милиона долара? Сигурно ще ни стигнат.

Натали грейна.

— Какво облекчение! — рече тя. — Оказа се, че да си беден, не е чак толкова страшно, колкото си мислех, но все пак…

— Ти беше бедна някъде около две секунди — напомни Дан и завъртя очи.

— Дан, двата милиона на човек ще ги получим и ние — вметна замаяно Ейми.

„О, да — помисли си брат й. — По два милиона на човек. Общо четири милиона…“

Още не можеше да го проумее. Заради листовете хартия, които шумоляха в джоба му и съдържаха безценна тайна.

Иън, Натали, Нед и Тед потеглиха. Всички от семейство Холт се разпищяха, щом научиха, че Хамилтън е спечелил два милиона долара. После започнаха да крещят как това означавало, че могат да отидат на някакъв много важен футболен мач, който започвал само след час в Ирландия. Те също си тръгнаха, макар че Хамилтън остана на прозореца на катера с ръка до ухото и с протегнати пръсти — да покаже: „Звънете ми. Дръжте ме в течение“.

— И занапред ще продължавам да ви пазя! — беше последното, което им извика.

След това на острова останаха само Мадригали.

Дан отиде решително право при вуйчо Фиск и господин Макинтайър.

— И сега какво? — попита той. — Защо Грейс е искала да вземем серума?